Ангел Джамбазки: Призовавам македонските граждани да излязат и да гласуват с „Да“ на референдума
В края на седмицата братята ни край Вардар вършат значим избор. Избират дали да отстранен границата и да пътуват свободно от Охрид до Черно море и целия останал 500-милионен Европейски съюз, или да останат в тъмния ъгъл на историята, затиснати от сръбски шайкачи и коминерновски ботуши. Това написа в собствен аналив по отношение на идния в Македония референдум заместник-председателят на Вътрешна македонска революционна организация и български представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки.
Този текст няма никаква историческа рекламация, историята на района от дълго време е изцяло ясна и тя е българска, най-малко до края на Втората международна война. Ясна е и рождената дата на „ македонската “ нация – 2 август 1944 година, написа той.
„ Би трябвало да се споделя не Македония, а Мъкидония… “
Това е споделил бележитият охридски възрожденец Кузман Шапкарев за най-романтичния район от българското национално землище. Мнозина от Вас може би разпознават този откъс и от облика на Руси Чанев в „ Мера съгласно мера “ – Дилбер Танас. Мъкидония, тъй като тази земя е белязала нашето национално схващане. Тя е била моторът за националното обединяване. Борбата за освобождението на Македония е пленявала съзнанието на мнозина българи през последните 100 години. Аз не съм изключение.
Тази седмица в Македония ще се състои референдум. Трактовките и интерпретациите по отношение на него в македонското медийно пространство са разнообразни. Защитниците на референдума, отпред с водачите на ръководещата коалиция, го показват като референдум за бъдещето на страната. Дали да поеме по пътя на евроатлантическата интеграция, или не. Противниците на референдума приканват той да бъде бойкотиран, за да се подкопае легитимността на допитването до народа. Има и трета позиция, тази на ДПМНЕ – партията, която върна развиването на Република Македония с десетилетие. Тяхната позиция е… да нямат позиция. Лидерът на ДПМНЕ Християн Мицковски преди седмица на конференция съобщи, че „ жителите да създадат това, което им приказва съвестта “. Подобна позиция може да бъде окачествена единствено като долен опит за политическо измиване на ръце.
Да разгледаме обстоятелствата. Още от оповестяването на Р. Македония за самостоятелна страна през 1991 година Гърция намира името за недопустимо, оправдавайки се с съществуването на район в нейната територия със същото име. Твърденията на Гърция са лишени от смисъл и заради това няма да ги разясня. Факт е обаче, че политиката на Атина е решена да блокира участието на Македония с това име във всички интернационалните организации. Така се стига до 1995 година, когато е подписано краткотрайното съглашение, с което се утвърждава името, което Р. Македония да употребява при влизането си в разнообразни интернационалните организации. Това име е посочено в параграф втори от резолюция 817 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации – Бивша югославска република Македония.
И дано сме почтени, гърците в този спор не са ни другари. Те преследват своите ползи, които са радикално противоположни на нашите. Да напомня, Гърция е окупатор. Да напомня на какъв език се приказва в Костур, Лерин, Воден и впрочем, в така наречен „ български триъгълник “ и за какво село Шестево (откъдето родом е и Любка Рондова, чиято къща още стои) към момента се назовава „ Малката София “.
От тогава минаха 23 години и развиване няма. И в случай че държавните управления до 2006 година (с многото им недостатъци) се опитваха да водят някакъв градивен разговор и да търсят развиване за страната си, то с идването на Никола Груевски на власт всевъзможен напредък беше опустошен. Страната се трансформира в плутокрация, където корупцията царува, партия (ДПМНЕ) и страна се сляха в едно. Преди 2006 година Македония се очакваше да бъде една от първите страни от Западните Балкани, които да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз.
Груевски заложи на „ антиквизацията “. Мобилизира необразована, само че безпардонна хунта от псевдоисторици, илитерати и най-обикновени негодници, далечните родственици на Хальо, Гальо и Данко Харсъзина, които за малко време пренаписаха към този момент изкривените македонски учебници. Иисус стана македонец и изплува в Охридското езеро, с цел да призове своя народ(!?), а Александър Велики и конят му станаха по-важни от Гоце Делчев и Яне Сандански. Българите, несъмнено, бяхме от време на време фашисти, само че постоянно татари.
След 10 години на застой и скандални планове – като „ Скопие 2014 “, в който бяха откраднати стотици милиони евро, на македонските жители им писна. Това докара и до рецесията от 2015 и 2016 година, когато Груевски най-сетне подаде оставка в резултат на митингите.
Новото съдружно държавно управление сред СДСМ и ДСИ, отпред със Зоран Заев, стартира своят мандат с ударни промени. Процесът на „ антиквизация “ беше спрян и министър-председателят се нае да организира редица промени в правосъдната система. Най-важното за нас, българите, беше неговото предпочитание да подпише Договор за другарство, добросъседство и съдействие. Заслугата за това принадлежи напълно на българският народ. Няма да е нескромно, в случай че кажа и че Вътрешна македонска революционна организация има своята заслуга, защото Македония е нашата безконечна, безапелационна и историческа идея. Този контракт отвори вратата за интеграцията на Македония в Европейски Съюз. Още един път в историческата орис на самостоятелна Р. Македония точно България беше тази, която първа подаде ръка на своя приятелски народ.
Без подозрение този контракт, както и българското председателство на съвета на Европейски Съюз, което сложи Западните Балкани на напред във времето, доведоха и до усилването на договарянията сред Скопие и Атина по отношение на името. На 12 юни 2018 година се стигна до Преспанския контракт, който разчерта изискванията на смяната на името на Р. Македония. Компромисът, до който се стигна е Република Северна Македония.
Формулировката на въпроса на референдума, който следва в Македония, е прекомерно забавна. Тя гласи:
Дали сте за участие во ЕУ и НАТО со прифаќање на Договорот помеѓу Република Македонија и Република Грција?
Заев ловко съумя да избегне смяната на името като главен акцент в питането. И колкото и да не ми се ще да го призная, е прав.
Всяко закъснение на процеса на интеграция на Македония в структурите на НАТО и Европейски Съюз е първо проблем за самата Македония и второ – проблем за българските геополитически ползи в района. Македония загуби прекалено много време в застой. ДПМНЕ постоянно обичат да акцентират себе си като бранители на „ идентитетот “, като самите те не помнят, че заличиха македонската еднаквост. Античните скулптури, бръщолевенето, че са наследници на Александър, посрещането на пакистански мюсюлмански племена хунзи (които също се имат за наследници на античния македонски владетел) бяха своего рода изтриване на македонската еднаквост. Те бяха продължение на половинвековната сръбска политика на обезбългаряване на района. Те направиха македонците смешни в очите на останалият свят. Обида към всеки почтен българин от Македония.
И тук ще обърна внимание на една евентуална заплаха при крах на референдума, която остана невидима за множеството коментатори, дали поради слаба подготовка по тематиката, дали поради пристрастност. Нека първо дефинираме „ крах “. На референдума ще се гледа през две призми – техническа и политическа. Техническата е ясна – Държавната изборна комисия излезе с решение, което споделя, че референдумът е съвещателен, т.е. не наложителен. Затова, с цел да има решение не се желае да бъде наложително преминат прага от 50%+1 от гласоподавателите. Тоест, броят се единствено подадените гласове и се афишира резултат въз основа на разликата сред отговорите „ да “ и „ не “.
Обаче въпросът надалеч не е толкоз елементарен. Заев позволи неточност, като обвърза резултата и интензивността и ги трансформира във избор на доверие за себе си. Ако интензивността е по-ниска от 50% от имащите право на глас, това ще даде мощно оръжие в ръцете на просръбските сътрудници, които на часа ще изискат оставката на Заев, употребявайки личните му заявки.
Но това надалеч не е най-голямата пакост. Няма никакво подозрение по какъв начин ще гласоподават албанците. Те ще излязат всеобщо, проведено и най-малко 99,99% от тях сигурно ще гласоподават „ за “. А в този момент си представете следната политическа картина. В албанските общини и райони всеобща интензивност, всеобщо „ за “, в останалите – ниска интензивност, тук-таме „ да “, някъде „ не “. Ето тогава албанците ще имат цялостното съображение да попитат за какво би трябвало да живеят в една страна с общественост, която желае нещо радикално друго за своето бъдеще. Едните са „ за “ това да живеят в Европейски Съюз и НАТО, другите са остро „ срещу “.
Има ли смисъл от такава страна? А тези процеси, в светлината на събитията в Босна и Косово и поръчките на Еди Рама, дават една много по-зловеща багра на бъдещето на района.
Прочее, в албанските общини към този момент са подготвени за провеждането на каскада от локални референдуми, които да се проведат незабавно, в случай че огромният референдум не премине прага или се окаже несполучлив. А това е първата стъпка към кантонизация и разпад.
Надявам се, че дните на антиквизацията и антибългаризма са в предишното. Факт е, че евентуалното участие на Р. Македония в Европейски Съюз ще донесе позитивни резултати за българските геополитически цели в района. За нас е значимо да няма граница сред Черно и Адриатическо море. Коридор номер 8 би трябвало да бъде главен народен приоритет. Само рухването на границите ще докара до обединяването на двата клона на един приятелски народ. Когато хората от двете страни на границата виждат, че пречките падат, ще стартират да пътуват, да търгуват и най-важното – да не се опасяват. Груевски използваше икономическата взаимозависимост на огромна част от жителите на Р. Македония в своя изгода. Повишаването на приходите и двустранните вложения ще отстраняват това оръдие на сърбоманите.
Най-важното, за което би трябвало да се замислим, е кой има интерес от това участието в Европейски Съюз на Македония да не се случи. Отговорът е явен. Шумадийските свинепаси и коминтерновските им господари преглеждат Западните Балкани като своя сфера на интерес, върху която не желаят да губят въздействие. Това работи против България. Ние би трябвало да се противопоставим на всеки опит двата народа да бъдат разделяни и противопоставяни.
Гражданите на Р. Македония би трябвало да се опълчват на всеки опит страната им да бъде върната 30 години обратно в развиването си. Ако Македония изпусне този късмет, тя ще пропусне идващото уголемение на Европейски Съюз планувано за 2025 година (най-късно). Още едно потомство ще загуби възможностите си за заслужен живот и независимост на самоопределението.
Ето за какво призоваваме македонските жители да излязат и да гласоподават в поддръжка на въпроса на референдума!
Защото Македония заслужава да стане част от Европейски Съюз.
Защото отвън всички стопански причини ние знаем, че няма граници в душата. Не би трябвало да има и физически такива.
Този текст няма никаква историческа рекламация, историята на района от дълго време е изцяло ясна и тя е българска, най-малко до края на Втората международна война. Ясна е и рождената дата на „ македонската “ нация – 2 август 1944 година, написа той.
„ Би трябвало да се споделя не Македония, а Мъкидония… “
Това е споделил бележитият охридски възрожденец Кузман Шапкарев за най-романтичния район от българското национално землище. Мнозина от Вас може би разпознават този откъс и от облика на Руси Чанев в „ Мера съгласно мера “ – Дилбер Танас. Мъкидония, тъй като тази земя е белязала нашето национално схващане. Тя е била моторът за националното обединяване. Борбата за освобождението на Македония е пленявала съзнанието на мнозина българи през последните 100 години. Аз не съм изключение.
Тази седмица в Македония ще се състои референдум. Трактовките и интерпретациите по отношение на него в македонското медийно пространство са разнообразни. Защитниците на референдума, отпред с водачите на ръководещата коалиция, го показват като референдум за бъдещето на страната. Дали да поеме по пътя на евроатлантическата интеграция, или не. Противниците на референдума приканват той да бъде бойкотиран, за да се подкопае легитимността на допитването до народа. Има и трета позиция, тази на ДПМНЕ – партията, която върна развиването на Република Македония с десетилетие. Тяхната позиция е… да нямат позиция. Лидерът на ДПМНЕ Християн Мицковски преди седмица на конференция съобщи, че „ жителите да създадат това, което им приказва съвестта “. Подобна позиция може да бъде окачествена единствено като долен опит за политическо измиване на ръце.
Да разгледаме обстоятелствата. Още от оповестяването на Р. Македония за самостоятелна страна през 1991 година Гърция намира името за недопустимо, оправдавайки се с съществуването на район в нейната територия със същото име. Твърденията на Гърция са лишени от смисъл и заради това няма да ги разясня. Факт е обаче, че политиката на Атина е решена да блокира участието на Македония с това име във всички интернационалните организации. Така се стига до 1995 година, когато е подписано краткотрайното съглашение, с което се утвърждава името, което Р. Македония да употребява при влизането си в разнообразни интернационалните организации. Това име е посочено в параграф втори от резолюция 817 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации – Бивша югославска република Македония.
И дано сме почтени, гърците в този спор не са ни другари. Те преследват своите ползи, които са радикално противоположни на нашите. Да напомня, Гърция е окупатор. Да напомня на какъв език се приказва в Костур, Лерин, Воден и впрочем, в така наречен „ български триъгълник “ и за какво село Шестево (откъдето родом е и Любка Рондова, чиято къща още стои) към момента се назовава „ Малката София “.
От тогава минаха 23 години и развиване няма. И в случай че държавните управления до 2006 година (с многото им недостатъци) се опитваха да водят някакъв градивен разговор и да търсят развиване за страната си, то с идването на Никола Груевски на власт всевъзможен напредък беше опустошен. Страната се трансформира в плутокрация, където корупцията царува, партия (ДПМНЕ) и страна се сляха в едно. Преди 2006 година Македония се очакваше да бъде една от първите страни от Западните Балкани, които да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз.
Груевски заложи на „ антиквизацията “. Мобилизира необразована, само че безпардонна хунта от псевдоисторици, илитерати и най-обикновени негодници, далечните родственици на Хальо, Гальо и Данко Харсъзина, които за малко време пренаписаха към този момент изкривените македонски учебници. Иисус стана македонец и изплува в Охридското езеро, с цел да призове своя народ(!?), а Александър Велики и конят му станаха по-важни от Гоце Делчев и Яне Сандански. Българите, несъмнено, бяхме от време на време фашисти, само че постоянно татари.
След 10 години на застой и скандални планове – като „ Скопие 2014 “, в който бяха откраднати стотици милиони евро, на македонските жители им писна. Това докара и до рецесията от 2015 и 2016 година, когато Груевски най-сетне подаде оставка в резултат на митингите.
Новото съдружно държавно управление сред СДСМ и ДСИ, отпред със Зоран Заев, стартира своят мандат с ударни промени. Процесът на „ антиквизация “ беше спрян и министър-председателят се нае да организира редица промени в правосъдната система. Най-важното за нас, българите, беше неговото предпочитание да подпише Договор за другарство, добросъседство и съдействие. Заслугата за това принадлежи напълно на българският народ. Няма да е нескромно, в случай че кажа и че Вътрешна македонска революционна организация има своята заслуга, защото Македония е нашата безконечна, безапелационна и историческа идея. Този контракт отвори вратата за интеграцията на Македония в Европейски Съюз. Още един път в историческата орис на самостоятелна Р. Македония точно България беше тази, която първа подаде ръка на своя приятелски народ.
Без подозрение този контракт, както и българското председателство на съвета на Европейски Съюз, което сложи Западните Балкани на напред във времето, доведоха и до усилването на договарянията сред Скопие и Атина по отношение на името. На 12 юни 2018 година се стигна до Преспанския контракт, който разчерта изискванията на смяната на името на Р. Македония. Компромисът, до който се стигна е Република Северна Македония.
Формулировката на въпроса на референдума, който следва в Македония, е прекомерно забавна. Тя гласи:
Дали сте за участие во ЕУ и НАТО со прифаќање на Договорот помеѓу Република Македонија и Република Грција?
Заев ловко съумя да избегне смяната на името като главен акцент в питането. И колкото и да не ми се ще да го призная, е прав.
Всяко закъснение на процеса на интеграция на Македония в структурите на НАТО и Европейски Съюз е първо проблем за самата Македония и второ – проблем за българските геополитически ползи в района. Македония загуби прекалено много време в застой. ДПМНЕ постоянно обичат да акцентират себе си като бранители на „ идентитетот “, като самите те не помнят, че заличиха македонската еднаквост. Античните скулптури, бръщолевенето, че са наследници на Александър, посрещането на пакистански мюсюлмански племена хунзи (които също се имат за наследници на античния македонски владетел) бяха своего рода изтриване на македонската еднаквост. Те бяха продължение на половинвековната сръбска политика на обезбългаряване на района. Те направиха македонците смешни в очите на останалият свят. Обида към всеки почтен българин от Македония.
И тук ще обърна внимание на една евентуална заплаха при крах на референдума, която остана невидима за множеството коментатори, дали поради слаба подготовка по тематиката, дали поради пристрастност. Нека първо дефинираме „ крах “. На референдума ще се гледа през две призми – техническа и политическа. Техническата е ясна – Държавната изборна комисия излезе с решение, което споделя, че референдумът е съвещателен, т.е. не наложителен. Затова, с цел да има решение не се желае да бъде наложително преминат прага от 50%+1 от гласоподавателите. Тоест, броят се единствено подадените гласове и се афишира резултат въз основа на разликата сред отговорите „ да “ и „ не “.
Обаче въпросът надалеч не е толкоз елементарен. Заев позволи неточност, като обвърза резултата и интензивността и ги трансформира във избор на доверие за себе си. Ако интензивността е по-ниска от 50% от имащите право на глас, това ще даде мощно оръжие в ръцете на просръбските сътрудници, които на часа ще изискат оставката на Заев, употребявайки личните му заявки.
Но това надалеч не е най-голямата пакост. Няма никакво подозрение по какъв начин ще гласоподават албанците. Те ще излязат всеобщо, проведено и най-малко 99,99% от тях сигурно ще гласоподават „ за “. А в този момент си представете следната политическа картина. В албанските общини и райони всеобща интензивност, всеобщо „ за “, в останалите – ниска интензивност, тук-таме „ да “, някъде „ не “. Ето тогава албанците ще имат цялостното съображение да попитат за какво би трябвало да живеят в една страна с общественост, която желае нещо радикално друго за своето бъдеще. Едните са „ за “ това да живеят в Европейски Съюз и НАТО, другите са остро „ срещу “.
Има ли смисъл от такава страна? А тези процеси, в светлината на събитията в Босна и Косово и поръчките на Еди Рама, дават една много по-зловеща багра на бъдещето на района.
Прочее, в албанските общини към този момент са подготвени за провеждането на каскада от локални референдуми, които да се проведат незабавно, в случай че огромният референдум не премине прага или се окаже несполучлив. А това е първата стъпка към кантонизация и разпад.
Надявам се, че дните на антиквизацията и антибългаризма са в предишното. Факт е, че евентуалното участие на Р. Македония в Европейски Съюз ще донесе позитивни резултати за българските геополитически цели в района. За нас е значимо да няма граница сред Черно и Адриатическо море. Коридор номер 8 би трябвало да бъде главен народен приоритет. Само рухването на границите ще докара до обединяването на двата клона на един приятелски народ. Когато хората от двете страни на границата виждат, че пречките падат, ще стартират да пътуват, да търгуват и най-важното – да не се опасяват. Груевски използваше икономическата взаимозависимост на огромна част от жителите на Р. Македония в своя изгода. Повишаването на приходите и двустранните вложения ще отстраняват това оръдие на сърбоманите.
Най-важното, за което би трябвало да се замислим, е кой има интерес от това участието в Европейски Съюз на Македония да не се случи. Отговорът е явен. Шумадийските свинепаси и коминтерновските им господари преглеждат Западните Балкани като своя сфера на интерес, върху която не желаят да губят въздействие. Това работи против България. Ние би трябвало да се противопоставим на всеки опит двата народа да бъдат разделяни и противопоставяни.
Гражданите на Р. Македония би трябвало да се опълчват на всеки опит страната им да бъде върната 30 години обратно в развиването си. Ако Македония изпусне този късмет, тя ще пропусне идващото уголемение на Европейски Съюз планувано за 2025 година (най-късно). Още едно потомство ще загуби възможностите си за заслужен живот и независимост на самоопределението.
Ето за какво призоваваме македонските жители да излязат и да гласоподават в поддръжка на въпроса на референдума!
Защото Македония заслужава да стане част от Европейски Съюз.
Защото отвън всички стопански причини ние знаем, че няма граници в душата. Не би трябвало да има и физически такива.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ