Защо си паднах по трансценденталната медитация
В кремаво море от матраци в зала, покрита с кремав килим, тъмнокос мъж в бяла качулка и подобаващи йога панталони седи в поза лотос. Очите му са затворени и той носи концентрирано, с напрежение изражение на лицето си. Внезапно той се размърдва, гърдите му леко се хлътват и главата му се отмята обратно, след което потегля – подскача нагоре-надолу във въздуха на колене. Понякога прави един скок и по-късно стопира, главата му виси надолу за няколко мига. Още едно леко дръпване и той още веднъж се тласка напред. Или нещо въпреки всичко го прави.
Името му е Пол Кембър. Той е, изумен съм да науча, 86. И това, което прави е – позволете ми да се прокашля – йогийско хвърчене. Аз съм в „ мъжката летяща зала “ (женската е от другата страна на японския сгъваем параван) в ослепително белия Дворец на мира Махариши в село Рендълшам, Съфолк. Тук летенето е всекидневие – в действителност два пъти на ден.
„ Как беше това? “ Питам, когато свърши и наподобява като че ли съвсем не се е потрудил.
„ Просто има възприятието, че се сл...
Прочетете целия текст »
