Рекламата, която чака бурята: Покривът на „Пацони в Русе крие риск от въздуха
В квартал „ Чародейка-юг “ в Русе, клиентите на магазин „ Пацони “ могат да се снабдят освен с артикули, само че и с нещо надалеч по-непредвидимо – падаща реклама от покрива. Не като оферта, а като евентуална опасност.
След ремонтни действия преди известно време, рекламната структура на магазина е демонтирана от фасадата и… оставена на покрива. Без обезопасяване. Без монтаж. Без терзание.
Снимката от жител ясно демонстрира положението – структурата освен стои свободно, само че и към този момент се е разместила след последната стихия. По думите на създателя на сигнала, той е предизвестил личния състав на място и дал снимков материал. Обещано било, че ще се вземат ограничения.
Една седмица по-късно: нищо – рекламата към момента стои, подготвена да литне като артилерийски снаряд при първия по-силен ентусиазъм.
Ако (не дай Боже) тя се стовари върху кола или, още по-лошо – върху човек, тогава, несъмнено, всички ще бъдат „ шокирани “. Ще се търсят виновни. Ще се вършат незабавни поправки. Може даже и някой да се сети, че предварителната защита е по-евтина от компенсацията.
И тук идва класическият български въпрос: би трябвало ли нещо да падне върху човек, с цел да се вземат ограничения? Или, както постоянно се случва, реакцията ще пристигна чак след заглавията в черно?
На паркинга пред блока всекидневно стопират коли. Минават пешеходци. Деца. Родители. А на покрива — реклама, чакаща идващия ентусиазъм напразно, с цел да се трансформира в летяща заплаха.
Гражданският сигнал е явен. Снимките – още по-ясни. Това, което липсва, е… отговорност. Защото когато бурята пристигна, няма да пита дали някой е „ предал информацията “. Ще пита: " Защо не направихте нещо в точния момент? "
Снимки: Petko Boychev, Facebook
След ремонтни действия преди известно време, рекламната структура на магазина е демонтирана от фасадата и… оставена на покрива. Без обезопасяване. Без монтаж. Без терзание.
Снимката от жител ясно демонстрира положението – структурата освен стои свободно, само че и към този момент се е разместила след последната стихия. По думите на създателя на сигнала, той е предизвестил личния състав на място и дал снимков материал. Обещано било, че ще се вземат ограничения.
Една седмица по-късно: нищо – рекламата към момента стои, подготвена да литне като артилерийски снаряд при първия по-силен ентусиазъм.
Ако (не дай Боже) тя се стовари върху кола или, още по-лошо – върху човек, тогава, несъмнено, всички ще бъдат „ шокирани “. Ще се търсят виновни. Ще се вършат незабавни поправки. Може даже и някой да се сети, че предварителната защита е по-евтина от компенсацията.
И тук идва класическият български въпрос: би трябвало ли нещо да падне върху човек, с цел да се вземат ограничения? Или, както постоянно се случва, реакцията ще пристигна чак след заглавията в черно?
На паркинга пред блока всекидневно стопират коли. Минават пешеходци. Деца. Родители. А на покрива — реклама, чакаща идващия ентусиазъм напразно, с цел да се трансформира в летяща заплаха.
Гражданският сигнал е явен. Снимките – още по-ясни. Това, което липсва, е… отговорност. Защото когато бурята пристигна, няма да пита дали някой е „ предал информацията “. Ще пита: " Защо не направихте нещо в точния момент? "
Снимки: Petko Boychev, Facebook
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ