Геновева Петрова, „Алфа Рисърч“: ИТН и ГЕРБ са на фотофиниш за победата на изборите
В края на предизборната акция „ ИТН “ излиза пред ГЕРБ с минимална преднина, сочи изследване на „ Алфа Рисърч “, извършено в интервала 4 - 7 юли 2021 година със лични средства измежду 1013 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци.
„ Истината, че в случай че би трябвало да разясняваме напълно обективно тези данни, които измерваме ние или други сътрудници, нито една организация не дава преднина на една от двете партии (ИТН и ГЕРБ). И двете партии са в обстановка на фотофиниш и в действителност в самия избирателен ден, уповавам се още тогава, да стане известно коя от тях има по-добър резултат и печели изборите “, разяснява Геновева Петрова от „ Алфа Рисърч “ в „ Лице в лице “.
Има Такъв Народ и ГЕРБ са с извънредно изравнени позиции. След първичния отлив ГЕРБ активизира своите симпатизанти. „ ИТН “ има по-голяма външна страна, тъй като е без консолидирано ядро от последователи и притегля много разнородни гласоподаватели. Сред техните гласоподаватели се открояват младежите, разочаровани, само че партията няма явен профил. Всички протестни партии разчитат на външна страна, малко по-различна е обстановката в „ Демократична България “, където има ядро, само че и външна страна, сподели политологът.
„ Няколко фактора ще повлияят на крайния резултат от парламентарния избор. Първият е мобилизацията на гласоподавателите, която ще повлияе на резултата на всяка партия, само че на някои в по-голяма степен. Другият фактор е машинното гласоподаване и възможното терзание на част от гласоподавателите. Третият фактор е вотът от чужбина “, сподели Петрова.
Снимка: btvnovinite.bg
За вота от чужбина може да съдим по това по какъв начин се случи на 4 април. Ще повлияе на две от партиите – „ Демократична България “ и Движение за права и свободи. Те са доста близо една до друга - на четвърта и пета позиция. Засега преднина има „ Демократична България “, само че не се знае по какъв начин ще повлияе съществуването на повече изборни секции в Турция тази неделя, съобщи Петрова.
10% са колебаещите, които не са избрали за коя партия ще гласоподават. Това са към 300 000 души, които „ няма да трансформират трагично картината, само че могат да оказват помощ за решаването на борбата за първото място, както и на партии близо до прага за влизане в Народното събрание “, разяснява политологът.
Хипотезата, че изборната интензивност е в интерес на едни и в ущърб на други не е вярна. Пример за това са неотдавна извършените избори за кмет в Благоевград, където макар ниската интензивност, която на доктрина би трябвало да облагодетелства обичайните партии, завоюва претендента на Има Такъв Народ, означи Петрова, само че добави, че по-голяма интензивност въпреки всичко е от изгода на протестните партии, които са във прогресивен тренд.
„ Истината, че в случай че би трябвало да разясняваме напълно обективно тези данни, които измерваме ние или други сътрудници, нито една организация не дава преднина на една от двете партии (ИТН и ГЕРБ). И двете партии са в обстановка на фотофиниш и в действителност в самия избирателен ден, уповавам се още тогава, да стане известно коя от тях има по-добър резултат и печели изборите “, разяснява Геновева Петрова от „ Алфа Рисърч “ в „ Лице в лице “.
Има Такъв Народ и ГЕРБ са с извънредно изравнени позиции. След първичния отлив ГЕРБ активизира своите симпатизанти. „ ИТН “ има по-голяма външна страна, тъй като е без консолидирано ядро от последователи и притегля много разнородни гласоподаватели. Сред техните гласоподаватели се открояват младежите, разочаровани, само че партията няма явен профил. Всички протестни партии разчитат на външна страна, малко по-различна е обстановката в „ Демократична България “, където има ядро, само че и външна страна, сподели политологът.
„ Няколко фактора ще повлияят на крайния резултат от парламентарния избор. Първият е мобилизацията на гласоподавателите, която ще повлияе на резултата на всяка партия, само че на някои в по-голяма степен. Другият фактор е машинното гласоподаване и възможното терзание на част от гласоподавателите. Третият фактор е вотът от чужбина “, сподели Петрова.
Снимка: btvnovinite.bg
За вота от чужбина може да съдим по това по какъв начин се случи на 4 април. Ще повлияе на две от партиите – „ Демократична България “ и Движение за права и свободи. Те са доста близо една до друга - на четвърта и пета позиция. Засега преднина има „ Демократична България “, само че не се знае по какъв начин ще повлияе съществуването на повече изборни секции в Турция тази неделя, съобщи Петрова.
10% са колебаещите, които не са избрали за коя партия ще гласоподават. Това са към 300 000 души, които „ няма да трансформират трагично картината, само че могат да оказват помощ за решаването на борбата за първото място, както и на партии близо до прага за влизане в Народното събрание “, разяснява политологът.
Хипотезата, че изборната интензивност е в интерес на едни и в ущърб на други не е вярна. Пример за това са неотдавна извършените избори за кмет в Благоевград, където макар ниската интензивност, която на доктрина би трябвало да облагодетелства обичайните партии, завоюва претендента на Има Такъв Народ, означи Петрова, само че добави, че по-голяма интензивност въпреки всичко е от изгода на протестните партии, които са във прогресивен тренд.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ