Латвия си присвоява Руската православна църква
В Латвия се готви да бъде признат един безусловно приказен закон, невиждан в международната процедура – и той директно визира Руската православна черква. Държавата се намесва директно в църковните каузи и изисква латвийските православни да се отрекат от каноничните връзки с Москва. Как в РПЦ ще реагират на продължаващото безвластие?
Президентът на Латвия Егилс Левитс внесе в Сейма законопроект за цялостното обособяване на Латвийската православна черква (ЛПЦ) от Московската патриаршия. Така съгласно латвийския държавен глава „ страната признава, че Латвийската православна черква е изцяло самостоятелна и автокефална черква. Това не зависи от властта на никоя друга черква отвън Латвия. ”
Протойерей Николай Балашов, консултант на патриарх Кирил, към този момент разяснява тази обстановка. Според него „ наподобява, че моралът от предвоенната тирания на Карлис Улманис се завръща в Латвия. През 20-те години на предишния век управляващите упражняват мощен политически и полицейски напън върху Латвийската православна черква, с цел да изключат връзките ѝ с Руската православна черква и да я предадат под юрисдикцията на Константинополския патриарх, следвайки образеца на прилежаща Естония. ”
От страна на съветската страна Мария Захарова, прессекретар на Министерство на външните работи, реагира малко, само че прочувствено. В своя канал в “Телеграм ” тя написа следното: „ Президентът на Латвия внесе в Народното събрание ремонти, които плануват статут на Латвийската православна черква, самостоятелна от Московската патриаршия. Мракобесие “.
И в тази обстановка в действителност пораждат въпроси за степента, в която е позволена сходна интервенция на страната в живота на църквата, както и за правния и каноничен статут на ЛПЦ. Латвийската православна черква, макар релативно дребния си размер (през 2019 година 16% от популацията на Латвия се е разпознало като православно), има статут на самоуправляваща се. Тоест тя има същата необятна автономност и цялостна административно-икономическа самостоятелност във вътрешните работи като Украинската черква на Московската патриаршия (УПЦ МП).
Въпреки това прекосяването на една или друга самостоятелна или самоуправляваща се черква в статут на автокефална (напълно независима) не се взема решение с никакъв закон или държавен декрет. Въпроси от този жанр се вземат решение в сходство с църковните обичаи и догми - на Поместния събор в наличието на архиереи както на Църквата-майка, т.е. в тази ситуация РПЦ, по този начин и на църквата, която претендира за автокефалия, т.е. в този случай, ЛПЦ. Но даже е под въпрос дали ЛПЦ в този момент претендира за църковна самостоятелност. Засега йерархията на тази черква не е коментирала по никакъв метод самодейностите на президента на Латвия.
Ако приказваме за действителния статут и степен на независимост на латвийската черква, тогава тя се ръководи въз основа на Устава на Руската православна черква, а точно: глава XI от този документ. В който по този мотив се споделя: „ Органите на църковната власт и ръководство на Автономната черква са Съборът и Синодът, ръководени от предстоятеля на Автономната черква в ранг митрополит или архиепископ. Предстоятелят на самостоятелната черква се избира от нейния събор. Предстоятелят встъпва в служба след утвърждение от патриарха ”. Тоест митрополитът на цяла Латвия е допустимо най-независим от Москва, доколкото може да бъде самостоятелен главата на една от частите на една Поместна черква.
И изразявайки политическата си позиция, ЛПЦ към този момент показва тази „ самостоятелност “ през март тази година, когато главата на тази черква, митрополитът на Рига и цяла Латвия Александър (Кудряшев) съобщи следното: „ Православните рускоговорящи латвийци са патриотични и лоялни към Латвия и не носят отговорност за дейностите на други страни. " Имайки поради настоящите събития в Украйна.
Но даже и сходни прояви на политическа преданост от страна на ЛПЦ не ѝ помогнаха доста. И в този момент Латвия, обратно на личните си закони, се пробва да се намеси в чисто религиозните каузи и каноничната конструкция на Православната черква.
В конституцията на Латвия позицията на вярващите е посочена в три члена: 99-ти, 100-ти и 116-ти. И в случай че първите два члена от латвийската конституция са за свободата на религията и религиозните сдружения, както и за равенството пред страната и ненамесата на страната в църковните каузи, то член 116 прави доста значима спогодба, казвайки, че „ правата на личността, избрани в членове 97, 98, 100, 102, 103, 106 и108, могат да бъдат лимитирани в плануваните от закона случаи за отбрана на демократичното устройство на страната, сигурността на обществото, благосъстоянието и морала. Въз основа на изискванията, посочени в този член, разпространяването на религиозни вярвания също може да бъде лимитирано. Очевидно, съгласно латвийския президент, има подобен „ очакван случай “ за ограничение на религиозните права на ЛПЦ.
В Латвия има и закон за религиозните организации, който е общоприет за страните, които се считат за демократични. Като цяло се споделят нормалните неща, да вземем за пример, че „ в Република Латвия страната е отделена от църквата. Държавните институции имат всемирски темперамент. Правата на религиозните организации, планувани в закона, са предпазени от страната. Държавата и общините и техните институции, както и публични и други организации, нямат право да се намесват в религиозната активност на религиозните организации. ”
Но в регулирането на връзките с православната общественост латвийската страна евентуално отиде по-далеч от всички останали, като през 2009 година одобри специфичен „ Закон за Латвийската православна черква “. Въпреки провокативното име, този закон като цяло е за едно и също - за свободата на религията. И там се споделя да вземем за пример следното: „ Църквата изцяло упражнява правото на самоуправление и самоопределяне, заложено в нейния правилник в сходство с каноните, в това число организационната конструкция и задачата. Църковните решения по отношение на каноничните въпроси не могат да бъдат обжалвани пред държавни институции. ”
Държавна интервенция в живота на ЛПЦ се е случвала и преди. Например през 2019 година, когато Сеймът вкара следната корекция в този закон: „ Само църковни клирици и жители на Латвия, чието непрекъснато местожителство е било в Латвия най-малко през последните 10 години, могат да бъдат глава на Църквата, митрополитите, епископи и претенденти за тези длъжности ”. С други думи, самият този закон съдържа вътрешни несъгласия. Когато някои от неговите членове приказват за недопустимостта на държавна интервенция в църковния живот, други приказват за директно държавно контролиране на процедурата за избор на предстоятеля на ЛПЦ.
Между другото, тъкмо по същото време, през 2019 година, се появи такава неканонична конструкция като „ Латвийската православна самостоятелна черква под юрисдикцията на Константинополската патриаршия “. В случая с Латвия даже не е доста ясно дали Константинополската патриаршия знае за съществуването на тази религиозна организация.
Латвийската канонична черква публично съобщи по този мотив: „ В момента положението на нещата е следното: нашата латвийска православна черква е записана в Латвия, а по самодейност на Виктор Контузоров е записана още една нова религиозна организация - Автономната Латвийска черква Православна черква под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. Това са две юридически лица, които нямат нищо общо. Новата регистрация няма нищо общо с Латвийската православна черква на Московската патриаршия и не визира позицията на нашата черква по никакъв метод. “
Тук си коства да споменем още една балтийска страна – Естония и ситуацията на православието там, защото този въпрос беше упоменат апропо и от съветника на патриарха протойерей Николай Балашов. А в Естония през днешния ден царува нещо като „ църковна шизофрения “. Има Естонска православна черква (МП), също със статут на самоуправляваща се, и по този начин наречената Естонска апостолическа православна черква, която е автономност на Вселенската патриаршия. И двете обаче не се признават. Така както ЕАПЦ не признава Московската и редица други Поместни църкви. Като цяло тази обстановка, още веднъж предизвикана от Константинопол, е почти същата като в Украйна и от позиция на църковното право се назовава „ схизма “. И, несъмнено, това не води до нищо хубаво.
В Латвия натискът върху църквата, ограничението на нейната активност и насилствената смяна на статута ѝ в действителност се трансфораха в норма за латвийските държавници. Какво ще се случи по-късно? Тук има няколко разновидността.
Първият е, че латвийските управляващи одобряват този закон, само че ЛПЦ няма да го съблюдава. След това от позиция на латвийското законодателство, се слага в състояние „ отвън закона “, с всички произлизащи от това последствия. В историята тези последствия обичайно се назовават гонение на християните.
Вторият вид е, че йерархията на ЛПЦ се подчинява на законите на Латвия и без значение афишира своята автокефалия. И тогава тази общественост ще бъде отлъчена от общуние с Църквата-майка. Нейната подчиненост ще бъде лишена от ранг, а в случай че упорства в прегрешението на разкола, ще бъде изцяло анатемосана.
Третият вид остава организирането на Архиерейски и по-късно Поместен събор в Москва, където архиереите на ЛПЦ да изложат своята позиция и въз основата на тази позиция, както и на позицията на Московската патриаршия, да се одобри съборно решение.
Важно е единствено да се разбере, че приемането му (ако въобще се стигне до него) ще бъде извънредно сложна задача. Защото самата причина (държавата Латвия влезе в системата на църковното ръководство, без даже да пита никого) е една огромна религиозна и политическа провокация. И невиждан случай на напън върху Църквата. Както е маркирано в канала на в “Телеграм ” “Русия в световните въпроси ”: „ Знаем случаи, когато страната реши да отдели църквата от страната. Но е нововъведение, когато страната реши да отдели църквата от църквата. ”
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Президентът на Латвия Егилс Левитс внесе в Сейма законопроект за цялостното обособяване на Латвийската православна черква (ЛПЦ) от Московската патриаршия. Така съгласно латвийския държавен глава „ страната признава, че Латвийската православна черква е изцяло самостоятелна и автокефална черква. Това не зависи от властта на никоя друга черква отвън Латвия. ”
Протойерей Николай Балашов, консултант на патриарх Кирил, към този момент разяснява тази обстановка. Според него „ наподобява, че моралът от предвоенната тирания на Карлис Улманис се завръща в Латвия. През 20-те години на предишния век управляващите упражняват мощен политически и полицейски напън върху Латвийската православна черква, с цел да изключат връзките ѝ с Руската православна черква и да я предадат под юрисдикцията на Константинополския патриарх, следвайки образеца на прилежаща Естония. ”
От страна на съветската страна Мария Захарова, прессекретар на Министерство на външните работи, реагира малко, само че прочувствено. В своя канал в “Телеграм ” тя написа следното: „ Президентът на Латвия внесе в Народното събрание ремонти, които плануват статут на Латвийската православна черква, самостоятелна от Московската патриаршия. Мракобесие “.
И в тази обстановка в действителност пораждат въпроси за степента, в която е позволена сходна интервенция на страната в живота на църквата, както и за правния и каноничен статут на ЛПЦ. Латвийската православна черква, макар релативно дребния си размер (през 2019 година 16% от популацията на Латвия се е разпознало като православно), има статут на самоуправляваща се. Тоест тя има същата необятна автономност и цялостна административно-икономическа самостоятелност във вътрешните работи като Украинската черква на Московската патриаршия (УПЦ МП).
Въпреки това прекосяването на една или друга самостоятелна или самоуправляваща се черква в статут на автокефална (напълно независима) не се взема решение с никакъв закон или държавен декрет. Въпроси от този жанр се вземат решение в сходство с църковните обичаи и догми - на Поместния събор в наличието на архиереи както на Църквата-майка, т.е. в тази ситуация РПЦ, по този начин и на църквата, която претендира за автокефалия, т.е. в този случай, ЛПЦ. Но даже е под въпрос дали ЛПЦ в този момент претендира за църковна самостоятелност. Засега йерархията на тази черква не е коментирала по никакъв метод самодейностите на президента на Латвия.
Ако приказваме за действителния статут и степен на независимост на латвийската черква, тогава тя се ръководи въз основа на Устава на Руската православна черква, а точно: глава XI от този документ. В който по този мотив се споделя: „ Органите на църковната власт и ръководство на Автономната черква са Съборът и Синодът, ръководени от предстоятеля на Автономната черква в ранг митрополит или архиепископ. Предстоятелят на самостоятелната черква се избира от нейния събор. Предстоятелят встъпва в служба след утвърждение от патриарха ”. Тоест митрополитът на цяла Латвия е допустимо най-независим от Москва, доколкото може да бъде самостоятелен главата на една от частите на една Поместна черква.
И изразявайки политическата си позиция, ЛПЦ към този момент показва тази „ самостоятелност “ през март тази година, когато главата на тази черква, митрополитът на Рига и цяла Латвия Александър (Кудряшев) съобщи следното: „ Православните рускоговорящи латвийци са патриотични и лоялни към Латвия и не носят отговорност за дейностите на други страни. " Имайки поради настоящите събития в Украйна.
Но даже и сходни прояви на политическа преданост от страна на ЛПЦ не ѝ помогнаха доста. И в този момент Латвия, обратно на личните си закони, се пробва да се намеси в чисто религиозните каузи и каноничната конструкция на Православната черква.
В конституцията на Латвия позицията на вярващите е посочена в три члена: 99-ти, 100-ти и 116-ти. И в случай че първите два члена от латвийската конституция са за свободата на религията и религиозните сдружения, както и за равенството пред страната и ненамесата на страната в църковните каузи, то член 116 прави доста значима спогодба, казвайки, че „ правата на личността, избрани в членове 97, 98, 100, 102, 103, 106 и108, могат да бъдат лимитирани в плануваните от закона случаи за отбрана на демократичното устройство на страната, сигурността на обществото, благосъстоянието и морала. Въз основа на изискванията, посочени в този член, разпространяването на религиозни вярвания също може да бъде лимитирано. Очевидно, съгласно латвийския президент, има подобен „ очакван случай “ за ограничение на религиозните права на ЛПЦ.
В Латвия има и закон за религиозните организации, който е общоприет за страните, които се считат за демократични. Като цяло се споделят нормалните неща, да вземем за пример, че „ в Република Латвия страната е отделена от църквата. Държавните институции имат всемирски темперамент. Правата на религиозните организации, планувани в закона, са предпазени от страната. Държавата и общините и техните институции, както и публични и други организации, нямат право да се намесват в религиозната активност на религиозните организации. ”
Но в регулирането на връзките с православната общественост латвийската страна евентуално отиде по-далеч от всички останали, като през 2009 година одобри специфичен „ Закон за Латвийската православна черква “. Въпреки провокативното име, този закон като цяло е за едно и също - за свободата на религията. И там се споделя да вземем за пример следното: „ Църквата изцяло упражнява правото на самоуправление и самоопределяне, заложено в нейния правилник в сходство с каноните, в това число организационната конструкция и задачата. Църковните решения по отношение на каноничните въпроси не могат да бъдат обжалвани пред държавни институции. ”
Държавна интервенция в живота на ЛПЦ се е случвала и преди. Например през 2019 година, когато Сеймът вкара следната корекция в този закон: „ Само църковни клирици и жители на Латвия, чието непрекъснато местожителство е било в Латвия най-малко през последните 10 години, могат да бъдат глава на Църквата, митрополитите, епископи и претенденти за тези длъжности ”. С други думи, самият този закон съдържа вътрешни несъгласия. Когато някои от неговите членове приказват за недопустимостта на държавна интервенция в църковния живот, други приказват за директно държавно контролиране на процедурата за избор на предстоятеля на ЛПЦ.
Между другото, тъкмо по същото време, през 2019 година, се появи такава неканонична конструкция като „ Латвийската православна самостоятелна черква под юрисдикцията на Константинополската патриаршия “. В случая с Латвия даже не е доста ясно дали Константинополската патриаршия знае за съществуването на тази религиозна организация.
Латвийската канонична черква публично съобщи по този мотив: „ В момента положението на нещата е следното: нашата латвийска православна черква е записана в Латвия, а по самодейност на Виктор Контузоров е записана още една нова религиозна организация - Автономната Латвийска черква Православна черква под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. Това са две юридически лица, които нямат нищо общо. Новата регистрация няма нищо общо с Латвийската православна черква на Московската патриаршия и не визира позицията на нашата черква по никакъв метод. “
Тук си коства да споменем още една балтийска страна – Естония и ситуацията на православието там, защото този въпрос беше упоменат апропо и от съветника на патриарха протойерей Николай Балашов. А в Естония през днешния ден царува нещо като „ църковна шизофрения “. Има Естонска православна черква (МП), също със статут на самоуправляваща се, и по този начин наречената Естонска апостолическа православна черква, която е автономност на Вселенската патриаршия. И двете обаче не се признават. Така както ЕАПЦ не признава Московската и редица други Поместни църкви. Като цяло тази обстановка, още веднъж предизвикана от Константинопол, е почти същата като в Украйна и от позиция на църковното право се назовава „ схизма “. И, несъмнено, това не води до нищо хубаво.
В Латвия натискът върху църквата, ограничението на нейната активност и насилствената смяна на статута ѝ в действителност се трансфораха в норма за латвийските държавници. Какво ще се случи по-късно? Тук има няколко разновидността.
Първият е, че латвийските управляващи одобряват този закон, само че ЛПЦ няма да го съблюдава. След това от позиция на латвийското законодателство, се слага в състояние „ отвън закона “, с всички произлизащи от това последствия. В историята тези последствия обичайно се назовават гонение на християните.
Вторият вид е, че йерархията на ЛПЦ се подчинява на законите на Латвия и без значение афишира своята автокефалия. И тогава тази общественост ще бъде отлъчена от общуние с Църквата-майка. Нейната подчиненост ще бъде лишена от ранг, а в случай че упорства в прегрешението на разкола, ще бъде изцяло анатемосана.
Третият вид остава организирането на Архиерейски и по-късно Поместен събор в Москва, където архиереите на ЛПЦ да изложат своята позиция и въз основата на тази позиция, както и на позицията на Московската патриаршия, да се одобри съборно решение.
Важно е единствено да се разбере, че приемането му (ако въобще се стигне до него) ще бъде извънредно сложна задача. Защото самата причина (държавата Латвия влезе в системата на църковното ръководство, без даже да пита никого) е една огромна религиозна и политическа провокация. И невиждан случай на напън върху Църквата. Както е маркирано в канала на в “Телеграм ” “Русия в световните въпроси ”: „ Знаем случаи, когато страната реши да отдели църквата от страната. Но е нововъведение, когато страната реши да отдели църквата от църквата. ”
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ