Идеите за промени в Конституцията - основателни ли са те
В края на юли представители на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи (сред които Христо Иванов, Бойко Борисов и Делян Пеевски), внесоха дълго чаканите оферти за изменение нa Конституцията, които следва да бъдат гласувани след открит експертен спор.
Междувременно се заприказва и за по-радикални разновидности на показаните оферти, като да вземем за пример участието на България в Европейския съюз и НАТО да се запише в Конституцията, а също по този начин и категорично да се забранят референдуми за овакантяване на евроатлантическите структури. Такива хрумвания за промени в конституцията лансираха в отворено писмо до партиите президента Росен Плевнелиев, Соломон Паси, някогашният дипломат на България в Съединени американски щати Елена Поптодорова и общественици.
Темата разясниха в предаването " Кой приказва? " по Дарик радио преподавателитепо конституционно право доцент Наталия Киселова иОрлин Колев.
Запитан здравословно ли е геополотическата ориентировка да бъде вписвана в Основния закон по конюнктурни аргументи (заплахите в изискванията на война на територията на Европа), Орлин Колев отговори по този начин: " Изборът за посоката на развиване на България е явен и безспорен. Това предложение е по-твърдо, нямаме учредения за сходни терзания. Имаме задоволително както конституционни, по този начин и законодателни гараннции за развиването ".
Той разяснява и тематиката за референдума за запазването на българския лев, като сподели, че Народното събраниесъс съществено съображение се е противопоставило на тази концепция.
" Що се отнася до НАТО, считам, че апелът е малко пресилен. Преди войната в Украйна беше подложен много съществено въпросът дали да не изградим обща европейска войска. Ако в бъдеще конюнктурата диктува построяването на единна европейска войска, тогава следва още веднъж да променим нашата Конституция.Не бива да трансформираме Конституцията в Закон за държавния бюджет, който годишно одобряваме ", уточни още Колев.
" Има добър мотив да се вземе предлагането като мотив за полемика, с цел да може да се приказва за една последваща крачка в по-дълбоката интеграция в Европейски Съюз по отношение на това по какъв начин наподобява правото на Европейски Съюз в съответствие с националното право. В момента огромна част от настоящата уредба минава през разпоредбите за интернационалните контракти и умерено може да се организира диалогът по какъв начин правото на Европейски Съюз да стане част от настоящото ", сподели от своя страна доцент Киселова.
На въпрос дали като конституционалисти Орлин Колев и доцент Киселова саканенида дадете своето мнение законкретните оферти, които следва да бъдат разисквани,и плануват ли се експертни полемики с народните представители, Орлин Колев уточни, че не е наясно, само че знае, че политическият и експертният спор следва да вървят редом, ръка за ръка.
Доц. Киселова отговори, ченямапряка информация, само че съгласно нея по този начин,както са билинаредени целите при откриването на актуалната парламентарна сесия, по-скоро е допустимо конституционните промени да отидат оттатък изборите.
Преподавателитепо конституционно право разясниха и тематиката завъпросите, засягащи националната еднаквост, като да вземем за пример този за националния празник, и имат ли място те в Конституцията.
" Конституционните текстове следва да уреждат най-важните за обществото връзки, нашата конституционна еднаквост не познава признаването на публични или национални празници, просто не ги въздига на конституционно равнище. В този подтекст, коства ми се, прекомерно доста се отдава внимание и значение на този детайл от конституционната промяна. Ясно прозира политическата визия тук, ясна е концепцията, само че това можеше да се направи с една дребна смяна в Кодекса на труда ", на мнение е Орлин Колев.
" Въпросът с националния празник е политически и може да се трансформира през годините. Въпросът за 3 март е продължение на това, за което стана дума по отношение на евроатлантическите полезности и дали има заплаха от смяна на външнополитическата геоориентацияна България. Ако се въздига 24 май, усилието е изобщо 3 март да бъде изведен от календара на формалните празници ", уточни от своя страна доцент Киселова.
Според нея може би няма да се стигне до конституционна уредба на националния празник, а по-скоро щесе преброят кои са в единия лагер и кои - в другия.
По мотив пълномощията на президента и служебните държавни управления, Орлин Колев обърна внимание, чедългото положение в изискванията на служебни държавни управления не се дължи на волята на президента. Той е задължен по Конституция да назначи служебно държавно управление, подсети Колев.
Междувременно се заприказва и за по-радикални разновидности на показаните оферти, като да вземем за пример участието на България в Европейския съюз и НАТО да се запише в Конституцията, а също по този начин и категорично да се забранят референдуми за овакантяване на евроатлантическите структури. Такива хрумвания за промени в конституцията лансираха в отворено писмо до партиите президента Росен Плевнелиев, Соломон Паси, някогашният дипломат на България в Съединени американски щати Елена Поптодорова и общественици.
Темата разясниха в предаването " Кой приказва? " по Дарик радио преподавателитепо конституционно право доцент Наталия Киселова иОрлин Колев.
Запитан здравословно ли е геополотическата ориентировка да бъде вписвана в Основния закон по конюнктурни аргументи (заплахите в изискванията на война на територията на Европа), Орлин Колев отговори по този начин: " Изборът за посоката на развиване на България е явен и безспорен. Това предложение е по-твърдо, нямаме учредения за сходни терзания. Имаме задоволително както конституционни, по този начин и законодателни гараннции за развиването ".
Той разяснява и тематиката за референдума за запазването на българския лев, като сподели, че Народното събраниесъс съществено съображение се е противопоставило на тази концепция.
" Що се отнася до НАТО, считам, че апелът е малко пресилен. Преди войната в Украйна беше подложен много съществено въпросът дали да не изградим обща европейска войска. Ако в бъдеще конюнктурата диктува построяването на единна европейска войска, тогава следва още веднъж да променим нашата Конституция.Не бива да трансформираме Конституцията в Закон за държавния бюджет, който годишно одобряваме ", уточни още Колев.
" Има добър мотив да се вземе предлагането като мотив за полемика, с цел да може да се приказва за една последваща крачка в по-дълбоката интеграция в Европейски Съюз по отношение на това по какъв начин наподобява правото на Европейски Съюз в съответствие с националното право. В момента огромна част от настоящата уредба минава през разпоредбите за интернационалните контракти и умерено може да се организира диалогът по какъв начин правото на Европейски Съюз да стане част от настоящото ", сподели от своя страна доцент Киселова.
На въпрос дали като конституционалисти Орлин Колев и доцент Киселова саканенида дадете своето мнение законкретните оферти, които следва да бъдат разисквани,и плануват ли се експертни полемики с народните представители, Орлин Колев уточни, че не е наясно, само че знае, че политическият и експертният спор следва да вървят редом, ръка за ръка.
Доц. Киселова отговори, ченямапряка информация, само че съгласно нея по този начин,както са билинаредени целите при откриването на актуалната парламентарна сесия, по-скоро е допустимо конституционните промени да отидат оттатък изборите.
Преподавателитепо конституционно право разясниха и тематиката завъпросите, засягащи националната еднаквост, като да вземем за пример този за националния празник, и имат ли място те в Конституцията.
" Конституционните текстове следва да уреждат най-важните за обществото връзки, нашата конституционна еднаквост не познава признаването на публични или национални празници, просто не ги въздига на конституционно равнище. В този подтекст, коства ми се, прекомерно доста се отдава внимание и значение на този детайл от конституционната промяна. Ясно прозира политическата визия тук, ясна е концепцията, само че това можеше да се направи с една дребна смяна в Кодекса на труда ", на мнение е Орлин Колев.
" Въпросът с националния празник е политически и може да се трансформира през годините. Въпросът за 3 март е продължение на това, за което стана дума по отношение на евроатлантическите полезности и дали има заплаха от смяна на външнополитическата геоориентацияна България. Ако се въздига 24 май, усилието е изобщо 3 март да бъде изведен от календара на формалните празници ", уточни от своя страна доцент Киселова.
Според нея може би няма да се стигне до конституционна уредба на националния празник, а по-скоро щесе преброят кои са в единия лагер и кои - в другия.
По мотив пълномощията на президента и служебните държавни управления, Орлин Колев обърна внимание, чедългото положение в изискванията на служебни държавни управления не се дължи на волята на президента. Той е задължен по Конституция да назначи служебно държавно управление, подсети Колев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ