След 33 години: В Ловеч пак ще правят автомобили
В Ловеч още помнят времето преди 1989 година, когато цех “Балкан” осигуряваше работа на 6 хиляди души. Всяко трето семейство живееше от производството на москвичи и сгъваеми колела. Между 1965 и 1990 година от завода излизат 304 297 автомобила.
Спогодба за икономическо съдействие сред България и Съюз на съветските социалистически републики от есента на 1965 година поставя началото на автомобилостроенето у нас. Или по-точно на сглобяването на коли - на 25 октомври 1966 година в Ловеч стартира изработката на “Москвич 408”.
Първият слиза от монтажната линия на 4 ноември в 15 часа. Машината е с четиритактов мотор с работен размер 1360 куб. см и мощ 50 к.с. Скоростта, която развива, е 125 км/час.
През 1967 година в Ловеч са съединени 564 москвича, през 1968 година са заложени 2500, а до 1972 година броя доближава 8000. След 1974 година внасяните за сглобяване от Съюз на съветските социалистически републики москвичи са закрепени на 15 000 годишно. След 1976 година е усвоен монтажът на новата серия “Москвич 2138/2140” с мотори от 1360 и 1500 куб. см. В интервала 1988 - 1990 година в Ловеч идват последните три серии от по 10-12 хиляди комплекта “Москвич 2141”, след което договорът е прекратен и сглобяването завършва през 1991 година, тъй като няма кой да изпраща елементи от Москва.
В Ловеч са сглобявани и коли “Фиат” по контракт с италианския производител от 3 март 1967 година Първите модели са “Фиат 124 Берлина” и “Фиат 850”. Те са с дискови спирачки, което за времето си било доста напредничаво. Първите 18 коли пристигнали на 10 май 1967 година Скоро след асимилиране на монтажа било взето решение да бъде определено българско име на сглобяваните италиански коли.
Те импровизирано били наречени “Пирин”, макар че фирмените надписи върху каросерията оставали непроменени.
През 1971 година изминал петгодишният контракт с “Фиат”, който не бил възобновен. Последният съединен автомобил напуснал монтажната линия през септември 1971 година През интервала 1967-1971 година у нас били направени общо 758 коли “Пирин-Фиат”.
Новата история на завода стартира през 1997 година след приватизацията от “Напредък холдинг”. Стартира произвеждане на мотокари за вътрешния пазар. Правени са опити за възраждането на автомобилостроенето. В средата на 90-ет години са сглобявани чешките лекотоварни “Шкода Бета”. После и немска компания показала интерес, само че не е имало контракт. От южнокорейския “Хюндай” питали дали може в Ловеч отново да създават мотопеди и мотори. От френския тръст “Пежо-Ситроен” идвали на оглед. Направено било смесено дружество с компания от Лихтенщайн за велосипедни рами.
Сега в Ловеч има две сдружения - “Балканвело” и “Балкан”. Произвеждат се предаватели, двигателни и управляеми мостове за електро- и мотокари, както и аварийни елементи. “Балкан” създава и железни произведения, а на територията на завода е “Балканвело” за производството на колела. 90% от тях се изнасят за Европа.
А огромните упования Ловеч да се върне в автомобилостроенето са сързани с електрическите коли на “Некст.е.Го.България”. През юли ще се направи първата копка на новия цех, която би трябвало да проработи през
2024-а и в Ловеч след 33 отново да се вършат коли. Произвеждали са там даже самолети.
Малцина знаят, че заводът за коли в Ловеч е предшестван от фабрика за самолети. През 1939 година с декрет на цар Борис III стартира проектирането.
Построена е от полски инженери, а първите летателни апарати, направени в нея, са “ДАР-9”. Те са дело на конструктора Цветан Лазаров. По негови планове и с присъединяване на конструктори от фабриката в Ловеч са създадени самолетите ДАР-10 Ф и тези, носещи неговото име от поредицата “Лаз” - Лаз-7, Лаз-7М, Лаз-8, Лаз-12. В Държавната самолетна фабрика са създадени 160 самолета вид Лаз-7 и 150 самолета вид Лаз-7М.
Самолетопроизводството в Ловеч траяло от 1941 година до 1954 година А до 1960 година във фабриката се произвеждали главно селскостопански машини като сенокосачки, елементи за доене на мляко и други.
Спогодба за икономическо съдействие сред България и Съюз на съветските социалистически републики от есента на 1965 година поставя началото на автомобилостроенето у нас. Или по-точно на сглобяването на коли - на 25 октомври 1966 година в Ловеч стартира изработката на “Москвич 408”.
Първият слиза от монтажната линия на 4 ноември в 15 часа. Машината е с четиритактов мотор с работен размер 1360 куб. см и мощ 50 к.с. Скоростта, която развива, е 125 км/час.
През 1967 година в Ловеч са съединени 564 москвича, през 1968 година са заложени 2500, а до 1972 година броя доближава 8000. След 1974 година внасяните за сглобяване от Съюз на съветските социалистически републики москвичи са закрепени на 15 000 годишно. След 1976 година е усвоен монтажът на новата серия “Москвич 2138/2140” с мотори от 1360 и 1500 куб. см. В интервала 1988 - 1990 година в Ловеч идват последните три серии от по 10-12 хиляди комплекта “Москвич 2141”, след което договорът е прекратен и сглобяването завършва през 1991 година, тъй като няма кой да изпраща елементи от Москва.
В Ловеч са сглобявани и коли “Фиат” по контракт с италианския производител от 3 март 1967 година Първите модели са “Фиат 124 Берлина” и “Фиат 850”. Те са с дискови спирачки, което за времето си било доста напредничаво. Първите 18 коли пристигнали на 10 май 1967 година Скоро след асимилиране на монтажа било взето решение да бъде определено българско име на сглобяваните италиански коли.
Те импровизирано били наречени “Пирин”, макар че фирмените надписи върху каросерията оставали непроменени.
През 1971 година изминал петгодишният контракт с “Фиат”, който не бил възобновен. Последният съединен автомобил напуснал монтажната линия през септември 1971 година През интервала 1967-1971 година у нас били направени общо 758 коли “Пирин-Фиат”.
Новата история на завода стартира през 1997 година след приватизацията от “Напредък холдинг”. Стартира произвеждане на мотокари за вътрешния пазар. Правени са опити за възраждането на автомобилостроенето. В средата на 90-ет години са сглобявани чешките лекотоварни “Шкода Бета”. После и немска компания показала интерес, само че не е имало контракт. От южнокорейския “Хюндай” питали дали може в Ловеч отново да създават мотопеди и мотори. От френския тръст “Пежо-Ситроен” идвали на оглед. Направено било смесено дружество с компания от Лихтенщайн за велосипедни рами.
Сега в Ловеч има две сдружения - “Балканвело” и “Балкан”. Произвеждат се предаватели, двигателни и управляеми мостове за електро- и мотокари, както и аварийни елементи. “Балкан” създава и железни произведения, а на територията на завода е “Балканвело” за производството на колела. 90% от тях се изнасят за Европа.
А огромните упования Ловеч да се върне в автомобилостроенето са сързани с електрическите коли на “Некст.е.Го.България”. През юли ще се направи първата копка на новия цех, която би трябвало да проработи през
2024-а и в Ловеч след 33 отново да се вършат коли. Произвеждали са там даже самолети.
Малцина знаят, че заводът за коли в Ловеч е предшестван от фабрика за самолети. През 1939 година с декрет на цар Борис III стартира проектирането.
Построена е от полски инженери, а първите летателни апарати, направени в нея, са “ДАР-9”. Те са дело на конструктора Цветан Лазаров. По негови планове и с присъединяване на конструктори от фабриката в Ловеч са създадени самолетите ДАР-10 Ф и тези, носещи неговото име от поредицата “Лаз” - Лаз-7, Лаз-7М, Лаз-8, Лаз-12. В Държавната самолетна фабрика са създадени 160 самолета вид Лаз-7 и 150 самолета вид Лаз-7М.
Самолетопроизводството в Ловеч траяло от 1941 година до 1954 година А до 1960 година във фабриката се произвеждали главно селскостопански машини като сенокосачки, елементи за доене на мляко и други.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ