Янка Рупкина: Възкръснах, защото народът чака песните ми
В края на пролетта откакто се пребори с тежък здравословен проблем, 87-годишната Янка Рупкина отново се усмихва. Говорим с нея в тихото й леговище край морето, където си почива и се зарежда със силата на природата и обичта на своите сестри - Данка и Нинка.
" Аз съм божий човек. Господ ме държи тук още, тъй като не съм си изпяла песните. След като бях в болница и лекарите откриха тромб, аз си споделих: " Янке, ще се стегнеш. Ще се оправиш. Народът те чака ". И ето ме - възкръснах! ", споделя тя с неспокойствие. След болничния й престой в " Пирогов, където медицинските екипи безусловно я върнаха към живота, тя взема решение да прекара времето за възобновяване при сестрите си в малко селце край морето.
" Тук при моите сестрички - Данка и Нинка, душата ми си отдъхва. Сутрин се събуждам c apoмата на липи и морски въздух. Пием кафе на двора, пеем си безшумно песни, които единствено ние знаем от деца, и се радваме, че още сме дружно. Знаете ли какво благосъстояние е това - да имаш сестра, да си говорите без думи, да си гледате очите и да си разбирате душата? Такава обич не се не помни ", споделя с блеснали очи Рупкина. Но най-неочакваната й поддръжка идва от друга посока от дамата, която в миналото е наричала снаха, а през днешния ден - " ангел-пазител ".
Цвета - някогашната брачна половинка на сина й Росен, живее в Хасково, само че непрекъснато пътува, с цел да се грижи за Янка. " Снахичката ми е подарък от Бога. Макар че с Росен към този момент са по разнообразни пътища, тя в никакъв случай не ме остави. В най-тежките ми дни, когато сърцето ми се бореше да не спре, тя беше там - до мен, държеше ръката ми и ми носеше чайчета, храна, добра дума... Всеки има потребност от някой, който да го погали не по главата, а по душата. И това прави тя за мен. Постоянно идваше в София, а в този момент, до момента в който оздравявам, аз вървя ту при сестричките ми, ту при нея в Хасково. Не ми се седи в Coфия, при тях ми е по-приятно, пък и въздухът е по-свеж ", споделя фолклорната икона.
Певицата споделя, че към този момент се усеща доста по-добре и възнамерява да се върне към сцената: " Чакам още мъничко да се закрепя и започваме с турнетата! Песента ми не е млъкнала. Получавам писма, позвънявания от всички краища на света - Германия, Съединени американски щати, даже Австралия! Там има доста българи, които не са ме виждали онлайн, само че знаят песните ми. И ме чакат. Как да не отида при тях? Това е вик на душата - вик на народа ми! ". На въпроса по какъв начин й се коства животът у нас в последните години, тя е както постоянно откровена и директна: " Направо си скапах настроението с този въпрос. Аз обичам България. Но ме боли. Боли ме, когато виждам възрастни хора с наведени глави пред витрините. Боли ме, че майки броят стотинките си за самун, че младежи не могат да си разрешат плод. Това не е заслужено! Как може в страна с такава просвета, с такава история, хората да гладуват. Защо депутатите не виждат това? Защо не ги е позор?! Да дойдат с мен един ден в магазина - да видят по какъв начин пенсионерите купуват по две яйца и половин самун. Това е грях пред народа! Грях да им е на душата! Нищо повече няма да кажа! "
И въпреки всичко Янка не губи вяра. Вярва, че " положителното отново ще победи ”, тъй като, както самата тя споделя: ”Песента е молитва. Пееш ли от сърце - променяш света. А аз още пея. Значи още има вяра ".
" Аз съм божий човек. Господ ме държи тук още, тъй като не съм си изпяла песните. След като бях в болница и лекарите откриха тромб, аз си споделих: " Янке, ще се стегнеш. Ще се оправиш. Народът те чака ". И ето ме - възкръснах! ", споделя тя с неспокойствие. След болничния й престой в " Пирогов, където медицинските екипи безусловно я върнаха към живота, тя взема решение да прекара времето за възобновяване при сестрите си в малко селце край морето.
" Тук при моите сестрички - Данка и Нинка, душата ми си отдъхва. Сутрин се събуждам c apoмата на липи и морски въздух. Пием кафе на двора, пеем си безшумно песни, които единствено ние знаем от деца, и се радваме, че още сме дружно. Знаете ли какво благосъстояние е това - да имаш сестра, да си говорите без думи, да си гледате очите и да си разбирате душата? Такава обич не се не помни ", споделя с блеснали очи Рупкина. Но най-неочакваната й поддръжка идва от друга посока от дамата, която в миналото е наричала снаха, а през днешния ден - " ангел-пазител ".
Цвета - някогашната брачна половинка на сина й Росен, живее в Хасково, само че непрекъснато пътува, с цел да се грижи за Янка. " Снахичката ми е подарък от Бога. Макар че с Росен към този момент са по разнообразни пътища, тя в никакъв случай не ме остави. В най-тежките ми дни, когато сърцето ми се бореше да не спре, тя беше там - до мен, държеше ръката ми и ми носеше чайчета, храна, добра дума... Всеки има потребност от някой, който да го погали не по главата, а по душата. И това прави тя за мен. Постоянно идваше в София, а в този момент, до момента в който оздравявам, аз вървя ту при сестричките ми, ту при нея в Хасково. Не ми се седи в Coфия, при тях ми е по-приятно, пък и въздухът е по-свеж ", споделя фолклорната икона.
Певицата споделя, че към този момент се усеща доста по-добре и възнамерява да се върне към сцената: " Чакам още мъничко да се закрепя и започваме с турнетата! Песента ми не е млъкнала. Получавам писма, позвънявания от всички краища на света - Германия, Съединени американски щати, даже Австралия! Там има доста българи, които не са ме виждали онлайн, само че знаят песните ми. И ме чакат. Как да не отида при тях? Това е вик на душата - вик на народа ми! ". На въпроса по какъв начин й се коства животът у нас в последните години, тя е както постоянно откровена и директна: " Направо си скапах настроението с този въпрос. Аз обичам България. Но ме боли. Боли ме, когато виждам възрастни хора с наведени глави пред витрините. Боли ме, че майки броят стотинките си за самун, че младежи не могат да си разрешат плод. Това не е заслужено! Как може в страна с такава просвета, с такава история, хората да гладуват. Защо депутатите не виждат това? Защо не ги е позор?! Да дойдат с мен един ден в магазина - да видят по какъв начин пенсионерите купуват по две яйца и половин самун. Това е грях пред народа! Грях да им е на душата! Нищо повече няма да кажа! "
И въпреки всичко Янка не губи вяра. Вярва, че " положителното отново ще победи ”, тъй като, както самата тя споделя: ”Песента е молитва. Пееш ли от сърце - променяш света. А аз още пея. Значи още има вяра ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ