Могат ли чиповете на Мъск наистина да четат мисли
В края на предходната седмица Илон Мъск се похвали с следващата си значима победа. След отвод през 2022 година, компанията му Neuralink най-сетне получи разрешението на Агенцията за надзор на храните и медикаментите в Съединени американски щати да извърши първи проби на мозъчните си импланти върху хора.
За някои това е в действителност вълнуваща стъпка, а за други - много притеснителна. Още през 2020 година Мъск съобщи, че " бъдещето ще е необичайно " и неговите планове сигурно способстват и ще способстват за сбъдването на тази негова прогноза.
Досега Neuralink правеше опити с маймуни, които успявааха да играят известна игра, а в това време се появяви информация за настъпили съществени здравословни проблеми при животните.
А в този момент сме в очакване да забележим първия " чипиран " човек. Мозъчните импланти се създават от компанията на Мъск в последните седем години и задачата им е да се вграждат в човешкия мозък, където да наблюдават активността на хиляди неврони.
Миниатюрното устройство, формирано от 3000 електрода и по-тънко от човешки косъм, работи с интерфейс " мозък-компютър " (BCI). Една от задачите на Neuralink е мозъчният чип да помогне за лекуване на положения като слепота и парализа. Но, предстоящо, грандиозните проекти на Мъск надалеч не се изчерпват дотук, тъй като очевидно е почитател на " Матрицата ".
Милиардерът нееднократно е заявявал, че желае с мозъчните чипове да успее да доближи толкоз надълбоко в човешкия мозък, колкото никой различен до момента не е успявал - до цялата информация и спомените, които се съхраняват в него, с цел да бъдат свалени на компютър. Иска и чиповете да се употребяват за телепатия сред хората, с което, съгласно него, ще успеем да преборим изкуствения разсъдък. А третата му цел е Neuralink да обезпечи " супер зрение ".
Според учени обаче, Мъск гледа прекомерно надалеч в бъдещето и на този стадий осъществяването на тези негови проекти е по-скоро научна фантастика. Според Джакомо Вале, неврологичен инженер в Чикагския университет, на този стадий четенето на мисли не е допустимо, а количеството информация, която може да се декодира от мозъка, е мощно лимитирано.
Изследователи на интерфейса " мозък-компютър " от Imperial College London също са скептични, че технологията ще успее да чете мисли в този живот. А главната спънка за това е, че към момента не се знае къде и по какъв начин мислите се съхраняват в мозъка.
Все отново, учените са единомислещи, че капацитетът на BCI съществено надвишава опцията маймуни да играят видеоигри. Първоначално технологията се създава в помощ на парализирани пациенти, които са в цялостно схващане, само че могат да движат единствено очите си. Тя записва електрически сигнали в моторния кортекс и ги изпраща към компютъра, където се материализират в текст.
Моторният кортекс е място в мозъка, което дава отговор за изпращане на инструкциите за придвижване на тялото. Той не взе участие в мисленето. А това, което електродите записват, е двигателен проект, който мозъкът ни издава. Технологията BCI се употребява и за основаването на роботизирани ръце, които се управляват точно посредством разчитането на сигналите от моторния кортекс, разяснява DW.
И в случай че дълбоката мозъчна стимулация се употребява още от 90-те години за лекуване на пациенти с Паркинсон, то през днешния ден технологиите несъмнено разрешават доста повече. Но с полученото от Neuralink позволение за проби върху хора още веднъж се повдигат редица въпросителни.
Използването на мозъчни импланти крие редица опасности, тъй като имплантирането на устройството изисква сериозна мозъчна интервенция, която може да докара от отменяне и инфекции. От друга страна пък са напълно етичните проблеми, с които Мъск също ще би трябвало да се оправя. Затова с интерес ще следим дали научната фантастика и фантазиите на милиардера ще се трансфорат в действителност.
За някои това е в действителност вълнуваща стъпка, а за други - много притеснителна. Още през 2020 година Мъск съобщи, че " бъдещето ще е необичайно " и неговите планове сигурно способстват и ще способстват за сбъдването на тази негова прогноза.
Досега Neuralink правеше опити с маймуни, които успявааха да играят известна игра, а в това време се появяви информация за настъпили съществени здравословни проблеми при животните.
А в този момент сме в очакване да забележим първия " чипиран " човек. Мозъчните импланти се създават от компанията на Мъск в последните седем години и задачата им е да се вграждат в човешкия мозък, където да наблюдават активността на хиляди неврони.
Миниатюрното устройство, формирано от 3000 електрода и по-тънко от човешки косъм, работи с интерфейс " мозък-компютър " (BCI). Една от задачите на Neuralink е мозъчният чип да помогне за лекуване на положения като слепота и парализа. Но, предстоящо, грандиозните проекти на Мъск надалеч не се изчерпват дотук, тъй като очевидно е почитател на " Матрицата ".
Милиардерът нееднократно е заявявал, че желае с мозъчните чипове да успее да доближи толкоз надълбоко в човешкия мозък, колкото никой различен до момента не е успявал - до цялата информация и спомените, които се съхраняват в него, с цел да бъдат свалени на компютър. Иска и чиповете да се употребяват за телепатия сред хората, с което, съгласно него, ще успеем да преборим изкуствения разсъдък. А третата му цел е Neuralink да обезпечи " супер зрение ".
Според учени обаче, Мъск гледа прекомерно надалеч в бъдещето и на този стадий осъществяването на тези негови проекти е по-скоро научна фантастика. Според Джакомо Вале, неврологичен инженер в Чикагския университет, на този стадий четенето на мисли не е допустимо, а количеството информация, която може да се декодира от мозъка, е мощно лимитирано.
Изследователи на интерфейса " мозък-компютър " от Imperial College London също са скептични, че технологията ще успее да чете мисли в този живот. А главната спънка за това е, че към момента не се знае къде и по какъв начин мислите се съхраняват в мозъка.
Все отново, учените са единомислещи, че капацитетът на BCI съществено надвишава опцията маймуни да играят видеоигри. Първоначално технологията се създава в помощ на парализирани пациенти, които са в цялостно схващане, само че могат да движат единствено очите си. Тя записва електрически сигнали в моторния кортекс и ги изпраща към компютъра, където се материализират в текст.
Моторният кортекс е място в мозъка, което дава отговор за изпращане на инструкциите за придвижване на тялото. Той не взе участие в мисленето. А това, което електродите записват, е двигателен проект, който мозъкът ни издава. Технологията BCI се употребява и за основаването на роботизирани ръце, които се управляват точно посредством разчитането на сигналите от моторния кортекс, разяснява DW.
И в случай че дълбоката мозъчна стимулация се употребява още от 90-те години за лекуване на пациенти с Паркинсон, то през днешния ден технологиите несъмнено разрешават доста повече. Но с полученото от Neuralink позволение за проби върху хора още веднъж се повдигат редица въпросителни.
Използването на мозъчни импланти крие редица опасности, тъй като имплантирането на устройството изисква сериозна мозъчна интервенция, която може да докара от отменяне и инфекции. От друга страна пък са напълно етичните проблеми, с които Мъск също ще би трябвало да се оправя. Затова с интерес ще следим дали научната фантастика и фантазиите на милиардера ще се трансфорат в действителност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ