Дрийм тима на Кройф през погледа на съперниците
В края на предходната година феновете на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ имаха неповторимия късмет да видят трите елементи от кино лентата за великия Йохан Кройф, несъмнено с общителното подпомагане на кавалера на „ Златната топка “. „ Летящият холандец “ - индивидът, който промени лицето на футбола и като състезател на, и като треньор след това на „ дрийм отбора “ на. В началото на новата 2021 година „ Код Спорт “ не изневери на традицията и още веднъж предложи нещо друго – връщане към славните времена за каталунския гранд, с цел да си напомним може би най-силния тим в историята на футбола, в който за наша наслада имаше и българско присъединяване. Но този път прочитът на събитията е от друга вероятност – какво е представлявал страховитият отбор на Кройф за противниците на Барса. Предаването излъчи първа част от кино лентата за популярния „ дрийм отбор “ на Барса през погледа на футболни величия, които са се оказвали безпомощни пред магията на Кройф и неговите играчи.
„ Дрийм отборът “ на Барса промени футбола. Каталунците разбиваха противниците, тъй като офанзивите им бяха на такава скорост, че не можеха да ги парират. Беше доста мъчно да победиш Барселона. Опонентите не можеха нищо да създадат против такова умеене да се движи топката с такава лекост. Офанзивен и атрактивен футбол, в който основните настоящи лица бяха играчите на каталунците. През май 1988 година Барселонапривлича Йохан Кройф като треньор.
Хорхе Валдано - треньор: Да разгледаме идването на Кройф малко в вероятност. В Испания от много години не се мислеше изключително, в това число и във футбола. Нямаше спор. Испанският футбол от доста време бе възприеман като „ Ла Фурия “, „ Ла Фурия “ като душевно положение. И оттатък това нямаше доста полемики.
Майкъл Робинсън - нападател на: Футболът по мое време се заключаваше в това да имаш огромни бели дробове, да тичаш доста и да бъдеш нападателен.
Андони Лакабег - бранител на: Идвахме от една ера на италиански триумфи. Това бяха тимове, които търсеха единствено резултата. Добрите футболисти в никакъв случай не играеха дружно.
Фернандо Йеро - бранител на: По това време футболът залагаше доста повече на резултата. Първо се защитавахме, а след това мислехме за останалото.
Андони Лакабег - бранител на Атлетик Билбао: Тогава всички мислеха почти по един и същи метод. А точно - мачовете стартират от 0:0, това значи, че към този момент печелим една точка, дайте да язадържим. Да, малко преекспонирам нещата, само че почти това беше общото виждане във футбола.
Фран Гонсалес, халф на Депортиво Ла Коруня: Преди футболът беше доста по-директен. Дойде Кройф и промени всичко, в това число историята на испанския футбол.
Фернандо Йеро - бранител на Реал Мадрид: Целта преди беше да не загубиш и в случай че другият сбърка, да можеш да се възползваш. А с Кройф, пристигна един изцяло друг футбол с непрекъснати офанзиви. И да -ако противникът успееше да организира две контри, можеше да ме накаже, само че това беше неговият метод, неговата философия за футбола.
Хавиер Ирурета - треньор: Беше модернист. Човек, който не се задоволяваше със статуквото.
Хавиер Манхарин, нападател на Депортиво Ла Коруня: Кройф донесе тук нидерландската философия за футбола, която беше практикувал и като състезател. Целта му беше, несъмнено, да я усъвършенства още повече.
Кройф завоюва 6 трофеи в шампионата на Нидерландия и 3 пъти КЕШ с тима на Аякс. С три “Златни топки” той се подреди измежду най-хубавите играчи в историята.
Хорхе Валдано - треньор: Когато се появи Йохан, се откри нова полемика. За да се промени мисленето във футбола, беше належащо наличието на мощна персона. Такъв беше Йохан. Той трябваше да има голяма мощ, с цел да успее в желанията си.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Беше огромна персона и човек с огромни знания във футбола. Това го докара до позицията му на популярен треньор. Вече беше постигнал страхотни триумфи катонаставник на Аякс. Беше персона, изпреварила времето си.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Той към този момент беше изкарал чудесни интервали в Аякс. И се озова в напълно друга действителност, където за 20 години Барса беше спечелил единствено две трофеи.Загубата от Стяуа в на финала за КЕШ беляза най-ниската точка на един объркан клуб – Барселона.
Алберто Горис - бранител на: Бих споделил, че Барса беше уязвим тим. Не успяваше да внуши на противниците си тази сигурност в защита, тази стабилност, която притежаваше Реал Мадрид по това време.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Барса беше доста променлив тим. Един отбор, който разчиташе прекомерно доста на характерностите, които идваха извън.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Мисля, че им липсваше личността, която да познава добре футбола, да познава добре играчите и да знае какво желае да реализира с тях.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Барселона го притегли и неговата мастита фигура означаваше доста, както за каталунския клуб, по този начин и за целия испански футбол. И той стартира да построява “своя” Барселона.
Само 7 футболисти от сезона 1987/88 продължиха в Барса след идването на Кройф.
Мигел Фуентес - бранител на Реал Сосиедад: Кройф притегли играчите, които реши и с тях стартира да построява един неочакван жанр.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Беше му пределно ясно какво желае да реализира с Барселона. Започна да го построява последователно, привличайки футболистите, които можеха да дадат тази интерпретация на играта.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Привлече Хулио Салинас, Алесанко, Субисарета. Вярно е, че те помогнаха за въвеждане на правилата на дисциплината, която имат баските футболисти.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Предпочитаха се баските футболисти, тъй като са огромни работяги на терена, лоялни към клубовете си. Това беше задачата на привличането им.
Хавиер Клементе - треньор: Баският футболист има огромна доза преданост към клуба и дисциплинираност, която му разрешава да бъде печеливш и потребен за клуба, към който принадлежи.
През лятото на 1988 година в Барселона идват 12 нови футболисти. Шестима от тях са баски.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Баските футболисти се интегрираха в съблекалнята на Барселона и придадоха на тима тези мощ и дисциплинираност, които му липсваха преди този момент. При Кройф се усили броя и на играчите от школата на Барса, минали в първия тим.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Кройф заложи и на играчите от школата на Барса, тъй като познава доста добре клуба. Този вид футболисти имаха място в неговия тим, тъй като бяхамного положителни механически и се различаваха от останалите, привлечени извън. Той рискува ненапълно в тази обстановка, само че при Кройф рискът постоянно съществуваше.
Алберто Горис - бранител на Реал Сосиедад: Барселона и тогава, както и в този момент, имаше доста мощна школа. Умееха да владеят доста добре топката, а и се усещаха длъжни да завоюват всичко допустимо, притова с добра игра.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Мисля, че внедряването на играчи от школата на тима бе едно от най-важните неща, които предприе Кройф. Щом разполагаш с положителни футболисти там, би трябвало да ги използваш, да ги подготвяш да играят в стила, който искаш тимът ти да играе. А школата на Барса приготвя играчи точно за този жанр.
Фран Гонсалес, халф на Депортиво Ла Коруня: Трябва да се огледаш в школата и да видиш дали можеш да намериш играчите, които са ти нужни. Защото те изпитват изначално обич към клуба. А в случай че успееш след това към тях да прибавиш играчи като Лаудруп, Стоичков, значи си съумял да изградиш огромен тим.
През летата на 1989 и 1990 година Барса се укрепи с Лаудруп, Куман и Стоичков.
Фернандо Йеро – халф на Реал Мадрид: Представете си каква класа закупи тимът, когато притегли тези четирима чужденци - Стоичков, Лаудруп, Ромарио и Куман. Тези играчи доста мъчно можеха да бъдат спрени.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Много е значимо да успееш да уцелиш точните чужденци. Първият от тях беше Куман, който притегли вниманието преди време. Но за Кройф беше значимо да стартира да гради тима си от отбраната. Трябва да кажем, че заслуга на Йохан беше също, че съумя да притегли огромни играчи и то за малко пари. Лаудруп, да вземем за пример, го взе от, където не съумя да се наложи.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Лаудруп, даже не го чувахме в Ювентус. Там трябваше да играе на контраатаки. Играеше извънредно там.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Стоичков пристигна от България за малко пари.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Взе го от България, с цел да настъпи един арбитър /смее се/. Но го притегли.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: За Ромарио също заплати малко пари.
Ромарио се причисли към Барса през 1993 година.
Хорхе Валдано - треньор: Ромарио се беше трансформирал в същински гнет за треньорите, тъй като му се носеше неприятната популярност на доста неизпълнителен. На футболист, който не обича да тича. Въпреки това,Кройф съумя да го интегрира и това го прави друг.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Йохан съумя да конструира тим, който да дава отговор на неговата визия. Имаше доста ясна концепция по какъв начин би трябвало да наподобява неговият тим.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Йохан пристигна и ми сподели, че желае да промени футбола. Идеите му за тактичност бяха революционни за това време. Заложи на 3-4-3. Един от бранителите напрактика беше свободен, а другите покриваха.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: А когато измисли централен нападател, без той да е подобен...
Абел Ресино - вратар на: При Кройф вратарят трябваше да може да работи като полеви състезател, да играе доста с крайници.
Предраг Миятович - нападател на: Това, което мен ме изненада и в същото време доста ми харесваше е изнасянето на топката. Това включваше и присъединяване на вратаря.
Давид Видал - треньор: Обикновено се споделя, че вратарят не е футболист. Но при Йохан Кройф вратарят беше употребен доста.
Рафаел Мартин Васкес - Реал Мадрид: И тук се появи фигурата на вратаря, който играе доста с крайници, който се движи доста и подава. Субисарета и Бускетс са най-вече използванитевратари от Кройф.
Сантяго Арагон - халф на: Вратарят трябваше да играе малко по-напред. Да оказва помощ на бранителите, които оставяха доста пространства, защото тимът беше съвсем напълно зает с офанзивата.
Хавиер Клементе - треньор: Вратарят от остарялата школа трябваше да бъде сериозен, да господства в наказателното си поле. Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Субисарета преди този момент не беше играл по този метод, както искаше Кройф. Не беше играл толкоз напред, отвън наказателното си поле, да се намесва като бранител, да работи с крайници.
Абел Ресино - вратар на Атлетико Мадрид: Повече време му лиши на Субисарета да свикне, в сравнение с Бускетс. Той беше повече приспособен на този вид игра на вратарите, който е присъщ в този момент за мнозина. Да играе по-близо до бранителите и от него да стартират офанзивите.
Пако Ляно - вратар на Депортиво Ла Коруня: Бускетс играеше с долнище на спортен екип и участваше повече в отбранителни дейности.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Барса беше тим, който се излагаше доста на рискове, защото играеше главно в офанзива, с трима в защита.
Андони Лакабег - бранител на Атлетик Билбао: Ако искаше да спечелиш против тях, трябваше да се възползваш от слабостите в отбраната им.
Давид Видал - треньор: Кройф знаеше, че множеството испански противници на Барса идваха да играят против тях доста прибрани. Така че можеше да си разреши лукса да махне един бранител. Защитата с трима бе един от най-рискованите ходове на Кройф.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Има доста способи да се защитаваш. Един от тях е да притежаваш топката.
Алберто Белсуе - бранител на Сарагоса: Ако дълготрайно контролираш топката, не могат да те нападат.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Ако притежаваш повече време топката, можеш да я отправяш към най-хубавите си нападатели, на положителни позиции, с което да отбележиш два-три гола. А отборот калибъра на Барса въпреки всичко мъчно и рядко ще получи повече от два гола в един мач.
Донато - халф на Депортиво Ла Коруня: Двата им бека бяха същински кучета.
Франсиско Камараса - бранител на Валенсия: Поемаха огромна отговорност и бяха доста работоспособни.
Хавиер Клементе - треньор: Крайните бранители притежаваха огромна скорост и бяха мъчно удържими от останалите тимове.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Гойкоечеа - десен бранител? Или Еузебио? Аз не можех да си ги показва в тази роля. Но задачата на Барса не беше да има бранители. И до ден-днешен Барса не разполага със бранители в цялостния смисъл на думата. Така че номинално такива като Гойкоечеа и Еузебио бяха употребявани като бранители. Помня, когато беше притеглен Надал. Полузащитник сдобри качества. Но Йохан ми сподели - този ще бъде измежду най-хубавите централни бранители в Европа.
Рафаел Мартин Васкес - Реал Мадрид: В оня тим на Барса имаше една доста значима фигура и това беше.
Куман управлява тази толкоз новаторска отбрана на Барса в продължение на 6 години.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Своята нетолкова огромна пъргавина, Куман я наваксваше с просветеност.
Хавиер Агуадо - бранител на Сарагоса: Започваше офанзивите с доста огромна просветеност. Умееше да подава както наоколо, по този начин и далеко. Разсичаше линиите на противника със своите пасове по диагоналакъм Стоичков, Лаудруп и Бегиристайн.
Хавиер Манхарин, нападател на Депортиво Ла Коруня: Умееше да извежда крайните нападатели на стрелкови позиции със своите дълги пасове и този метод беше доста сложен за противопоставяне.
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Когато Куман трябваше да извърши директен свободен удар, построяваш стена от 4-5 души, прекръстваш се и се молиш стената да не се раздра. На мен един път ми вкара от далечноразстояние, като дори си разруших главата в гредата и ми остана рана.
Хорхе Валдано - треньор: Фигурата на футболиста с номер 4 се оказа революционна при Кройф.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Гуардиола държеше цялата междинна зона, на процедура целия тим.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Имаше превъзходна техника, доста добър взор, доста рядко губеше топката.
На 19 години Гуардиола се трансформира в съществена фигура в Барселона.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Пеп тръгваше в една посока, след това внезапно я сменяше, виждаше празното пространство и бум…
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Бих споделил, че Гуардиола беше часовникът на Йохан Кройф.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Пеп не беше изключително висок, не играеше добре с глава, не беше корав, т.е. не отговаряше на прототипа на халф от това време. Само че играеше доста добре.
Донато - халф на Депортиво Ла Коруня: Мен ме впечатляваше с това, че в никакъв случай не отиграваше топката с повече от две докосвания. Едно или две. И все пак, беше като че ли на всички места по терена и участваше във всяко едно деяние.
Хорхе Валдано - треньор: Когато притежаваше топката, придаваше на играта невероятна визия. Халфовата линия се трансформира в главната характерност на Барселона.
Педро Мари Сабалса - треньор: Търсеше постоянно най-свободния човек. Винаги към него имаше доста футболисти в средата на терена, подготвени да получат топката.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Правеха нещо като хоро в средата на терена. Пас наляво, пас надясно и най-после се уморяваш да гониш топката.
Хавиер Ирурета - треньор: Еузебио беше също футболист, който умееше добре да управлява топката. Беше доста спокоен.
Хавиер Агуадо - бранител на Сарагоса: Еузебио на пръв взор не изглеждаше толкоз значим състезател за Барса, само че постоянно се появяваше в нужния миг на вярното място.
Андони Лакабег - бранител на Атлетик Билбао: Не беше изключително бърз, само че притежаваше акуратност на паса, каквато рядко може да се види.
Хавиер Ирурета - треньор: Гийермо Амор беше състезател от почти същия вид като Еузебио.
Хавиер Клементе - треньор: Гийермо Амор - един непретенциозен футболист, доста потребен за тима, зарадиогромния размер работа на терена и неговото държание.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Да вкараш 12-14 гола на сезон като Амор за един халф си е напряко необикновено.
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Има един състезател, който постоянно успяваше да ми вкара гол. Чики постоянно успяваше да ме преодолее.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Имаха една специфичност. Подаваха си я, подаваха си я и най-сетне намираха празното пространство и там постоянно изскачаше Чики. Имаше доста добър завършващ удар.
Алберто Белсуе - бранител на Сарагоса: Те винагидоминираха в средата на терена, а Бакеро беше основен състезател.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Много забавно място му откри Кройф на Бакеро - един футболист, който преди Барса бе играл като нападател.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Хосе-Мари беше един от първите, който играеше с тил към противниковата врата. Подаваше топката и тичаше към наказателното поле да приключи акцията. Мисля, че той ненапълно също беше част от революцията в стила на игра на Барса.
Хорхе Валдано – треньор: Бакеро в действителност внесе революционен миг в играта. Защото когато играеш с тил, почитателите по това време щяха да те питат какво правиш, нали вратата е в другата посока.
Хавиер Агуадо - бранител на Сарагоса: Подаваше топката към някой, който идваше с лице към него от по-задна позиция, да вземем за пример Куман.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Когато топката биваше подадена към фланга, той идваше от втора позиция и постоянно беше подготвен да приключи офанзивата.
Хавиер Ирурета - треньор: В последна сметка Бакеро беше най-опасен в наказателното поле.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Беше сложен за запазване, тъй като в един миг организираше играта, подаваше, а в идващия - беше в наказателното поле, подготвен да приключи с голов удар.
Алберто Горис - бранител на Реал Сосиедад: Беше една от най-важните фигури в състава на Барса.
„ Дрийм отборът “ на Барса промени футбола. Каталунците разбиваха противниците, тъй като офанзивите им бяха на такава скорост, че не можеха да ги парират. Беше доста мъчно да победиш Барселона. Опонентите не можеха нищо да създадат против такова умеене да се движи топката с такава лекост. Офанзивен и атрактивен футбол, в който основните настоящи лица бяха играчите на каталунците. През май 1988 година Барселонапривлича Йохан Кройф като треньор.
Хорхе Валдано - треньор: Да разгледаме идването на Кройф малко в вероятност. В Испания от много години не се мислеше изключително, в това число и във футбола. Нямаше спор. Испанският футбол от доста време бе възприеман като „ Ла Фурия “, „ Ла Фурия “ като душевно положение. И оттатък това нямаше доста полемики.
Майкъл Робинсън - нападател на: Футболът по мое време се заключаваше в това да имаш огромни бели дробове, да тичаш доста и да бъдеш нападателен.
Андони Лакабег - бранител на: Идвахме от една ера на италиански триумфи. Това бяха тимове, които търсеха единствено резултата. Добрите футболисти в никакъв случай не играеха дружно.
Фернандо Йеро - бранител на: По това време футболът залагаше доста повече на резултата. Първо се защитавахме, а след това мислехме за останалото.
Андони Лакабег - бранител на Атлетик Билбао: Тогава всички мислеха почти по един и същи метод. А точно - мачовете стартират от 0:0, това значи, че към този момент печелим една точка, дайте да язадържим. Да, малко преекспонирам нещата, само че почти това беше общото виждане във футбола.
Фран Гонсалес, халф на Депортиво Ла Коруня: Преди футболът беше доста по-директен. Дойде Кройф и промени всичко, в това число историята на испанския футбол.
Фернандо Йеро - бранител на Реал Мадрид: Целта преди беше да не загубиш и в случай че другият сбърка, да можеш да се възползваш. А с Кройф, пристигна един изцяло друг футбол с непрекъснати офанзиви. И да -ако противникът успееше да организира две контри, можеше да ме накаже, само че това беше неговият метод, неговата философия за футбола.
Хавиер Ирурета - треньор: Беше модернист. Човек, който не се задоволяваше със статуквото.
Хавиер Манхарин, нападател на Депортиво Ла Коруня: Кройф донесе тук нидерландската философия за футбола, която беше практикувал и като състезател. Целта му беше, несъмнено, да я усъвършенства още повече.
Кройф завоюва 6 трофеи в шампионата на Нидерландия и 3 пъти КЕШ с тима на Аякс. С три “Златни топки” той се подреди измежду най-хубавите играчи в историята.
Хорхе Валдано - треньор: Когато се появи Йохан, се откри нова полемика. За да се промени мисленето във футбола, беше належащо наличието на мощна персона. Такъв беше Йохан. Той трябваше да има голяма мощ, с цел да успее в желанията си.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Беше огромна персона и човек с огромни знания във футбола. Това го докара до позицията му на популярен треньор. Вече беше постигнал страхотни триумфи катонаставник на Аякс. Беше персона, изпреварила времето си.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Той към този момент беше изкарал чудесни интервали в Аякс. И се озова в напълно друга действителност, където за 20 години Барса беше спечелил единствено две трофеи.Загубата от Стяуа в на финала за КЕШ беляза най-ниската точка на един объркан клуб – Барселона.
Алберто Горис - бранител на: Бих споделил, че Барса беше уязвим тим. Не успяваше да внуши на противниците си тази сигурност в защита, тази стабилност, която притежаваше Реал Мадрид по това време.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Барса беше доста променлив тим. Един отбор, който разчиташе прекомерно доста на характерностите, които идваха извън.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Мисля, че им липсваше личността, която да познава добре футбола, да познава добре играчите и да знае какво желае да реализира с тях.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Барселона го притегли и неговата мастита фигура означаваше доста, както за каталунския клуб, по този начин и за целия испански футбол. И той стартира да построява “своя” Барселона.
Само 7 футболисти от сезона 1987/88 продължиха в Барса след идването на Кройф.
Мигел Фуентес - бранител на Реал Сосиедад: Кройф притегли играчите, които реши и с тях стартира да построява един неочакван жанр.
Рафаел Мартин Васкес - нападател на Реал Мадрид: Беше му пределно ясно какво желае да реализира с Барселона. Започна да го построява последователно, привличайки футболистите, които можеха да дадат тази интерпретация на играта.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Привлече Хулио Салинас, Алесанко, Субисарета. Вярно е, че те помогнаха за въвеждане на правилата на дисциплината, която имат баските футболисти.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Предпочитаха се баските футболисти, тъй като са огромни работяги на терена, лоялни към клубовете си. Това беше задачата на привличането им.
Хавиер Клементе - треньор: Баският футболист има огромна доза преданост към клуба и дисциплинираност, която му разрешава да бъде печеливш и потребен за клуба, към който принадлежи.
През лятото на 1988 година в Барселона идват 12 нови футболисти. Шестима от тях са баски.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Баските футболисти се интегрираха в съблекалнята на Барселона и придадоха на тима тези мощ и дисциплинираност, които му липсваха преди този момент. При Кройф се усили броя и на играчите от школата на Барса, минали в първия тим.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Кройф заложи и на играчите от школата на Барса, тъй като познава доста добре клуба. Този вид футболисти имаха място в неговия тим, тъй като бяхамного положителни механически и се различаваха от останалите, привлечени извън. Той рискува ненапълно в тази обстановка, само че при Кройф рискът постоянно съществуваше.
Алберто Горис - бранител на Реал Сосиедад: Барселона и тогава, както и в този момент, имаше доста мощна школа. Умееха да владеят доста добре топката, а и се усещаха длъжни да завоюват всичко допустимо, притова с добра игра.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Мисля, че внедряването на играчи от школата на тима бе едно от най-важните неща, които предприе Кройф. Щом разполагаш с положителни футболисти там, би трябвало да ги използваш, да ги подготвяш да играят в стила, който искаш тимът ти да играе. А школата на Барса приготвя играчи точно за този жанр.
Фран Гонсалес, халф на Депортиво Ла Коруня: Трябва да се огледаш в школата и да видиш дали можеш да намериш играчите, които са ти нужни. Защото те изпитват изначално обич към клуба. А в случай че успееш след това към тях да прибавиш играчи като Лаудруп, Стоичков, значи си съумял да изградиш огромен тим.
През летата на 1989 и 1990 година Барса се укрепи с Лаудруп, Куман и Стоичков.
Фернандо Йеро – халф на Реал Мадрид: Представете си каква класа закупи тимът, когато притегли тези четирима чужденци - Стоичков, Лаудруп, Ромарио и Куман. Тези играчи доста мъчно можеха да бъдат спрени.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Много е значимо да успееш да уцелиш точните чужденци. Първият от тях беше Куман, който притегли вниманието преди време. Но за Кройф беше значимо да стартира да гради тима си от отбраната. Трябва да кажем, че заслуга на Йохан беше също, че съумя да притегли огромни играчи и то за малко пари. Лаудруп, да вземем за пример, го взе от, където не съумя да се наложи.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Лаудруп, даже не го чувахме в Ювентус. Там трябваше да играе на контраатаки. Играеше извънредно там.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Стоичков пристигна от България за малко пари.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Взе го от България, с цел да настъпи един арбитър /смее се/. Но го притегли.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: За Ромарио също заплати малко пари.
Ромарио се причисли към Барса през 1993 година.
Хорхе Валдано - треньор: Ромарио се беше трансформирал в същински гнет за треньорите, тъй като му се носеше неприятната популярност на доста неизпълнителен. На футболист, който не обича да тича. Въпреки това,Кройф съумя да го интегрира и това го прави друг.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Йохан съумя да конструира тим, който да дава отговор на неговата визия. Имаше доста ясна концепция по какъв начин би трябвало да наподобява неговият тим.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Йохан пристигна и ми сподели, че желае да промени футбола. Идеите му за тактичност бяха революционни за това време. Заложи на 3-4-3. Един от бранителите напрактика беше свободен, а другите покриваха.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: А когато измисли централен нападател, без той да е подобен...
Абел Ресино - вратар на: При Кройф вратарят трябваше да може да работи като полеви състезател, да играе доста с крайници.
Предраг Миятович - нападател на: Това, което мен ме изненада и в същото време доста ми харесваше е изнасянето на топката. Това включваше и присъединяване на вратаря.
Давид Видал - треньор: Обикновено се споделя, че вратарят не е футболист. Но при Йохан Кройф вратарят беше употребен доста.
Рафаел Мартин Васкес - Реал Мадрид: И тук се появи фигурата на вратаря, който играе доста с крайници, който се движи доста и подава. Субисарета и Бускетс са най-вече използванитевратари от Кройф.
Сантяго Арагон - халф на: Вратарят трябваше да играе малко по-напред. Да оказва помощ на бранителите, които оставяха доста пространства, защото тимът беше съвсем напълно зает с офанзивата.
Хавиер Клементе - треньор: Вратарят от остарялата школа трябваше да бъде сериозен, да господства в наказателното си поле. Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Субисарета преди този момент не беше играл по този метод, както искаше Кройф. Не беше играл толкоз напред, отвън наказателното си поле, да се намесва като бранител, да работи с крайници.
Абел Ресино - вратар на Атлетико Мадрид: Повече време му лиши на Субисарета да свикне, в сравнение с Бускетс. Той беше повече приспособен на този вид игра на вратарите, който е присъщ в този момент за мнозина. Да играе по-близо до бранителите и от него да стартират офанзивите.
Пако Ляно - вратар на Депортиво Ла Коруня: Бускетс играеше с долнище на спортен екип и участваше повече в отбранителни дейности.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Барса беше тим, който се излагаше доста на рискове, защото играеше главно в офанзива, с трима в защита.
Андони Лакабег - бранител на Атлетик Билбао: Ако искаше да спечелиш против тях, трябваше да се възползваш от слабостите в отбраната им.
Давид Видал - треньор: Кройф знаеше, че множеството испански противници на Барса идваха да играят против тях доста прибрани. Така че можеше да си разреши лукса да махне един бранител. Защитата с трима бе един от най-рискованите ходове на Кройф.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Има доста способи да се защитаваш. Един от тях е да притежаваш топката.
Алберто Белсуе - бранител на Сарагоса: Ако дълготрайно контролираш топката, не могат да те нападат.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Ако притежаваш повече време топката, можеш да я отправяш към най-хубавите си нападатели, на положителни позиции, с което да отбележиш два-три гола. А отборот калибъра на Барса въпреки всичко мъчно и рядко ще получи повече от два гола в един мач.
Донато - халф на Депортиво Ла Коруня: Двата им бека бяха същински кучета.
Франсиско Камараса - бранител на Валенсия: Поемаха огромна отговорност и бяха доста работоспособни.
Хавиер Клементе - треньор: Крайните бранители притежаваха огромна скорост и бяха мъчно удържими от останалите тимове.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Гойкоечеа - десен бранител? Или Еузебио? Аз не можех да си ги показва в тази роля. Но задачата на Барса не беше да има бранители. И до ден-днешен Барса не разполага със бранители в цялостния смисъл на думата. Така че номинално такива като Гойкоечеа и Еузебио бяха употребявани като бранители. Помня, когато беше притеглен Надал. Полузащитник сдобри качества. Но Йохан ми сподели - този ще бъде измежду най-хубавите централни бранители в Европа.
Рафаел Мартин Васкес - Реал Мадрид: В оня тим на Барса имаше една доста значима фигура и това беше.
Куман управлява тази толкоз новаторска отбрана на Барса в продължение на 6 години.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Своята нетолкова огромна пъргавина, Куман я наваксваше с просветеност.
Хавиер Агуадо - бранител на Сарагоса: Започваше офанзивите с доста огромна просветеност. Умееше да подава както наоколо, по този начин и далеко. Разсичаше линиите на противника със своите пасове по диагоналакъм Стоичков, Лаудруп и Бегиристайн.
Хавиер Манхарин, нападател на Депортиво Ла Коруня: Умееше да извежда крайните нападатели на стрелкови позиции със своите дълги пасове и този метод беше доста сложен за противопоставяне.
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Когато Куман трябваше да извърши директен свободен удар, построяваш стена от 4-5 души, прекръстваш се и се молиш стената да не се раздра. На мен един път ми вкара от далечноразстояние, като дори си разруших главата в гредата и ми остана рана.
Хорхе Валдано - треньор: Фигурата на футболиста с номер 4 се оказа революционна при Кройф.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Гуардиола държеше цялата междинна зона, на процедура целия тим.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Имаше превъзходна техника, доста добър взор, доста рядко губеше топката.
На 19 години Гуардиола се трансформира в съществена фигура в Барселона.
Майкъл Робинсън - нападател на Осасуна: Пеп тръгваше в една посока, след това внезапно я сменяше, виждаше празното пространство и бум…
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Бих споделил, че Гуардиола беше часовникът на Йохан Кройф.
Емилио Бутрагеньо - нападател на Реал Мадрид: Пеп не беше изключително висок, не играеше добре с глава, не беше корав, т.е. не отговаряше на прототипа на халф от това време. Само че играеше доста добре.
Донато - халф на Депортиво Ла Коруня: Мен ме впечатляваше с това, че в никакъв случай не отиграваше топката с повече от две докосвания. Едно или две. И все пак, беше като че ли на всички места по терена и участваше във всяко едно деяние.
Хорхе Валдано - треньор: Когато притежаваше топката, придаваше на играта невероятна визия. Халфовата линия се трансформира в главната характерност на Барселона.
Педро Мари Сабалса - треньор: Търсеше постоянно най-свободния човек. Винаги към него имаше доста футболисти в средата на терена, подготвени да получат топката.
Предраг Миятович - нападател на Валенсия: Правеха нещо като хоро в средата на терена. Пас наляво, пас надясно и най-после се уморяваш да гониш топката.
Хавиер Ирурета - треньор: Еузебио беше също футболист, който умееше добре да управлява топката. Беше доста спокоен.
Хавиер Агуадо - бранител на Сарагоса: Еузебио на пръв взор не изглеждаше толкоз значим състезател за Барса, само че постоянно се появяваше в нужния миг на вярното място.
Андони Лакабег - бранител на Атлетик Билбао: Не беше изключително бърз, само че притежаваше акуратност на паса, каквато рядко може да се види.
Хавиер Ирурета - треньор: Гийермо Амор беше състезател от почти същия вид като Еузебио.
Хавиер Клементе - треньор: Гийермо Амор - един непретенциозен футболист, доста потребен за тима, зарадиогромния размер работа на терена и неговото държание.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Да вкараш 12-14 гола на сезон като Амор за един халф си е напряко необикновено.
Андони Седрун - вратар на Сарагоса: Има един състезател, който постоянно успяваше да ми вкара гол. Чики постоянно успяваше да ме преодолее.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Имаха една специфичност. Подаваха си я, подаваха си я и най-сетне намираха празното пространство и там постоянно изскачаше Чики. Имаше доста добър завършващ удар.
Алберто Белсуе - бранител на Сарагоса: Те винагидоминираха в средата на терена, а Бакеро беше основен състезател.
Лорен Хуарос - нападател на Реал Сосиедад: Много забавно място му откри Кройф на Бакеро - един футболист, който преди Барса бе играл като нападател.
Йон Андони Лараняга - бранител на Реал Сосиедад: Хосе-Мари беше един от първите, който играеше с тил към противниковата врата. Подаваше топката и тичаше към наказателното поле да приключи акцията. Мисля, че той ненапълно също беше част от революцията в стила на игра на Барса.
Хорхе Валдано – треньор: Бакеро в действителност внесе революционен миг в играта. Защото когато играеш с тил, почитателите по това време щяха да те питат какво правиш, нали вратата е в другата посока.
Хавиер Агуадо - бранител на Сарагоса: Подаваше топката към някой, който идваше с лице към него от по-задна позиция, да вземем за пример Куман.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Когато топката биваше подадена към фланга, той идваше от втора позиция и постоянно беше подготвен да приключи офанзивата.
Хавиер Ирурета - треньор: В последна сметка Бакеро беше най-опасен в наказателното поле.
Фернандо Йеро - Реал Мадрид: Беше сложен за запазване, тъй като в един миг организираше играта, подаваше, а в идващия - беше в наказателното поле, подготвен да приключи с голов удар.
Алберто Горис - бранител на Реал Сосиедад: Беше една от най-важните фигури в състава на Барса.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ