В края на XIV век формиращата се Османска империя установява

В края на XIV век формиращата се Османска империя открива надзор над обилни територии както в Мала Азия, по този начин и на Балканския полуостров. Нейният напредък е краткотрайно спрян от провалянето им при Анкара и последвалите междуособици, само че империята скоро се стабилизира. Към средата на XV век османският напредък е лимитирал тогавашната Византийска империя до столицата Константинопол и няколко полунезависими владения в басейна на Егейско море, като императорите разчитат за сигурността си на дипломатически съглашения с османците и помощ от Западна Европа.

Изглежда още с идването си на власт при започване на 1451 година младият османски султан Мехмед II си слага за цел да завземе Константинопол, който държи под непрекъсната опасност връзките сред европейските и азиатските владения на османците. По тази причина той бързо подписва тригодишен кротичък контракт с Унгария и удостоверява суверенитета си над Смедеревското деспотство и бейлика Караман.

Същинската блокада на Константинопол стартира на 5 април 1453 година, когато султан Мехмед II разполага войските си на две и половина благи от градските стени. Срещу колосалната османска войска, състояща се от близо 160 000 души, император Константин XI Палеолог съумява да събере към 7 500 бойци, от които близо половината са чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, подписана от техните императори, не изпитват предпочитание да водят война.

На 7 април османските войски се приближават на четвърт миля от стените и се разпростират по цялата им дължина, като самият султан с еничарите открива лагера си в центъра против Романовата врата. На левия фланг към Златния рог са анадолските войски, а на десния към Мраморно море – румелийските, като сръбският контингент е ситуиран против Адрианополската врата. Османските войски се окопават и нареждат артилерията си, а сръбските сапьори стартират да подкопават стените на града. На 12 април до града доближава и османският флот, който хвърля котва против Долмабахче.

Османските сили стартират да обстрелват крепостните стени като в началото не подхващат други маневри. През нощта на 18 април дребен османски отряд атакува стените и е отхвърлен. На 20 април три генуезки и един византийски транспортен съд съумяват да пробият блокадата и влизат в константинополското пристанище, нанасяйки обилни вреди на османския флот, вследствие на което неговият командващ Балтаоглу Сюлейман е лишен от постовете и парцелите си.

Следващият ход на султана е да отклони част от бранителите на градските стени към слабоукрепеното пристанище на Златния рог. Тъй като достъпът до Златния рог е блокиран от верига, преграждаща входа на залива, на 22 април той трансферира 72 леки галери по суша през хълмовете над Галата.

Вътрешната опозиция против обсадата и слуховете за идващи венециански подкрепления и допустимо унгарско нахлуване карат султана да бърза и той се взема решение на финален опит за завладяване на града, обещавайки на войските позволение да го разграбят. На 28 май стартира подготовката за решителния взлом, като към стените на града са придвижени две хиляди стълби. Нападението стартира три часа преди изгрев на 29 май, като няколко поредни талази нападат градските стени.

Самият султан Мехмед II влиза в Константинопол на 30 май 1453 година.