В края на XI век Византия е отслабена и българските

В края на XI век Византия е отслабена и българските велможи виждат опция за избавление. Начело с авторитетния болярин Георги Войтех, те вземат решение да се извърнат към – правоприемник на българския царски жанр по майчина линия, и го прогласяват за цар Петър III.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин това въстание, проведено в Призрен през 1072 година, бързо печели поддръжка и води до значими триумфи против византийската власт . Но както вътрешните различия, по този начин и военната мощност на империята, се оказват съществени спънки пред устрема за независимост.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Син на краля на Зета – Михаил ІV, който е внук на цар Самуил по линия на щерка му Теодора Косара, т.е. по майчина линия произлиза от български царски жанр. В края на седемдесетте години на ХІ в. Византия е мощно отслабена след нашествието на печенегите по Долен Дунав от провалите претърпени през 1071 година, от селджуците в Армения, борбата при Манцикерт, норманите в Южна Италия и от усилването на данъчното задължение в империята при ръководството на василевса Михаил VII Дука. Български велможи от Скопие, отпред с един от знатните боляри Георги Войтех, вземат решение да приготвят въстание.

През 1072 година в Призрен /дн. Косово/ Георги Войтех подвига плануваното въстание срещу византийското господство. Тъй като Георги Войтех произлиза от рода на кавканите, а традицията изисква за държател да бъде определен човек от царски жанр, българските първенци се обръщат към Михаил ІV, с цел да им изпрати един от синовете си като наследници на Самуил. Изборът пада върху най-малкият му наследник Константин Бодин.

През есента на 1072 година Константин Бодин идва в град Призрен, съпроводен от триста бойци отпред с войводата Петрила, който княз Михаил ІV изпраща дружно със сина си в помощ на въстаниците.

Скоро всички потеглят към Скопие. В помощ на византийският пълководец на тематика България – Никифор Карантин, е изпратена армия от Константинопол отпред с Дамян Даласин. В сражението с въстаниците войската му търпи цялостно проваляне. Даласин дружно с други византийски пълководци са пленени, а град Скопие пада в ръцете на Константин Бодин и Георги Войтех.Там тържествено афишират Константин Бодин за цар на Бъгария под името Петър ІІІ, а Георги Войтех заема длъжността кавкан, т.е. пръв асистент на царя.

След този триумф въстаническите предводители се заемат да разширят териториите под своя власт.

Константин Бодин се насочва от Скопие на север и доближава Ниш. Понеже не всички български градове по пътя му се подчиняват непринудено, той ги подлага на опустошаване. Петрила пък се насочва на юг и превзема градовете Охрид и Девол, само че когато стига Костур огромната му армия е разгромена от обединените сили на локални гръцки и български воеводи, които не признават сина на дуклянския княз за собствен стопанин.

Това провокира различия и във водачите на въстанието. Константин Бодин е подозиран, че има намерение да покори България под сръбска власт. Част от българските боляри не го признават за български цар. Някои от тях като Борис Давид напущат Скопие и минават на страната на ромеите.

Междувременно Константин Бодин също напуща Скопие и се насочва с войската си на север с желание да навлезе в Северна България – тогава тематика Паристрион. Той реализира известни триумфи като завладява Ниш и Видин.

От Константинопол е изпратена нова византийска войска отпред с Михаил Саронит. Ромеите бързо печелят борба след борба, а във завладените територии Михаил Саронит се прогласява за шеф на тематиката /областта/ и назначава локални управления в градовете. Като придобива териториален превес се насочва към Скопие, където е се намира въстаническия лидер Георги Войтех.

Войтех преценя, че няма да е по силите му а победи тази войска и взема решение да си послужи с ловкост, като най-изненадващо предава града на ромеите. Войските на Саронит влизат тържествено в Скопие и се отдават на забавление от успеха. Тогава Георги Войтех изпраща скрито известие на Константин Бодин в Ниш да нападне неотложно Скопие и да избие бойците на Саронит. Планът обаче е оголен. Ромеите нанасят неочакван удар на войските на Константин Бодин и и до декември 1072 година напълно разгромяват войската на Константин Бодин в местността Таоний /южната част на Косово поле/.

През зимата на 1072-1073 година въстанието е дефинитивно потушено от дук Никифор Вриений. Повечето от въстаниците са избити, а младият цар попада в плен. Същата орис има и Георги Войтех. Двамата водачи са изпратени за Константинопол. Георги Войтех е малтретиран по пътя за византийската столица, не устоя на болките и умира още преди да дойде.

Константин Бодин прекарва известно време окован в тъмницата на Константинополския манастир „ Св. св. Сергий и Вакх “, след това е заточен в Антиохия. Оттам съумява да избяга благодарение на венециански моряци.

През 1081 година последния български държател на първото българско царство цар Петър ІІІ /Константин Бодин/ наследява престола на своя татко и ръководи префектура Илирик – на кралство Зета до 1101 година

Династичните му искания не го свързват повече с България, тъй като отпред на Византия са към този момент Комнините, а императрицата Ирина Дукина е негова родственик от Аароновия клон на Комитопулите. Това е дъщерята на Мария Българска, която пък е внучка на българския цар Иван Владислав.

Въпреки, че българската страна изгубва своя суверенитет, споменът за нейното великолепие и господство продължава да живее у победените българи и постоянно ще подхранва огъня на непокорството към новата власт. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Петър Делян – лидерът на българското въстание против Византия