Единствената опера на Енио Мориконе с премиера 30 години след написването си
В края на предходната седмица спектакъл „ Сан Карло “ в Неапол показа за първи път единствената опера на Енио Мориконе – „ Партенопа “, три десетилетия след нейното написване, съобщи Асошиейтед прес.
Операта е въодушевена от митичната сирена Партенопа, която се удавила, откакто не съумяла да омагьоса Одисей. Според легендата тялото ѝ било изхвърлено на брега и от него зародило населено място, което през хилядолетията се разраснало в крайбрежния град Неапол.
Когато Мориконе пише „ Партенопа “ през 1995 година, той към този момент е знаменит с музиката си към спагети уестърна „ Добрият, неприятният и грозният “, както и със запаметяващите се саундтраци към епични филми като „ Недосегаемите “ и „ Имало едно време в Америка “.
През 2007 година композиторът получи почетен „ Оскар “ за изцяло творчество, само че негови творби по този начин и не прозвучаха в свещените зали на оперните театри – считани в родната му Италия за елитарния връх на музикалното изкуство. За негово огромно отчаяние „ Партенопа “ събираше прахуляк в продължение на десетилетия, а Мориконе почина, без да я види сложена на сцена.
„ В последна сметка той одобри обстоятелството, че няма да дебютира в света на операта, като знак на ориста “, сподели в изявление Алесандро де Роса – непосредствен помощник и съавтор на автобиографията на Мориконе. „ Сигурен съм, че в случай че беше жив през днешния ден, щеше да одобри предизвикването с възторг и неуморно да работи с оркестъра и режисьора – като малко дете “, добави той.
Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица е трябвало да открият своя път в тази визионерска творба без бележките и насоките на композитора.
„ Би било прелестно да можем да приказваме с Мориконе за неговите музикални избори… само че трябваше да ги разчетем от това, което ни е оставил, и да ги интерпретираме по най-хубавия вероятен метод “, сподели Фрица.
Сред необикновените решения е неналичието на цигулки в оркестъра – вместо тях Мориконе използва флейти, арфи и рогове, принадлежности, свързани с гръцката митология, изясни диригентът.
Театър „ Сан Карло “ бе изпълнен с очакване още в четвъртък вечерта, когато неаполитанците участваха на отворена подготовка. Безплатните билети бяха разграбени единствено за няколко часа.
„ Чакахме толкоз дълго – по тази причина сме тук през днешния ден “, сподели Алфонсо Инерозо, до момента в който влизаше в театъра.
Митичната Партенопа е надълбоко вплетена в културната еднаквост на Неапол. Според традицията нейният глас въплъщава безконечния дух на града, а първичното гръцко населено място носело нейното име. Тя е изобразена на монументи като Фонтана каузи Сирена – шадраван, трансформирал се в един от знаците на града. Децата из целия Неаполитански залив, в сянката на Везувий, израстват с легендата за Партенопа, излъчена от потомство на потомство.
Подобно на операта на Мориконе, и самият Неапол дълго време живя в сянка и неуважение, само че през днешния ден претърпява възобновление. ЮНЕСКО призна неаполитанските пицари за нематериално културно завещание на човечеството; градът постоянно участва в интернационалните ранглисти за наложителни туристически дестинации; романите на Елена Феранте се трансфораха в международни бестселъри и сериал на HBO; а през 2023 година футболният клуб „ Наполи “ завоюва купата в най-висшата лига на Италия за първи път от ерата на Марадона – и повтори триумфа си през май тази година.
През 2025 година Неапол отбелязва и своята 2500-годишнина, а операта на Мориконе се трансформира в кулминационна точка на честванията. В неговата интерпретация Партенопа е жена, която след гибелта на брачна половинка си и раздялата с най-хубавата си другарка отхвърля утехата да се трансформира в далечно съзвездие. Вместо това тя моли боговете да ѝ разрешат да разпери криле над залива, където ще се роди вечен град.
Продукцията изследва връзката сред античната легенда и идентичността на актуалния Неапол. Две сопрани по едно и също време въплъщават облика на Партенопа, наблягайки двойствената ѝ природа – сред тяло и мит.
Мориконе първоначално композира едноактната опера безплатно, с цел да съпътства либретото на Гуидо Барбиери и Сандро Капелето за дребен фестивал в Позитано, на крайбрежието на Амалфи. Фестивалът обаче банкрутирал и „ Партенопа “ била отсрочена.
Следвали няколко несполучливи опита за възобновление на плана, в това число сред 1998 и 2000 година с спектакъл „ Масимо “ в Палермо, който пропаднал заради липса на режисьор.
„ В тези години Мориконе страдаше от това, че не беше одобряван като композитор на това, което самичък наричаше „ безспорна музика “, защото бе отъждествяван най-много с филмовите си партитури “, сподели Барбиери. Капелето добави, че при диалог през 2017 година, три години преди гибелта си, Мориконе вече изглеждал „ спокоен “ във връзка с кариерата си.
През вековете Партенопа е вдъхновявала редица произведения – от опери на Георг Фридрих Хендел и Антонио Вивалди през XVIII век до филм от 2024 година на носителя на „ Оскар “ Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-накрая оживява, с цел да заеме своето място измежду тях.
„ Беше голямо наслаждение да чувам музиката на Мориконе – същинския основен воин на тази опера “, сподели 26-годишният студент по кино Джовани Капуано след подготовката и заключи: „ Духът му се завърна и ни очарова. “
Операта е въодушевена от митичната сирена Партенопа, която се удавила, откакто не съумяла да омагьоса Одисей. Според легендата тялото ѝ било изхвърлено на брега и от него зародило населено място, което през хилядолетията се разраснало в крайбрежния град Неапол.
Когато Мориконе пише „ Партенопа “ през 1995 година, той към този момент е знаменит с музиката си към спагети уестърна „ Добрият, неприятният и грозният “, както и със запаметяващите се саундтраци към епични филми като „ Недосегаемите “ и „ Имало едно време в Америка “.
През 2007 година композиторът получи почетен „ Оскар “ за изцяло творчество, само че негови творби по този начин и не прозвучаха в свещените зали на оперните театри – считани в родната му Италия за елитарния връх на музикалното изкуство. За негово огромно отчаяние „ Партенопа “ събираше прахуляк в продължение на десетилетия, а Мориконе почина, без да я види сложена на сцена.
„ В последна сметка той одобри обстоятелството, че няма да дебютира в света на операта, като знак на ориста “, сподели в изявление Алесандро де Роса – непосредствен помощник и съавтор на автобиографията на Мориконе. „ Сигурен съм, че в случай че беше жив през днешния ден, щеше да одобри предизвикването с възторг и неуморно да работи с оркестъра и режисьора – като малко дете “, добави той.
Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица е трябвало да открият своя път в тази визионерска творба без бележките и насоките на композитора.
„ Би било прелестно да можем да приказваме с Мориконе за неговите музикални избори… само че трябваше да ги разчетем от това, което ни е оставил, и да ги интерпретираме по най-хубавия вероятен метод “, сподели Фрица.
Сред необикновените решения е неналичието на цигулки в оркестъра – вместо тях Мориконе използва флейти, арфи и рогове, принадлежности, свързани с гръцката митология, изясни диригентът.
Театър „ Сан Карло “ бе изпълнен с очакване още в четвъртък вечерта, когато неаполитанците участваха на отворена подготовка. Безплатните билети бяха разграбени единствено за няколко часа.
„ Чакахме толкоз дълго – по тази причина сме тук през днешния ден “, сподели Алфонсо Инерозо, до момента в който влизаше в театъра.
Митичната Партенопа е надълбоко вплетена в културната еднаквост на Неапол. Според традицията нейният глас въплъщава безконечния дух на града, а първичното гръцко населено място носело нейното име. Тя е изобразена на монументи като Фонтана каузи Сирена – шадраван, трансформирал се в един от знаците на града. Децата из целия Неаполитански залив, в сянката на Везувий, израстват с легендата за Партенопа, излъчена от потомство на потомство.
Подобно на операта на Мориконе, и самият Неапол дълго време живя в сянка и неуважение, само че през днешния ден претърпява възобновление. ЮНЕСКО призна неаполитанските пицари за нематериално културно завещание на човечеството; градът постоянно участва в интернационалните ранглисти за наложителни туристически дестинации; романите на Елена Феранте се трансфораха в международни бестселъри и сериал на HBO; а през 2023 година футболният клуб „ Наполи “ завоюва купата в най-висшата лига на Италия за първи път от ерата на Марадона – и повтори триумфа си през май тази година.
През 2025 година Неапол отбелязва и своята 2500-годишнина, а операта на Мориконе се трансформира в кулминационна точка на честванията. В неговата интерпретация Партенопа е жена, която след гибелта на брачна половинка си и раздялата с най-хубавата си другарка отхвърля утехата да се трансформира в далечно съзвездие. Вместо това тя моли боговете да ѝ разрешат да разпери криле над залива, където ще се роди вечен град.
Продукцията изследва връзката сред античната легенда и идентичността на актуалния Неапол. Две сопрани по едно и също време въплъщават облика на Партенопа, наблягайки двойствената ѝ природа – сред тяло и мит.
Мориконе първоначално композира едноактната опера безплатно, с цел да съпътства либретото на Гуидо Барбиери и Сандро Капелето за дребен фестивал в Позитано, на крайбрежието на Амалфи. Фестивалът обаче банкрутирал и „ Партенопа “ била отсрочена.
Следвали няколко несполучливи опита за възобновление на плана, в това число сред 1998 и 2000 година с спектакъл „ Масимо “ в Палермо, който пропаднал заради липса на режисьор.
„ В тези години Мориконе страдаше от това, че не беше одобряван като композитор на това, което самичък наричаше „ безспорна музика “, защото бе отъждествяван най-много с филмовите си партитури “, сподели Барбиери. Капелето добави, че при диалог през 2017 година, три години преди гибелта си, Мориконе вече изглеждал „ спокоен “ във връзка с кариерата си.
През вековете Партенопа е вдъхновявала редица произведения – от опери на Георг Фридрих Хендел и Антонио Вивалди през XVIII век до филм от 2024 година на носителя на „ Оскар “ Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-накрая оживява, с цел да заеме своето място измежду тях.
„ Беше голямо наслаждение да чувам музиката на Мориконе – същинския основен воин на тази опера “, сподели 26-годишният студент по кино Джовани Капуано след подготовката и заключи: „ Духът му се завърна и ни очарова. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ