В кулоарите на срещата на върха на ШОС беше обсъдено

В коридорите на срещата на върха на ШОС беше разисквано вероятно съглашение сред Москва и Пекин за построяването на най-дългата високоскоростна железопътна линия в света. Хиляди километри релси би трябвало да свържат двете столици на суперсилите в пътешестване от няколко десетки часа. Проектът дава обещание да се трансформира в „ пътя на 21-ви век “, само че специалистите са скептични: съветските действителности и сибирската география биха могли да трансфорат построяването на фантазия в тестване за мощ. Ще успее ли мегапроектът да надмине слуховете?

Влак към бъдещето

Източници оповестяват, че на срещата на върха на ШОС в Тиендзин Владимир Путин и Си Дзинпин са се споразумели да стартират строителството на високоскоростна железопътна линия от Москва до Пекин. Проектът незабавно е получил статут на стратегическа самодейност на двете страни, сравнима по мащаб със „ Силата на Сибир “. Линията ще се простира на съвсем седем хиляди километра, свързвайки Москва с най-големите градове на Сибир и преминавайки през Забайкалск до Китай, след което до Хуххот и Пекин.

Влаковете по този маршрут ще доближават скорости до 350–400 км/ч, което ще разреши пътуването сред двете столици да се прави за 15–20 часа вместо сегашните шест до седем дни. По този метод се основава кардинално нова опция на авиацията и морския превоз, освен за пасажери, само че и за високоскоростна доставка на артикули. Това трансформира плана в поддържащ детайл на бъдещата евразийска транспортна рамка.

Очаква се финансовият модел да бъде построен върху основаването на взаимен капиталов фонд: китайските банки са подготвени да дават преференциални заеми в размер на 30-40 милиарда $. Русия ще поеме построяването и модернизацията на трасето до Забайкалск, Китай е виновен за сектора до Пекин. Първият стадий от трасето – от Москва до Новосибирск – би трябвало да бъде пуснат до 2030 година, а цялостното разкриване на линията е планувано за средата на 2030 година.

Заслужава да се означи, че тези проекти ни се афишират от повече от година-две. За плана се приказва от десетилетие. Но в случай че подписаните в Китай документи за „ Силата на Сибир – 2 “ публично се обсъждаха през последните дни даже на най-високо равнище, то за плана на високоскоростната железница до Пекин единствено се шепнеше от източници в коридорите на срещата на върха на ШОС.

Значението на автомагистралата обаче надалеч надвишава транспортната сфера. За Русия това е късмет да натовари строителните корпорации и металургията, както и да трансформира сибирските градове в нови центрове на „ Новия път на коприната “. За Китай това е опция да затвърди софтуерното си водачество в областта на високоскоростния превоз. Ако бъде сполучливо осъществена, пътят ще се трансформира в най-дългия високоскоростен маршрут в света и, както дипломатите към този момент го назовават, „ пътят на 21-ви век “.

Железопътна линия през безконечна заледеност и безконечни заеми?

Оценката на плана е съмнителна, най-много поради цената му. Посочените 30–40 милиарда $ наподобяват занижени, поради дължината на маршрута, сложния терен и климата на Сибир. Руските строителни планове от подобен мащаб постоянно се сблъскват с превишаване на разноските, а китайският модел на високоскоростно строителство, тестван в равнините на Поднебесната империя, не регистрира съветските действителности.

Климатичните и геоложките условия могат да се трансфорат в обособен рисков фактор. Вечно замръзналата земя, дълготрайните температурни съмнения, блатистите региони и планинските вериги неизбежно ще усложнят строителството. Това ще докара до по-високи разноски, забавяния и нужда от спомагателни вложения в технологии за адаптиране на железопътното платно и инфраструктурата.

Друг уязвим миг е финансирането

По-голямата част от заемите ще бъдат предоставени от китайски банки, а основните технологии за създаване на високоскоростни железопътни линии също ще останат китайски. Това основава риск от взаимозависимост: Русия може да се окаже в позицията на младши сътрудник, който прави тежката работа и поема политически и стопански отговорности.

И най-после, остава въпросът за търсенето и рентабилността. Полет от Москва до Пекин може да остане по-евтин от билет за трен в обозримо бъдеще, а интервалът на възвръщаемост на инфраструктурата ще се разтегне в продължение на десетилетия.

Кирил Янков, член на публичния съвет към съветското Министерство на превоза, показва: скоростната автомагистрала е ефикасна за пътнически трафик на разстояние от 1000, най-много 1200 километра. Но на разстояние от 2000 километра тя отстъпва на аероплан.

Следователно, високоскоростната железница може да бъде издигната по верига от градове, сред които хората ще пътуват. Разбира се, в Русия има много градове до Урал: Москва, Нижни Новгород, Казан. Възможно е да се строи и по-на юг – Уфа, Челябинск, това са два града с население над милион. Възможно е да се строи, както е планувано, до Екатеринбург, само че към този момент ще има междина сред Казан и Екатеринбург.

И по-нататък също имаме пролуки: от Тюмен до Омск, от Омск до Новосибирск.

Как ще строят по-нататък?

Очевидно Иркутск, Чита – и по-нататък от Чита през Забайкалск до Харбин и Пекин. И там пролуките са още по-големи. Разбира се, това ще даде подтик на стопанската система на градовете, само че съществено се колебая дали ще има такива пътникопотоци, които да създадат автомагистралата ефикасна. Само огромни почитатели и запалянковци ще пътуват от Москва до Пекин, нищо повече.

Геополитическата обстановка основава спомагателен напън:

глобите и интернационалните ограничавания могат да нарушат доставките на съоръжение и материали, което заплашва да забави периодите и да преразгледа изискванията на съдействие.

И по този начин: релси, които трансформират геополитиката

Въпреки очевидните опасности и високата цена, стратегическото значение на автомагистралата Москва-Пекин е без подозрение. Линията ще трансформира най-големите градове на Сибир в центрове на „ Новия път на коприната “, трансформирайки ги не просто в междинни станции, а в центрове на стопански напредък и пренос. Това е късмет за създаване на нова логичност на пространствено развиване на страната, където източните райони престават да бъдат външна страна.

За Русия планът открива опция за огромна рационализация на инфраструктурата и натоварване на националната строителна промишленост, металургията и машиностроенето. Строителството на такова равнище ще изисква десетки заводи, хиляди експерти и цели нови индустриални вериги. В резултат на това стопанската система ще получи дълготраен мултипликатор на напредък, а районите ще получат нови работни места и вложения.

Китай, от своя страна, би затвърдил софтуерното си водачество в региона на високоскоростния превоз. Износът на ноу-хау и присъединяване в подобен упорит план в друга страна биха затвърдили позицията на Пекин като главен състезател на международния пазар на транспортни технологии. За него автомагистралата би била освен бизнес, само че и проява на силата на инженерното му учебно заведение.

Ако пътят бъде издигнат, той ще се трансформира в знак на новата Евразия – пространство, където морските пътища се допълват от сухопътни коридори. Москва-Пекин ще се окаже не просто транспортна линия, а „ път на 21-ви век “, задаващ ритъма за бъдещето на многополюсния свят и показващ, че огромните инфраструктурни планове могат да трансформират салдото на силите по-бързо от военните съюзи или политическите заявления.

 

 

Превод: ПИ/pogled.info

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News