В края на септември CEER публикува преглед на , в

В края на септември CEER разгласява обзор на, в който вземат участие 27 страни (чрез националните си енергийни регулатори), от които 25 страни-членки на Европейски Съюз (вкл. България). CEER показва, че за поощряване на ВЕИ се употребява необятен набор от принадлежности, като да вземем за пример капиталови дотации, Feed-in tariffs (FiTs), Feed-in premiums (FiPs) и гаранции за генезис. Настоящият отчет демонстрира, че в цяла Европа преходът към схеми за подкрепяне, които разрешават по-голяма пазарна интеграция на ВЕИ и включват повече конкурентни детайли в метода на определянето на равнищата на подкрепяне, продължава. В този смисъл, главните следени промени не престават да са свързани с 1) въвеждането на схемите FiP, при които производителите на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) получават поддръжка (фиксирана или променлива премия) в допълнение към пазарните им доходи, и 2) въвеждането на тръжни процедури като средство за установяване на равнищата на подкрепяне. Още по тематиката 12 апр 2022 В този отчет са показани и равнищата на поддръжка за единица продукция (т.е. директните разноски за MWh подкрепена електроенергия) за главните технологии за възобновими енергийни източници през 2020 година и 2021 година за цялата настояща система за подкрепяне (тези нива на единична поддръжка отразяват комбинация от остарели и нови съоръжения и вероятно остарели и нови системи за подпомагане). Съществуват огромни разлики сред технологиите и сред страните, които се дължат и на съвсем десетилетията на битие на системите за подкрепяне на ВЕИ. В последния отчет на CEER (C20-RES-69-04) се показва, че среднопретеглената поддръжка за ВЕИ (над/освен цената на едро), е намаляла от 110 €/MWh5 през 2015 година до приблизително 96 €/MWh в 25 страни за 2017 година В същото време, среднопретеглената поддръжка е варирала от минимална стойност от 13 €/MWh (в Норвегия) до оптималната стойност от 198 €/MWh (в Чешката Република). Среднопретеглената поддръжка за ВЕИ е намаляла от 100 €/MWh през 2018 година до 98 €/MWh през 2019 г, до момента в който общите разноски са се нараснали от 60,08 милиарда евро на 63,593 милиарда евро. Въз основа на данните предоставени за сегашния отчет, среднопретеглената поддръжка за ВЕИ е намаляла от 109 €/MWh през 2020 година до 83 €/MWh през 2021 година В същото време общите разноски са намалели от 74,76 милиарда евро до 56,323 милиарда евро. От данните специалистите вършат извода, че тази поддръжка за ВЕИ централите ще продължи да понижава и през 2022 година и 2023 година, само че ще би трябвало да изчакаме малко за формалните данни. Делът на брутната електрическа енергия, създадена от ВЕИ, се разграничава доста в обособените страни като варира от 4% в Словения до 43% в Ирландия, при междинна стойност е 23% в страните членки на CEER през 2020 година Това е нарастване в съпоставяне със междинния дял от към 19 % през 2018. Информацията, предоставена от държавите-членки на CEER демонстрира, че броят на тръжните процедури с оглед установяване на равнищата на подкрепяне се усилва, като все по-малко страни разчитат само на административни процедури. В отчета се показва също по този начин, че не са направени съвсем никакви промени в централните характерности на схемите за поддръжка като да вземем за пример естеството на финансирането, което към момента е най-вече от неданъчни данъци (21 от 27 държави). Докато в множеството от тези страни има някои характерни такси върху електрическата енергия или от време на време върху силата като цяло, които се употребяват директно за подкрепяне на електрическата енергия от ВЕИ, Франция и Чешката Република употребяват държавния бюджет за подкрепяне на електрическата енергия от ВЕИ. Що се отнася до пазарната интеграция, инсталациите за ВЕИ от ден на ден се употребяват с идентични финансови отговорности както стандартните централи за балансиране, или това касае ВЕИ най-малко над избран предел на конфигурираната мощ. Докладът демонстрира, че за 19 страни отговорността за балансиране на ВЕИ е заложена в съответните национални схеми за подкрепяне. В 11 от тези 19 страни, отговорността за балансиране се отнася за всички производители на сила от ВЕИ, до момента в който в останалите осем страни, единствено определени производители на сила от ВЕИ носят такава отговорност.