Форин Афеърс: Битката за БРИКС. Защо бъдещето на блока ще определя глобалния ред
В края на октомври групата страни, известна като БРИКС, ще се събере в съветския град Казан за годишната си среща на върха. Срещата ще бъде миг на успех за нейния хазаин, съветския президент Владимир Путин, който ще ръководи тази среща на все по-силния блок, даже когато води бруталната си война в Украйна. Съкращението на групата идва от първите ѝ пет члена - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, само че в този момент тя се е разраснала и включва Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. Саудитска Арабия също взе участие в дейностите на групата, само че не се е включила публично към нея. Заедно тези 10 страни съставляват 35,6% от международния Брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната дарба (повече от 30,3% от Брутният вътрешен продукт на Г-7) и 45% от международното население (Г-7 съставлява по-малко от 10%). През идващите години БРИКС евентуално ще продължи да се уголемява, като повече от 40 страни са изразили интерес да се причислят към организацията.
Путин ще може да съобщи, че макар напъните на Запада да изолира Русия след пълномащабното й навлизане в Украйна, страната му освен надалеч не е интернационален парий, само че в този момент е и основен член на динамична група, която ще дефинира бъдещето на интернационалния ред. Това обръщение не е просто риторична поза, нито пък удостоверение за умелата дипломация на Кремъл с незападните страни или за прагматичното ангажиране на тези страни с Русия, което е в техен интерес.
Тъй като Съединените щати и техните съдружници са по-малко способни едностранно да оформят международния ред, доста страни се стремят да усилят личната си самостоятелност, като се обръщат към различни центрове на власт. Неспособни или нежелаещи да се причислят към извънредните клубове на Съединените щати и техните младши сътрудници, като да вземем за пример Г-7 или ръководените от Съединени американски щати военни блокове, и все по-недоволни от подкрепяните от Съединените щати световни финансови институции, като Международния валутен фонд и Световната банка, тези страни се стремят да разширят опциите си и да открият връзки с неамерикански начинания и организации. БРИКС се откроява измежду тези начинания като най-значимата, настояща и евентуално авторитетна.
От основаването на групата преди 15 години доста западни анализатори предсказват нейния край. Членовете ѝ са доста разнообразни един от различен, постоянно са в несъгласие по разнообразни въпроси и са разпръснати по целия свят - надали това е рецептата за пълноценно партньорство. Но БРИКС оцелява. Дори и след световното геополитическо земетресение, провокирано от нахлуването на Русия в Украйна, и задълбочаването на напрежението сред Китай и Съединени американски щати през последните години ползата към присъединението към БРИКС единствено набъбна, като доста разрастващи се страни виждат в групата потребно средство за навигация през идващите години.
Но макар своята прелест, клубът би трябвало да се оправи с една вътрешна цепнатина. Някои от неговите членове, измежду които преди всичко са Китай и Русия, желаят да опълчват групата на Запада и на международния ред, основан от Съединени американски щати. Присъединяването на Иран, безконечен съперник на Съединените щати, единствено задълбочава чувството, че групата в този момент се подрежда от едната страна на по-голяма геополитическа борба. Другите членове, по-специално Бразилия и Индия, не споделят тази упоритост. Вместо това те желаят да употребяват БРИКС, с цел да демократизират и насърчат промяната на съществуващия ред, като оказват помощ на света да премине от отслабващата еднополюсност на епохата след Студената война към по-реална многополюсност, в която страните могат да се ориентират сред блоковете, водени от Съединени американски щати и Китай. Тази борба сред антизападните и необвързаните страни ще дефинира бъдещето на БРИКС - с значими последствия за самия международен ред.
Кремълското " направи си самичък "
Срещата на върха на БРИКС в Казан е разследване от дългогодишните дипломатически старания на Кремъл да трансформира тази абревиатура, наречена по този начин за първи път от анализатори на Goldman Sachs, в дейна световна организация. През 2006 година Русия провежда първата среща на външните министри от БРИКС в Ню Йорк по време на Общото заседание на Организация на обединените нации. През юни 2009 година съветският президент Дмитрий Медведев одобри водачите на Бразилия, Китай и Индия на учредителна среща на върха в Екатеринбург. През 2010 година към групата се причисли Южна Африка, с което се получи акронимът, прочут през днешния ден.
Преди петнадесет години международната финансова рецесия, зародила в Съединените щати, провокира интерес към групата БРИКС. Неуспехът на американските регулаторни органи да предотвратят рецесията и разкритата неефективност на институциите от Бретън Уудс - без да загатваме устойчивия впечатляващ напредък на Китай, до момента в който западните стопански системи изпитваха усложнения - провокираха апели за преразпределяне на световната икономическа мощност и отговорност от Запада към разрастващите се страни. БРИКС беше най-представителният клуб, който изрази тези настроения. Тогава обаче Москва и нейните сътрудници работеха най-вече за възстановяване на съществуващия ред, а не за неговото разрушение. През 2014 година БРИКС разгласи основаването на Новата банка за развиване (НБР), с цел да добави съществуващите интернационалните институции и да сътвори мрежа за финансова сигурност, която да предлага ликвидност, в случай че някой от членовете му изпита краткосрочни усложнения. Тя трябваше да добавя, а не да се конкурира със Световната банка и МВФ.
Русия видя по-голяма цел и стойност в БРИКС след анексирането на Крим през 2014 година, войната в Източна Украйна и последвалите координирани западни наказания против Русия. Русия показа срещата на върха на БРИКС, на която беше хазаин през 2015 година, като знак, че не е изолирана и че групата може да служи като опция на Г-7 - някогашната Г-8, от която Русия преди малко беше изхвърлена. Усещането на Кремъл, че БРИКС може да бъде леговище от господстващата надмощие на Съединените щати, единствено се ускори след нахлуването в Украйна през 2022 година
Връзките на Русия с другите членове на БРИКС - Китай и Индия, разрешиха на режима да издържи на западната акция за наказания. Но глобите на Съединени американски щати против Русия към момента засягат тези страни, които не имат намерение да санкционират Кремъл за войната в Украйна. Натискът от страна на Съединени американски щати да вземем за пример принуди доста китайски банки да прекратят транзакциите с съветските си сътрудници през тази година, като по този метод нарушиха схемите за разплащане и усилиха разноските по транзакциите за съветските вносители. Москва с безпокойствие откри, че инструментариумът на Вашингтон визира освен заплащанията в щатски долари, само че даже и тези в китайски юани. Тези наказателни ограничавания се отнасят и за НБР, която Русия се надяваше да послужи като източник на финансиране, откакто западните наказания прекъснаха други благоприятни условия, само че банката на БРИКС замрази всички планове в Русия.
Независимо от тези затруднения БРИКС към момента играе значима роля в разрастващата се огромна тактика на Русия. Преди февруари 2022 година Москва се надяваше на многополюсен ред, в който Русия може да балансира връзките си с двете най-мощни страни - Китай и Съединени американски щати. Войната в Украйна разруши остатъците от прагматизъм във външната политика на Кремъл. Тъй като Путин възприема войната като част от по-широка борба със Запада, в този момент той се стреми да подкопае позициите на Съединените щати на всички места, където може - в това число като подкопава разнообразни аспекти на настоящите световни институции и като оказва помощ за усилване на предизвикването на Китай към американската надмощие. Този метод може да се види в голям брой области, в това число шерването на напреднали военни технологии от страна на Русия с Китай, Иран и Северна Корея, напъните ѝ за заличаване на режима на наказания на Организация на обединените нации против Пхенян и неуморното ѝ поощряване на платежни схеми, които могат да заобикалят инструментите, следени от Запада. В изявленията си през юли Путин заключи дневния ред на съветското председателство на БРИКС като част от " мъчителен развой " за събаряне на " класическия колониализъм " на ръководения от Съединени американски щати ред, призовавайки за преустановяване на " монопола " на Вашингтон върху определянето на разпоредбите на пътя.
В тази битка против западния " монопол " Путин дефинира като най-важна акцията за намаляване на господството на $ над интернационалните финансови транзакции. Този фокус е директен резултат от опита на Русия със западните наказания. Русия се надява, че ще може да построи в действителност устойчива на наказания платежна система и финансова инфраструктура посредством БРИКС, включваща всички страни членки. Съединените щати може и да са в положение да оказват напън върху сътрудниците на Русия един по един, само че това ще бъде доста по-трудно или даже невероятно, в случай че тези страни са се включили към различна система, в която вземат участие значими сътрудници на Съединени американски щати, като Бразилия, Индия и Саудитска Арабия. Решението на НБР да спре плановете в Русия послужи като мощно увещание, че БРИКС би трябвало да продължи да се развива, с цел да понижи уязвимостта на своите членове от западните наказания.
Китай отпред
Русия може и да е гневният глас, който се пробва да употребява БРИКС за основаване на опция на световния ред, управителен от Съединени американски щати, само че Китай е същинската движеща мощ за разширението на групата. По време на международната финансова рецесия от 2008-2010 година Пекин споделяше желанието на Москва да направи БРИКС по-значим. Китай искаше да се нарежда като част от динамична група от разрастващи се страни, която се стреми последователно да промени салдото на международните институции, с цел да отразява по-справедливо измененията в икономическата и софтуерната мощност. При ръководството на китайския президент Ху Дзинтао обаче Пекин не желаеше да претендира за водачество в групата, като към момента се ръководеше от формулата на Дън Сяопин за " опазване на невисок профил ".
Нещата започнаха да се трансформират скоро откакто Си Дзинпин стана висш водач на Китай през 2012 година През 2013 година Пекин измисли упорит план, който се трансформира в самодейността " Пояс и път " - огромна световна стратегия за вложения в инфраструктура. Приблизително по същото време Китай оказа помощ за стартирането на районни финансови институции, в които щеше да има мощно въздействие: първо се появи НБР през 2014 година, а по-късно Азиатската банка за инфраструктурни вложения, основана през 2016 година Китайската национална банка също по този начин предизвиква интернационализацията на юана, като уголемява потреблението на китайската валута за споразумяване на търговски покупко-продажби, уголемява националните валутни суапове с други централни банки, с цел да усили световната ликвидност на юана, и лобира за включването на юана в кошницата на МВФ със специфични права на тираж, което го трансформира в единствената неконвертируема международна аварийна валута. Чрез НБР, посредством самодейностите за потребление на локални валути в двустранната търговия и посредством напъните за основаване на пул от национални аварийни валути БРИКС играе забележителна роля в построяването на многостранни институции, които усилват китайското въздействие в границите на сегашния международен ред.
С внезапното утежняване на американско-китайските връзки през последното десетилетие външната политика на Пекин стана по-радикална. Китайските водачи са уверени, че Съединените щати няма да разрешат непринудено на Китай да се трансформира в преобладаваща мощ в Азия, още по-малко да благоволят да споделят световното водачество с Пекин. Китай има вяра, че Съединените щати употребяват съюзите и институциите, които са в основата на сегашния международен ред, с цел да лимитират възхода на Китай. В отговор на това Пекин предприе планове като припокриващите се Глобална самодейност за сигурност, Глобална самодейност за развиване и Глобална цивилизационна самодейност на Си, които оспорват правото на Запада едностранно да дефинира универсални правила и се стремят да подкопаят концепцията за универсални полезности в области като правата на индивида. Тези начинания демонстрират желанието на Китай да построи различен ред, а не просто да реформира сегашния.
Сега Китай и Русия имат сходни упоритости във връзка с БРИКС, което трансформира Путин и Си в мощен тандем. И двамата желаят да детронират Съединените щати като международен хегемон и за тази цел Пекин и Москва се стремят да създадат различни финансови и софтуерни платформи, неподвластни на американския напън. Задълбочаването на мултилатерализацията посредством БРИКС наподобява най-хубавият път напред. Подобно на Путин, Си показва тези старания в честен проект. Както той съобщи на срещата на върха на БРИКС през 2023 година: " Ние не разменяме правила, не се поддаваме на външен напън и не действаме като васали на други. Международните правила би трябвало да се пишат и съблюдават взаимно от всички страни въз основа на задачите и правилата на Устава на Организация на обединените нации, а не да се диктуват от тези, които имат най-силни мускули или най-силен глас. "
Отвъд реториката Китай, с поддръжката на Русия, води напъните за присъединение на членове към БРИКС. Пекин застъпваше максималистичен метод, пробвайки се да притегли допустимо най-вече страни. Той желае да бъде водач на мощен и забележителен блок. В резултат на продължителните договаряния при закрити врата описът на новите членове беше редуциран до шест, които станаха пет, откакто Аржентина се отхвърли от уговорката си да се причисли след триумфа на либертарианеца Хавиер Милей на президентските избори предходната есен.
Срещата на върха в Казан ще бъде първата среща на разширения БРИКС. Но нападателният блян на Пекин да разшири групата и да усили ролята си на интернационалната сцена има своята цена. Групата стана по-малко сплотена и по-крехка, не всички страни в нея споделят антизападния дневен ред на Си и Путин.
Търсене на междинна позиция
Разривът е явен измежду членовете създатели на блока. Китай и Русия може да са на едно мнение, само че Бразилия и Индия остават значително ангажирани с провеждането на промяна на световното ръководство, без да се пробват да нападат интернационалната система в настоящия ѝ тип. Лицата, вземащи решения в Бразилия и Ню Делхи, се стремят да заемат позиция на необвързаност и да намерят междинен път сред Запада, от една страна, и Русия и Китай, от друга.
И Бразилия, и Индия значително стоят настрани от войната в Украйна, като не желаят да поддържат опитите на Запада да изолира Русия, само че също по този начин не желаят да застанат на страната на Москва, признавайки, че нашествието е жестоко нарушаване на интернационалното право. И двете страни се възползваха в икономическо отношение от пренасочването на търговията, породено от западните наказания против Русия. Бразилия купува с отстъпка съветски торове, а през предходната година беше един от най-големите купувачи на съветски дизел. Индия също купува съветски енергийни артикули с отстъпка. Но нито една от двете страни не желае да прекъсне връзките си със Запада или да се причисли към антизападен блок.
Поради това Бразилия и Индия са внимателни във връзка с втвърдяването на ориентацията на БРИКС. И двете в началото се противопоставяха на устрема на Китай да разшири групата, който Пекин предложи за първи път през 2017 година под името " БРИКС плюс ". Бразилия и Индия се стремяха да запазят ексклузивността на клуба, опасявайки се, че прибавянето на още членове към блока ще отслаби личното им въздействие в него. През 2023 година Китай ускори дипломатическата си акция и притисна Бразилия и Индия да поддържат разширението, най-много като показа съпротивата им като равносилна на попречване на възхода на други разрастващи се страни. Индия, която желае да резервира личното си състояние в световния Юг, се отхвърли от съпротивата си, като не остави на Бразилия различен избор, с изключение на да се съгласи с разширението.
Бразилия лобираше против прибавянето на искрено антизападни страни - начинание, което се провали зрелищно, когато Иран беше разгласен за един от новите членове през същата година.
Начинът, по който Китай наложи желанията си на срещата на върха през 2023 година, изненада бразилските дипломати, като удостовери опасенията, че ролята на страната им ще бъде понижена в една разширена група, ръководена от доста по-настъпателен Китай. Тези събития породиха опасения в Бразилия, че присъединяване ѝ в БРИКС може да усложни тактиката ѝ за неприсъединяване. Засега към момента се резервира необятният консенсус, че участието носи обилни изгоди. Бразилия прави оценка шанса да задълбочи връзките си с другите страни членки на БРИКС и спомагателното въздействие, което тя има в договарянията с Вашингтон и Брюксел. Членството в БРИКС също по този начин оказа помощ на страни като Бразилия и Южна Африка, чиято администрация имаше лимитирани знания за незападния свят, да се приспособяват към многополюсния ред. Освен това то е обвързвано със забележителен брой срещи със Си и други китайски ръководители - преимущество, което надалеч не е нищожно, като се има поради какъв брой значими са китайските вложения и търговия за страните от целия световен Юг.
Въпреки възходящото разминаване сред ясно изразения антизападен лагер в БРИКС и лагера на необвързаните, всички членове към момента са съгласни по редица съществени въпроси, които изясняват за какво групата е станала жизненоважна за своите членове. Според множеството страни от групата светът минава от еднополюсност, ръководена от Съединени американски щати, към многополюсност, като геополитиката към този момент се дефинира от конкуренцията сред няколко центъра на мощ. Групировката БРИКС, макар вътрешните си напрежения, остава основна платформа за интензивно оформяне на този развой. Всъщност, видяно от столиците в целия световен Юг, многополярността е най-сигурният метод за ограничение на хегемонната власт, която, без да бъде ограничавана, съставлява опасност за интернационалните правила и правила и за световната непоклатимост. Западните политици постоянно подценяват това базово единодушие сред страните от БРИКС и ролята, която то изиграва за поддържането на ангажираността на всички членове към групировката от самото ѝ основаване.
Тази споделена вероятност изяснява и за какво огромна част от разрастващите се страни чакат по-голяма многополярност на международния ред и не копнеят за безспорното предимство на Вашингтон или Запада. За доста страни присъединението към БРИКС е съществено привлекателно предложение. От своя страна Китай и Русия приветстват огромния брой страни, които са изразили интерес да се причислят, в това число Алжир, Колумбия и Малайзия.
И въпреки всичко всяка страна, която се причисли към БРИКС, ще би трябвало да се оправи с един основен въпрос: На чия страна е тя? Дали ще се обединят с Бразилия, Индия и другите неприсъединили се страни или с антизападната секта, водена от Китай и Русия? Иран, който самичък по себе си е парий на интернационалната сцена, ще ускори антизападния лагер. Но множеството други страни евентуално ще преглеждат присъединението към БРИКС като метод да укрепят връзките си с Китай и други страни от световния Юг, без да утежняват връзките си със Запада.
Саудитска Арабия е ослепителен образец за това. Въпреки че Рияд остава основен съдружник на Вашингтон, той се стреми да задълбочи връзките си с Пекин и стартира невиждана дипломатическа активност в райони, където Саудитска Арабия обичайно не играе роля, като да вземем за пример в Латинска Америка и Карибския басейн, съпроводена от вложения в страни като Чили и Гвиана. Правителствата на латиноамериканските страни одобряват тези начинания с една и съща аргументация: в един все по-нестабилен свят, който се движи несигурно към многополюсност, те биха създали добре да разнообразят своите стопански и дипломатически тактики.
Пукнатини в стената
На Запад някои критици на БРИКС отхвърлят групата като хетерогенен екип, който не заслужава съществено внимание. Други считат, че тя е директна опасност за международния ред. И в двете отзиви липсват нюанси: появяването на БРИКС като политическа група отразява същинско неодобрение от несправедливостта на ръководения от Съединени американски щати ред и не може просто да бъде отминато. Но заради измененията в китайската и съветската тактика, разликите в групата също се усилват, а неотдавнашното разширение евентуално ще отслаби нейната единодушие.
Засега Китай и Русия имат преимущество във вътрешния спор за оформянето на бъдещето на БРИКС. Но това може да не е постоянно по този начин. Вярно е, че властта в клуба не е разпределена отмерено - китайската стопанска система е по-голяма от тази на всички останали членове-основатели, взети дружно, само че това не значи, че другите членове не могат да се опълчват на превръщането на групата в блок, управителен от Пекин и подкрепян от Москва. Бразилия и Индия от години работят зад кулисите, с цел да смекчат по-настъпателния език на Русия в декларациите от срещите на върха, и Китай също ще открие, че не може да пренебрегне тяхното умерено въздействие. Например президентът на Бразилия категорично отхвърля представянето на БРИКС като контрапункт на Г-7 и постоянно декларира, че групата " не е против никого ".
Бившият основен стопански консултант на индийското държавно управление Арвинд Субраманян неотдавна прикани Делхи да напусне групата, защото съгласно него нейното разширение е еднакво на завладяване от Пекин и неговата стратегия. Но Бразилия или Индия към момента имат доста въздействие в границите на БРИКС: тяхното овакантяване би отслабило съществено цялата група по метод, който не е в полза на Китай или Русия.
Групата ще би трябвало да се оправи с тези напрежения и несъгласия през идващите години. Пропукванията в БРИКС евентуално ще се задълбочат, само че е малко евентуално да доведат до разпадането ѝ. Със сигурност групата може да бъде изправена пред напълно действителни напрежения. Технологичното състезание сред Китай и Съединени американски щати може да докара до издигането на цифрова желязна завеса и до появяването на две обособени и несъвместими софтуерни сфери, което ще направи " седенето зад оградата " по-трудно. Намирането на общ знаменател в групировката ще стане по-трудно, изключително по чувствителни геополитически въпроси като войната в Украйна. Тези разлики могат да понижат въздействието на блока на интернационалната сцена, даже когато напъните му за одобряване на различни на щатския $ валути набират мощ.
За Съединените щати и другите западни сили динамичността в БРИКС акцентира нуждата от съществено отношение към тази група - и към главното неодобрение от сегашния ред. Напълно основателно е възходящи сили като Бразилия да търсят благоприятни условия и да се усещат неудовлетворени от метода, по който Съединените щати ръководят съществуващата система. Западните сили би трябвало да се съсредоточат върху това да не утежняват нещата, да вземем за пример като се пробват да изплашат междинните сили да се причислят към БРИКС, което намирисва на патернализъм и квазиколониална интервенция. По същия метод опитите на Запада да предизвести междинните сили в световния Юг, че са прекомерно подвластни от Китай, се оказаха неефективни.
Западните страни могат да създадат повече, с цел да не отхвърлен тези междинни сили, които търсят по-голямо пространство за маневриране, и да подсигуряват, че БРИКС няма да се трансформира в антизападен блок. Те би трябвало по-ясно да посочат по какъв начин избрани наказания се отнасят към нарушаванията на интернационалното право и да се опитат да бъдат поредни в използването на тези наказания против всички извършители - освен против геополитически съперници. Държавите от световния Юг желаят да избягат от хегемонията на $, когато виждат по какъв начин западните страни да вземем за пример замразяват запасите на съветската централна банка през 2022 година в отговор на нахлуването в Украйна, само че не получават никакво наказване за сходни противозаконни военни интервенции в Близкия изток и Африка. Богатите страни могат също по този начин да бъдат по-добри сътрудници на по-бедните страни, в това число посредством шерване на технологии и подкрепяне на екологичния преход. Западът би трябвало да постави повече старания за демократизиране на международния ред, като да вземем за пример отстрани анахроничната традиция единствено европейци да оглавяват МВФ и единствено жители на Съединени американски щати да управляват Световната банка.
Такива дейности биха построили доверие и биха подкопали опитите на Китай и Русия да привлекат световния Юг към антизападна идея. Вместо да се оплаква от появяването на БРИКС, Западът би трябвало да ухажва тези страни членки, които имат интерес да се уверят, че групата няма да се трансформира в искрено антизападна организация, целяща да подкопае международния ред.
Александър Габуев и Оливер Щуенкел, Foreign Affairs
Путин ще може да съобщи, че макар напъните на Запада да изолира Русия след пълномащабното й навлизане в Украйна, страната му освен надалеч не е интернационален парий, само че в този момент е и основен член на динамична група, която ще дефинира бъдещето на интернационалния ред. Това обръщение не е просто риторична поза, нито пък удостоверение за умелата дипломация на Кремъл с незападните страни или за прагматичното ангажиране на тези страни с Русия, което е в техен интерес.
Тъй като Съединените щати и техните съдружници са по-малко способни едностранно да оформят международния ред, доста страни се стремят да усилят личната си самостоятелност, като се обръщат към различни центрове на власт. Неспособни или нежелаещи да се причислят към извънредните клубове на Съединените щати и техните младши сътрудници, като да вземем за пример Г-7 или ръководените от Съединени американски щати военни блокове, и все по-недоволни от подкрепяните от Съединените щати световни финансови институции, като Международния валутен фонд и Световната банка, тези страни се стремят да разширят опциите си и да открият връзки с неамерикански начинания и организации. БРИКС се откроява измежду тези начинания като най-значимата, настояща и евентуално авторитетна.
От основаването на групата преди 15 години доста западни анализатори предсказват нейния край. Членовете ѝ са доста разнообразни един от различен, постоянно са в несъгласие по разнообразни въпроси и са разпръснати по целия свят - надали това е рецептата за пълноценно партньорство. Но БРИКС оцелява. Дори и след световното геополитическо земетресение, провокирано от нахлуването на Русия в Украйна, и задълбочаването на напрежението сред Китай и Съединени американски щати през последните години ползата към присъединението към БРИКС единствено набъбна, като доста разрастващи се страни виждат в групата потребно средство за навигация през идващите години.
Но макар своята прелест, клубът би трябвало да се оправи с една вътрешна цепнатина. Някои от неговите членове, измежду които преди всичко са Китай и Русия, желаят да опълчват групата на Запада и на международния ред, основан от Съединени американски щати. Присъединяването на Иран, безконечен съперник на Съединените щати, единствено задълбочава чувството, че групата в този момент се подрежда от едната страна на по-голяма геополитическа борба. Другите членове, по-специално Бразилия и Индия, не споделят тази упоритост. Вместо това те желаят да употребяват БРИКС, с цел да демократизират и насърчат промяната на съществуващия ред, като оказват помощ на света да премине от отслабващата еднополюсност на епохата след Студената война към по-реална многополюсност, в която страните могат да се ориентират сред блоковете, водени от Съединени американски щати и Китай. Тази борба сред антизападните и необвързаните страни ще дефинира бъдещето на БРИКС - с значими последствия за самия международен ред.
Кремълското " направи си самичък "
Срещата на върха на БРИКС в Казан е разследване от дългогодишните дипломатически старания на Кремъл да трансформира тази абревиатура, наречена по този начин за първи път от анализатори на Goldman Sachs, в дейна световна организация. През 2006 година Русия провежда първата среща на външните министри от БРИКС в Ню Йорк по време на Общото заседание на Организация на обединените нации. През юни 2009 година съветският президент Дмитрий Медведев одобри водачите на Бразилия, Китай и Индия на учредителна среща на върха в Екатеринбург. През 2010 година към групата се причисли Южна Африка, с което се получи акронимът, прочут през днешния ден.
Преди петнадесет години международната финансова рецесия, зародила в Съединените щати, провокира интерес към групата БРИКС. Неуспехът на американските регулаторни органи да предотвратят рецесията и разкритата неефективност на институциите от Бретън Уудс - без да загатваме устойчивия впечатляващ напредък на Китай, до момента в който западните стопански системи изпитваха усложнения - провокираха апели за преразпределяне на световната икономическа мощност и отговорност от Запада към разрастващите се страни. БРИКС беше най-представителният клуб, който изрази тези настроения. Тогава обаче Москва и нейните сътрудници работеха най-вече за възстановяване на съществуващия ред, а не за неговото разрушение. През 2014 година БРИКС разгласи основаването на Новата банка за развиване (НБР), с цел да добави съществуващите интернационалните институции и да сътвори мрежа за финансова сигурност, която да предлага ликвидност, в случай че някой от членовете му изпита краткосрочни усложнения. Тя трябваше да добавя, а не да се конкурира със Световната банка и МВФ.
Русия видя по-голяма цел и стойност в БРИКС след анексирането на Крим през 2014 година, войната в Източна Украйна и последвалите координирани западни наказания против Русия. Русия показа срещата на върха на БРИКС, на която беше хазаин през 2015 година, като знак, че не е изолирана и че групата може да служи като опция на Г-7 - някогашната Г-8, от която Русия преди малко беше изхвърлена. Усещането на Кремъл, че БРИКС може да бъде леговище от господстващата надмощие на Съединените щати, единствено се ускори след нахлуването в Украйна през 2022 година
Връзките на Русия с другите членове на БРИКС - Китай и Индия, разрешиха на режима да издържи на западната акция за наказания. Но глобите на Съединени американски щати против Русия към момента засягат тези страни, които не имат намерение да санкционират Кремъл за войната в Украйна. Натискът от страна на Съединени американски щати да вземем за пример принуди доста китайски банки да прекратят транзакциите с съветските си сътрудници през тази година, като по този метод нарушиха схемите за разплащане и усилиха разноските по транзакциите за съветските вносители. Москва с безпокойствие откри, че инструментариумът на Вашингтон визира освен заплащанията в щатски долари, само че даже и тези в китайски юани. Тези наказателни ограничавания се отнасят и за НБР, която Русия се надяваше да послужи като източник на финансиране, откакто западните наказания прекъснаха други благоприятни условия, само че банката на БРИКС замрази всички планове в Русия.
Независимо от тези затруднения БРИКС към момента играе значима роля в разрастващата се огромна тактика на Русия. Преди февруари 2022 година Москва се надяваше на многополюсен ред, в който Русия може да балансира връзките си с двете най-мощни страни - Китай и Съединени американски щати. Войната в Украйна разруши остатъците от прагматизъм във външната политика на Кремъл. Тъй като Путин възприема войната като част от по-широка борба със Запада, в този момент той се стреми да подкопае позициите на Съединените щати на всички места, където може - в това число като подкопава разнообразни аспекти на настоящите световни институции и като оказва помощ за усилване на предизвикването на Китай към американската надмощие. Този метод може да се види в голям брой области, в това число шерването на напреднали военни технологии от страна на Русия с Китай, Иран и Северна Корея, напъните ѝ за заличаване на режима на наказания на Организация на обединените нации против Пхенян и неуморното ѝ поощряване на платежни схеми, които могат да заобикалят инструментите, следени от Запада. В изявленията си през юли Путин заключи дневния ред на съветското председателство на БРИКС като част от " мъчителен развой " за събаряне на " класическия колониализъм " на ръководения от Съединени американски щати ред, призовавайки за преустановяване на " монопола " на Вашингтон върху определянето на разпоредбите на пътя.
В тази битка против западния " монопол " Путин дефинира като най-важна акцията за намаляване на господството на $ над интернационалните финансови транзакции. Този фокус е директен резултат от опита на Русия със западните наказания. Русия се надява, че ще може да построи в действителност устойчива на наказания платежна система и финансова инфраструктура посредством БРИКС, включваща всички страни членки. Съединените щати може и да са в положение да оказват напън върху сътрудниците на Русия един по един, само че това ще бъде доста по-трудно или даже невероятно, в случай че тези страни са се включили към различна система, в която вземат участие значими сътрудници на Съединени американски щати, като Бразилия, Индия и Саудитска Арабия. Решението на НБР да спре плановете в Русия послужи като мощно увещание, че БРИКС би трябвало да продължи да се развива, с цел да понижи уязвимостта на своите членове от западните наказания.
Китай отпред
Русия може и да е гневният глас, който се пробва да употребява БРИКС за основаване на опция на световния ред, управителен от Съединени американски щати, само че Китай е същинската движеща мощ за разширението на групата. По време на международната финансова рецесия от 2008-2010 година Пекин споделяше желанието на Москва да направи БРИКС по-значим. Китай искаше да се нарежда като част от динамична група от разрастващи се страни, която се стреми последователно да промени салдото на международните институции, с цел да отразява по-справедливо измененията в икономическата и софтуерната мощност. При ръководството на китайския президент Ху Дзинтао обаче Пекин не желаеше да претендира за водачество в групата, като към момента се ръководеше от формулата на Дън Сяопин за " опазване на невисок профил ".
Нещата започнаха да се трансформират скоро откакто Си Дзинпин стана висш водач на Китай през 2012 година През 2013 година Пекин измисли упорит план, който се трансформира в самодейността " Пояс и път " - огромна световна стратегия за вложения в инфраструктура. Приблизително по същото време Китай оказа помощ за стартирането на районни финансови институции, в които щеше да има мощно въздействие: първо се появи НБР през 2014 година, а по-късно Азиатската банка за инфраструктурни вложения, основана през 2016 година Китайската национална банка също по този начин предизвиква интернационализацията на юана, като уголемява потреблението на китайската валута за споразумяване на търговски покупко-продажби, уголемява националните валутни суапове с други централни банки, с цел да усили световната ликвидност на юана, и лобира за включването на юана в кошницата на МВФ със специфични права на тираж, което го трансформира в единствената неконвертируема международна аварийна валута. Чрез НБР, посредством самодейностите за потребление на локални валути в двустранната търговия и посредством напъните за основаване на пул от национални аварийни валути БРИКС играе забележителна роля в построяването на многостранни институции, които усилват китайското въздействие в границите на сегашния международен ред.
С внезапното утежняване на американско-китайските връзки през последното десетилетие външната политика на Пекин стана по-радикална. Китайските водачи са уверени, че Съединените щати няма да разрешат непринудено на Китай да се трансформира в преобладаваща мощ в Азия, още по-малко да благоволят да споделят световното водачество с Пекин. Китай има вяра, че Съединените щати употребяват съюзите и институциите, които са в основата на сегашния международен ред, с цел да лимитират възхода на Китай. В отговор на това Пекин предприе планове като припокриващите се Глобална самодейност за сигурност, Глобална самодейност за развиване и Глобална цивилизационна самодейност на Си, които оспорват правото на Запада едностранно да дефинира универсални правила и се стремят да подкопаят концепцията за универсални полезности в области като правата на индивида. Тези начинания демонстрират желанието на Китай да построи различен ред, а не просто да реформира сегашния.
Сега Китай и Русия имат сходни упоритости във връзка с БРИКС, което трансформира Путин и Си в мощен тандем. И двамата желаят да детронират Съединените щати като международен хегемон и за тази цел Пекин и Москва се стремят да създадат различни финансови и софтуерни платформи, неподвластни на американския напън. Задълбочаването на мултилатерализацията посредством БРИКС наподобява най-хубавият път напред. Подобно на Путин, Си показва тези старания в честен проект. Както той съобщи на срещата на върха на БРИКС през 2023 година: " Ние не разменяме правила, не се поддаваме на външен напън и не действаме като васали на други. Международните правила би трябвало да се пишат и съблюдават взаимно от всички страни въз основа на задачите и правилата на Устава на Организация на обединените нации, а не да се диктуват от тези, които имат най-силни мускули или най-силен глас. "
Отвъд реториката Китай, с поддръжката на Русия, води напъните за присъединение на членове към БРИКС. Пекин застъпваше максималистичен метод, пробвайки се да притегли допустимо най-вече страни. Той желае да бъде водач на мощен и забележителен блок. В резултат на продължителните договаряния при закрити врата описът на новите членове беше редуциран до шест, които станаха пет, откакто Аржентина се отхвърли от уговорката си да се причисли след триумфа на либертарианеца Хавиер Милей на президентските избори предходната есен.
Срещата на върха в Казан ще бъде първата среща на разширения БРИКС. Но нападателният блян на Пекин да разшири групата и да усили ролята си на интернационалната сцена има своята цена. Групата стана по-малко сплотена и по-крехка, не всички страни в нея споделят антизападния дневен ред на Си и Путин.
Търсене на междинна позиция
Разривът е явен измежду членовете създатели на блока. Китай и Русия може да са на едно мнение, само че Бразилия и Индия остават значително ангажирани с провеждането на промяна на световното ръководство, без да се пробват да нападат интернационалната система в настоящия ѝ тип. Лицата, вземащи решения в Бразилия и Ню Делхи, се стремят да заемат позиция на необвързаност и да намерят междинен път сред Запада, от една страна, и Русия и Китай, от друга.
И Бразилия, и Индия значително стоят настрани от войната в Украйна, като не желаят да поддържат опитите на Запада да изолира Русия, само че също по този начин не желаят да застанат на страната на Москва, признавайки, че нашествието е жестоко нарушаване на интернационалното право. И двете страни се възползваха в икономическо отношение от пренасочването на търговията, породено от западните наказания против Русия. Бразилия купува с отстъпка съветски торове, а през предходната година беше един от най-големите купувачи на съветски дизел. Индия също купува съветски енергийни артикули с отстъпка. Но нито една от двете страни не желае да прекъсне връзките си със Запада или да се причисли към антизападен блок.
Поради това Бразилия и Индия са внимателни във връзка с втвърдяването на ориентацията на БРИКС. И двете в началото се противопоставяха на устрема на Китай да разшири групата, който Пекин предложи за първи път през 2017 година под името " БРИКС плюс ". Бразилия и Индия се стремяха да запазят ексклузивността на клуба, опасявайки се, че прибавянето на още членове към блока ще отслаби личното им въздействие в него. През 2023 година Китай ускори дипломатическата си акция и притисна Бразилия и Индия да поддържат разширението, най-много като показа съпротивата им като равносилна на попречване на възхода на други разрастващи се страни. Индия, която желае да резервира личното си състояние в световния Юг, се отхвърли от съпротивата си, като не остави на Бразилия различен избор, с изключение на да се съгласи с разширението.
Бразилия лобираше против прибавянето на искрено антизападни страни - начинание, което се провали зрелищно, когато Иран беше разгласен за един от новите членове през същата година.
Начинът, по който Китай наложи желанията си на срещата на върха през 2023 година, изненада бразилските дипломати, като удостовери опасенията, че ролята на страната им ще бъде понижена в една разширена група, ръководена от доста по-настъпателен Китай. Тези събития породиха опасения в Бразилия, че присъединяване ѝ в БРИКС може да усложни тактиката ѝ за неприсъединяване. Засега към момента се резервира необятният консенсус, че участието носи обилни изгоди. Бразилия прави оценка шанса да задълбочи връзките си с другите страни членки на БРИКС и спомагателното въздействие, което тя има в договарянията с Вашингтон и Брюксел. Членството в БРИКС също по този начин оказа помощ на страни като Бразилия и Южна Африка, чиято администрация имаше лимитирани знания за незападния свят, да се приспособяват към многополюсния ред. Освен това то е обвързвано със забележителен брой срещи със Си и други китайски ръководители - преимущество, което надалеч не е нищожно, като се има поради какъв брой значими са китайските вложения и търговия за страните от целия световен Юг.
Въпреки възходящото разминаване сред ясно изразения антизападен лагер в БРИКС и лагера на необвързаните, всички членове към момента са съгласни по редица съществени въпроси, които изясняват за какво групата е станала жизненоважна за своите членове. Според множеството страни от групата светът минава от еднополюсност, ръководена от Съединени американски щати, към многополюсност, като геополитиката към този момент се дефинира от конкуренцията сред няколко центъра на мощ. Групировката БРИКС, макар вътрешните си напрежения, остава основна платформа за интензивно оформяне на този развой. Всъщност, видяно от столиците в целия световен Юг, многополярността е най-сигурният метод за ограничение на хегемонната власт, която, без да бъде ограничавана, съставлява опасност за интернационалните правила и правила и за световната непоклатимост. Западните политици постоянно подценяват това базово единодушие сред страните от БРИКС и ролята, която то изиграва за поддържането на ангажираността на всички членове към групировката от самото ѝ основаване.
Тази споделена вероятност изяснява и за какво огромна част от разрастващите се страни чакат по-голяма многополярност на международния ред и не копнеят за безспорното предимство на Вашингтон или Запада. За доста страни присъединението към БРИКС е съществено привлекателно предложение. От своя страна Китай и Русия приветстват огромния брой страни, които са изразили интерес да се причислят, в това число Алжир, Колумбия и Малайзия.
И въпреки всичко всяка страна, която се причисли към БРИКС, ще би трябвало да се оправи с един основен въпрос: На чия страна е тя? Дали ще се обединят с Бразилия, Индия и другите неприсъединили се страни или с антизападната секта, водена от Китай и Русия? Иран, който самичък по себе си е парий на интернационалната сцена, ще ускори антизападния лагер. Но множеството други страни евентуално ще преглеждат присъединението към БРИКС като метод да укрепят връзките си с Китай и други страни от световния Юг, без да утежняват връзките си със Запада.
Саудитска Арабия е ослепителен образец за това. Въпреки че Рияд остава основен съдружник на Вашингтон, той се стреми да задълбочи връзките си с Пекин и стартира невиждана дипломатическа активност в райони, където Саудитска Арабия обичайно не играе роля, като да вземем за пример в Латинска Америка и Карибския басейн, съпроводена от вложения в страни като Чили и Гвиана. Правителствата на латиноамериканските страни одобряват тези начинания с една и съща аргументация: в един все по-нестабилен свят, който се движи несигурно към многополюсност, те биха създали добре да разнообразят своите стопански и дипломатически тактики.
Пукнатини в стената
На Запад някои критици на БРИКС отхвърлят групата като хетерогенен екип, който не заслужава съществено внимание. Други считат, че тя е директна опасност за международния ред. И в двете отзиви липсват нюанси: появяването на БРИКС като политическа група отразява същинско неодобрение от несправедливостта на ръководения от Съединени американски щати ред и не може просто да бъде отминато. Но заради измененията в китайската и съветската тактика, разликите в групата също се усилват, а неотдавнашното разширение евентуално ще отслаби нейната единодушие.
Засега Китай и Русия имат преимущество във вътрешния спор за оформянето на бъдещето на БРИКС. Но това може да не е постоянно по този начин. Вярно е, че властта в клуба не е разпределена отмерено - китайската стопанска система е по-голяма от тази на всички останали членове-основатели, взети дружно, само че това не значи, че другите членове не могат да се опълчват на превръщането на групата в блок, управителен от Пекин и подкрепян от Москва. Бразилия и Индия от години работят зад кулисите, с цел да смекчат по-настъпателния език на Русия в декларациите от срещите на върха, и Китай също ще открие, че не може да пренебрегне тяхното умерено въздействие. Например президентът на Бразилия категорично отхвърля представянето на БРИКС като контрапункт на Г-7 и постоянно декларира, че групата " не е против никого ".
Бившият основен стопански консултант на индийското държавно управление Арвинд Субраманян неотдавна прикани Делхи да напусне групата, защото съгласно него нейното разширение е еднакво на завладяване от Пекин и неговата стратегия. Но Бразилия или Индия към момента имат доста въздействие в границите на БРИКС: тяхното овакантяване би отслабило съществено цялата група по метод, който не е в полза на Китай или Русия.
Групата ще би трябвало да се оправи с тези напрежения и несъгласия през идващите години. Пропукванията в БРИКС евентуално ще се задълбочат, само че е малко евентуално да доведат до разпадането ѝ. Със сигурност групата може да бъде изправена пред напълно действителни напрежения. Технологичното състезание сред Китай и Съединени американски щати може да докара до издигането на цифрова желязна завеса и до появяването на две обособени и несъвместими софтуерни сфери, което ще направи " седенето зад оградата " по-трудно. Намирането на общ знаменател в групировката ще стане по-трудно, изключително по чувствителни геополитически въпроси като войната в Украйна. Тези разлики могат да понижат въздействието на блока на интернационалната сцена, даже когато напъните му за одобряване на различни на щатския $ валути набират мощ.
За Съединените щати и другите западни сили динамичността в БРИКС акцентира нуждата от съществено отношение към тази група - и към главното неодобрение от сегашния ред. Напълно основателно е възходящи сили като Бразилия да търсят благоприятни условия и да се усещат неудовлетворени от метода, по който Съединените щати ръководят съществуващата система. Западните сили би трябвало да се съсредоточат върху това да не утежняват нещата, да вземем за пример като се пробват да изплашат междинните сили да се причислят към БРИКС, което намирисва на патернализъм и квазиколониална интервенция. По същия метод опитите на Запада да предизвести междинните сили в световния Юг, че са прекомерно подвластни от Китай, се оказаха неефективни.
Западните страни могат да създадат повече, с цел да не отхвърлен тези междинни сили, които търсят по-голямо пространство за маневриране, и да подсигуряват, че БРИКС няма да се трансформира в антизападен блок. Те би трябвало по-ясно да посочат по какъв начин избрани наказания се отнасят към нарушаванията на интернационалното право и да се опитат да бъдат поредни в използването на тези наказания против всички извършители - освен против геополитически съперници. Държавите от световния Юг желаят да избягат от хегемонията на $, когато виждат по какъв начин западните страни да вземем за пример замразяват запасите на съветската централна банка през 2022 година в отговор на нахлуването в Украйна, само че не получават никакво наказване за сходни противозаконни военни интервенции в Близкия изток и Африка. Богатите страни могат също по този начин да бъдат по-добри сътрудници на по-бедните страни, в това число посредством шерване на технологии и подкрепяне на екологичния преход. Западът би трябвало да постави повече старания за демократизиране на международния ред, като да вземем за пример отстрани анахроничната традиция единствено европейци да оглавяват МВФ и единствено жители на Съединени американски щати да управляват Световната банка.
Такива дейности биха построили доверие и биха подкопали опитите на Китай и Русия да привлекат световния Юг към антизападна идея. Вместо да се оплаква от появяването на БРИКС, Западът би трябвало да ухажва тези страни членки, които имат интерес да се уверят, че групата няма да се трансформира в искрено антизападна организация, целяща да подкопае международния ред.
Александър Габуев и Оливер Щуенкел, Foreign Affairs
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ