Три години след първия пейсмейкър за болка методът още е непознат за пациентите
В края на октомври т.г. се навършиха тъкмо три години
от слагането на първия пейсмейкър за болежка у нас. Изпращам информация
за данни за използването на метода в тригодишен интервал, след информация до
НЗОК. Надяваме се, че тя ще бъде забавна за вас. Снимките са от
първите процедури в България, в УМБАЛ " Св. Иван Рилски " - София.
Три години след първия пейсмейкър за болежка методът още е чужд за
пациентите
Съвременните способи за лекуване на хронична болежка остават непознати за
пациентите у нас. Три години след имплантирането на първата система за
гръбначно-мозъчна сти-мулация на пациенти с фармакорезистентна болежка,
методът към момента е едва застъпен в България, въпреки че НЗОК изцяло
покрива цената му.
По данни на Здравната каса, предоставени на Института за здравно
обучение, за последните две години - 2024 и първите месеци на 2025,
са сложени едвам 7 такива устройства. Това демонстрира, че достъпът до
модерни лечения за надзор на хроничната болежка остава стеснен,
макар потвърдената им успеваемост и необятното приложе-ние в редица
европейски страни.
Експерти показват, че една от главните аргументи за ниския брой процедури
е незадоволителната осведоменост измежду пациентите, както и измежду част от
медицинските специ-алисти. Допълнително въздействие оказаха и проблемите с
финансирането от НЗОК, зародили предходната година. Макар че тези
компликации към този момент са позволени, насъбраното съмнение е възпряло пациенти
да потърсят тази опция за лекуване.
„ Имаме нужните експерти, технологии и към този момент обезпечено финансиране.
Следващата стъпка е пациентите да потърсят информация дали методът е
подобаващ за тях ", разяснява проф. доктор Красимир Минкин, неврохирург от
УМБАЛ „ Св. Иван Рилски ", чийто екип извърши първите процедури по
използване на метода в България.
Подобна обстановка се следи и при устройствата за дълбока мозъчна
стимулация, употребявани при пациенти с Паркинсонова болест. Там също
имаше интервал на отчасти финансиране от НЗОК, което докара до отвод на
редица пациенти да се подложат на лекуването. В последните месеци
проблемите с финансирането са решени, само че възстано-вяването на доверието
е муден и еволюционен развой. За последните две години са сложени едвам
22 такива устройства.
Проф. Минкин акцентира, че и при двата метода - невростимулация за
хронична болежка и дълбока мозъчна стимулация - резултатите върху качеството
на живот могат да бъдат извънредно значими, като доста пациенти
възстановяват подвижността, съня и обществената си интензивност.
Хроничната болежка - невидимата болест
Хроничната болежка визира хиляди българи и съставлява болежка, която
продължава повече от три месеца, постоянно след контузия, интервенция или
заболяване на нервната система, като медикаментите не оказват помощ за
оправянето с нея. Тя е независимо заболяване, което може да докара до
инвалидизация, меланхолия, нарушавания на съня и обществена изо-лация. Според
интернационалните данни сред 20 и 30% от възрастното население живее с
хронична болежка, а в България действителният брой евентуално е даже по-висок, така
като доста случаи остават недиагностицирани.
Как работят устройствата
Невростимулацията съставлява способ, при който се вгради малко
устройство, изпращащо слаби електрически импулси към избрани нервни
структури. Тези импулси блокират сигналите за болежка, преди те да
доближат до мозъка, и обезпечават трайно облекчение без потребност от
лекарства.
Дълбоката мозъчна стимулация (Deep Brain Stimulation, DBS) се ползва
главно при Паркинсонова болест, дистонии и тежки тремори. Устройството
подтиква характерни зони в мозъка, което води до понижаване на
двигателните признаци и възстановяване на качеството на живот.
Филм за първите сложени устройства за битка с хроничната болежка
Институт за здравно обучение
mail:
web:
от слагането на първия пейсмейкър за болежка у нас. Изпращам информация
за данни за използването на метода в тригодишен интервал, след информация до
НЗОК. Надяваме се, че тя ще бъде забавна за вас. Снимките са от
първите процедури в България, в УМБАЛ " Св. Иван Рилски " - София.
Три години след първия пейсмейкър за болежка методът още е чужд за
пациентите
Съвременните способи за лекуване на хронична болежка остават непознати за
пациентите у нас. Три години след имплантирането на първата система за
гръбначно-мозъчна сти-мулация на пациенти с фармакорезистентна болежка,
методът към момента е едва застъпен в България, въпреки че НЗОК изцяло
покрива цената му.
По данни на Здравната каса, предоставени на Института за здравно
обучение, за последните две години - 2024 и първите месеци на 2025,
са сложени едвам 7 такива устройства. Това демонстрира, че достъпът до
модерни лечения за надзор на хроничната болежка остава стеснен,
макар потвърдената им успеваемост и необятното приложе-ние в редица
европейски страни.
Експерти показват, че една от главните аргументи за ниския брой процедури
е незадоволителната осведоменост измежду пациентите, както и измежду част от
медицинските специ-алисти. Допълнително въздействие оказаха и проблемите с
финансирането от НЗОК, зародили предходната година. Макар че тези
компликации към този момент са позволени, насъбраното съмнение е възпряло пациенти
да потърсят тази опция за лекуване.
„ Имаме нужните експерти, технологии и към този момент обезпечено финансиране.
Следващата стъпка е пациентите да потърсят информация дали методът е
подобаващ за тях ", разяснява проф. доктор Красимир Минкин, неврохирург от
УМБАЛ „ Св. Иван Рилски ", чийто екип извърши първите процедури по
използване на метода в България.
Подобна обстановка се следи и при устройствата за дълбока мозъчна
стимулация, употребявани при пациенти с Паркинсонова болест. Там също
имаше интервал на отчасти финансиране от НЗОК, което докара до отвод на
редица пациенти да се подложат на лекуването. В последните месеци
проблемите с финансирането са решени, само че възстано-вяването на доверието
е муден и еволюционен развой. За последните две години са сложени едвам
22 такива устройства.
Проф. Минкин акцентира, че и при двата метода - невростимулация за
хронична болежка и дълбока мозъчна стимулация - резултатите върху качеството
на живот могат да бъдат извънредно значими, като доста пациенти
възстановяват подвижността, съня и обществената си интензивност.
Хроничната болежка - невидимата болест
Хроничната болежка визира хиляди българи и съставлява болежка, която
продължава повече от три месеца, постоянно след контузия, интервенция или
заболяване на нервната система, като медикаментите не оказват помощ за
оправянето с нея. Тя е независимо заболяване, което може да докара до
инвалидизация, меланхолия, нарушавания на съня и обществена изо-лация. Според
интернационалните данни сред 20 и 30% от възрастното население живее с
хронична болежка, а в България действителният брой евентуално е даже по-висок, така
като доста случаи остават недиагностицирани.
Как работят устройствата
Невростимулацията съставлява способ, при който се вгради малко
устройство, изпращащо слаби електрически импулси към избрани нервни
структури. Тези импулси блокират сигналите за болежка, преди те да
доближат до мозъка, и обезпечават трайно облекчение без потребност от
лекарства.
Дълбоката мозъчна стимулация (Deep Brain Stimulation, DBS) се ползва
главно при Паркинсонова болест, дистонии и тежки тремори. Устройството
подтиква характерни зони в мозъка, което води до понижаване на
двигателните признаци и възстановяване на качеството на живот.
Филм за първите сложени устройства за битка с хроничната болежка
Институт за здравно обучение
mail:
web:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ