В Кремъл навярно със задоволство си казват, че по-скоро вълкът

В Кремъл вероятно със удовлетворение си споделят, че по-скоро вълкът ще стане вегетарианец, в сравнение с Германия, която е вложила 20 милиарда евро в Русия, да се сплоти с европейците за тежки наказания против Москва.

Коментар на Ойген Тайзе

Правото на мощния се постанова над силата на правото – по този начин някогашната канцлерка Ангела Меркел един път разказа метода на Русия към Украйна. Както се знае, през 2014 година Русия окупира украинския полуостров Крим, а след това се трансформира в кукловод на войната в Източна Украйна, която към този момент взе хиляди жертви. Казано другояче: откогато отхвърли властта на Москва, Украйна заплаща кръвен налог.

Германия подкрепя Украйна по пътя ѝ към Европа както никоя друга страна на континента. Прави го в това число и със стотици милиони евро. В сложни моменти Берлин показва еднопосочна взаимност с Украйна. След потушените с кръв проевропейски демонстрации на Майдана в Киев немски военни самолети откараха ранени стачкуващи за лекуване в Германия. А по-късно същата помощ беше предоставена и на украинци, потърпевши в бойните дейности в Донбас. Но в очите на мнозина украинци всичко това към този момент не се брои, откогато стохилядна съветска войска в бойна подготвеност дебне на украинската граница. И през днешния ден цяла Украйна тръпне за своята самостоятелност.

Чехия, Съединени американски щати, Англия и балтийските страни дадоха своята милостиня за укрепването на украинската защита и доставиха на страната отбранителни оръжия – да вземем за пример противотанкови гранатомети. Но като имаме поради мащаба на надвисналата съветска военна интервенция такива доставки ще се окажат по-скоро алегорични, в сравнение с решаващи при положение на война. И въпреки всичко, под линия сходни сигнали окуражават Киев, тъй като демонстрират на Москва, че Украйна има съдружници. Освен това:, толкоз по-висока ще бъде вътрешнополитическата цена за Путин в Русия. Защото една несполучлива военна инвазия с хиляди жертви може да докара да трагични политически последици – сподели го пагубната война в Афганистан през 1980-те години, която даде сериозен подтик за разпадането на Съветския съюз.

Какво още чака Берлин?
Редакцията предлага
Политически Берлин обаче досега си прави оглушки за апелите на Украйна да ѝ се отпусне военна помощ. Вместо ракети, Германия доставя военно-полева болница. Тази колебливост на германците всява ужас даже измежду сътрудниците им на запад. Британските военни самолети с оръжие и муниции за Украйна даже бяха принудени да заобиколят немското въздушно пространство. В Естония пък напряко недоумяват за какво Германия не позволи на Талин да даде на украинците остаряло оръжие от арсеналите на някогашната Германска демократична република, складирано в балтийската република. Напрежението не бивало да ескалира в допълнение, споделят от Берлин. И като че ли не схващат, че единственият човек, който държи пръста си на копчето на ескалацията, се споделя Владимир Путин.

Руският президент признава само правото на по-силния, както прозря Меркел още през 2014. Берлин още тогава заплаши, че ще наложи тежки наказания, само че това въобще не смути постоянно вчерашните стратези в Кремъл. Осем години по-късно Крим към момента е под съветска окупация, а част от Източна Украйна също е под контрола на Москва.

Тъй че уязвимост показва само оня, който има вяра, че със наказания може да спре танковете, напредващи на необятен фронт. Москва надали е пропуснала да забележи, че Европейски Съюз гледа да постанова само такива наказания, които не вредят изключително на страните членки. В Кремъл вероятно със удовлетворение си споделят, че по-скоро вълкът ще стане вегетарианец, в сравнение с Германия, която е вложила 20 милиарда евро в Русия, да се сплоти с европейците за трагични наказания против Москва.

Ойген Тайзе е роден в Киев

Путин няма да отстъпи. Режимът в Москва счита, че една демократична и европейска Украйна ще бъде сериозна заплаха за Кремъл. Защото в случай че тази страна един ден стопански си стъпи на краката, руснаците може последователно да се преизпълнят със подозрения към режима в своята страна. Като офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в тогавашната Германска демократична република Путин с очите си е видял какво се случва, когато обществено-политическият модел в съседство стартира да наподобява доста по-привлекателен от този вкъщи.

През 2014 година Германия към момента поддържаше битката на украинците за независимост, през днешния ден обаче се ослушва. Заклинанието, че оръжия не се доставят в райони на бойни дейности, за украинците звучи като насмешка: та нали самите те не носят виновност за бойните дейности, които се водят в източната част на тяхната страна?

Аргументът на Германия е слаб

В реалност оръжейни доставки в райони на военни дейности са вероятни, стига да е налице политическата воля. Пример за това са оръжейните доставки от Германия за кюрдите в битката им против джихадистите преди седем години. След като си подкрепил с оръжие борбата против така наречен „ Ислямска страна “, очевидно би трябвало да подкрепиш с доставки на оръжие за самозащита и една другарска страна в Европа, към която показва апетити един свръхмогъщ диктатор.

От опита през последните години Германия би трябвало да е схванала, че опитите да се разведряма атмосферата с Кремъл водят единствено в задънена улица. Та нали още през 2008 година Грузия и Украйна влязоха в преддверието на НАТО, тъй като се опасяваха от съветски попълзновения? И таман Германия тогава попречи на приемането на пътна карта за тяхното участие в Алианса, единствено и единствено с цел да не предизвика Москва. А Путин неотложно се възползва от шанса си: единствено месеци по-късно Русия навлезе в Грузия, а през 2014 и в Украйна.

*****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: