Дипломацията на оръжията срещу оръжията на дипломацията
В сериозен септември влиза Източното Средиземноморие, към този момент пре ливащо от бойни, сондажни и проучвателен кораби, подводници и авиация. Спорът сред Гърция и Турция за морските им зони, който от месец и половина ескалира напрежението до опасност от вероятни военни дейности, сложи района в окото на геополитически вихър. Конфликтът към този момент не е единствено турско-гръцки, а турско-европейски, с решаващи последствия за връзките ЕС-Анкара, включ ително и бежанския проблем.
Две дипломации „ мерят сили” в Източното Средиземноморие, а резултатът от тях –
деескалация или наказания,
би трябвало да стане явен в края на месеца (24-25 септември), когато водачите на страните членки на Европейски Съюз ще се срещнат на "тематична " колекция.
Турският президент Реджеп Ердоган се вихри в желаната от него „ дипломация на оръжията” (т. нар. gunboat diplomacy). С проява на военна мощност, закани, напън и провокации той твърди, че пази „ законните права и интереси” на Турция в района.
Срещу експанзията и наглостта на Анкара, Европейски Съюз опълчва „ оръжията на дипломацията” – или разговор и договаряния, или... наказания.
След дипломатически совалки и телефонни диалози на европейски водачи с Атина и Анкара, на срещата си в Берлин преди десетина дни (28 август) външните министри на 27-те страни в Общността приканиха Турция да приключи противозаконните си действия към Гърция и Кипър като основно изискване за нормализиране на обстановката.
Нарастващото напрежение сред двете прилежащи страни, някак естествено преля в
огромна дипломатическа и военна готовност.
Гърция и Турция, съдружници в НАТО, изпратиха по една армада в противоречивата зона сред островите Крит и Кипър. Официалният претекст бе военни учения, само че за никого не е загадка, че става въпрос за нещо напълно друго - отговор на военна провокация, дело на "другата страна ".
По данни на турските медии, единствено за последните 45-50 дни Анкара е направила общо 15 учения в региона, а флотът й се намира в непрекъсната бойна подготвеност.
Освен това, турски военни кораби охраняват изследователските и сондажните й платформи - "Оруч Рейс”, която възпламени фитила на спора с Гърция, навлизайки при започване на август в нейния континентален шелф, и „ Явуз” и „ Барбарос Хайредин паша”, които необезпокоявано не престават да работят в кипърската изключителна икономическа зона.
Турция сподели, че
не й пука от опасността на европейските външни министри
със наказания. Броени часове след отправянето й, Анкара разгласи, че военното обучение на североизток от Кипър завършва на 1 и 2 септември и се "мести " край северния бряг на острова, където ще продължи до 11 септември.
Европейският отговор не закъсня. Четири средиземноморски страни – Франция, Италия, Гърция и Кипър, на бърза ръка спретнаха тридневно обучение южно от Острова на Афродита, в което включиха военноморски и военновъздушни елементи и съединения. Целта, както бе декларирано, е "гарантиране използването на интернационалното право за запазване сигурността и стабилността в района ". А кипърският министър на защитата Хараламбос Петридис изиска Източното Средиземноморие
да бъде оповестено за „ зона от морски интерес за Европейски Съюз ".
Дрънкането на оръжия е рискова игра с огъня, само че няма да докара до „ парещ инцидент”, разясняват специалисти по интернационалните връзки в Кипър.
Според тях, засилените гръцко-турски военни демонстрации на тематика "Права върху големите газови и нефтени залежи в морските дълбини сред тях ", са единствено заслон пред по-дълбокия спор сред двете страни.
Ключова причина за ескалиращото сега напрежение е упоритостта на Турция да се наложи като
неоспорим хегемон в Източното Средиземноморие!
Крачка, без която реализацията на турската националистическа теория „ Синя родина”, т.е. превръщането на съвсем половината от Средиземно море (включително офшорните зони на Кипър и Гърция) в „ национално пространство “ на Турция, просто няма по какъв начин да се случи.
Препъникамъкът? Постепенно сформиращата се антитурска дъга, в която вземат участие Гърция, Кипър, Израел и Египет - бранейки енергийната си самостоятелност, плюс Франция и Италия - водени от газовите ползи на личните си енергийни колоси „ Тотал” и „ Ени”.
По принцип и Атина, и Анкара декларират предпочитание за разговор. В частност обаче налагането на европейски наказания против Турция става все по-актуално, а изходът от разногласието сред двете страни става все по-малко евентуален в обозримо бъдеще.
Според адвокати, единственият метод за реализиране на заслужено решение за противоречивите морски граници е "подобаващо решение " на Международния съд в Хага. Пред дулата, торпедата и подводните мини на военните кораби обаче гласът на тази - другояче авторитетна институция - надали скоро ще се чуе.
КАРЕ
Европейският ултиматум към Ердоган
Турция би трябвало да приключи едностранните си противозаконни дейности в Източното Средиземноморие до 24 септември, когато стартира изключителната двудневна среща на върха на водачите на страните-членки на Европейския съюз, отдадена особено на връзките му с Анкара. Ако до тогава няма деескалация на напрежението в района и не са основани условия за градивен разговор сред засегнатите страни, Европейски Съюз ще извади „ камшика” на глобите.
Този ултиматум насочиха външните министри на Общността на срещата им в Берлин, извършена на 28 август.
„ Турция, особено в Източното Средиземноморие, няма да отстъпи пред закани и изнудване”, отговори разгневен президентът Реджеп Тайип Ердоган два дни по-късно - на 30 август.
Предложените ограничения стартират с разширение на „ черния списък” на Европейски Съюз за забрани за влизане на лица, като Никозия желае в него да бъде включен турски министър.
Предвижда се да бъдат въведени ограничавания за достъп на турски кораби до европейски пристанища, инфраструктура, трансфер на технологии и капитал.
Турция може да се изправи пред понижаване на средствата от европейските фондове, а другите наказания да обиден и тези браншове на турския бизнес, които са най-тясно свързани с европейската стопанска система.
„ Огън!” по оста Париж - Анкара
Франция е съдружникът на Гърция и Кипър, който най-осезаемо ускори политическото и военното си наличие в Източното Средиземноморие поради нарастващия спор.
Твърдата й позиция против турските нарушавания, присъединяване й в огромното военно обучение, както и влязлото в действие от 1 август съглашение за съдействие в региона на защитата сред Франция и Кипър провокираха гнева на Анкара.
Турското Външно министерство разгласи френските ходове за „ неприемливи”, с които се „ заплашва търсенето на непоклатимост и сигурност в Източното Средиземноморие”.
Френският президент Еманюел Макрон се включи в борбата, като съобщи в петък, че Турция не се държи като съдружник на НАТО. Той назова Ердоган „ дестабилизиращ фактор " в Европа поради провежданата от него „ експанзионистична политика”.
Турският водач не му остана задължен и отговори на предизвикването, като го атакува в неделя /30 август/ с квалификацията „ некомпетентен”.
Обявеното от Франция „ краткотрайно засилване” на военното й наличие в района, с цел да следи за спазването на интернационалното право, обаче има друга, по-голяма цел. В тази бурна обстановка Макрон тества концепцията си за основаване на самостоятелна европейска войска, заобикаляйки НАТО, чиито три страни членки - Гърция, Турция и Франция, са в спор сега, разясняват военни специалисти. Според тях задачата на Франция е да се утвърди като военната мощ на Европейски Съюз, наред с Германия, която към момента символизира единствено икономическата мощност на Общността.
Бранислава Бобанац
Две дипломации „ мерят сили” в Източното Средиземноморие, а резултатът от тях –
деескалация или наказания,
би трябвало да стане явен в края на месеца (24-25 септември), когато водачите на страните членки на Европейски Съюз ще се срещнат на "тематична " колекция.
Турският президент Реджеп Ердоган се вихри в желаната от него „ дипломация на оръжията” (т. нар. gunboat diplomacy). С проява на военна мощност, закани, напън и провокации той твърди, че пази „ законните права и интереси” на Турция в района.
Срещу експанзията и наглостта на Анкара, Европейски Съюз опълчва „ оръжията на дипломацията” – или разговор и договаряния, или... наказания.
След дипломатически совалки и телефонни диалози на европейски водачи с Атина и Анкара, на срещата си в Берлин преди десетина дни (28 август) външните министри на 27-те страни в Общността приканиха Турция да приключи противозаконните си действия към Гърция и Кипър като основно изискване за нормализиране на обстановката.
Нарастващото напрежение сред двете прилежащи страни, някак естествено преля в
огромна дипломатическа и военна готовност.
Гърция и Турция, съдружници в НАТО, изпратиха по една армада в противоречивата зона сред островите Крит и Кипър. Официалният претекст бе военни учения, само че за никого не е загадка, че става въпрос за нещо напълно друго - отговор на военна провокация, дело на "другата страна ".
По данни на турските медии, единствено за последните 45-50 дни Анкара е направила общо 15 учения в региона, а флотът й се намира в непрекъсната бойна подготвеност.
Освен това, турски военни кораби охраняват изследователските и сондажните й платформи - "Оруч Рейс”, която възпламени фитила на спора с Гърция, навлизайки при започване на август в нейния континентален шелф, и „ Явуз” и „ Барбарос Хайредин паша”, които необезпокоявано не престават да работят в кипърската изключителна икономическа зона.
Турция сподели, че
не й пука от опасността на европейските външни министри
със наказания. Броени часове след отправянето й, Анкара разгласи, че военното обучение на североизток от Кипър завършва на 1 и 2 септември и се "мести " край северния бряг на острова, където ще продължи до 11 септември.
Европейският отговор не закъсня. Четири средиземноморски страни – Франция, Италия, Гърция и Кипър, на бърза ръка спретнаха тридневно обучение южно от Острова на Афродита, в което включиха военноморски и военновъздушни елементи и съединения. Целта, както бе декларирано, е "гарантиране използването на интернационалното право за запазване сигурността и стабилността в района ". А кипърският министър на защитата Хараламбос Петридис изиска Източното Средиземноморие
да бъде оповестено за „ зона от морски интерес за Европейски Съюз ".
Дрънкането на оръжия е рискова игра с огъня, само че няма да докара до „ парещ инцидент”, разясняват специалисти по интернационалните връзки в Кипър.
Според тях, засилените гръцко-турски военни демонстрации на тематика "Права върху големите газови и нефтени залежи в морските дълбини сред тях ", са единствено заслон пред по-дълбокия спор сред двете страни.
Ключова причина за ескалиращото сега напрежение е упоритостта на Турция да се наложи като
неоспорим хегемон в Източното Средиземноморие!
Крачка, без която реализацията на турската националистическа теория „ Синя родина”, т.е. превръщането на съвсем половината от Средиземно море (включително офшорните зони на Кипър и Гърция) в „ национално пространство “ на Турция, просто няма по какъв начин да се случи.
Препъникамъкът? Постепенно сформиращата се антитурска дъга, в която вземат участие Гърция, Кипър, Израел и Египет - бранейки енергийната си самостоятелност, плюс Франция и Италия - водени от газовите ползи на личните си енергийни колоси „ Тотал” и „ Ени”.
По принцип и Атина, и Анкара декларират предпочитание за разговор. В частност обаче налагането на европейски наказания против Турция става все по-актуално, а изходът от разногласието сред двете страни става все по-малко евентуален в обозримо бъдеще.
Според адвокати, единственият метод за реализиране на заслужено решение за противоречивите морски граници е "подобаващо решение " на Международния съд в Хага. Пред дулата, торпедата и подводните мини на военните кораби обаче гласът на тази - другояче авторитетна институция - надали скоро ще се чуе.
КАРЕ
Европейският ултиматум към Ердоган
Турция би трябвало да приключи едностранните си противозаконни дейности в Източното Средиземноморие до 24 септември, когато стартира изключителната двудневна среща на върха на водачите на страните-членки на Европейския съюз, отдадена особено на връзките му с Анкара. Ако до тогава няма деескалация на напрежението в района и не са основани условия за градивен разговор сред засегнатите страни, Европейски Съюз ще извади „ камшика” на глобите.
Този ултиматум насочиха външните министри на Общността на срещата им в Берлин, извършена на 28 август.
„ Турция, особено в Източното Средиземноморие, няма да отстъпи пред закани и изнудване”, отговори разгневен президентът Реджеп Тайип Ердоган два дни по-късно - на 30 август.
Предложените ограничения стартират с разширение на „ черния списък” на Европейски Съюз за забрани за влизане на лица, като Никозия желае в него да бъде включен турски министър.
Предвижда се да бъдат въведени ограничавания за достъп на турски кораби до европейски пристанища, инфраструктура, трансфер на технологии и капитал.
Турция може да се изправи пред понижаване на средствата от европейските фондове, а другите наказания да обиден и тези браншове на турския бизнес, които са най-тясно свързани с европейската стопанска система.
„ Огън!” по оста Париж - Анкара
Франция е съдружникът на Гърция и Кипър, който най-осезаемо ускори политическото и военното си наличие в Източното Средиземноморие поради нарастващия спор.
Твърдата й позиция против турските нарушавания, присъединяване й в огромното военно обучение, както и влязлото в действие от 1 август съглашение за съдействие в региона на защитата сред Франция и Кипър провокираха гнева на Анкара.
Турското Външно министерство разгласи френските ходове за „ неприемливи”, с които се „ заплашва търсенето на непоклатимост и сигурност в Източното Средиземноморие”.
Френският президент Еманюел Макрон се включи в борбата, като съобщи в петък, че Турция не се държи като съдружник на НАТО. Той назова Ердоган „ дестабилизиращ фактор " в Европа поради провежданата от него „ експанзионистична политика”.
Турският водач не му остана задължен и отговори на предизвикването, като го атакува в неделя /30 август/ с квалификацията „ некомпетентен”.
Обявеното от Франция „ краткотрайно засилване” на военното й наличие в района, с цел да следи за спазването на интернационалното право, обаче има друга, по-голяма цел. В тази бурна обстановка Макрон тества концепцията си за основаване на самостоятелна европейска войска, заобикаляйки НАТО, чиито три страни членки - Гърция, Турция и Франция, са в спор сега, разясняват военни специалисти. Според тях задачата на Франция е да се утвърди като военната мощ на Европейски Съюз, наред с Германия, която към момента символизира единствено икономическата мощност на Общността.
Бранислава Бобанац
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ