В края на ноември са родени Гаетано Доницети и Алфредо

В края на ноември са родени Гаетано Доницети и Алфредо Краус, надлежно преди 220 и 90 години. Прекрасен мотив в съботната вечер да звучи музика от Доницети и гласът на популярния испански тенор, който на мига грабваше и държеше в магнетичен транс всяка аудитория.
Алфредо Краус оправдава сантименталния жанр на пеене и преоткри хубостта му, отбелязва Джон Мартинес. - Отличната техника и вродена точност му донесоха невероятна певческа продуктивност и дългоденствие. На сцената Краус вълшебен се преобразяваше и безусловно потъваше в облика. Добавете превъзходна дикция, характерно за артиста моделиране на фразата, неподражаема непринуденост и искреност…
Когато през 1992-ра 64-годишният Алфредо Краус пя Неморино в Ковънт Гардън, смаяните критици изрекоха в един глас: Беше обаятелен с елегантната си осанка, жизнеспособност, безпроблемни височини. С избистрен глас, който принадлежи като че ли на млад мъж!
Доницети е един от желаните създатели на Алфредо Краус. Още се помни невиждания триумф като Едгардо в „ Лучия ди Ламермур “ – първо явяване в Ковънт Гардън. А публиката разпознава своя любим, който неразделно ще следва години наред. Едгардо без подозрение е измежду най-великите преобразявания на испанския тенор. Усетил с всяка фибра на тялото си неистовия блян за обич и хубост, който господства в партитурата на Доницети. Майсторът от Бергамо пък е съумял както никой различен да трансформира насладата и тъгата в неустоими трепетни мелодии, които уцелват право в сърцето…

Шедьоврите на Гаетано Доницети се появяват един след различен с удивителна експедитивност. Така му лепнали прякора „ галопиращия “ композитор. Над партитурата на „ Лучия ди Ламермур “ работи обаче към половин година. За Доницети това е дълъг период. Обмисля всичко до най-малката детайлност. Изследователите настояват, че съвършеният му почерк доближава непостижим връх! Скоро след невиждания успех на премиерата в Театро Сан Карло в Неапол през 1835 година, Доницети е сполетян от ужасна покруса: през лятото на 1837 умира от холера брачната половинка му Вирджиния. Умират и трите им деца…
Мнозина завиждат на славата ми… А не знаят какъв брой трудно е моето битие! Как ме гнетят пристъпите. Иска ми се да викам! Може би съм луд… Отново мъгла обви съзнанието ми, само че би трябвало да работя! Добрата ми скъпа Вирджиния ме остави самичък. Преди още да е навършила 30! Проклет живот! Уви, призванието на актьора е да разсмива другите, когато самичък плаче…, покъртителна изповед на Гаетано Доницети.

Установява се в Париж, а ориста му праща лъч светлина. Струва ми се, че победих кошмарите… Живея измежду радостна и безгрижна компания. Пиша доста, а оперите ми се одобряват с екстаз от парижани. „ Херцогът на Алба “ и „ Дъщерята на полка “ подлудиха публиката, окуражен е Доницети. Така е, спор няма! Всички били във екстаз от увличащата сила и непрестореност, с които тече действието в „ Дъщерята на полка “.
От прословутата лекост, бляскавост и прохлада на прелестните мелодии.
Либретото на Сен-Жорж и Баяр ни връща при започване на 19 век, когато Тирол е окупиран от Наполеон. А Мари – перачка и самобитен амулет на полка и нейният фаворит Тонио би трябвало да преодолеят куп тествания, с цел да запазят любовта си.

В съботната вечер ще си напомним перипетиите на Тонио и Мари в незабравим театър, състоял се през май 1986 година. Парижката Опера комедиант безусловно се пука по шевовете. Публиката е затаила мирис, предвкусвайки насладата от премиерния театър на „ Дъщерята на полка “. Бруно Кампанела е на диригентския пулт, а Алфредо Краус и Джун Андерсън в основните функции взривяват залата!
Не по-малко бурни били пристрастеностите на същото място на безспорната премиера на комичната опера от Доницети през февруари 1840 година.
Колкото до Алфредо Краус, той обичаше да споделя: Когато се захващаш с пеене, би трябвало да направиш своя избор: истината ли ще търсиш, или ще се плъзгаш по повърхността на сюжета воден от излъган искра и евтини трикове.
Исках да внуша от сцената простите истини за живота. Да се допирам до потайните кътчета в душата, усещайки дъха на пристигналите в залата…
И още: Не са чак толкоз доста оперните заглавия в моя репертоар, признава именитият тенор. Предпочитам качеството пред количеството, така че броят на функциите почти е 40. Успехът идва, когато овладееш относително незначителен, само че постоянен репертоар. Не обичам записите! В студиото си затворен, като че ли в клетка, а спектакълът постоянно е изпълнен с живот! Той има своя душа. Там е истината в изкуството!, не се колебае и за момент Алфредо Краус, който многочислените почитатели по целия свят назоваха с наяве боготворене последния благородник в оперния свят.

събота, 2 декември, от 21 часа

Съдържание на операта „ Дъщерята на полка “