Какво ги очаква руснаците във Великобритания
В Лондон не се смутиха от датата 1 април (Тръмп избра да разгласи въвеждането на своите „ освободителни “ мита на 2 април), което демонстрира неналичието на възприятие за комизъм измежду ръководещата Лейбъристка партия, и оповестиха на този ден основаването на „ проект за регистрация на задграничното въздействие “ като част от Закона за националната сигурност от 2023 година
Той влиза в действие от 1 юли тази година и се състои от две равнища - политическо и засилено. Последното важи за всяка активност в полза на непознати сили, която
В същото време беше оповестено, че Русия (след Иран) предстои на „ нараснало равнище “ на такава регистрация. Всичко това сякаш не нарушава Европейската спогодба за правата на индивида и се прави само в полза на „ прозрачността “.
Не се мина и без препратки към Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година, съществуването на съответните двустранни съглашения и други изключения от условията на този „ проект “. Тоест посолството ни в Лондон и генералното консулство в Единбург могат да продължат работата си, в случай че не излязат отвън обсега на формалните си функционалности (буквално misrepresent: „ изопачават “ или „ подвеждат “), което се поддава на разнообразни тълкувания, по-специално това може да включва работата на нашите публични представителства върху личните им медийни запаси - това доста дразнеше британците в предишното, до момента в който не закриха сметките ни от обществените мрежи под предлог провеждането на СВO.
Учащите от Русия се махат от „ засиленото “ равнище, а медиите - от политическото. И най-после, регистрационните данни няма да бъдат обществени и тези, които се записват, няма да се смятат за „ задгранични сътрудници “ (иначе ще бъдат подложени на наказателно преследване).
Разбира се, никой не може да се мери с формален Лондон по креативност. Тъй като те не биха желали ответни ограничения, когато руснаците ще заобикалят английското посолство в Москва на най-малко една миля от него, както те, всъщност, изискват от своите жители във връзка с съветското.
По този метод британците взеха решение да противодействат на русофобията, следвайки американската версия от 1938 година, т.е. от епохата на междувоенния интервал, когато почитателите на немските нацисти действаха както в Съединени американски щати, по този начин и във Англия.
Както постоянно, подтекстът е значим. Затова дано забележим какъв е той
Да стартираме с това: на Запад се подвигна доста звук, когато Русия одобри закон за задграничните сътрудници - извънредно мек вид на американския оригинал. И не без съображение, както към този момент е явно за всички от разкритията за активността на Американската организация за интернационално развиване (USAID), в това число финансирането на Гласът на Америка и Радио Свобода. След това се реалокираха в Грузия, където просто пренаписаха американския закон, който също беше подложен на критика от Брюксел.
По-нататък: Лондон предприе актуалната стъпка в сходство с самодейната си роля в обединяването на съдружниците от НАТО в напъните за продължение на войната в Украйна или по-скоро за спиране на разрешаването на спора и по този метод желанието да върне Америка на Тръмп в лоното на предходната политика на Студената война за въздържане на Русия.
Неслучайно Лондон, дружно с Брюксел и Париж, е най-активният /и най-шумният/ в настояването за превъоръжаване на Европа и подготовка за война с Русия, за което се дават пет години. Междувременно украинците би трябвало да „ държат фронта “.
Друго нещо е, че даже английските военни не имат вяра, че Англия и НАТО без Съединените щати ще могат да основат действителна опасност за Русия, чиято военна мощност единствено се усили в подтекста на украинския спор. Дори до тогава да е допустимо да съсредоточат 300-хиляден контингент от „ силите за бързо реагиране “ на алианса на нашите граници.
Оказва се, че към този момент британците могат единствено да тровят атмосферата към Русия с вярата да нарушат американо-руската нормализация. Що се отнася до действителните благоприятни условия, на първо място в региона на стандартните въоръжени сили, те са минимални – оттова и опитите за опасност с нуклеарно оръжие (заедно с Париж).
Трябва да се приказва най-общо за произхода на актуалната русофобия на английския истаблишмънт. Тази политика има дълга история и датира от страховете за нейния надзор над Индия през 19-ти век: Голямата игра в Кавказ и Централна Азия и сдържането на Русия под претекста на по този начин наречения Източен въпрос, в това число Кримската война.
Англичаните се отличават и с присъединяване си в държавния прелом на думските англофилски либерали, наименуван Февруарска гражданска война. Тогава Николай II отхвърли ултиматума на лорд Милнър, изискващ нашата планувана пролетно-лятна атака (която можеше да бъде сполучлива с превъзмогването на глада от снаряди и изчерпването на немските сили при Вердюн) да бъде сложена под контрола на английските офицери.
И това е във връзка със съюзническа мощ! Те не простиха на императора това и отхвърлиха да одобряват царското семейство в отговор на молбата на краткотрайното държавно управление. Трябва да се означи, че много години по-късно Уинстън Чърчил, откакто научи за нападението на Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики, възкликна: „ Сега сме избавени! “ Това са аргументите и следствията от английската политика – късогледа и цялостна с предубеждения.
В следвоенния интервал - със „ загубата на империята “ - британците не се успокоиха и се радваха на „ специфични връзки “ със Съединените щати. В политически и психически проект естаблишмънтът продължава да остава в предходното си положение на „ имперско великолепие “.
Както означи известният ефирен водещ Джеръми Паксман, откакто се озоваха в лагера на спечелилите след две международни войни, елитите не имаха вяра, че би трябвало да трансформират нещо в страната или в своя мироглед за света. Нишата на специфичните интервенции и разузнаването в западната политика им оказа помощ да живеят в този неестествен свят.
Приемането на новия закон, несъмнено, ще внесе, меко казано, доста неустановеност в живота на руснаците, които работят и живеят във Англия.
Мимоходом обаче би трябвало да се означи, че по-късно доста британски изобретения стартират да се употребяват като ответна мярка против Лондон. Така работят животът и геополитиката.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11175Яков Кедми: След Льо Пен могат да посегнат и на „ Алтернатива за Германия “Алтернативен Поглед17281Яков Кедми: Путин, Тръмп и Си Дзинпин могат да открият нов международен ред на 9 май в МоскваАлтернативен Поглед39733Проф. Нако Стефанов: Неоосманисткият план е най-голяма опасност за БългарияАлтернативен Поглед34120Проф. Нако Стефанов: С „ Орешник “ Русия сподели на Съединени американски щати, че нямат късмет в нуклеарна войнаАлтернативен Поглед64919Зорница Илиева: Русия, Съединени американски щати и Китай ще се схванат и ще си разделят сферите на влияниеАлтернативен Поглед378704Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед143943Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен Погл
Той влиза в действие от 1 юли тази година и се състои от две равнища - политическо и засилено. Последното важи за всяка активност в полза на непознати сили, която
В същото време беше оповестено, че Русия (след Иран) предстои на „ нараснало равнище “ на такава регистрация. Всичко това сякаш не нарушава Европейската спогодба за правата на индивида и се прави само в полза на „ прозрачността “.
Не се мина и без препратки към Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година, съществуването на съответните двустранни съглашения и други изключения от условията на този „ проект “. Тоест посолството ни в Лондон и генералното консулство в Единбург могат да продължат работата си, в случай че не излязат отвън обсега на формалните си функционалности (буквално misrepresent: „ изопачават “ или „ подвеждат “), което се поддава на разнообразни тълкувания, по-специално това може да включва работата на нашите публични представителства върху личните им медийни запаси - това доста дразнеше британците в предишното, до момента в който не закриха сметките ни от обществените мрежи под предлог провеждането на СВO.
Учащите от Русия се махат от „ засиленото “ равнище, а медиите - от политическото. И най-после, регистрационните данни няма да бъдат обществени и тези, които се записват, няма да се смятат за „ задгранични сътрудници “ (иначе ще бъдат подложени на наказателно преследване).
Разбира се, никой не може да се мери с формален Лондон по креативност. Тъй като те не биха желали ответни ограничения, когато руснаците ще заобикалят английското посолство в Москва на най-малко една миля от него, както те, всъщност, изискват от своите жители във връзка с съветското.
По този метод британците взеха решение да противодействат на русофобията, следвайки американската версия от 1938 година, т.е. от епохата на междувоенния интервал, когато почитателите на немските нацисти действаха както в Съединени американски щати, по този начин и във Англия.
Както постоянно, подтекстът е значим. Затова дано забележим какъв е той
Да стартираме с това: на Запад се подвигна доста звук, когато Русия одобри закон за задграничните сътрудници - извънредно мек вид на американския оригинал. И не без съображение, както към този момент е явно за всички от разкритията за активността на Американската организация за интернационално развиване (USAID), в това число финансирането на Гласът на Америка и Радио Свобода. След това се реалокираха в Грузия, където просто пренаписаха американския закон, който също беше подложен на критика от Брюксел.
По-нататък: Лондон предприе актуалната стъпка в сходство с самодейната си роля в обединяването на съдружниците от НАТО в напъните за продължение на войната в Украйна или по-скоро за спиране на разрешаването на спора и по този метод желанието да върне Америка на Тръмп в лоното на предходната политика на Студената война за въздържане на Русия.
Неслучайно Лондон, дружно с Брюксел и Париж, е най-активният /и най-шумният/ в настояването за превъоръжаване на Европа и подготовка за война с Русия, за което се дават пет години. Междувременно украинците би трябвало да „ държат фронта “.
Друго нещо е, че даже английските военни не имат вяра, че Англия и НАТО без Съединените щати ще могат да основат действителна опасност за Русия, чиято военна мощност единствено се усили в подтекста на украинския спор. Дори до тогава да е допустимо да съсредоточат 300-хиляден контингент от „ силите за бързо реагиране “ на алианса на нашите граници.
Оказва се, че към този момент британците могат единствено да тровят атмосферата към Русия с вярата да нарушат американо-руската нормализация. Що се отнася до действителните благоприятни условия, на първо място в региона на стандартните въоръжени сили, те са минимални – оттова и опитите за опасност с нуклеарно оръжие (заедно с Париж).
Трябва да се приказва най-общо за произхода на актуалната русофобия на английския истаблишмънт. Тази политика има дълга история и датира от страховете за нейния надзор над Индия през 19-ти век: Голямата игра в Кавказ и Централна Азия и сдържането на Русия под претекста на по този начин наречения Източен въпрос, в това число Кримската война.
Англичаните се отличават и с присъединяване си в държавния прелом на думските англофилски либерали, наименуван Февруарска гражданска война. Тогава Николай II отхвърли ултиматума на лорд Милнър, изискващ нашата планувана пролетно-лятна атака (която можеше да бъде сполучлива с превъзмогването на глада от снаряди и изчерпването на немските сили при Вердюн) да бъде сложена под контрола на английските офицери.
И това е във връзка със съюзническа мощ! Те не простиха на императора това и отхвърлиха да одобряват царското семейство в отговор на молбата на краткотрайното държавно управление. Трябва да се означи, че много години по-късно Уинстън Чърчил, откакто научи за нападението на Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики, възкликна: „ Сега сме избавени! “ Това са аргументите и следствията от английската политика – късогледа и цялостна с предубеждения.
В следвоенния интервал - със „ загубата на империята “ - британците не се успокоиха и се радваха на „ специфични връзки “ със Съединените щати. В политически и психически проект естаблишмънтът продължава да остава в предходното си положение на „ имперско великолепие “.
Както означи известният ефирен водещ Джеръми Паксман, откакто се озоваха в лагера на спечелилите след две международни войни, елитите не имаха вяра, че би трябвало да трансформират нещо в страната или в своя мироглед за света. Нишата на специфичните интервенции и разузнаването в западната политика им оказа помощ да живеят в този неестествен свят.
Приемането на новия закон, несъмнено, ще внесе, меко казано, доста неустановеност в живота на руснаците, които работят и живеят във Англия.
Мимоходом обаче би трябвало да се означи, че по-късно доста британски изобретения стартират да се употребяват като ответна мярка против Лондон. Така работят животът и геополитиката.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11175Яков Кедми: След Льо Пен могат да посегнат и на „ Алтернатива за Германия “Алтернативен Поглед17281Яков Кедми: Путин, Тръмп и Си Дзинпин могат да открият нов международен ред на 9 май в МоскваАлтернативен Поглед39733Проф. Нако Стефанов: Неоосманисткият план е най-голяма опасност за БългарияАлтернативен Поглед34120Проф. Нако Стефанов: С „ Орешник “ Русия сподели на Съединени американски щати, че нямат късмет в нуклеарна войнаАлтернативен Поглед64919Зорница Илиева: Русия, Съединени американски щати и Китай ще се схванат и ще си разделят сферите на влияниеАлтернативен Поглед378704Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед143943Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен Погл
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ