Маргарита Михнева с пророчески думи: Зная, че ще умра в хоспис или в чужбина
В края на януари 2011 година журналистката, без да желае, а може би под диктовката на мощната вътрешен глас, която притежаваше и която не беше загадка от околните й, дава пророческо изявление, в което изяснява, че животът й е неуспех, само че тя не се тормози, тъй като знае какво е бъдещето й. И самоуверено предвижда гибелта си в детайлности. Интервюто е оповестено преди повече от 13 години – на 29.01.2011 година Как да не повярва човек в ориста?! Днес го публикуваме още веднъж.
Скандалната журналистка Маргарита Михнева се оказа много прочувствена и ранима жена. След близо 40 години сполучлива телевизионна кариера и безспирно бягане с микрофон из дебрите на престъпния свят, тя твърди, че от дълго време е дала прошка обидите на мъжете, измяната на приятелите и подливането на вода от сътрудниците.
С днешна дата тя страда по романтизма на 18 век и времето, в което би могла да работи като преписвач на ноти в квартирата на прочут феодален композитор.
- Маргарита, ти си една от съумелите дами в България. Едва ли има българин, който да не е гледал предаванията ти, да не е осведомен със скандалните ти репортажи. Тази популярност и известност обаче си имат своята цена. Би ли ни споделила какво ти коства този триумф?
- Не се считам за съумяла. Успял е този човек, който има приключени дела. Аз към момента има да се боря и то за много неща. Мисля, че не съм направила най-хубавите си репортажи. Работя и имам този късмет. Успехът е в слънцето на моя живот. Сянката – страданието. Всеки репортаж схващам като една дребна гибел. Телевизията не ме скапе като човек, само че ме разболя. Направо ме унищожи. Аз вървя, чета делата, разправям се от близко с нещата. Никога не съм си разрешила да кажа нещо, без да имам документи. Поради тази причина спечелвам и правосъдните каузи против мен, които не са малко. Но публицистиката, за която работя към този момент 40 години, е убийствена. На никого не поисквам да се занимава с проверяваща публицистика. Тази специалност ми взе младостта, вътрешния блян да имам семейство. Уморителна, убийствена и неблагодарна е моята специалност.
- Големите проверяващи журналистки по целия свят са дами. Какво е твоето пояснение?
- Жените са по-трудолюбиви от мъжете. Журналистиката е специалност за работливи хора. А не всички са такива. Ние сме по-смели, амбициозни, издръжливи душевен. Успелите дами обаче са сами. Остават без семейство. Често те са женени за специалността си. Кой мъж би могъл да изтърпи жена, по-солидна и по-отговорна от него? Българските мъже светят с отразена светлина. И тази светлина идва или от родителите му, или от брачната половинка и приятелката му. Познавам много стойностни самотни дами, а направих много стойности репортажи, само че уви, по този начин и не можах да изградя семейство. Нямам триумф с избора си на сътрудник, потвърдих го.
- Имаш ли пояснение за тези любовни неуспехи?
- Да, повода е в мен. От дребна съм се оставяла да бъда избирана, а не аз да предпочитам. По комунистическо време по този начин ни възпитаваха. Вярвахме, че фамилията е нещо доста значимо. На мен родителите ми споделяха: „ Учи, работи, другото ще си пристигна единствено “. Да, обаче фамилията не идва току-тъй. То идва със страхотна подготовка. Мен ме възпитаваха да бъда независима, самостоятелна, работлива, да си заплащам сметките. Никой не ми сподели, че би трябвало да се оставя в ръцете на един мъж, да бъда блага и нежна с него. Не ме предизвестиха, че не трябва да се съревновавам с мъжа, даже и когато съм по-силна. Трябваше да съм по-гальовна и по-мила с мъжа до мен. За страдание бях внезапна, показвах грешките на мъжете до мен и по тази причина губех връзката. Никога не съм играла втори проект, когато съм била с мъж. Била съм откровена, всеотдайна. Моето амплоа е да работя, а не да върша бракове и да сътворявам уют. Оказа се, че би трябвало да се отнасям пресметливо към мъжете. Не да се приписвам на възприятията.
- На какъв брой години се влюби за първи път?
- На 14. Влюбих се в моя преподавател по изобразяване – световноизвестният професор Крум Дамянов. Той тогава беше млад преподавател по изобразяване. Току-що беше пристигнал от едно пазарджишко село. Бях цялостна отличничка, обаче не можех да рисувам. Затова ми даваше тематики да пиша. Носех от у дома остарял часовник и дюли, които децата да рисуват в час.
- Той разбра ли, че имаш чувства-към него?
- Не прояви никакъв интерес към мен. Вероятно доста му досаждах, тъй като през 2 минути излизах на дъската, с цел да стапям четката си в кофа с вода, която стоеше до черната дъска. Другите деца си стояха добродушно по чиновете. Той беше 14 години по-голям от мен. Интересно, че от този момент не съм го виждала. Едва ли знае за моминските ми трепети... Ожени се за една от племенниците на Тодор Живков, направи паметника „ 1300 години България “. Но аз почитам спомените си за едно патриархално семейство в столичния квартал „ Надежда “, за „ 54-то национално главно учебно заведение “, за шефа на школото, който заран в 6.30 ни караше да маршируваме и да играем физкултурни извършения.
- После, допускам, се е появил различен обект на възприятията ти?
- Е, да! Христако – едно симпатично гърче. Моята фантазия бе един ден аз да изсвирвам на акордеон, а той да танцува сиртаки пред мен. Много хубаво играеше на гръцка музика. Беше каруцар. Возеше ме на опашината на каруцата. Чантата си закачах на пръта. Когато бях в въодушевление, канех и приятелки в каруцата. Беше доста сантиментално. Аз не съм си разрешила да кажа една неприятна дума за мъж, към който съм имала усеща.
- Истинската обич?
- О, не. Нея познавам. Не я срещнах. Аз се омъжих на 28 години и половина, което в тези години си беше на ръба на „ остаряла мома “. Стана небрежно. Приятелките ми към този момент бяха женени, с деца. Не мислех, че бракът ще ми осмисли живота. И в този момент не го мисля. Нито един мъж не ми е осмислил живота. Аз се омъжих за момче, което не познавах – Петър Михнев. Сашо Диков ме срещна с него. Бяха в една компания. Усетих, че нещата няма да тръгнат, само че все пак, да се чудя на акъла си, подписах. Иван Славков и Васа Ганчева ни кумуваха. Не можех да поддържам връзка с Михнев, тъй като сме разнообразни характери. Една неприятна дума обаче не съм споделила за него. Мен обаче мъжете са ме наранявали, коментирали по недодялан метод.
- Това съгласно психолозите е демонстрация на слаб темперамент...
- Не зная. Но брачният партньор ми ме даде на съд, тъй като съм му причинявала материални вреди, ползвайки семейството Михнева. Разбира се, че в съда се смяха и не се стигна до дело.
Мъжете в живота ми не са били доста. Вероятно обаче са имали своите комплекси, тъй като съм прочут ефирен публицист. Ако бях юрист, може би, щяха да са по-спокойни и по-човечни към мен. Повечето мъже в действителност се впечатляваха от моята популярност. И се възползваха от мен.
- Имаш възприятието, че някои са били с теб, колкото и жестоко да звучи, с цел да те употребяват?
- Да. Търкаха се към мен и желаеха да се осребрят от славата ми. Доказателството – след раздялата ми с тях никой към този момент не ги търси. За мен обаче е било много обидно. Аз не съм от огромните дами на България, просто работата ме направи известна. Големи са Дора Габе, Елисавета Багряна, Лили Иванова, Блага Димитрова, Райна Кабаиванска. Но белким и те са били щастливи? Нас от рано ни възпитаваха да си търсим половинката. Голяма неточност. Когато една жена е едно цяло, на нея не й стига мъж – половинка. Тя търси друго цяло. Аз желая в един предстоящ живот да се отпусна, успокоя. И до ден-днешен копнея за деликатност.
- Различава ли се влюбената Маргарита Михнева от тази, която виждаме в телевизионния ефир?
- Много. Когато съм с мъж, аз не приказвам, а мълча. Допреди 10 години се изчервявах, заговореше ли ме мъж. Така съм възпитана просто. Никога не съм досаждала на мъж, не съм го преследвала, тероризирала по телефона. А трябваше да си набележа някого и да го преследвам. Толкова доста работех, че не ми оставаше време за персонален живот.
- Има ли мъж, с който си се разделила, пък в този момент съжаляваш?
- Не, щом съм се разделила, значи по този начин е трябвало. Изпитвам нежни усеща към тези, с които съм била. Тъгувам по младостта си, по предишното.
- Обидата, която най-вече те е наранила?
- Изказването на Иван Славков, че не съм си гледала дъщерята, че той ме бил назначил в малкия екран. Много ме засегна. Не е истина това. Аз почнах работа в Българска национална телевизия с конкурс.
И още, Славков споделя, че съм „ неморална “. Друга лъжа.
Истината е, че аз него го познавам добре. Обаче не бих си разрешила да приказвам гадни неща по негов адрес. Той кръсти щерка ми, без да ми каже, че провеждат кръщене.
Заведоха Неда принудително в черква. Тогава тя бе единствено на 12 години. Филмираха кръщенето, а след това ми подметнаха касетата у дома.
Аз обаче научих за станалото от попа, който ми се обади да ме пита за какво не съм в църквата. Начинът, по който всеки от нас двамата ще завърши живота си, ще покаже кой какъв е бил. Иван излъга, че Неда е дадена от съда на Петър Михнев. Делото по развода се проточи 8 години. Детето през това време стана пълнолетно и никой не го е питал: „ При кого от двамата родители искаш да останеш? “. Но той може би има нещо срещу мен, тъй като върших предаване за Людмила Живкова и фонд „ 1300 години България “. Там имаше много нелицеприятни обстоятелства за нея и Живкови. Но съм потвърдила думите си с документи. Оттогава Иван Славков и Жени Живкова не ми приказват. Бог ще го съди. Господ ще го накаже.
- Една от огромните любови на твоя живот е Вежди Рашидов. След раздялата успяхте ли с него да останете другари?
Никога не сме крили връзката си, нито неговите картини, отдадени на мен, нито любовните му писма до мен. Впрочем те останаха в съда. Там ги занесе персонално Петър Михнев, с цел да потвърди, че ас съм морално упаднала жена. Вежди е едно прочувствено момче, което показва шумно възприятията си към ме правилно е, че ме би пред постройката на Българска национална телевизия. После съжаляваше. Беше пиян и очевидно не се овладя прочувствено. После беше отишъл в Съюза на писателите. Там се разплакал пред Кеворк Кеворкян и споделил, че ми счупил носа. Цялата телевизия знаеше за багра. Но не виждам нищо унизително в това, един създател да бъде завързан към избрана жена. Аз просто бях негова муза. Дори му благодаря за всичко. Не му се дразня. Не съм желала да се развежда поради мен. Още повече, че аз също бях омъжена.
Просто обич... Днес виждам на него като на създател.
Той има жена, прелестни внучета. Нарисува ми прелестен портрет с телефонна слушалка в ръка. Лошото при мен е, че се оказвам по-зрялата във връзките си с
мъжете. Осъзнавам го, само че не мога да бъде повърхностна.
- Прочете ли отчета за Пеко Таков?
- Преди всички. За страдание, четенето на досиета тук не прекатурва морала в страната. Много добре знам защо става въпрос. Революционното позоваване на семейството Такови би трябвало да се премисли. Може би, тъй като те знаят, че аз знам всичко за предишното им, накара Янчо Таков да премисли връзка си с мен. Аз обаче съм за истината. Не съм сюрпризирана от досието на Пеко Таков. Мъчно ми е единствено, че тези семейства не направиха генералния извод за себе си – кои са в действителност. Скоро ще дойдат и досиетата от Русия. От тях ще научим за същинския облик на комунистическата партия в България. Тогава някои хора ще дават отговор на въпроси, що за дейни борци са били, какви пенсии са вземали и за какво Янчо не заслужава да бъде обикновено оценен. И през днешния ден изпитвам нежни усеща към него. Никой не знае същинското му лице. Той е малко наклеветен, за това, че е светил с непозната светлина. Решението да се разделим беше взаимно. Аз няма като Тодор Живков или като Лили Иванова да му давам оценка. Но Янчо си има своята карма...
- Каква е разликата сред българските ти ухажори и чужденците, които също са участвали в живота ти?
- Чужденците са възпитани по различен метод. Те са мъжкари, не разрешават на една жена да ги отглежда, и работят. Българите разчитат на татко, майка, вуйна, баба. Аз 10 години живях в чужбина. Тогава си купих и жилищата, поради които имах толкоз доста главоболия. Няма по-проверяван човек от мен в прокуратурата. Проверяваха даже от кое място съм взела пари за медикаменти. От Германия правех филми за Българска национална телевизия и бях щастлива с австриеца Ханс.
- Каза, че Янчо Таков си има своята карма, ти знаеш ли каква е твоята?
- Моята е да оживявам и да работя доста. Друг човек би починал при моите паники. В многото работа стават и доста неточности. Жадувах семейство – не стана. Партньор за остарели години търсих – не се получава. Явно не попадам на верния мъж. Постоянно им отдавам качества, които те просто не имат. Цял живот пребивавам в заблуда във връзка с мощния пол. Иначе зная, че най-хубавото нещо на света е да се събуждаш заран до обичания мъж. Е, аз нямах подобен шанс.
-Запази ли си брачната халка, знак на безконечната обич и по която се вършат предсказания за издръжливостта на връзката?
- Никога не съм имала пръстен от Петър Михнев. Нямах сватбена халка. Не сме си сменяли пръстените. Сама си уших роклята за сватбата, а цветята за венеца на главата ги набрах от една градина. Знаех, че не сме един за различен, усещах, че бракът ни е краткотраен. 10 дни след подписа Петър Михнев и Иван Славков отпътуваха на море да купонясват. Моят живот отсега нататък си го знам. Ако съм болна, ще умра в приют. Ако съм здрава – ще си отида в чужбина.
- Даваш ли на щерка си Неда препоръки за мъжете?
- Казвам й, че всичко е орис. Ако й е писано да срещне индивида, ще стане Ако ли не – няма. Тя евентуално ще остане да живее в Швейцария. А там нещата са разнообразни от тук. Там не бързат да се женят. Първо вършат кариера, след това мислят за семейство. Тя доста съумя в работата си. Завърши с отличен триумф в Америка, в този момент работи в влиятелен университет. Тя не свети с отразена светлина. Не желая да повтори живота ми във връзка с мъжете.
- Ако можеше да изживееш живота си още веднъж, с какво щеше да
се занимаваш?
- Аз съм човек на 18 век. Не на 21-ви. С наслаждение бих преписвала ноти на прочут композитор, бих подреждала партитури. Обожавам класическата музика, не мога без нея. Толкова хубост и деликатност има! Мога да шетам пиана, да класифицирам партитури. Харесвам усърдността, присъща за 18 век. Тогава един стол се е майсторял за една година. Нещо велико! Затова може би обичам старите мебели. Обожавам бавното изписване на думите, четенето на глас. Не одобрявам компютрите, не ми подхожда и актуалната музика... В идващия си живот ще съм по-женствена, давам обещание си го. Искам да съм слаба жена.
-А виждаш ли се като баба?
- Защо не?! Обаче аз ще съм европейска баба. Не българска. Там се женят, като реализиран сигурност. Тук първо подписват, след това мислят и разчитат на старите. Лежат на гърба на възрастните, тъй като по този начин са възпитани. Освен това българинът е със мощно развито стадно възприятие. Има потребност от олелия, от шум. А моята фантазия е друга – тишина,
даже телефонен звън няма. Аз не мога да си показва животът ми да минава в празни диалози, в дрънчене на нелепости. Това би ме умъртвило!
Инфо: Уикенд
