Вероятният край на газопроводa EastMed - ще доведе ли това до ново геополитическо разпределяне на силите в региона?
В края на предходната седмица изтече информация, че Съединени американски щати са отдръпнали поддръжката си за Източносредиземноморския газопровод (EastMed), който се възнамерява да свърже откритите край Кипър и Израел обилни залежи на природен газ през Гърция с Италия и от там - с останалата част на Европа. През януари Кипър, Гърция и Израел подписаха междуправителствено съглашение за построяването на Източносредиземноморския газопровод, който би трябвало да доставя в Европа от 9 до 12 милиарда куб. м. природен газ годишно. От своя страна Европейската комисия през ноември включи EastMed в петия си лист на плановете от общ интерес. През предходната година планът беше подсилен категорично и от България, Румъния, Унгария, Сърбия и Северна Македония. Както напомня порталът " Мидъл Ийст Ай " (Middle East Eye), предходната американска администрация на президента Доналд Тръмп, както и тогавашният държавен секретар Майк Помпейо, също бяха огромни последователи на плана, както и на Източносредиземноморския газов конгрес, в който не взе участие Турция, с довода, че газопроводът ще способства за диверсификацията на източниците на природен газ и ще помогне за превъзмогването на зависимостта на Европа от съветските доставки. Информацията за обрата в позицията на Вашингтон се появи за първи път в гръцкия информативен портал " Омега прес " и съгласно нея предходната неделя Съединени американски щати са оповестили посредством нонпейпър на заинтригуваните страни - Гърция, Кипър и Израел, че към този момент не стоят зад плана, тъй като не го считат за стопански жизнерадостен. По-късно през тази седмица Държавният департамент всъщност удостовери информацията, като добави, че друга причина за американското решение е поддръжката за възобновимите енергийни източници. Изглежда, че тези доводи необятно се преглеждат от анализаторите единствено като предлог. Съмненията в рентабилността на Източносредиземноморския газопровод съществуват още през цялото време, тъй като той има 1250-километрова подводна част, която оскъпява плана с обща дължина 1900 км и общата му стойност се пресмята на най-малко 6 милиарда евро. Съединени американски щати обаче подкрепяха плана и при по-ниски цени на природния газ и надлежно даже по-ниска предстояща възвращаемост на вложенията. Освен това за Вашингтон EastMed постоянно е бил по-скоро политически, в сравнение с стопански план, а точно средство за диверсифициране на газовите доставки за Европа. Също по този начин, както разяснява кипърското издание " Филелефтерос ", в никакъв случай не е ставало въпрос газопроводът да бъде финансиран от Съединени американски щати и финансовата му страна не визира Вашингтон. Още по-формален наподобява другият мотив на Съединени американски щати против газопровода - екологичният. Докато той всъщност е законен, на фона на желанията на Европейски Съюз да дефинира вложенията в природен газ като зелени най-малко на този временен стадий прекомерно ревностната екологична позиция на Вашингтон наподобява неубедителна и то като се има поради повишеният експорт на полутечен природен газ към Европа, който отбелязва нарастване с 16 % през миналия месец в съпоставяне със същия интервал предходната година. Явно аргументите за " противоположния завой " в политиката на Съединени американски щати към Източносредиземноморския газопровод, както Ройтерс дефинира този ход, би трябвало да се търсят по-скоро в политическата сфера. В тази посока мислят и множеството анализатори, като в Гърция това се приема като един тип поклон към Турция след години на напрежение сред Вашингтон и Анкара поради закупуването от Турция на съветските зенитно-ракетни системи С-400. Политическото измерение на американското решение се прокрадва и в нонпейпъра, изпратен до заинтригуваните страни, където съгласно гръцките медии се загатва и това, че планът дестабилизира района. А под " дестабилизация " явно се имат поради турските възражения към EastMed, който съгласно Анкара нарушава суверенните права, за които претендира в Източното Средиземноморие за сметка на Кипър и Гърция. Цитирани от " Мидъл Ийст Ай ", турски публични представители са приветствали американското решение. Анкара, която оспорва обсега на изключителните стопански зони на Кипър и Гърция, постоянно е твърдяла, че израелски газ може да бъде изнасян за Европа единствено пред Турция - нещо, за което двете страни разговаряха през 2016 година преди политическият раздор сред тях да прекъсне взаимните им проекти. Кризата на руско-украинската граница евентуално ускорява смисъла на Турция в стратегическите проекти на Съединени американски щати в черноморския район. Ролята на съдружници като Румъния и България там се понижава както от ограничавания им запас, по този начин и от неналичието на възторг, изключително от страна на България, да взе участие в балансирането на съветската военна мощност. От друга страна несъгласията на Анкара и Москва в Сирия, турското военно съдействие с Украйна, както и засиленото въздействие на Турция в Кавказ в последно време основават задоволително конфликтни ползи сред Русия и Турция, без значение от конюнктурното им сплотяване. Засилената стойност на Турция като евентуален сдържащ фактор за Русия в Черно море, наред с икономическите й проблеми, които могат да принудят президента Реджеп Тайип Ердоган да стане по-гъвкав в политиката си към Запада, евентуално карат Вашингтон да мисли, че моментът за възобновяване на политическата непосредственост с Анкара е подобаващ и оправдава известни политически отстъпки. Вероятно признаците за смяна в политиката на Съединени американски щати приказват, че очакванията, които влагаха Гърция и Кипър в Източносредиземноморския газопровод, ще бъдат попарени. А тези очаквания се основаваха не толкоз върху предстоящите стопански изгоди, колкото на стратегическата тежест, която би им дало реализирането на EastMed. Газопроводът за Атина и Никозия би засилил както смисъла им в Евросъюза, по този начин и позицията им по отношение на обичайния им противник и на моменти съперник в района - Турция. Ракета-носител на тези упоритости не на последно място е хладината в връзките сред Вашингтон и Анкара - обстановка, която сега наподобява по-несигурна, в сравнение с преди. Американската позиция сигурно не поставя фиктивен завършек на плана за Източносредиземноморския газопровод. Но един най-вече политически план, лишен от най-мощния си политически мотор, не наподобява да има пред себе си изключително бъдеще.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ




