В края на миналата седмица венчър студиото VEDA обяви нова

В края на предходната седмица венчър студиото VEDA разгласи нова дивизия – VEDA Works – чиято цел е да оказва помощ на стартъпи, дребни и междинни компании да се развиват стабилно. Тя е основана след обединение с учредената в Сингапур организация за интернационален асортимент на фрагменти hireworks и предлага на бизнесмените висококвалифицирана експертиза в сфери като счетоводство, финанси, капитал, право и ръководство на хора.

Но в случай че VEDA Works занапред прави първите си стъпки, хората, които стоят зад плана, са извървели дълъг път, с цел да изградят своята експертиза. Един от тях е изпълнителният шеф на дивизията Боян Стоянов.

В продължение на няколко години той работи за разнообразни платформи за електронна търговия, за които построява търговски екипи за B2B продажби. След като осъществя няколко сходни плана обаче, си задава въпроса: Няма ли нещо друго, което да мога да върша?

Отговорът идва под формата на оферта за работа от Малайзия. 

„ Тогава се запитах има ли причина да не отпътува, вместо да диря търся причина да отпътува. Не открих такава и взех решение, че в случай че не се получи, просто ще се върна. Тогава бях на 28, не бях привързан и просто взех решение да приема предизвикването “, споделя Боян Стоянов.

В малайзийската столица Куала Лумпур той взима присъединяване в редица бизнес инициативи и самичък започва няколко, последното от които е точно hireworks – платформа за интернационален асортимент на фрагменти.

„ Аз живеех в Малайзия, само че взех решение да основа компанията в Сингапур, тъй като това е Швейцария на Югоизточна Азия - освен поради концентрацията на капитал, само че и тъй като имат доста прецизни правила. Корупцията там е сведена до най-малко, както и закононарушенията. Ако едно сдружение е съумяло да се записва там, това му дава спомагателен имидж и основава доверие “, изяснява той.

В разгара на пандемията от COVID-19, след 10 години кариера в Малайзия, обаче Боян Стоянов взема решение да се върне в България, осъзнал един значим факт – подборът на фрагменти самичък по себе си не е задоволителен, с цел да може една компания да пораства стабилно. Това го стимулира да стартира да мисли по какъв начин може да даде още по-голяма добавена стойност на започващите компании по пътя към техния резистентен напредък.

След няколко сполучливи взаимни плана Боян Стоянов и венчър студио VEDА стигат до извода, че преследват една и съща цел – да оказват помощ на дребните български компании да станат огромни – а обединяването на силите им ще помогне и на двете страни в осъществяването на техните задачи. 

Така се ражда дивизията VEDA Works. А какви са главните проблеми пред българските започващи компании, за чието решение тя желае да помогне, и по какъв начин счита да го направи – Боян Стоянов споделя пред Profit.bg.

Каква е задачата на новата дивизия и какво ви стимулира да я създадете?

Мотивацията ми да стана съучастник в това начинание беше, че работим по решаването на еднакъв проблем – дребните компании в България остават дребни и доста мъчно излизат на интернационалните пазари. Ние желаеме да променим това и повече български бизнеси да се развиват по-устойчиво и по-успешно и да съумеят да излязат зад граница. България има голям иновационен капацитет и човешки капитал, който може да предложи извънредно качествени артикули, услуги и решения освен на българското общество, само че и на света. Вече има доста положителни образци за това, въпросът е да помогнем те да станат повече като брой. 

Много постоянно една компания, когато кандидатства за финансиране, споделя на вложителите, че за еди си какъв брой години ще реализира еди си какви цели. Но доста рядко те имат съответен проект за деяние – нямат концепция кое по кое време ще се случи, коя след коя стъпка би трябвало да създадат, кои хора кои задания би трябвало да изпълнят и така нататък Нашата цел е да им помогнем точно на това поле - да помогнем на бизнесмените, с които работим, да избегнат сериозни и доста скъпо струващи неточности и да създадат нещата, които ще им оказват помощ да поемат повече натоварване и да уголемяват бизнесите си.

Насочвате се към разрастващите се компании у нас. Какви са главните провокации пред тях и по какъв начин вие ще помогнете за тяхното превъзмогване?

Основната спънка, когато се приказва за напредък и развиване на един дребен бизнес – освен в България – е фактът, че техният потенциал се лимитира до потенциала на създателите им. Независимо дали става дума за умения, експертиза, времеви запас и така нататък В всеобщия случай създателите на бизнеси не съумяват да изградят оперативна конструкция, която да не зависи толкоз сериозно от личните им умения и старания. 

Тук идва казусът с делегирането на отговорности. Колко часа може да работи един човек? Колко часа може да е в най-хубавата си форма, изключително когато от него зависи всичко? Дори една компания да има екипи от хора, които способстват за развиването на някакъв артикул или решаването на някакъв проблем, на тях би трябвало да се делегира и взимането на решения, а освен осъществяването на дилемите. Ако един създател продължава да взима всички решения, той се трансформира в ограничител на своя бизнес. 

В последна сметка никой не е добър във всичко. Всеки има някакви умения, само че други му липсват – един човек е добър в построяването на артикул, различен е добър в маркетинга и основаването на бранд, трети е добър в администрацията. А бизнесът има потребност от огромен брой експертизи и умения, както и добра оркестровка на тези експертизи и умения.  

Ако би трябвало да обобщим, главният проблем пред всеки дребен и междинен бизнес е да надскочи оперативно основателя си. Ние подкрепяме този развой посредством построяването на структури, процеси и просвета на прехвърляне на взимането на решения в разнообразни направления. Изграждането на устойчиви системи на делегирани е изключително значимо, тъй като една компания може да наеме най-хубавите експерти, само че в случай че не знае по какъв начин да делегира отговорности и по какъв начин да мери успеваемостта на процесите си, нещата мъчно се получават. Ние оказваме помощ на фирмите да си основат организационна тактика и да изградят оперативна инфраструктура, въз основата на които да порастват.

Кои са най-важните неща, които научихте след десетилетие в Югоизточна Азия във връзка с развиването на на една започваща компания?

Това, което дърпа обратно българския новаторски бизнес, е, че не сме задоволително смели. Особено в интернационален проект. Ако има нещо, което можем да научим от азиатската екосистема, е, че би трябвало да гледаме по-смело на открито. Компаниите там са привикнали да работят в огромни мащаби, до момента в който при нас тъкмо това нещо се чупи.

Затова и Югоизточна Азия е по-добър трамплин за интернационален напредък от Северна Америка. Ако един български бизнес скочи напряко в Съединени американски щати, ще се сблъска с една доста свирепа конкуренция, доста съществено финансирана и доста добре готова с жестоки фрагменти. Това прави доста мъчно навлизането там.

Кои три неща един стартъп би трябвало да има поради, с цел да се развие?

Най-важното е да знае кои са нещата, които убиват растежа. На първо място тук е егото на създателите. Един млад бизнесмен нормално няма проблеми с това, само че откакто реализира някакви триумфи, стартира да изпитва компликации да получава препоръки и да се възползва от тях. Това е най-голямата неточност по нашите географски ширини – нямаме навика и умеенето да желаеме помощ и да се възползваме от нея. Хора, които са постигнали нещо, само че не са трансформирали нищо кой знае какъв брой от позиция на обществото и пазара, получават егото на Стив Джобс. А това им пречи да разрешат на своя стартъп да ги надрасне самите тях като човеци. По този метод доста постоянно създателите на фирмите се трансформират в най-големите ограничители на тяхното развиване.