Българският театър се прощава с Йордан Петков – Дуньо на 25 април
В Ловеч ще бъде отдадена респект на артиста Йордан Петков – Дуньо с панихида за упокоение на душата му. Службата ще в събота (25 април) от 11:00 часа в катедралния храм „ Св.св. Кирил и Методий ", оповестяват от Драматичния спектакъл „ Борис Луканов “.
Поклонението е в същия ден и в София от 13:30 часа в храм „ Свети Седмочисленици ".
„ От моя позиция Йордан Петков – Дуньо е детето на театъра. Неща, които надали някой ще ги каже или ги знае, само че той пред мен е споделял доста моменти от своя персонален живот и детство. Родителите му се разделят рано. Оставен е да живее при татко си, а брат му - артистът Румен Петков, отива при майка му. И Дуньо в тези години - подхвърлян наляво - надясно, пораства съвсем самичък. Това е може би една от аргументите в един миг да търси своето семейство и да го открие в театъра. За него свършването на спектакъла и тръгването от театъра беше болежка. Затова след театър можеш да го видиш с сътрудници, търсеше точно тази среда, която му липсваше. И по тази причина Дуньо го обичаха всички - с неговите плюсове и минуси в характера “, сподели пред Българска телеграфна агенция Николай Урумов за своя сътрудник и другар.
По думите му Йордан Петков по природа си е останал дете на театъра. „ Това е неговото семейство, тук е израсъл и тук се е построил. Той не можеше без театъра “, добави Урумов.
Според него с кончината на Дуньо театърът губи една добра душа. „ Той беше добросърдечен, влюбчив, сензитивен човек, който може да се разплаче, подготвен на всичко, лоялен. Можеше да легне на плочките пред Партийния дом, когато някой му каже: „ Хайде, тръгвай, ще вършим палатков лагер и ще смъкваме държавно управление “. Ако някой му каже: „ Хайде, тръгвай, отиваме да се бием с някого за нещо “, той беше подготвен да тръгне с него, без значение дали ще яде пердах. Това беше той “, уточни Николай Урумов.
Георги Грозев ще запомни Йордан Петков - Дуньо като голям другар и преподавател както на сцената, по този начин и в живота. „ Той умееше да вдъхва живот в самия живот “, съобщи артистът.
„ Ще го запомня само и единствено с думата „ обич “. Той беше голямо сърце, даваше обич на всички и беше извънреден мой сътрудник на сцената. Винаги ще бъде нашият Дон Кихот “, сподели за своя сътрудник актрисата Диана Спасова.
Актьорът умря на 71 години в София на 20 април след малко боледуване. Той е роден на 28 април 1954 година в софийското село Кривина, откъдето е и кинорежисьорът Рангел Вълчанов.
Дуньо беше в състава на Народния спектакъл „ Иван Вазов “, само че публиката можеше да го гледа като гост-актьор и в постановките на Ловешкия спектакъл „ Майстори “, „ Службогонци “, „ Българи от остаряло време “, „ Дон Кихот “, „ Слуга на двама господари “, „ Илинден “.
Йордан Петков приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1980 година в класа на проф. Гриша Островски. През 2010 година е част от трупата на Народен спектакъл „ Иван Вазов “.
Освен като сценичен артист, Йордан Петков е прочут на публиката и от филми като „ Време разделно “, „ Брегове в мъгла “, „ Воевода “, „ Добри “.
