Пловдивският поет Владислав Христов: Хайку е поезия на ежедневните чудеса
В края на ноември Пловдив имаше следващ мотив за горделивост, тъй като един стихотворец живеещ под тепетата – Владислав Христов, стана част от редакторския екип на интернационалната двуезична хайку антология „ Shining Wind/Сияен вятър ”, която беше показана в Лондон. Заради гения си в съставянето на текстове в японския род, Влади Христов има голям брой участия в интернационалните хайку сборници и е насител на редица оценки.
Прочетете още
Как и по кое време се заражда любовта му към хайку културата и с какво въпросната лирика способства за развиването на българската литература, са единствено част от въпросите, които засегнахме в диалога си.
- Влади, първо, поздравления за премиерата на двуезичната хайку антология " Shining Wind/Сияен вятър " в Лондон! Нека на първо време стартираме оттова по какъв начин се роди концепцията за съставянето на подобен алманах и на какъв принцип са подбрани творбите в него?
- Идеята се роди при започване на тази година в наш диалог с Илияна Стоянова, която живее от години в Лондон и е ръководител на Британския хайку съюз. Искахме да създадем самобитна колаборация сред българските хайку създатели и англоговорящите, като стихотворенията на българските бяха преведени на британски, а стихотворенията на задграничните създатели надлежно на български. Това е доста добър метод за културен продан, тъй като всеки стихотворец носи спецификата на националната си литература.
В сборника вземат участие 104 члена на Британското хайку общество от Австралия, България, Англия, Индия, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Нидерландия, Нова Зеландия, Португалия, Румъния, Съединени американски щати, Франция, Швеция и Япония. Българските създатели са 35. В редакторския екип на книгата с изключение на мен и Илияна, влязоха поетите - A A Маркоф и Дейвид Бингъм. С преводите помогнаха Дарина Денева и Мая Данева, а дизайнерът на чудесната корица е Сидер Евтимов. Най-важното за тази неповторима по рода си антология е нейната основна тематика „ светлината ”. Единодушно взехме решение това да е тематиката – контрапункт на тъмните времена в които заживя човечеството през последните няколко години.
- През 2025 година чакаме показване и в България, нали?
- Да, имаме намерение да представим антологията пред българските читатели през идната пролет. Надявам се с изключение на премиера в София, да има показване и в Пловдив. Очакваме за събитието да дойдат и посетители от Англия. Това е книга, предопределена освен за тясна читателска публика, която познава хайку в подробност, само че и за необятните читателски маси, които посредством нея ще могат да се осведомен с най-хубавите мостри на съмвременното международно хайку. След българската премиера, ще помислим и за дистрибутиране в книжната мрежа на страната ни.
- Кога и по какъв начин ти стартира да се занимаваш с хайку?
- Преди повече от 20 години се интересувах от далекоизточни философии и по-специално дзен будизъм. В този интервал попаднах и на хайку, което ме притегли със своята елементарност, съчетана с дълбоки равнища на подсмисъл. Учудващо е по какъв начин хайку майсторите преди няколко века в Япония са правили лирика от напълно елементарни ежедневни случки, съпътстващи живота им. Хайку е на първо място светоглед и метод за възпримане на заобикалящата ни действителност такава каквато е, без да й даваме оценки като „ добра ” или „ неприятна ”.
Пишещият хайку работи оттатък клишетата на категориите, това е една от аргументите хайку да се резервира епохи наред, а сега да претърпява самобитен подем. Стотици хиляди души от целия свят пишат хайку, това е род, който от дълго време е излязъл от литературната си рамка и е станал междукултурен феномен. Разбира се, моите първи опити в хайку не бяха изключително сполучливи, само че имах щастието да се изучавам от най-хубавите като Петър Чухов и починалата Мая Любенова, които ми дадоха скъпи препоръки за писането и способи да преодолея грешките си.
- А съгласно теб какво е належащо на един стихотворец, с цел да написа хайку?
- Първото належащо изискване - да е чел доста хайку. Четенето дава добра основа и ориентировка в жанра. Друг значим фактор е да има будни сетива за протичащото се към него, тъй като хайку е лирика на ежедневните чудеса. Това са привидно дребни и елементарни моменти от деня, които обаче, уловени в три реда, ни дават един по-задълбочен взор на всичко, което не се случва в живота. И за край – пишещите хайку не трябва да се опасяват до пробват и опитват. Не е значимо да броят срички и да съблюдават съществуването на сезонна дума в своите стихотворения, значимото е да са уловили „ аха момента ” – това мигновение, което съдържа парченце от вечността.
- Може ли да се напише хайку по някоя злободневна тематика?
- Темите в актуалното хайку са най-вече злободневни, т.е. засягат директно всекидневието на индивида, те са отражение на страховете и очакванията на поета. В този смисъл хайку е доста обществен род, точно това е една от повода да се резервира през вековете. Днешното хайку е притежание на всички нации, тръгнало е от Япония, само че е станало международна лирика отразяваща това, което вълнува индивида. Когато Ковид пандемията беше в разгара си, тя беше съществена тематика в хайку творчеството, емигрантството, войните, климатичните промени също са във фокуса на пишещите. Търсете хайку на бойното поле, тъй като хайку е свободно от тематики табута, не е политкоректно и значително е род реагиращ на протичащото се, а не премълчаващ го.
- Би ли разказал малко повече за развиването на хайку културата в България?
- Хайку по времето на социализма доближава до българските читатели главно посредством съветските преводи, а от японски през съветски и най-после български, ситуацията става -изгубени в превода. Едва след 89-та година в страната ни стартират съответни преводи на хайку непосредствено от японски от Крум Ацев и Братислав Иванов, излизат хайку сборници съдържащи поезията на огромните майстори на хайку – Башо, Бусон, Исса и Шики. Но ще през 70-те и 80-те години на предишния век има опити в хайку и късите поетични форми на Димитър Стефанов, Иван Методиев, Едвин Сугарев, Гинка Билярска, а по-късно и Петър Чухов. Създаден и е Български хайку съюз, а хайку поезията последователно намира своите правилни фенове. През последните няколко години, българските хайку поети намират място в най-големите международни издания за хайку и печелят постоянно интернационалните състезания, което демонстрира, че нашето светоусещане по някакъв метод е близо до източното.
- И в края на нашия диалог какво ще пожелаеш на читателите на TrafficNews за празниците?
- Да бъдат положителни освен по време на празниците, да ценят дребните чудеса в своето всекидневие, моментите в които могат да кажат няколко най-прости думи на околните хора до себе си. Да се отделят за малко от мобилните телефони и тв приемниците, с цел да имат време за пълноценно другарство с близките. Трябва незабавно да се върнем към човешкото, това е единственият метод да продължаваме развиването си като рационални човешки същества.
Снимка: Ванеса Попова
Прочетете още
Как и по кое време се заражда любовта му към хайку културата и с какво въпросната лирика способства за развиването на българската литература, са единствено част от въпросите, които засегнахме в диалога си.
- Влади, първо, поздравления за премиерата на двуезичната хайку антология " Shining Wind/Сияен вятър " в Лондон! Нека на първо време стартираме оттова по какъв начин се роди концепцията за съставянето на подобен алманах и на какъв принцип са подбрани творбите в него?
- Идеята се роди при започване на тази година в наш диалог с Илияна Стоянова, която живее от години в Лондон и е ръководител на Британския хайку съюз. Искахме да създадем самобитна колаборация сред българските хайку създатели и англоговорящите, като стихотворенията на българските бяха преведени на британски, а стихотворенията на задграничните създатели надлежно на български. Това е доста добър метод за културен продан, тъй като всеки стихотворец носи спецификата на националната си литература.
В сборника вземат участие 104 члена на Британското хайку общество от Австралия, България, Англия, Индия, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Нидерландия, Нова Зеландия, Португалия, Румъния, Съединени американски щати, Франция, Швеция и Япония. Българските създатели са 35. В редакторския екип на книгата с изключение на мен и Илияна, влязоха поетите - A A Маркоф и Дейвид Бингъм. С преводите помогнаха Дарина Денева и Мая Данева, а дизайнерът на чудесната корица е Сидер Евтимов. Най-важното за тази неповторима по рода си антология е нейната основна тематика „ светлината ”. Единодушно взехме решение това да е тематиката – контрапункт на тъмните времена в които заживя човечеството през последните няколко години.
- През 2025 година чакаме показване и в България, нали?
- Да, имаме намерение да представим антологията пред българските читатели през идната пролет. Надявам се с изключение на премиера в София, да има показване и в Пловдив. Очакваме за събитието да дойдат и посетители от Англия. Това е книга, предопределена освен за тясна читателска публика, която познава хайку в подробност, само че и за необятните читателски маси, които посредством нея ще могат да се осведомен с най-хубавите мостри на съмвременното международно хайку. След българската премиера, ще помислим и за дистрибутиране в книжната мрежа на страната ни.
- Кога и по какъв начин ти стартира да се занимаваш с хайку?
- Преди повече от 20 години се интересувах от далекоизточни философии и по-специално дзен будизъм. В този интервал попаднах и на хайку, което ме притегли със своята елементарност, съчетана с дълбоки равнища на подсмисъл. Учудващо е по какъв начин хайку майсторите преди няколко века в Япония са правили лирика от напълно елементарни ежедневни случки, съпътстващи живота им. Хайку е на първо място светоглед и метод за възпримане на заобикалящата ни действителност такава каквато е, без да й даваме оценки като „ добра ” или „ неприятна ”.
Пишещият хайку работи оттатък клишетата на категориите, това е една от аргументите хайку да се резервира епохи наред, а сега да претърпява самобитен подем. Стотици хиляди души от целия свят пишат хайку, това е род, който от дълго време е излязъл от литературната си рамка и е станал междукултурен феномен. Разбира се, моите първи опити в хайку не бяха изключително сполучливи, само че имах щастието да се изучавам от най-хубавите като Петър Чухов и починалата Мая Любенова, които ми дадоха скъпи препоръки за писането и способи да преодолея грешките си.
- А съгласно теб какво е належащо на един стихотворец, с цел да написа хайку?
- Първото належащо изискване - да е чел доста хайку. Четенето дава добра основа и ориентировка в жанра. Друг значим фактор е да има будни сетива за протичащото се към него, тъй като хайку е лирика на ежедневните чудеса. Това са привидно дребни и елементарни моменти от деня, които обаче, уловени в три реда, ни дават един по-задълбочен взор на всичко, което не се случва в живота. И за край – пишещите хайку не трябва да се опасяват до пробват и опитват. Не е значимо да броят срички и да съблюдават съществуването на сезонна дума в своите стихотворения, значимото е да са уловили „ аха момента ” – това мигновение, което съдържа парченце от вечността.
- Може ли да се напише хайку по някоя злободневна тематика?
- Темите в актуалното хайку са най-вече злободневни, т.е. засягат директно всекидневието на индивида, те са отражение на страховете и очакванията на поета. В този смисъл хайку е доста обществен род, точно това е една от повода да се резервира през вековете. Днешното хайку е притежание на всички нации, тръгнало е от Япония, само че е станало международна лирика отразяваща това, което вълнува индивида. Когато Ковид пандемията беше в разгара си, тя беше съществена тематика в хайку творчеството, емигрантството, войните, климатичните промени също са във фокуса на пишещите. Търсете хайку на бойното поле, тъй като хайку е свободно от тематики табута, не е политкоректно и значително е род реагиращ на протичащото се, а не премълчаващ го.
- Би ли разказал малко повече за развиването на хайку културата в България?
- Хайку по времето на социализма доближава до българските читатели главно посредством съветските преводи, а от японски през съветски и най-после български, ситуацията става -изгубени в превода. Едва след 89-та година в страната ни стартират съответни преводи на хайку непосредствено от японски от Крум Ацев и Братислав Иванов, излизат хайку сборници съдържащи поезията на огромните майстори на хайку – Башо, Бусон, Исса и Шики. Но ще през 70-те и 80-те години на предишния век има опити в хайку и късите поетични форми на Димитър Стефанов, Иван Методиев, Едвин Сугарев, Гинка Билярска, а по-късно и Петър Чухов. Създаден и е Български хайку съюз, а хайку поезията последователно намира своите правилни фенове. През последните няколко години, българските хайку поети намират място в най-големите международни издания за хайку и печелят постоянно интернационалните състезания, което демонстрира, че нашето светоусещане по някакъв метод е близо до източното.
- И в края на нашия диалог какво ще пожелаеш на читателите на TrafficNews за празниците?
- Да бъдат положителни освен по време на празниците, да ценят дребните чудеса в своето всекидневие, моментите в които могат да кажат няколко най-прости думи на околните хора до себе си. Да се отделят за малко от мобилните телефони и тв приемниците, с цел да имат време за пълноценно другарство с близките. Трябва незабавно да се върнем към човешкото, това е единственият метод да продължаваме развиването си като рационални човешки същества.
Снимка: Ванеса Попова
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ