Предстои отбелязването на 110 години от построяването на храма Св.Александър Невски
В края на октомври т.г. следва отбелязването на 110 години от построяването на най-големия православен храм м България - " Св.Александър Невски " Той е повдигнат в чест на Свети Александър Невски. Той е роден е към 1220 година, бил е отдаден във воинството още на 6-годишна възраст. Когато станал на 16, поел ръководството на Новгород.
Княз Александър повел съветските войски против шведско настъпление. Той предвождал многочислена армия, и разгромил настъпващите орди като се уповавал на Бога. Обявен е за светец през 1547 година. Името му значи бранител на мъжете и боец на вярата.
Основният камък на катедралата “Св. Александър Невски ” е положен на 19 февруари 1882 година
Първоначалният план е дело на съветския проектант Богомолов, а окончателният - на арх. Померанцев. Новият план се разграничава от предходния освен огромно, само че и като архитектурна идея. Померанцев претворява креативен концепциите на византийското изкуство, без да го повтаря безусловно. Вътрешното пространство е единно, само че основава илюзията, че е разграничено на четири етажа. Детайлите на фасадата и многочислените арки и фризове са украсени с каменна пластика като дантела.
Те са проектирани с детайли от плетеници, старобългарски претекстове и прочие Изключение вършат единствено дървените входни порти. Отвън се влиза през 11 порти, три от които са обединени в основния вход и водят към притвора. Общата кубатура на постройката е ок. 86 000 куб. м, а застроената повърхност - 3170 кв. м.
След дълъг предварителен интервал същинското строителство стартира едвам при започване на XX век. Сградата се строи към 9 години и за градежа ѝ отива рекордната за времето сума от 5 и половина милиона лв.. Най-мащабната от последните строителни интервенции е позлатяването на част от куполите. Строителството е приключено през 1912 година Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 година след успеха на българските воини при Одрин, а формалното освещаване на храма се прави едвам през 1924 година Тъй като храмът има три престола, освещаването се прави в три следващи дни - 12, 13 и 14 септември. Тогава се слага и началото на постоянни богослужения, в които на празници взе участие и огромен разбъркан хор.
На 4 януари 1953 година Българската православна черква прогласява храма за Патриаршеска катедрала. Същата година Министерският съвет отпуска 30 млн. лева за ремонт на постройката, наранена от бомбардировките през Втората международна война. Възстановителните работи не престават до 1956 година Реставрирането на мозаичните икони с гланц от Чехия приключва едвам през 1994 година Едновременно с ремонта и реставрацията са осъществени модернизации в отоплителната и електрическата система, основава се и озвучителна уредба в храма.
През 1964 година криптата на храма, предопределена за мавзолей на именити българи, се реконструира в изложбена зала за икони, щампи, графика и приложно изкуство, която се открива през 1965 година В криптата се намира и главният камък на храма.
По своя размер и декорация, по своята архитектура и величественост през днешния ден храм-паметникът “Св. Александър Невски ” съперничи на най-известните монументи от този тип в целия свят. Гледан извън, дължината на храма е 72 м, а ширината - 55 м. Височината му е 50,52 м, а покривният мостик - 28 м. Над основния корубест вход с три порти се издига камбанарията, която приключва с купол. Той е опрян на три колони, сред които има необятни отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Общата им тежест е ок. 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 кг, езикът ѝ - 374 кг, диаметърът ѝ е 2,70 м, а височината - 2,80 м, втората е 6002 кг, а най-малката - 10 кг. При хубаво и топло време звънът на огромната камбана се чува на към 30 км от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. Кирил и Методий, както и възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е сложена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов.
В храм “Св. Александър Невски ” има над 400 мостри на християнското изкуство. Изографисан е с стенописи, изобразяващи Света Троица, подиуми от Стария и Новия Завет, пророци, български и съветски светци.
Днес в храма има 82 кавалетни икони, от които 34 са на централния иконостас и по 17 на двата странични, 11 в преддверието и 3 кивотни. Площта покрита с стенописи е доста огромна - единствено сводът на централния транспортен съд е 412 кв. м. Работата по тях е приключена до декември 1913 година Така е завършена монументалната живопис в храма и са изписани общо 247 изображения на светци, апостоли, великомъченици и т. н. В горните елементи на храма е разкрита общата космогонична християнска концепция за началото и края на света, а в по-долните пояси са показани подиуми от Стария и Новия Завет и облици със алегорично значение. На 40 м височина, в централния купол е изобразен Бог Саваот.
Иконостасите, огромният и дребният архиерейски престол, царският престол, амвонът и цялата подова настилка са направени от оникси и мрамори от целия свят. Амвонът е повдигнат на 1,8 м от пода, с катедра от бяло-жълт мрамор от Сиена, поддържащите я колонки са с разнородни алабастрови капители.
Царският престол е направен на повърхност от 13,5 кв. м, като подът е от зелен мрамор, повдигнат на 3 стъпала. От двете страни на стълбището са скулптирани лъвове, като повтаряне на лъвската фигура от амвона. В арката над трите трона е инсталиран мозаичен портрет по план на А. Митов. На него цар Фердинанд и кралица Елеонора са в цялостен растеж, облечени в церемониални одежди и държащи макет на храма. Солеят е повдигнат над пода на храма и е обособен с невисок, богато орнаментиран парапет от бял мрамор с изображения на християнски знаци.
Архиерейският престол се намира сред основния иконостас и царския престол, върху квадрат от зелен мрамор. Тронът е увенчан с четиристранен пирамидален балдахин от бял алабастър.
Хорбалконът се намира на 6,5 м височина до западната стена, на повърхност от 50 кв. м, оградена с парапет.
Облицовката на стените и колоните на храма е с височина 2 м и е от отлично направен светлозелен неестествен мрамор, изумителен с естественото си лъчение, артикул на известната берлинска компания " Братя Аксерио ". Мозаичните изображения са по план на проф. Антон Митов и са направени в Италия. Централният олтар е отдаден на св. Александър Невски. Иконите на иконостаса са от съветски художници. Северният олтар е отдаден на св. братя Кирил и Методий. Иконите за този иконостас са от български художници, като централните са от Ив. Мърквичка.
Южният олтар е отдаден на св. цар Борис I. Иконите са от български художници - общо 17 икони, както е и в северния олтар. Царските двери на трите иконостаса и дверите на параклиса в притвора са от бронз и позлатени от лицевата им страна.
В храма има общо 18 полилея, 8 полиелейни кандила, свещници и подсвещници, всички те са с двойна позлата. Най-големият полилей е с три обръча, има 136 гнезда за електрически свещи и тежи към 2000 кг. Окачен е на височина 27 метра.
Използването на доста и разнообразни архитектурни форми, на художествено-скулптурни елементи, разнообразието на техниката и материалите не нарушава единството в художественото звучене на ансамбъла, а се реализира органична сплав с огромна стойност за цялата вътрешна декорация и интериор на храма. Изображенията и сцените в храма са самобитна славянска православна антология. Наред с българските светци, великомъченици и мъченици са изографисани и облиците на съветски, сръбски и други славянски царе и светци. Идеята за благодарността към съветския православен народ е доразвита в апотеоз на всеславянското православно единение.
На 30 август, Православната черква уважава деня на Цариградския патриарх св. Александър, а Българската православна черква празнува преместването на мощите на Св. княз Александър Невски.
На 30 август 1724 година съветският император Петър I тържествено придвижва мощите на Св. Александър Невски в новата съветска столица Санкт Петербург и те биват положени в издигнатата в негова чест и памет Александро-Невска лавра.
Княз Александър повел съветските войски против шведско настъпление. Той предвождал многочислена армия, и разгромил настъпващите орди като се уповавал на Бога. Обявен е за светец през 1547 година. Името му значи бранител на мъжете и боец на вярата.
Основният камък на катедралата “Св. Александър Невски ” е положен на 19 февруари 1882 година
Първоначалният план е дело на съветския проектант Богомолов, а окончателният - на арх. Померанцев. Новият план се разграничава от предходния освен огромно, само че и като архитектурна идея. Померанцев претворява креативен концепциите на византийското изкуство, без да го повтаря безусловно. Вътрешното пространство е единно, само че основава илюзията, че е разграничено на четири етажа. Детайлите на фасадата и многочислените арки и фризове са украсени с каменна пластика като дантела.
Те са проектирани с детайли от плетеници, старобългарски претекстове и прочие Изключение вършат единствено дървените входни порти. Отвън се влиза през 11 порти, три от които са обединени в основния вход и водят към притвора. Общата кубатура на постройката е ок. 86 000 куб. м, а застроената повърхност - 3170 кв. м.
След дълъг предварителен интервал същинското строителство стартира едвам при започване на XX век. Сградата се строи към 9 години и за градежа ѝ отива рекордната за времето сума от 5 и половина милиона лв.. Най-мащабната от последните строителни интервенции е позлатяването на част от куполите. Строителството е приключено през 1912 година Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 година след успеха на българските воини при Одрин, а формалното освещаване на храма се прави едвам през 1924 година Тъй като храмът има три престола, освещаването се прави в три следващи дни - 12, 13 и 14 септември. Тогава се слага и началото на постоянни богослужения, в които на празници взе участие и огромен разбъркан хор.
На 4 януари 1953 година Българската православна черква прогласява храма за Патриаршеска катедрала. Същата година Министерският съвет отпуска 30 млн. лева за ремонт на постройката, наранена от бомбардировките през Втората международна война. Възстановителните работи не престават до 1956 година Реставрирането на мозаичните икони с гланц от Чехия приключва едвам през 1994 година Едновременно с ремонта и реставрацията са осъществени модернизации в отоплителната и електрическата система, основава се и озвучителна уредба в храма.
През 1964 година криптата на храма, предопределена за мавзолей на именити българи, се реконструира в изложбена зала за икони, щампи, графика и приложно изкуство, която се открива през 1965 година В криптата се намира и главният камък на храма.
По своя размер и декорация, по своята архитектура и величественост през днешния ден храм-паметникът “Св. Александър Невски ” съперничи на най-известните монументи от този тип в целия свят. Гледан извън, дължината на храма е 72 м, а ширината - 55 м. Височината му е 50,52 м, а покривният мостик - 28 м. Над основния корубест вход с три порти се издига камбанарията, която приключва с купол. Той е опрян на три колони, сред които има необятни отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Общата им тежест е ок. 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 кг, езикът ѝ - 374 кг, диаметърът ѝ е 2,70 м, а височината - 2,80 м, втората е 6002 кг, а най-малката - 10 кг. При хубаво и топло време звънът на огромната камбана се чува на към 30 км от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. Кирил и Методий, както и възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е сложена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов.
В храм “Св. Александър Невски ” има над 400 мостри на християнското изкуство. Изографисан е с стенописи, изобразяващи Света Троица, подиуми от Стария и Новия Завет, пророци, български и съветски светци.
Днес в храма има 82 кавалетни икони, от които 34 са на централния иконостас и по 17 на двата странични, 11 в преддверието и 3 кивотни. Площта покрита с стенописи е доста огромна - единствено сводът на централния транспортен съд е 412 кв. м. Работата по тях е приключена до декември 1913 година Така е завършена монументалната живопис в храма и са изписани общо 247 изображения на светци, апостоли, великомъченици и т. н. В горните елементи на храма е разкрита общата космогонична християнска концепция за началото и края на света, а в по-долните пояси са показани подиуми от Стария и Новия Завет и облици със алегорично значение. На 40 м височина, в централния купол е изобразен Бог Саваот.
Иконостасите, огромният и дребният архиерейски престол, царският престол, амвонът и цялата подова настилка са направени от оникси и мрамори от целия свят. Амвонът е повдигнат на 1,8 м от пода, с катедра от бяло-жълт мрамор от Сиена, поддържащите я колонки са с разнородни алабастрови капители.
Царският престол е направен на повърхност от 13,5 кв. м, като подът е от зелен мрамор, повдигнат на 3 стъпала. От двете страни на стълбището са скулптирани лъвове, като повтаряне на лъвската фигура от амвона. В арката над трите трона е инсталиран мозаичен портрет по план на А. Митов. На него цар Фердинанд и кралица Елеонора са в цялостен растеж, облечени в церемониални одежди и държащи макет на храма. Солеят е повдигнат над пода на храма и е обособен с невисок, богато орнаментиран парапет от бял мрамор с изображения на християнски знаци.
Архиерейският престол се намира сред основния иконостас и царския престол, върху квадрат от зелен мрамор. Тронът е увенчан с четиристранен пирамидален балдахин от бял алабастър.
Хорбалконът се намира на 6,5 м височина до западната стена, на повърхност от 50 кв. м, оградена с парапет.
Облицовката на стените и колоните на храма е с височина 2 м и е от отлично направен светлозелен неестествен мрамор, изумителен с естественото си лъчение, артикул на известната берлинска компания " Братя Аксерио ". Мозаичните изображения са по план на проф. Антон Митов и са направени в Италия. Централният олтар е отдаден на св. Александър Невски. Иконите на иконостаса са от съветски художници. Северният олтар е отдаден на св. братя Кирил и Методий. Иконите за този иконостас са от български художници, като централните са от Ив. Мърквичка.
Южният олтар е отдаден на св. цар Борис I. Иконите са от български художници - общо 17 икони, както е и в северния олтар. Царските двери на трите иконостаса и дверите на параклиса в притвора са от бронз и позлатени от лицевата им страна.
В храма има общо 18 полилея, 8 полиелейни кандила, свещници и подсвещници, всички те са с двойна позлата. Най-големият полилей е с три обръча, има 136 гнезда за електрически свещи и тежи към 2000 кг. Окачен е на височина 27 метра.
Използването на доста и разнообразни архитектурни форми, на художествено-скулптурни елементи, разнообразието на техниката и материалите не нарушава единството в художественото звучене на ансамбъла, а се реализира органична сплав с огромна стойност за цялата вътрешна декорация и интериор на храма. Изображенията и сцените в храма са самобитна славянска православна антология. Наред с българските светци, великомъченици и мъченици са изографисани и облиците на съветски, сръбски и други славянски царе и светци. Идеята за благодарността към съветския православен народ е доразвита в апотеоз на всеславянското православно единение.
На 30 август, Православната черква уважава деня на Цариградския патриарх св. Александър, а Българската православна черква празнува преместването на мощите на Св. княз Александър Невски.
На 30 август 1724 година съветският император Петър I тържествено придвижва мощите на Св. Александър Невски в новата съветска столица Санкт Петербург и те биват положени в издигнатата в негова чест и памет Александро-Невска лавра.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ