Латинска Америка се тресе от размирици и протести frognews.bg
В Латинска Америка демокрацията е сложена на тестване по метод, невъобразим от години, споделят социолози, политически анализатори и жители в района. Протестите, от време на време съпроводени с принуждение, са постоянно събитие.
Според организацията " Трансперънси интернешънъл " повече от половината латиноамериканци са на мнение, че корупцията се усилва, а също по този начин считат за корумпирани множеството чиновници на изборни длъжности. В няколко страни центристките партии претърпяха провал и бяха сменени от крайни обединения или от придвижвания, обявяващи се срещу елитите, разяснява изданието.
След пандемията от ковид бедността и гладът се разраснаха в редица страни в района. Наблюдава се и нарастване на незаконните банди, занимаващи се с трафик на всичко – от кокаин до метамфетамини и фентанил.
Ефектът от това се усеща в Съединени американски щати, към чиято южна граница бягат рекорден брой мигранти, търсещи по-добър живот, отбелязва вестникът.
Според социологическата организация " Латинобарометро ", която от години изследва възходящото отчаяние измежду 668-милионното население на Латинска Америка, " хората са изтощени от политиката, от държавните управления, от политиците, които употребяват властта за неща, които не водят до прогрес в области, в които хората желаят усъвършенстване – като опазването на здравето и пенсиите ", съобщи директорката на института Марта Лагос.
По данни на " Латинобарометро " 49 % от хората в района са подкрепяли демокрацията през 2020 година , което е намаляване спрямо десетилетие по-рано, когато този дял е бил 63 на 100.
Едва една четвърт от латиноамериканците са били удовлетворени от демокрацията , до момента в който през 2009 година техният дял е бил 45 %.
Социолозите са открили, че 73 % от хората са били на мнение, че страната им се ръководи от властовия хайлайф , до момента в който десетилетие по-рано по този начин са считали към половината жители, написа още Българска телеграфна агенция.
Сътресенията обгърнаха района след настъпването на тежки в икономическо отношение времена. Латинска Америка претърпя най-голямото икономическо стесняване през 2020 година, откакто пандемията се отрази зле на растежа и държавния дълг, а също по този начин лиши живота на над 1,7 милиона латиноамериканци.
Растежът още веднъж се увеличи през 2021 година, достигайки 6,9 %, само че спадна на 3,6 на 100 през 2022 година и се чака да намалее до 1,3 % тази година, съобщи Световната банка. Бедността понижа от 45,6 % през 2003 година на 27,8 % през 2014 година, само че в този момент още веднъж се повиши и доближи 32,1 % през 2022 година, демонстрират оценки на Организация на обединените нации.
Много латиноамериканци имат ниски упования към своите държавни управления – по данни на " Латинобарометро " поддръжката за държавните управления е спаднала на 40 % спрямо 54 на 100 преди десетилетие, отбелязва " Уолстрийт джърнъл ".
В момента три страни в Латинска Америка са считани от правозащитни организации и политолози за диктатури – Куба, Венецуела и Никарагуа.
Над една четвърт от общо 411 000 мигранти, арестувани на южната граница на Съединени американски щати през октомври и ноември, са пристигнали от тези три страни, демонстрират данни на американските митнически и гранични управляващи.
Конституционни специалисти и политици споделят, че в района към момента има доста демокрации, които остават постоянни. Държави като Чили, Перу и Колумбия дадоха автономност на своите централни банки , което оказа помощ за основаване на по-силни стопански системи посредством попречване на политическа интервенция в паричната политика, показва изданието.
Но повече народна власт значи по-високи упования.
Медиите в тези демокрации хвърлят светлина върху корупцията и други проблеми, измъчващи страните в района и пораждащи неодобрение измежду жителите. Когато потребностите не са задоволявани – от премахване на корупцията и битка с престъпността до обезпечаване на по-добро опазване на здравето, недоволството може да прерасне в принуждение, даже в отдавнашни постоянни демокрации като Чили, където през 2019 година имаше митинги, съпроводени с принуждение, отбелязва вестникът.
The moment when Brazil’s riots began.
We obtained this stunning video showing how police were severely outnumbered and how protesters easily broke the single line of defense.
Our story on the security lapses in Brazil’s capital that led to the invasion:
— Jack Nicas (@jacknicas)
Според организацията " Трансперънси интернешънъл " повече от половината латиноамериканци са на мнение, че корупцията се усилва, а също по този начин считат за корумпирани множеството чиновници на изборни длъжности. В няколко страни центристките партии претърпяха провал и бяха сменени от крайни обединения или от придвижвания, обявяващи се срещу елитите, разяснява изданието.
След пандемията от ковид бедността и гладът се разраснаха в редица страни в района. Наблюдава се и нарастване на незаконните банди, занимаващи се с трафик на всичко – от кокаин до метамфетамини и фентанил.
Ефектът от това се усеща в Съединени американски щати, към чиято южна граница бягат рекорден брой мигранти, търсещи по-добър живот, отбелязва вестникът.
Според социологическата организация " Латинобарометро ", която от години изследва възходящото отчаяние измежду 668-милионното население на Латинска Америка, " хората са изтощени от политиката, от държавните управления, от политиците, които употребяват властта за неща, които не водят до прогрес в области, в които хората желаят усъвършенстване – като опазването на здравето и пенсиите ", съобщи директорката на института Марта Лагос.
По данни на " Латинобарометро " 49 % от хората в района са подкрепяли демокрацията през 2020 година , което е намаляване спрямо десетилетие по-рано, когато този дял е бил 63 на 100.
Едва една четвърт от латиноамериканците са били удовлетворени от демокрацията , до момента в който през 2009 година техният дял е бил 45 %.
Социолозите са открили, че 73 % от хората са били на мнение, че страната им се ръководи от властовия хайлайф , до момента в който десетилетие по-рано по този начин са считали към половината жители, написа още Българска телеграфна агенция.
Сътресенията обгърнаха района след настъпването на тежки в икономическо отношение времена. Латинска Америка претърпя най-голямото икономическо стесняване през 2020 година, откакто пандемията се отрази зле на растежа и държавния дълг, а също по този начин лиши живота на над 1,7 милиона латиноамериканци.
Растежът още веднъж се увеличи през 2021 година, достигайки 6,9 %, само че спадна на 3,6 на 100 през 2022 година и се чака да намалее до 1,3 % тази година, съобщи Световната банка. Бедността понижа от 45,6 % през 2003 година на 27,8 % през 2014 година, само че в този момент още веднъж се повиши и доближи 32,1 % през 2022 година, демонстрират оценки на Организация на обединените нации.
Много латиноамериканци имат ниски упования към своите държавни управления – по данни на " Латинобарометро " поддръжката за държавните управления е спаднала на 40 % спрямо 54 на 100 преди десетилетие, отбелязва " Уолстрийт джърнъл ".
В момента три страни в Латинска Америка са считани от правозащитни организации и политолози за диктатури – Куба, Венецуела и Никарагуа.
Над една четвърт от общо 411 000 мигранти, арестувани на южната граница на Съединени американски щати през октомври и ноември, са пристигнали от тези три страни, демонстрират данни на американските митнически и гранични управляващи.
Конституционни специалисти и политици споделят, че в района към момента има доста демокрации, които остават постоянни. Държави като Чили, Перу и Колумбия дадоха автономност на своите централни банки , което оказа помощ за основаване на по-силни стопански системи посредством попречване на политическа интервенция в паричната политика, показва изданието.
Но повече народна власт значи по-високи упования.
Медиите в тези демокрации хвърлят светлина върху корупцията и други проблеми, измъчващи страните в района и пораждащи неодобрение измежду жителите. Когато потребностите не са задоволявани – от премахване на корупцията и битка с престъпността до обезпечаване на по-добро опазване на здравето, недоволството може да прерасне в принуждение, даже в отдавнашни постоянни демокрации като Чили, където през 2019 година имаше митинги, съпроводени с принуждение, отбелязва вестникът.
The moment when Brazil’s riots began.
We obtained this stunning video showing how police were severely outnumbered and how protesters easily broke the single line of defense.
Our story on the security lapses in Brazil’s capital that led to the invasion:
— Jack Nicas (@jacknicas)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ