Мнозинството от гражданите в ЕС оценяват положително борбата с пандемията
В края на предходната година болшинството от жителите на Европейски Съюз правят оценка позитивно битката с пандемията. Това демонстрира изследване на публичното мнение, показано през днешния ден от Европейския парламент.
Почти трима от четирима участници в допитването (72 на 100 приблизително за Европейски Съюз и 68 на 100 в България) са на мнение, че проектът за възобновяване на европейската стопанска система ще разреши на тяхната страна да преодолее по-бързо последствията от пандемията. С 10 на 100 нараства броят на позитивните настройки към Европейски Съюз (50 на сто) спрямо есента на 2019 година, като за България делът им доближава до 59 на 100. Общо 66 на 100 в Европейски Съюз (61 на 100 в България) са оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз.
Очакванията за персоналното богатство остават песимистични - 53 на 100 в Европейски Съюз са на мнение, че икономическата конюнктура в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша. В България такова е мнението на 55 на 100 от участниците.
Едва 21 на 100 имат вяра, че положението на националната стопанска система ще се усъвършенства през идната година, като в България този дял е 13 на 100. Повече от половината (52 на сто) в Европейски Съюз чакат изискванията им на живот след една година да останат без смяна, като за България делът им е 40 на 100. Една четвърт от участниците (24 на сто) в Европейски Съюз са на мнение, че след една година изискванията им за живот ще се влошат, а в България повече от една трета (35 на сто) са на това мнение. Общо 21 на 100 в Европейски Съюз чакат, че изискванията им за живот биха били по-добри през идната година, до момента в който делът в България на тези отговори е едвам 15 на 100.
Близо половината (48 на сто) от участниците в допитването чакат от Екологичен потенциал битката с бедността и обществените неравенства да бъде на водещо място в дневния ред, като за България подобен отговор дават 61 на 100 от жителите. Това е съществена цел за съвсем всички страни от Европейски Съюз, като се изключи Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където битката против тероризма и престъпността е преди всичко.
Българите слагат тази цел на трето място с дял от 36 на 100 (средно за Европейски Съюз този индикатор е 35 на 100, също на трето място), след потребността от даване на налична храна за жителите и обективен стандарт за живот на земеделските стопани (37 на сто).
Общо за Европейски Съюз следват по значимост ограниченията за обезпечаване на качествено обучение за всички (33 на сто), както и за запазване на околна среда (32 на сто). Данните за България сочат, че за 31 на 100 достъпът до качествено обучение е най-съществен, а за 24 на 100 - опазването на околната среда. Общо 35 на 100 от българските участници дефинират за значими ограниченията за цялостна претовареност в страните от Европейски Съюз.
Защитата на правата на индивида по света (51 на 100 за Европейски Съюз и 48 на 100 за България) и равенството сред мъжете и дамите (42 на 100 за Европейски Съюз и 24 на 100 в България) остават от първостепенно значение. Съпричастността сред страните е посочена на трето място в Европейски Съюз с 41 над 100, до момента в който делът на българските отговори за тази цел е 54 на 100. За българските участници свободата на словото е на трето място по значимост с 36 на 100 (38 на 100 в ЕС).
Пандемията и други общи провокации, като измененията в природата, са измежду аргументите 63 на 100 от участниците в допитването от Европейски Съюз (55 на 100 в България) да чакат Екологичен потенциал да играе по-важна роля. Едва 27 на 100 в Европейски Съюз (35 на 100 от българите) поддържат сегашния образ на Европейски Съюз, а 44 на 100 (34 на 100 за България) " по-скоро поддържат Европейски Съюз ", само че биха желали промени. На европейско ниво 22 на 100 от участниците " са по-скоро скептични към Европейски Съюз, само че може да трансформират мнението си, в случай че бъде осъществена радикална смяна ". В България 20 на 100 са дали подобен отговор.
Почти трима от четирима участници в допитването (72 на 100 приблизително за Европейски Съюз и 68 на 100 в България) са на мнение, че проектът за възобновяване на европейската стопанска система ще разреши на тяхната страна да преодолее по-бързо последствията от пандемията. С 10 на 100 нараства броят на позитивните настройки към Европейски Съюз (50 на сто) спрямо есента на 2019 година, като за България делът им доближава до 59 на 100. Общо 66 на 100 в Европейски Съюз (61 на 100 в България) са оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз.
Очакванията за персоналното богатство остават песимистични - 53 на 100 в Европейски Съюз са на мнение, че икономическата конюнктура в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша. В България такова е мнението на 55 на 100 от участниците.
Едва 21 на 100 имат вяра, че положението на националната стопанска система ще се усъвършенства през идната година, като в България този дял е 13 на 100. Повече от половината (52 на сто) в Европейски Съюз чакат изискванията им на живот след една година да останат без смяна, като за България делът им е 40 на 100. Една четвърт от участниците (24 на сто) в Европейски Съюз са на мнение, че след една година изискванията им за живот ще се влошат, а в България повече от една трета (35 на сто) са на това мнение. Общо 21 на 100 в Европейски Съюз чакат, че изискванията им за живот биха били по-добри през идната година, до момента в който делът в България на тези отговори е едвам 15 на 100.
Близо половината (48 на сто) от участниците в допитването чакат от Екологичен потенциал битката с бедността и обществените неравенства да бъде на водещо място в дневния ред, като за България подобен отговор дават 61 на 100 от жителите. Това е съществена цел за съвсем всички страни от Европейски Съюз, като се изключи Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където битката против тероризма и престъпността е преди всичко.
Българите слагат тази цел на трето място с дял от 36 на 100 (средно за Европейски Съюз този индикатор е 35 на 100, също на трето място), след потребността от даване на налична храна за жителите и обективен стандарт за живот на земеделските стопани (37 на сто).
Общо за Европейски Съюз следват по значимост ограниченията за обезпечаване на качествено обучение за всички (33 на сто), както и за запазване на околна среда (32 на сто). Данните за България сочат, че за 31 на 100 достъпът до качествено обучение е най-съществен, а за 24 на 100 - опазването на околната среда. Общо 35 на 100 от българските участници дефинират за значими ограниченията за цялостна претовареност в страните от Европейски Съюз.
Защитата на правата на индивида по света (51 на 100 за Европейски Съюз и 48 на 100 за България) и равенството сред мъжете и дамите (42 на 100 за Европейски Съюз и 24 на 100 в България) остават от първостепенно значение. Съпричастността сред страните е посочена на трето място в Европейски Съюз с 41 над 100, до момента в който делът на българските отговори за тази цел е 54 на 100. За българските участници свободата на словото е на трето място по значимост с 36 на 100 (38 на 100 в ЕС).
Пандемията и други общи провокации, като измененията в природата, са измежду аргументите 63 на 100 от участниците в допитването от Европейски Съюз (55 на 100 в България) да чакат Екологичен потенциал да играе по-важна роля. Едва 27 на 100 в Европейски Съюз (35 на 100 от българите) поддържат сегашния образ на Европейски Съюз, а 44 на 100 (34 на 100 за България) " по-скоро поддържат Европейски Съюз ", само че биха желали промени. На европейско ниво 22 на 100 от участниците " са по-скоро скептични към Европейски Съюз, само че може да трансформират мнението си, в случай че бъде осъществена радикална смяна ". В България 20 на 100 са дали подобен отговор.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ