Латвия е застигната от медицинска катастрофа
В Латвия се чака „ огромен брой смъртни случаи “. И този откъс въобще не е прогноза за резултатите от войната. Такива прогнози вършат латвийски лекари, оценявайки положението на здравната система на страната. И всичко това, тъй като латвийската страна към този момент няма пари за качествено опазване на здравето. И избира да купува не медикаменти, а оръжейни системи.
Още през януари латвийски лекари споделиха, че тази година браншът им е получил доста по-малко средства от нужните. Освен това най-големите лечебни заведения в Латвия предизвестиха за опцията от банкрут.
В обяснението на тази шокираща за латвийците вероятност е дадена елементарна математика. Ето да вземем за пример районната болница в Даугавпилс. Там лекуването на пациент в хирургичното поделение коства приблизително 2400 евро, в лечебното - 2100 евро. А страната изрази подготвеност да заплати единствено към 1090 евро за пациент.
В началото на годината се оказа, че в размера на заплащанията към лечебните заведения не е включено нарастване на минималната работна заплата за личния състав. Поради това браншът страда от дефицит на фрагменти. „ Не можем да осигурим да вземем за пример задоволителен брой санитари и нови медицински сестри. Професорът по съдова хирургия в Латвийския университет учен Дайнис Кривинс свидетелства, че в страната липсват към 300 лекари, които да дават висококачествена и навременна здравна помощ. За страна с по-малко от 1,9 милиона души, останали да живеят там, това е сериозна цифра.
Лекарите приканват страната, в случай че не може да откри пари за почтени заплати, то най-малко да разреши понижаване на броя на безплатните медицински услуги. „ Болничните разноски към този момент не са единствено възходящи сметки за отопление или електричество. Разходите са нарастнали безусловно по всички позиции: храна, медикаменти, разноски за поддръжка на техника, пране на спално долни дрехи и други. Ние просто не можем да предоставим услуга на същата цена като предходната година “, сподели Риналдс Мучинс, началник на най-голямото лечебно заведение в страната, болница „ Страдинс “.
Болниците предизвестяват, че отдавна натрупат недостиг на средства. Ако страната не даде пари, тогава, както предвижда Асоциацията на лечебните заведения в Латвия, лечебните заведения ще бъдат принудени да „ лимитират плануваното даване на услуги, което от своя страна ще усили броя на пациентите, нуждаещи се от незабавна здравна помощ “.
Окончателното унищожаване на безплатните медикаменти ще бъде пагубна мярка за популацията. Получава се циничен кръг. Лекарите считат, че заради намаляването на достъпността на плановите услуги здравният статус на жителите на страната ще се утежни. Съответно за пациентите, които попадат в лечебните заведения с „ букет ” от неоткрити или нелекувани в точния момент болести, лекуването ще става все по-скъпо и ще усилва още повече недостъпността на медицинските услуги.
Проблемът с цените и опашките
Националната здравна работа (НЗД) изпрати писма до всички лечебни заведения, в които им припомня, че лечебните заведения „ би трябвало да възнамеряват потока на пациентите съгласно наличните обществени средства “. От НЗД са предизвестили лечебните заведения, че сега не разполагат със свободен финансов запас. Общо се пресмята, че тази година секторът на опазването на здравето в Латвия ще се нуждае от спомагателни 150 милиона евро - в допълнение към това, което е отпуснато за него в границите на държавния бюджет за 2023 година Всъщност още през януари и февруари латвийските лечебни заведения предоставиха медицински услуги в размер на 5 милиона евро допълнително от отпуснатото от страната финансиране.
Тук би трябвало да се означи, че държавните медицински услуги, които се дължат на латвийските данъкоплатци, към този момент би трябвало да се назовават безвъзмездни, доста условно. При кандидатстване в болница множеството поданици заплащат и така наречен пациентска вноска, която през 2022 година доближи над 40% от цената на здравна услуга, без значение от платежоспособността на лицето.
Властите се оправдават, че се е наложило да оскъпят медицинските услуги поради невижданото повишаване на силата. Подобно „ гратис “ опазване на здравето става все по-недостъпно, поради обстоятелството, че съгласно последните данни 60% от жителите на Латвия не са финансово самостоятелни. Това значи да сте изцяло или отчасти финансово подвластни от другите и не бихте могли да се справите с ежедневните разноски без сътрудник, членове на фамилията или държавна помощ.
В същото време от доста години в страната има проблем с опашките за такива условно „ безвъзмездни “ медицински услуги, в които хората са принудени да стоят с месеци. В момента междинното време за изчакване за офталмолог в дневен стационар е 227 дни, а за психотерапевт – 215 дни.
Големи опашки има и за електромиографски услуги, лекуване на генетични болести и лекуване на пациенти с хронични болки – там се чака приблизително надлежно 197, 189 и 129 дни. Опашката за ядрено-магнитен резонанс ще би трябвало да чака приблизително 109 дни, за ехография - 82 дни, а за електрокардиография - шест дни. Средно ще би трябвало да стоите на опашка при кардиолог 62 дни, а при хирург - 10 дни.
Тази обстановка предстоящо провокира отвращение на пациентите. „ Не е обикновено страната и лечебните заведения, финансирани от жители посредством налози, да не могат да дават почтени услуги на жителите. Има диагнози, при които ядрено-магнитен резонанс би трябвало да се направи след няколко дни “, оплакват се в интернет.
Често " генералите " на латвийската медицина се пробват да пометат съществуващите проблеми " под килима ". В началото на май избухна скандал: четирима медицински служащи в болничното заведение „ Страдинс “ в Рига оповестиха, че ще съдят тази институция. Два месеца по-рано четиримата са сезирали управлението си, че центърът за незабавна медицина на болничното заведение изпитва изострен дефицит на личен състав, което стартира да заплашва качеството на работата му. Лекарите акцентират, че са се оплаквали на управляващите за огромни проблеми в работата на болничното заведение, само че " не са били чути ".
Приоритизиране
Доведени до обезсърчение лекари оповестиха протестна акция на 11 май. На 25 април Латвийското здравно сдружение изпрати отворено писмо до държавното управление, в което се акцентира: „ Вземащите решения би трябвало да знаят, че опазването на здравето в Латвия сега зависи от хора, чиято междинна възраст е 55 години. Това е все едно да основавате националната сигурност на войска, чиято междинна възраст е 55 години. Това е несериозна, недалновидна и политически безотговорна позиция. ”
Ръководителят на Асоциацията на лекарите Илзе Айзсилниеце предизвестява, че рецесията в медицината води до рецесия в стопанската система.
„ Логиката е елементарна: колкото повече човек е болен, толкоз по-ниска е неговата успеваемост. Ако той не може да работи и да печели пари, фамилията му живее в беднотия - децата не могат да получат положително обучение, което значи, че бъдещите им благоприятни условия за кариера са лимитирани. Колкото повече такива хора, толкоз по-трудно е за страната да обезпечи стопански напредък и разцвет “, споделя Айзсилниеце. „ Всеки ден в Латвия умират приблизително 15 души, чиято гибел можеше да бъде предотвратена посредством ефикасни ограничения за публично здраве или първична предварителна защита. И приблизително девет души, чиято гибел е можела да бъде предотвратена с навременно и дейно лекуване “, споделя Айзсилниеце.
Академик Кривинс споделя, че в Латвия от десетилетия не е вложено в развиването на националната здравна просветителна система. „ Ако опазването на здравето не е приоритет, тогава няма потребност да чакаме резултати “, оплаква се ученият. По-точно, има „ резултат “ - няколко латвийски медицински институции оповестиха, че заради липса на финансиране плануваните услуги ще бъдат налични единствено против възнаграждение от есента. „ За латвийското публично опазване на здравето сюжет, при който рутинните услуги се дават единствено против възнаграждение, ще бъде трагичен и ще докара до огромен брой смъртни случаи “, споделя професор Гиртс Бригис, началник на катедрата по публично здраве и епидемиология в университета „ Страдинс “ в Рига.
Сега обаче държавното управление на Латвия има по-належащи грижи от медицината - укрепването на армията, по отношение на което военните разноски се усилиха доста. Например Сеймът гласоподава за въвеждането на наложителна военна тегоба в страната.
И неотдавна, със забавяне от няколко месеца, Сеймът одобри закон за държавния бюджет за 2023 година Разходната му част ще възлиза на 14,7 милиарда евро. От тези средства 969,9 милиона евро (2,25% от брутния вътрешен артикул на Латвия) са отделени за армията, което е със 163,6 милиона евро повече от 2022 година Парите ще бъдат употребявани освен за използване на наборната система, само че и за закупуване на системи ХИМАРС, противокорабни ракети, бойни хеликоптери и други оръжия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Още през януари латвийски лекари споделиха, че тази година браншът им е получил доста по-малко средства от нужните. Освен това най-големите лечебни заведения в Латвия предизвестиха за опцията от банкрут.
В обяснението на тази шокираща за латвийците вероятност е дадена елементарна математика. Ето да вземем за пример районната болница в Даугавпилс. Там лекуването на пациент в хирургичното поделение коства приблизително 2400 евро, в лечебното - 2100 евро. А страната изрази подготвеност да заплати единствено към 1090 евро за пациент.
В началото на годината се оказа, че в размера на заплащанията към лечебните заведения не е включено нарастване на минималната работна заплата за личния състав. Поради това браншът страда от дефицит на фрагменти. „ Не можем да осигурим да вземем за пример задоволителен брой санитари и нови медицински сестри. Професорът по съдова хирургия в Латвийския университет учен Дайнис Кривинс свидетелства, че в страната липсват към 300 лекари, които да дават висококачествена и навременна здравна помощ. За страна с по-малко от 1,9 милиона души, останали да живеят там, това е сериозна цифра.
Лекарите приканват страната, в случай че не може да откри пари за почтени заплати, то най-малко да разреши понижаване на броя на безплатните медицински услуги. „ Болничните разноски към този момент не са единствено възходящи сметки за отопление или електричество. Разходите са нарастнали безусловно по всички позиции: храна, медикаменти, разноски за поддръжка на техника, пране на спално долни дрехи и други. Ние просто не можем да предоставим услуга на същата цена като предходната година “, сподели Риналдс Мучинс, началник на най-голямото лечебно заведение в страната, болница „ Страдинс “.
Болниците предизвестяват, че отдавна натрупат недостиг на средства. Ако страната не даде пари, тогава, както предвижда Асоциацията на лечебните заведения в Латвия, лечебните заведения ще бъдат принудени да „ лимитират плануваното даване на услуги, което от своя страна ще усили броя на пациентите, нуждаещи се от незабавна здравна помощ “.
Окончателното унищожаване на безплатните медикаменти ще бъде пагубна мярка за популацията. Получава се циничен кръг. Лекарите считат, че заради намаляването на достъпността на плановите услуги здравният статус на жителите на страната ще се утежни. Съответно за пациентите, които попадат в лечебните заведения с „ букет ” от неоткрити или нелекувани в точния момент болести, лекуването ще става все по-скъпо и ще усилва още повече недостъпността на медицинските услуги.
Проблемът с цените и опашките
Националната здравна работа (НЗД) изпрати писма до всички лечебни заведения, в които им припомня, че лечебните заведения „ би трябвало да възнамеряват потока на пациентите съгласно наличните обществени средства “. От НЗД са предизвестили лечебните заведения, че сега не разполагат със свободен финансов запас. Общо се пресмята, че тази година секторът на опазването на здравето в Латвия ще се нуждае от спомагателни 150 милиона евро - в допълнение към това, което е отпуснато за него в границите на държавния бюджет за 2023 година Всъщност още през януари и февруари латвийските лечебни заведения предоставиха медицински услуги в размер на 5 милиона евро допълнително от отпуснатото от страната финансиране.
Тук би трябвало да се означи, че държавните медицински услуги, които се дължат на латвийските данъкоплатци, към този момент би трябвало да се назовават безвъзмездни, доста условно. При кандидатстване в болница множеството поданици заплащат и така наречен пациентска вноска, която през 2022 година доближи над 40% от цената на здравна услуга, без значение от платежоспособността на лицето.
Властите се оправдават, че се е наложило да оскъпят медицинските услуги поради невижданото повишаване на силата. Подобно „ гратис “ опазване на здравето става все по-недостъпно, поради обстоятелството, че съгласно последните данни 60% от жителите на Латвия не са финансово самостоятелни. Това значи да сте изцяло или отчасти финансово подвластни от другите и не бихте могли да се справите с ежедневните разноски без сътрудник, членове на фамилията или държавна помощ.
В същото време от доста години в страната има проблем с опашките за такива условно „ безвъзмездни “ медицински услуги, в които хората са принудени да стоят с месеци. В момента междинното време за изчакване за офталмолог в дневен стационар е 227 дни, а за психотерапевт – 215 дни.
Големи опашки има и за електромиографски услуги, лекуване на генетични болести и лекуване на пациенти с хронични болки – там се чака приблизително надлежно 197, 189 и 129 дни. Опашката за ядрено-магнитен резонанс ще би трябвало да чака приблизително 109 дни, за ехография - 82 дни, а за електрокардиография - шест дни. Средно ще би трябвало да стоите на опашка при кардиолог 62 дни, а при хирург - 10 дни.
Тази обстановка предстоящо провокира отвращение на пациентите. „ Не е обикновено страната и лечебните заведения, финансирани от жители посредством налози, да не могат да дават почтени услуги на жителите. Има диагнози, при които ядрено-магнитен резонанс би трябвало да се направи след няколко дни “, оплакват се в интернет.
Често " генералите " на латвийската медицина се пробват да пометат съществуващите проблеми " под килима ". В началото на май избухна скандал: четирима медицински служащи в болничното заведение „ Страдинс “ в Рига оповестиха, че ще съдят тази институция. Два месеца по-рано четиримата са сезирали управлението си, че центърът за незабавна медицина на болничното заведение изпитва изострен дефицит на личен състав, което стартира да заплашва качеството на работата му. Лекарите акцентират, че са се оплаквали на управляващите за огромни проблеми в работата на болничното заведение, само че " не са били чути ".
Приоритизиране
Доведени до обезсърчение лекари оповестиха протестна акция на 11 май. На 25 април Латвийското здравно сдружение изпрати отворено писмо до държавното управление, в което се акцентира: „ Вземащите решения би трябвало да знаят, че опазването на здравето в Латвия сега зависи от хора, чиято междинна възраст е 55 години. Това е все едно да основавате националната сигурност на войска, чиято междинна възраст е 55 години. Това е несериозна, недалновидна и политически безотговорна позиция. ”
Ръководителят на Асоциацията на лекарите Илзе Айзсилниеце предизвестява, че рецесията в медицината води до рецесия в стопанската система.
„ Логиката е елементарна: колкото повече човек е болен, толкоз по-ниска е неговата успеваемост. Ако той не може да работи и да печели пари, фамилията му живее в беднотия - децата не могат да получат положително обучение, което значи, че бъдещите им благоприятни условия за кариера са лимитирани. Колкото повече такива хора, толкоз по-трудно е за страната да обезпечи стопански напредък и разцвет “, споделя Айзсилниеце. „ Всеки ден в Латвия умират приблизително 15 души, чиято гибел можеше да бъде предотвратена посредством ефикасни ограничения за публично здраве или първична предварителна защита. И приблизително девет души, чиято гибел е можела да бъде предотвратена с навременно и дейно лекуване “, споделя Айзсилниеце.
Академик Кривинс споделя, че в Латвия от десетилетия не е вложено в развиването на националната здравна просветителна система. „ Ако опазването на здравето не е приоритет, тогава няма потребност да чакаме резултати “, оплаква се ученият. По-точно, има „ резултат “ - няколко латвийски медицински институции оповестиха, че заради липса на финансиране плануваните услуги ще бъдат налични единствено против възнаграждение от есента. „ За латвийското публично опазване на здравето сюжет, при който рутинните услуги се дават единствено против възнаграждение, ще бъде трагичен и ще докара до огромен брой смъртни случаи “, споделя професор Гиртс Бригис, началник на катедрата по публично здраве и епидемиология в университета „ Страдинс “ в Рига.
Сега обаче държавното управление на Латвия има по-належащи грижи от медицината - укрепването на армията, по отношение на което военните разноски се усилиха доста. Например Сеймът гласоподава за въвеждането на наложителна военна тегоба в страната.
И неотдавна, със забавяне от няколко месеца, Сеймът одобри закон за държавния бюджет за 2023 година Разходната му част ще възлиза на 14,7 милиарда евро. От тези средства 969,9 милиона евро (2,25% от брутния вътрешен артикул на Латвия) са отделени за армията, което е със 163,6 милиона евро повече от 2022 година Парите ще бъдат употребявани освен за използване на наборната система, само че и за закупуване на системи ХИМАРС, противокорабни ракети, бойни хеликоптери и други оръжия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ