Любов и страст по нашите земи през римската епоха
В персоналната история на Спартак паралелно с него е "...жена му, негова сънародничка, талантлива с пророческа дарба… "
Един от трогателните образци на любов и обвързаност е чешмата „ Елия “ в Никопол
В книгата „ Власт и пристрастеност (Дворцовите драми в българската история от Античността до ХХ в.) “ се опитахме да представим мястото и ролята на човешките усеща в политическите процеси и събития от древността съвсем до наши дни. Днес в резюме ще срещнем читателите с няколко показателни „ истории “ от времето на римското владичество. Разбира се, те са доста повече – задоволително е да се „ заровим “ в текстове на стотиците римски стели (надгробни плочи) от нашите земи, както и в писмените извори от онази далечна ера.
У нас са отчасти съхранени или открити при археологически изследвания впечатляващ брой монументи от епохата на Древния Рим. Това не е инцидентно, тъй като римските градове и провинции в Мизия, Тракия и Македония са във вихъра на „ огромната политика “, освен това са свързани с редица видни персони. След 395 година нашите земи са в рамките на Източната Римска империя (Византия) и не престават да са сцена на събития, които имат отзив в Средиземноморието и цяла Европа.
Стъпвайки на Балканите, римските легиони подчинямат илирите и гръцките полиси (градове-държави), а през 168 г.пр. Хр. и антична Македония – първото от тракийските царства, превзето от войнствения Рим. През 70-60 г.пр. Хр. римляните са проведени три огромни военни акции, предвождани от известните пълководци Лукул, Гай Антоний и Гай Октавий (бащата на бъдещия император Октавиан Август). Едва през 29–28 година прочие Хр. Дунавската низина е превзета от Марк Крас, след което е основана провинцията Мизия. Римската политика въвлича тракийските владетели в интриги и братоубийствени вражди. След гибелта на Реметалк І (16 г.пр.Хр.- 14 г.сл. Хр.) Одриското царство е поделено сред неговия брат Раскупорис и сина му Котис. Въстанието на бесите, водено от жреца Вологес, е грубо потушено след четири години опозиция (15–12 година прочие Хр.). Последният одриски цар Реметалк ІІІ е жертва на скрит план по времето на император Клавдий ( 45 година сл. Хр.), след което и Тракия е превърната в римска провинция. Въвеждайки своя държавен модел, Рим последователно изоставя насилието, включително до началото на ІІ в. резервира зони на тракийска автономност. През 101–102 година император Траян пречупва даките, с което границата е преместена на север от Дунав, достигайки Карпатите.
Кърк Дъглас и Джийн Симънс във кино лентата „ Спартак “ - 1960 година
Интригуващ „ сюжет “, обвързван с съответни човешки ориси във времето на римската агресия, е ориста на Спартак – световноизвестният тракиец, чиято персона повече от две хилядолетия е най-яркият знак на човешкото свободолюбие. Произлизащ от племето на медите, Спартак евентуално е роднина на самата одриска династия, както проличава от неговото «царско име» и други «подробности» от бурния му живот. Роден към 105 година прочие Хр., знатният тракиец още в най-младите си години се бори със завоевателите. Попадайки в плен, е включен в съюзна военна част в състава на римската войска. Успява да избяга, само че още веднъж пада в плен, след което е отведен в Италия. Поради войнските си качества Спартак попада в фамозната гладиаторска школа в Капуа, където очевидно не е елементарен войник на арената, а боен инструктор на гладиаторите. През 73 г.пр.Хр. провежда бягството на група гладиатори, с което стартира най-известното въстание в международната история. В продължение на две години Спартак прави могъщия Рим беззащитен в самото му сърце – Италия, и то във времето, когато римляните градят своето «световно господство»! Без никакво пресилване Спартак, съумял от разнородна, мъчно подаваща се на дисциплинираност човешка маса (според римския историк Апиан седемдесет хиляди души!), да провежда боеспособна войска, е измежду феномените на международната история.
В персоналната «история» на Спартак има едно завладяващо събитие – от самото начало до него е "... жена му, негова сънародничка, талантлива с пророческа заложба и отдадена в Дионисиевите тайнства... ", както споделя фамозният древен историк Плутарх. Когато е отведен в Рим, “... видели по какъв начин, до момента в който той спял, към лицето му се обвила змия... ”, за което тракийката отсъдила, че “... това е знак за предопределената му велика и страшна власт, която ще го докара до злощастен край... “ Съпругата на Спартак го съпровожда непроменяемо до неговата крах, след която „ … тялото му не е намерено… “ – събитие, въпреки и индиректно, което загатва за траурен бит, подобаващ на за присъщите за тракийската аристокрация орфически вярвания.
Един от забележителните римски центрове в България е Марцианопол, ситуиран „ под “ днешния град Девня. Градът е учреден през 106 година, а името му е образец за любов и почитание на брат към по-голямата му сестра. Става дума за фамозния римски император Марк Улпий Траян (роден през 53-та, управлявал от 98 до 117 г.) и Улпия Марциана (48-112). Императорът е мощно завързан към своята „ кака “, която е считана за пример на почтеност и достолепие. През 105 година Траян афишира Марциана за „ августа “.
Първоначално тя отхвърля купата, само че е уверена да я одобри от своята снаха Помпея Плотина, брачната половинка на Траян, която също е запомнена като образец за човешки добродетели. В чест на императорската сестра са издигнати скулптури из цялата Римска империя, а след гибелта ѝ Марциана е обожествена. Освен Марцианопол, в нейна чест към 100-та година е учреден градът Колония Марциана Улпия Траяна, днешният Тимгад в Алжир.
По нашите земи, изключително в римските градове (Филипопол/Пловдив, Сердика/София, Скупи/Скопие, Рациария/Арчар, Нове/Свищов, Ескус/Гиген, Дорусторум/Силистра, Марцианапол/Девня, Никополис пъкъл Иструм при Велико Търново, Никополис пъкъл Нестум при Гърмен, и т.н.) и техните покрайнини са открити стотици надгробни стели, представящи видни персони с техните фамилии – удостоверение за честност към обичайни полезности, наследени от предците. Някои от тези персони са локални траки, други – римски ветерани и преселници от близки и далечни земи.
Един от най-интересните образци за силата на човешките усеща е солидният саркофаг, който във вековете на османското господство е трансфорат в каменната чешма „ Елия “ в дунавския Никопол. Върху саркофага е изсечен надпис, в който римлянинът Фронтон излива скръбта си по своята млада брачна половинка Елия: “Ето какво те апелирам, велика царице на подземното царство – дано тялото на моята скъпа Елия, която през днешния ден е затворена в тази гробница, да почива измежду красиви цветя, тъй като с положителния си манталитет тя заслужи пред мене доста. Моля тебе, която толкоз рано прекърши нишките на живота на една почтена /…/ О, в случай че можех с китарата си да изкажа какъв бе нейния живот и какъв брой свенлива беше тя, щях да накарам даже подземните богове да се смилят. /…/ Някога тя беше за мен домашно огнище, вяра и всичко в живота ми /…/ Тя нямаше нито една съкровена загадка, която аз да не зная… /…/ Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми! Моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с хубав цвят и с многочислени плодове, все нови и все разнообразни, и през никое време на годината да не го оставяш да наподобява запуснат… ”
В случая не става дума за владетели, само че това не прави надписа от Никопол по-малко забавен. Освен това Фронтон не е елементарен гражданин на империята, а локален благородник. По-важното е, че срещаме удостоверение за любов и честност, което не е изгубило своята мощ след близо две хилядолетия! През 1870 година френският археолог и странник Ернест Дижарден попада на чешмата в Никопол и е мощно впечатлен от историята на Фронтон и Елия. Нещо повече, заема се да изсече нов надпис в стихове, който слага паралелно с превърнатия в чешма римски саркофаг. В него се споделя:
След хиляда и седемстотин години
един чужд пасажер пристигна да прочете
твоите стихове в края на остарелия дувар...
Молбата ти, Фронтоне, не е била безрезултатна –
гробът на Елия е трансфорат в чешма
и български невести, моми и дечица
наливат от нея своите стомни…
Девойко красива, сияй вместо цветя на гроба,
а твоите сълзи, Фронтоне, са бистрите струи на чешмата…
Един от трогателните образци на любов и обвързаност е чешмата „ Елия “ в Никопол
В книгата „ Власт и пристрастеност (Дворцовите драми в българската история от Античността до ХХ в.) “ се опитахме да представим мястото и ролята на човешките усеща в политическите процеси и събития от древността съвсем до наши дни. Днес в резюме ще срещнем читателите с няколко показателни „ истории “ от времето на римското владичество. Разбира се, те са доста повече – задоволително е да се „ заровим “ в текстове на стотиците римски стели (надгробни плочи) от нашите земи, както и в писмените извори от онази далечна ера.
У нас са отчасти съхранени или открити при археологически изследвания впечатляващ брой монументи от епохата на Древния Рим. Това не е инцидентно, тъй като римските градове и провинции в Мизия, Тракия и Македония са във вихъра на „ огромната политика “, освен това са свързани с редица видни персони. След 395 година нашите земи са в рамките на Източната Римска империя (Византия) и не престават да са сцена на събития, които имат отзив в Средиземноморието и цяла Европа.
Стъпвайки на Балканите, римските легиони подчинямат илирите и гръцките полиси (градове-държави), а през 168 г.пр. Хр. и антична Македония – първото от тракийските царства, превзето от войнствения Рим. През 70-60 г.пр. Хр. римляните са проведени три огромни военни акции, предвождани от известните пълководци Лукул, Гай Антоний и Гай Октавий (бащата на бъдещия император Октавиан Август). Едва през 29–28 година прочие Хр. Дунавската низина е превзета от Марк Крас, след което е основана провинцията Мизия. Римската политика въвлича тракийските владетели в интриги и братоубийствени вражди. След гибелта на Реметалк І (16 г.пр.Хр.- 14 г.сл. Хр.) Одриското царство е поделено сред неговия брат Раскупорис и сина му Котис. Въстанието на бесите, водено от жреца Вологес, е грубо потушено след четири години опозиция (15–12 година прочие Хр.). Последният одриски цар Реметалк ІІІ е жертва на скрит план по времето на император Клавдий ( 45 година сл. Хр.), след което и Тракия е превърната в римска провинция. Въвеждайки своя държавен модел, Рим последователно изоставя насилието, включително до началото на ІІ в. резервира зони на тракийска автономност. През 101–102 година император Траян пречупва даките, с което границата е преместена на север от Дунав, достигайки Карпатите.
Кърк Дъглас и Джийн Симънс във кино лентата „ Спартак “ - 1960 година
Интригуващ „ сюжет “, обвързван с съответни човешки ориси във времето на римската агресия, е ориста на Спартак – световноизвестният тракиец, чиято персона повече от две хилядолетия е най-яркият знак на човешкото свободолюбие. Произлизащ от племето на медите, Спартак евентуално е роднина на самата одриска династия, както проличава от неговото «царско име» и други «подробности» от бурния му живот. Роден към 105 година прочие Хр., знатният тракиец още в най-младите си години се бори със завоевателите. Попадайки в плен, е включен в съюзна военна част в състава на римската войска. Успява да избяга, само че още веднъж пада в плен, след което е отведен в Италия. Поради войнските си качества Спартак попада в фамозната гладиаторска школа в Капуа, където очевидно не е елементарен войник на арената, а боен инструктор на гладиаторите. През 73 г.пр.Хр. провежда бягството на група гладиатори, с което стартира най-известното въстание в международната история. В продължение на две години Спартак прави могъщия Рим беззащитен в самото му сърце – Италия, и то във времето, когато римляните градят своето «световно господство»! Без никакво пресилване Спартак, съумял от разнородна, мъчно подаваща се на дисциплинираност човешка маса (според римския историк Апиан седемдесет хиляди души!), да провежда боеспособна войска, е измежду феномените на международната история.
В персоналната «история» на Спартак има едно завладяващо събитие – от самото начало до него е "... жена му, негова сънародничка, талантлива с пророческа заложба и отдадена в Дионисиевите тайнства... ", както споделя фамозният древен историк Плутарх. Когато е отведен в Рим, “... видели по какъв начин, до момента в който той спял, към лицето му се обвила змия... ”, за което тракийката отсъдила, че “... това е знак за предопределената му велика и страшна власт, която ще го докара до злощастен край... “ Съпругата на Спартак го съпровожда непроменяемо до неговата крах, след която „ … тялото му не е намерено… “ – събитие, въпреки и индиректно, което загатва за траурен бит, подобаващ на за присъщите за тракийската аристокрация орфически вярвания.
Един от забележителните римски центрове в България е Марцианопол, ситуиран „ под “ днешния град Девня. Градът е учреден през 106 година, а името му е образец за любов и почитание на брат към по-голямата му сестра. Става дума за фамозния римски император Марк Улпий Траян (роден през 53-та, управлявал от 98 до 117 г.) и Улпия Марциана (48-112). Императорът е мощно завързан към своята „ кака “, която е считана за пример на почтеност и достолепие. През 105 година Траян афишира Марциана за „ августа “.
Първоначално тя отхвърля купата, само че е уверена да я одобри от своята снаха Помпея Плотина, брачната половинка на Траян, която също е запомнена като образец за човешки добродетели. В чест на императорската сестра са издигнати скулптури из цялата Римска империя, а след гибелта ѝ Марциана е обожествена. Освен Марцианопол, в нейна чест към 100-та година е учреден градът Колония Марциана Улпия Траяна, днешният Тимгад в Алжир.
По нашите земи, изключително в римските градове (Филипопол/Пловдив, Сердика/София, Скупи/Скопие, Рациария/Арчар, Нове/Свищов, Ескус/Гиген, Дорусторум/Силистра, Марцианапол/Девня, Никополис пъкъл Иструм при Велико Търново, Никополис пъкъл Нестум при Гърмен, и т.н.) и техните покрайнини са открити стотици надгробни стели, представящи видни персони с техните фамилии – удостоверение за честност към обичайни полезности, наследени от предците. Някои от тези персони са локални траки, други – римски ветерани и преселници от близки и далечни земи.
Един от най-интересните образци за силата на човешките усеща е солидният саркофаг, който във вековете на османското господство е трансфорат в каменната чешма „ Елия “ в дунавския Никопол. Върху саркофага е изсечен надпис, в който римлянинът Фронтон излива скръбта си по своята млада брачна половинка Елия: “Ето какво те апелирам, велика царице на подземното царство – дано тялото на моята скъпа Елия, която през днешния ден е затворена в тази гробница, да почива измежду красиви цветя, тъй като с положителния си манталитет тя заслужи пред мене доста. Моля тебе, която толкоз рано прекърши нишките на живота на една почтена /…/ О, в случай че можех с китарата си да изкажа какъв бе нейния живот и какъв брой свенлива беше тя, щях да накарам даже подземните богове да се смилят. /…/ Някога тя беше за мен домашно огнище, вяра и всичко в живота ми /…/ Тя нямаше нито една съкровена загадка, която аз да не зная… /…/ Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми! Моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с хубав цвят и с многочислени плодове, все нови и все разнообразни, и през никое време на годината да не го оставяш да наподобява запуснат… ”
В случая не става дума за владетели, само че това не прави надписа от Никопол по-малко забавен. Освен това Фронтон не е елементарен гражданин на империята, а локален благородник. По-важното е, че срещаме удостоверение за любов и честност, което не е изгубило своята мощ след близо две хилядолетия! През 1870 година френският археолог и странник Ернест Дижарден попада на чешмата в Никопол и е мощно впечатлен от историята на Фронтон и Елия. Нещо повече, заема се да изсече нов надпис в стихове, който слага паралелно с превърнатия в чешма римски саркофаг. В него се споделя:
След хиляда и седемстотин години
един чужд пасажер пристигна да прочете
твоите стихове в края на остарелия дувар...
Молбата ти, Фронтоне, не е била безрезултатна –
гробът на Елия е трансфорат в чешма
и български невести, моми и дечица
наливат от нея своите стомни…
Девойко красива, сияй вместо цветя на гроба,
а твоите сълзи, Фронтоне, са бистрите струи на чешмата…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




