Интервюто с Нагелсман - за ШЛ, идолите и ролята на аутсайдер
В края на месец август Шампионската лига най-сетне съумя да приключи – въпреки и в чудноват формат, само че с прочут победител. Приятните изненади бяха най-много за почитателите на немския футбол и по-конкретно на Байерн, който завоюва за шести път купата с “големите уши” след победа във финала над ПСЖ. Не би трябвало да забравяме, че сензациите в шампионата бяха поднесени от другите два полуфиналиста Олимпик (Лион) и Република България Лайпциг. А те въобще не бяха измежду любимците. Република България Лайпциг стана най-младият състав в историята, взел участие на полуфинал в Шампионската лига. В извънреден материал предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ срещна феновете с неговия треньор Юлиан Нагелсман и с новия капитан Марсел Забитцер.
- Г-н Нагелсман, вие сте млад треньор на млад тим. Смятате ли, че внесохте по-младежки жанр в Шампионската лига?
- Ние бяхме най-младият тим във финалната фаза на шампионата и това е доста хубаво. Аз съм благополучен, че съм най-младият треньор, който доближи до полуфиналите. Щях да бъда още по-щастлив, в случай че бях станал и най-младият треньор, който печели Шампионската лига. Но това не се случи. Винаги съм обичал да работя с млади момчета към мен. В мачовете ни пролича, изключително в дуела против Атлетико (Мадрид), че ние сме самоуверен тим. Атакуваме без отмалялост 90 минути и постоянно желаеме да вкарваме голове, което с млади играчи е може би по-лесно, в сравнение с с по-възрастни.
- През този дълъг сезон какво успяхте да научите повече за своята треньорска работа?
- Моите първи мачове в Шампионската лига не бяха изключително сполучливи. Говоря за времето, когато бях треньор на Хофенхайм. Мога да кажа, че трансформирах някои от методите си. В началото залагах на стартов състав с прекалено много офанзивни футболисти. Обикновено играехме добре, само че най-после падахме. През този сезон още от началото намерихме точния баланс. В групите победихме Бенфика, което е показателно, че моите решения и тези на моя екип са верни. Нататък продължихме да поддържаме равновесието сред играчи, които мислят нападателно и футболисти, които имат по-защитни функционалности. Това са доста значими неща. Особено в Шампионската лига, където противниците ни са по-добри от доста тимове в немската Бундеслига. Мога да кажа, че във етапа на елиминациите всички сформира в Шампионската лига са извънредно сложни за побеждаване. И в случай че нямаш салдото сред офанзива и отбрана, нещата не се получават. Можеш да вкараш доста голове, само че и да допуснеш доста попадения в личната врата. Затова съм удовлетворен от нашите резултати и се надявам да имам триумф в Шампионската лига в нейните последващи издания.
- Има ли треньори, които са били като образец за вас при започване на кариерата ви?
- Дълъг е описът на треньорите, които са спечелили доста купи. Някои от тях са идоли като Пеп Гуардиола, като Диего Симеоне, като Жозе Моуриньо. Затова е толкоз вълнуващо да се изправиш против тях на страничната линия. Да влезеш за първи път в директен контакт с тези експерти, да схванеш по какъв начин работят и по какъв начин водят мачовете, по какъв начин реагират на смяната в резултата. За млад треньор като мен всичко това съставлява голям интерес. Искам да ставам все по-добър в моята област, да се развъртвам непрестанно. Затова контактът ми с такива персони е толкоз значим за мен. Защото те въплъщават успехите, триумфите, купите. Аз не мога да се похваля с нищо изключително. Имам единствено една извоювана купа на Германия с юноши до 19 години. Това ми е извънредно незадоволително. Искам още и се изучавам от тези, които имат огромни достижения.
- Какво е чувството за един треньор като вас, когато млад състезател като Тайлър Адамс вкарва решителния гол за отстраняването на Атлетико (Мадрид)?
- Той не е отбелязвал доста попадения в кариерата си до момента, най-малко откогато е професионален футболист. Радвам се дружно с него, тъй като е прочувствено момче. Винаги се раздава на най-много, постоянно желае да завоюва – във всяка подготовка, във всеки мач. Понеже нямаше доста изиграни минути този сезон, аз го оставих запаса. Поговорих с него сутринта преди мача и му оповестих решението си, а той го одобри доста умерено. Осъзна, че на мен ми трябват и такива хора като него на пейката, които могат да влязат и да трансформират играта. Това са момчета с воля за победа и мощни страсти. Честно казано, не чаках, че той ще вкара гол. Но той го направи и това беше извънредно значим гол както за него, по този начин и за целия тим. От такова показване всеки треньор остава благополучен.
Well played,
— RB Leipzig English (@RBLeipzig_EN) - Как се подготвяхте в ролята на новобранци за полуфинала против Пари Сен Жермен?
- Никога не мисля за това кой е любимец и кой е новобранец. Подготовката за всеки мач е сериозна работа, изключително когато играеш против огромен тим със световноизвестни звезди като Неймар, Мбапе, Ди Мария. И доста други страхотни играчи като Икарди, който вкарва доста голове и рисков във всяка една минута. Исках да нападаме, да притискаме Пари Сен Жермен, тъй като за тях по-трудната част от играта беше да се пазят от нашите офанзиви. Ако излезеш против подобен тим и се затвориш в отбрана, е прекомерно рисковано. Те са прекомерно положителни, с цел да се оправиш с всичките им офанзиви. Спомнете си мача против Аталанта! Италианците играха добре, само че получиха два гола в последните минути и отпаднаха. Затова би трябвало да се нападна, би трябвало да се вкарват голове. Не сме толкоз положителни като Атлетико (Мадрид), че да печелим мачове със отбрана и със задържане на топката.
- Трудно ли ви беше да адаптирате тактиката си от мача с Атлетико за Пари Сен Жермен?
- Не беше толкоз мъчно, тъй като искахме да играем повече с топката. А против Атлетико знаехме, че ще имаме тази опция - да задържаме дълго топката и да сътворяваме положения. Опитахме да създадем същото и против Пари Сен Жермен. Разликата обаче е, че френският тим е ужасно бърз на контраатаки и разполага с неповторими нападатели. Само един от тях може с дрибъл и спринт да преодолее отбраната на контраофанзива и да вкара гол. Трудно е да се управляват всички свободни пространства против тим с реализатори като Пари Сен Жермен. Особено сериозно е покриването на „ алената зона “ зад отбраната. Някой от Неймар или Мбапе постоянно може да изскочи, да овладее топката, с цел да вкарва гол. Затова против френския отбор е доста значимо да се пресира този футболист, който играе с топката, да му се пречи да прави подавания от дълбочина в свободните зони към бързите нападатели. По мое мнение против Пари Сен Жермен е по-трудно да не допуснеш голове, в сравнение с да вкараш.
- Как вие и футболистите ви се справихте с изолацията, в която попаднахте във финалната фаза на Шампионската лига?
- Ситуацията беше потребна, тъй като ни оказа помощ да се фокусираме върху най-важното – мачовете. Не направихме предварителен лагер, тъй като нямаше време. И преди заключителната фаза на Шампионската лига и след нея - няма да вършим лагери. Самите елиминации бяха нещо като лагер, само че с доста значими мачове, а не с контроли. За нас това бяха най-важните срещи до момента. За всички ни стана добре, че стигнахме толкоз напред в шампионата. Изживяхме чудесни дни в прекрасен хотел в Ещорил, приятна среда, съвършени игрища и хубаво време. Наистина всичко това ни оказа помощ да се съсредоточим върху представянето си и да покажем най-хубавото.
- Как ще се отрази това върху клуба, който ви даде опция да стигнете толкоз бързо толкоз далеко?
- Днешното показване се базира върху решения, които са взимани от управлението в предишното. Ако си началник или треньор на футболен клуб, се постанова всеки ден да взимаш някакви решения. Някои от тях са доста значими, изключително на трансферния пазар. Те зависят от това какъв брой пари имаш и какъв брой искаш да похарчиш. Има разнообразни подходи, може да похарчиш всичките си пари за двама-трима играчи, или да привлечеш повече футболисти за по-малко пари. Виждате, че в предишното моите прародители Ралф Рангник и Оливер Минцлаф са взимали доста точни решения. Благодарение на тях през днешния ден разполагаме с играчи като Юсуф Поулсен и Емил Форсберг, които са взети от трета лига и стигнаха до полуфинал на Шампионска лига. Клубът е млад, само че се развива бързо, а на мен се пада да взимам значими решения, от които зависи бъдещето. Парите, които печелим, би трябвало да се влагат мъдро в играчи за бъдещето. В надарени момчета, които ще се развиват бързо, непосредствено в мачовете, тъй като нямаме доста време за подготовка. Времето е малко, а ние желаеме всяка година да играем в Шампионската лига. Новата действителност трансформира и нашата работа, прекарваме часове във видеоразговори. Ако успеем както Ралф Рангник да вземем точни решения, клубът ще продължи да се развива по този начин възходящо.
- Какво очаквате от Бундеслигата през новия сезон?
- Нашата основна цел в Бундеслигата през идващия сезон е да се класираме на място, което ще ни даде право да участваме в Шампионската лига. Както споделих, за цялостното развиване на клуба е доста значимо да играе всяка година в Шампионската лига. Важно е също да притеглим положителни футболисти и да създадем мощен тим. Когато играеш постоянно в Шампионската лига, доста по-лесно се притеглят млади надарени футболисти, тъй като те виждат вероятност. Това е най-важната ни цел – класиране за Шампионската лига. Искаме да се представим и по-силно в шампионата за Купата на Германия, в сравнение с в последния сезон. През 2019 година стигнахме до край против Байерн и това беше доста потребен опит за тима. Целта ни е още веднъж да играем край. Това е може би най-лесната за печелене купа, тъй като няма доста мачове против толкоз мощни противници като в Шампионската лига. Поставяме си високи цели и ни чака доста работа.
Капитанът Марсел Забитцер също показа забавни неща.
- Марсел, вярвахте ли при започване на сезона, че ще стигнете до полуфинал в Шампионската лига?
- Ако би трябвало да бъда почтен, ще ви призная, че при започване на сезона въобще не знаех дали ще го завърша в Република България Лайпциг. Но от един миг нещата започнаха да се развиват в доста позитивна тенденция. От днешна позиция съм доста благополучен, че се получи по този начин. Доволен съм от себе си, от тима, от ситуацията. В персонален проект реализирах сериозен прогрес. Като погледна обратно – да играя полуфинал в Шампионската лига ми изглеждаше надали не невероятно. Нещо доста далечно, тъй като преди няколко години бяхме във втора Бундеслига. Но още тогава имахме визия, вярвахме в нея и толкоз доста се развихме, че направихме всичко това действителност.
- Вашите два гола против Тотнъм в Лондон бяха извънредно значими за сполучливия ход на Република България Лайпциг.
- Разбира се, когато вкарваш голове, постоянно си в центъра на вниманието. Но не това е моята цел на игрището. Аз желая да съм потребен на тима и да му оказвам помощ да печели, без значение кой вкарва головете. В този аспект ще ви призная, че мачът против Атлетико (Мадрид) беше най-важният за мен. Ако го гледате деликатно, ще разберете за какво. В него проличава, че ние сме в действителност тим. Вижте по какъв начин играем, по какъв начин се радваме, по какъв начин си оказваме помощ. Това е знак, че можем да реализираме огромни цели. Тази победа в действителност е знакова за целия ни сезон.
- Не бяха ли по-трудни двете срещи против Тотнъм?
- Преди първия мач в Лондон се питахме дали в действителност сме задоволително положителни и по какъв начин ще се оправим с този противник. И когато в първите минути на мача осъзнахме, че играем по-силно от Тотнъм, нещата започнаха да се трансформират. Казахме си, че можем да успеем, в случай че имаме добър ден. А тогава фактически имахме доста добър ден и спечелихме с 1:0. Напълно справедливо. После у дома бихме с 3:0 и аз вкарах два гола. В четвъртфинала против Атлетико (Мадрид) се случи нещо сходно. Получаваш това възприятие на убеденост в първите минути на дуела. Играеш добре и вярата в триумфа става по-силна. А на почивката си казахме още един път, че можем да го създадем. Това е в действителност неповторимо преживяване.
Marcel Sabitzer has 4 goals in 7 games this season...
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague)
- Как ще се развие Република България Лайпциг оттук насетне?
- Не мога да ви дам отговор на този въпрос. Треньорът има думата. Но каквото и да реши, аз мога да споделя сигурно, че нашият тим е доста добър, изключително във етапите, когато владеем топката. Учим се да бъдем по-силни и в играта без топка, когато би трябвало да упражняваме преса и бързо да се прегрупираме. Това е нашият способ да се развиваме сполучливо.
- Разбирате ли се добре с американския си съотборник Тайлър Адамс, който вкара победния гол против Атлетико (Мадрид)?
- О, да, той е доста прелестно момче! Съвсем друг темперамент и нрав. Все отново е американец, те са други хора. Благодарение на него в тима станахме по-открити, споделяме си какво мислим, освен това на всеослушание. Такъв е той – с намерено схващане и шумни изяви, само че е страховит съотборник!
- С какво ще запомните заключителната фаза на Шампионската лига?
- Финалната фаза на Шампионската лига в Португалия беше едно от най-приятните преживявания за мен. Цялата конюнктура беше хубава – времето, хотелът, изискванията, ходихме на плаж даже. Там израснахме още като тим. Изковахме по-силен темперамент, което пролича и в мачовете.
- Г-н Нагелсман, вие сте млад треньор на млад тим. Смятате ли, че внесохте по-младежки жанр в Шампионската лига?
- Ние бяхме най-младият тим във финалната фаза на шампионата и това е доста хубаво. Аз съм благополучен, че съм най-младият треньор, който доближи до полуфиналите. Щях да бъда още по-щастлив, в случай че бях станал и най-младият треньор, който печели Шампионската лига. Но това не се случи. Винаги съм обичал да работя с млади момчета към мен. В мачовете ни пролича, изключително в дуела против Атлетико (Мадрид), че ние сме самоуверен тим. Атакуваме без отмалялост 90 минути и постоянно желаеме да вкарваме голове, което с млади играчи е може би по-лесно, в сравнение с с по-възрастни.
- През този дълъг сезон какво успяхте да научите повече за своята треньорска работа?
- Моите първи мачове в Шампионската лига не бяха изключително сполучливи. Говоря за времето, когато бях треньор на Хофенхайм. Мога да кажа, че трансформирах някои от методите си. В началото залагах на стартов състав с прекалено много офанзивни футболисти. Обикновено играехме добре, само че най-после падахме. През този сезон още от началото намерихме точния баланс. В групите победихме Бенфика, което е показателно, че моите решения и тези на моя екип са верни. Нататък продължихме да поддържаме равновесието сред играчи, които мислят нападателно и футболисти, които имат по-защитни функционалности. Това са доста значими неща. Особено в Шампионската лига, където противниците ни са по-добри от доста тимове в немската Бундеслига. Мога да кажа, че във етапа на елиминациите всички сформира в Шампионската лига са извънредно сложни за побеждаване. И в случай че нямаш салдото сред офанзива и отбрана, нещата не се получават. Можеш да вкараш доста голове, само че и да допуснеш доста попадения в личната врата. Затова съм удовлетворен от нашите резултати и се надявам да имам триумф в Шампионската лига в нейните последващи издания.
- Има ли треньори, които са били като образец за вас при започване на кариерата ви?
- Дълъг е описът на треньорите, които са спечелили доста купи. Някои от тях са идоли като Пеп Гуардиола, като Диего Симеоне, като Жозе Моуриньо. Затова е толкоз вълнуващо да се изправиш против тях на страничната линия. Да влезеш за първи път в директен контакт с тези експерти, да схванеш по какъв начин работят и по какъв начин водят мачовете, по какъв начин реагират на смяната в резултата. За млад треньор като мен всичко това съставлява голям интерес. Искам да ставам все по-добър в моята област, да се развъртвам непрестанно. Затова контактът ми с такива персони е толкоз значим за мен. Защото те въплъщават успехите, триумфите, купите. Аз не мога да се похваля с нищо изключително. Имам единствено една извоювана купа на Германия с юноши до 19 години. Това ми е извънредно незадоволително. Искам още и се изучавам от тези, които имат огромни достижения.
- Какво е чувството за един треньор като вас, когато млад състезател като Тайлър Адамс вкарва решителния гол за отстраняването на Атлетико (Мадрид)?
- Той не е отбелязвал доста попадения в кариерата си до момента, най-малко откогато е професионален футболист. Радвам се дружно с него, тъй като е прочувствено момче. Винаги се раздава на най-много, постоянно желае да завоюва – във всяка подготовка, във всеки мач. Понеже нямаше доста изиграни минути този сезон, аз го оставих запаса. Поговорих с него сутринта преди мача и му оповестих решението си, а той го одобри доста умерено. Осъзна, че на мен ми трябват и такива хора като него на пейката, които могат да влязат и да трансформират играта. Това са момчета с воля за победа и мощни страсти. Честно казано, не чаках, че той ще вкара гол. Но той го направи и това беше извънредно значим гол както за него, по този начин и за целия тим. От такова показване всеки треньор остава благополучен.
Well played,
— RB Leipzig English (@RBLeipzig_EN) - Как се подготвяхте в ролята на новобранци за полуфинала против Пари Сен Жермен?
- Никога не мисля за това кой е любимец и кой е новобранец. Подготовката за всеки мач е сериозна работа, изключително когато играеш против огромен тим със световноизвестни звезди като Неймар, Мбапе, Ди Мария. И доста други страхотни играчи като Икарди, който вкарва доста голове и рисков във всяка една минута. Исках да нападаме, да притискаме Пари Сен Жермен, тъй като за тях по-трудната част от играта беше да се пазят от нашите офанзиви. Ако излезеш против подобен тим и се затвориш в отбрана, е прекомерно рисковано. Те са прекомерно положителни, с цел да се оправиш с всичките им офанзиви. Спомнете си мача против Аталанта! Италианците играха добре, само че получиха два гола в последните минути и отпаднаха. Затова би трябвало да се нападна, би трябвало да се вкарват голове. Не сме толкоз положителни като Атлетико (Мадрид), че да печелим мачове със отбрана и със задържане на топката.
- Трудно ли ви беше да адаптирате тактиката си от мача с Атлетико за Пари Сен Жермен?
- Не беше толкоз мъчно, тъй като искахме да играем повече с топката. А против Атлетико знаехме, че ще имаме тази опция - да задържаме дълго топката и да сътворяваме положения. Опитахме да създадем същото и против Пари Сен Жермен. Разликата обаче е, че френският тим е ужасно бърз на контраатаки и разполага с неповторими нападатели. Само един от тях може с дрибъл и спринт да преодолее отбраната на контраофанзива и да вкара гол. Трудно е да се управляват всички свободни пространства против тим с реализатори като Пари Сен Жермен. Особено сериозно е покриването на „ алената зона “ зад отбраната. Някой от Неймар или Мбапе постоянно може да изскочи, да овладее топката, с цел да вкарва гол. Затова против френския отбор е доста значимо да се пресира този футболист, който играе с топката, да му се пречи да прави подавания от дълбочина в свободните зони към бързите нападатели. По мое мнение против Пари Сен Жермен е по-трудно да не допуснеш голове, в сравнение с да вкараш.
- Как вие и футболистите ви се справихте с изолацията, в която попаднахте във финалната фаза на Шампионската лига?
- Ситуацията беше потребна, тъй като ни оказа помощ да се фокусираме върху най-важното – мачовете. Не направихме предварителен лагер, тъй като нямаше време. И преди заключителната фаза на Шампионската лига и след нея - няма да вършим лагери. Самите елиминации бяха нещо като лагер, само че с доста значими мачове, а не с контроли. За нас това бяха най-важните срещи до момента. За всички ни стана добре, че стигнахме толкоз напред в шампионата. Изживяхме чудесни дни в прекрасен хотел в Ещорил, приятна среда, съвършени игрища и хубаво време. Наистина всичко това ни оказа помощ да се съсредоточим върху представянето си и да покажем най-хубавото.
- Как ще се отрази това върху клуба, който ви даде опция да стигнете толкоз бързо толкоз далеко?
- Днешното показване се базира върху решения, които са взимани от управлението в предишното. Ако си началник или треньор на футболен клуб, се постанова всеки ден да взимаш някакви решения. Някои от тях са доста значими, изключително на трансферния пазар. Те зависят от това какъв брой пари имаш и какъв брой искаш да похарчиш. Има разнообразни подходи, може да похарчиш всичките си пари за двама-трима играчи, или да привлечеш повече футболисти за по-малко пари. Виждате, че в предишното моите прародители Ралф Рангник и Оливер Минцлаф са взимали доста точни решения. Благодарение на тях през днешния ден разполагаме с играчи като Юсуф Поулсен и Емил Форсберг, които са взети от трета лига и стигнаха до полуфинал на Шампионска лига. Клубът е млад, само че се развива бързо, а на мен се пада да взимам значими решения, от които зависи бъдещето. Парите, които печелим, би трябвало да се влагат мъдро в играчи за бъдещето. В надарени момчета, които ще се развиват бързо, непосредствено в мачовете, тъй като нямаме доста време за подготовка. Времето е малко, а ние желаеме всяка година да играем в Шампионската лига. Новата действителност трансформира и нашата работа, прекарваме часове във видеоразговори. Ако успеем както Ралф Рангник да вземем точни решения, клубът ще продължи да се развива по този начин възходящо.
- Какво очаквате от Бундеслигата през новия сезон?
- Нашата основна цел в Бундеслигата през идващия сезон е да се класираме на място, което ще ни даде право да участваме в Шампионската лига. Както споделих, за цялостното развиване на клуба е доста значимо да играе всяка година в Шампионската лига. Важно е също да притеглим положителни футболисти и да създадем мощен тим. Когато играеш постоянно в Шампионската лига, доста по-лесно се притеглят млади надарени футболисти, тъй като те виждат вероятност. Това е най-важната ни цел – класиране за Шампионската лига. Искаме да се представим и по-силно в шампионата за Купата на Германия, в сравнение с в последния сезон. През 2019 година стигнахме до край против Байерн и това беше доста потребен опит за тима. Целта ни е още веднъж да играем край. Това е може би най-лесната за печелене купа, тъй като няма доста мачове против толкоз мощни противници като в Шампионската лига. Поставяме си високи цели и ни чака доста работа.
Капитанът Марсел Забитцер също показа забавни неща.
- Марсел, вярвахте ли при започване на сезона, че ще стигнете до полуфинал в Шампионската лига?
- Ако би трябвало да бъда почтен, ще ви призная, че при започване на сезона въобще не знаех дали ще го завърша в Република България Лайпциг. Но от един миг нещата започнаха да се развиват в доста позитивна тенденция. От днешна позиция съм доста благополучен, че се получи по този начин. Доволен съм от себе си, от тима, от ситуацията. В персонален проект реализирах сериозен прогрес. Като погледна обратно – да играя полуфинал в Шампионската лига ми изглеждаше надали не невероятно. Нещо доста далечно, тъй като преди няколко години бяхме във втора Бундеслига. Но още тогава имахме визия, вярвахме в нея и толкоз доста се развихме, че направихме всичко това действителност.
- Вашите два гола против Тотнъм в Лондон бяха извънредно значими за сполучливия ход на Република България Лайпциг.
- Разбира се, когато вкарваш голове, постоянно си в центъра на вниманието. Но не това е моята цел на игрището. Аз желая да съм потребен на тима и да му оказвам помощ да печели, без значение кой вкарва головете. В този аспект ще ви призная, че мачът против Атлетико (Мадрид) беше най-важният за мен. Ако го гледате деликатно, ще разберете за какво. В него проличава, че ние сме в действителност тим. Вижте по какъв начин играем, по какъв начин се радваме, по какъв начин си оказваме помощ. Това е знак, че можем да реализираме огромни цели. Тази победа в действителност е знакова за целия ни сезон.
- Не бяха ли по-трудни двете срещи против Тотнъм?
- Преди първия мач в Лондон се питахме дали в действителност сме задоволително положителни и по какъв начин ще се оправим с този противник. И когато в първите минути на мача осъзнахме, че играем по-силно от Тотнъм, нещата започнаха да се трансформират. Казахме си, че можем да успеем, в случай че имаме добър ден. А тогава фактически имахме доста добър ден и спечелихме с 1:0. Напълно справедливо. После у дома бихме с 3:0 и аз вкарах два гола. В четвъртфинала против Атлетико (Мадрид) се случи нещо сходно. Получаваш това възприятие на убеденост в първите минути на дуела. Играеш добре и вярата в триумфа става по-силна. А на почивката си казахме още един път, че можем да го създадем. Това е в действителност неповторимо преживяване.
Marcel Sabitzer has 4 goals in 7 games this season...
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague)
- Как ще се развие Република България Лайпциг оттук насетне?
- Не мога да ви дам отговор на този въпрос. Треньорът има думата. Но каквото и да реши, аз мога да споделя сигурно, че нашият тим е доста добър, изключително във етапите, когато владеем топката. Учим се да бъдем по-силни и в играта без топка, когато би трябвало да упражняваме преса и бързо да се прегрупираме. Това е нашият способ да се развиваме сполучливо.
- Разбирате ли се добре с американския си съотборник Тайлър Адамс, който вкара победния гол против Атлетико (Мадрид)?
- О, да, той е доста прелестно момче! Съвсем друг темперамент и нрав. Все отново е американец, те са други хора. Благодарение на него в тима станахме по-открити, споделяме си какво мислим, освен това на всеослушание. Такъв е той – с намерено схващане и шумни изяви, само че е страховит съотборник!
- С какво ще запомните заключителната фаза на Шампионската лига?
- Финалната фаза на Шампионската лига в Португалия беше едно от най-приятните преживявания за мен. Цялата конюнктура беше хубава – времето, хотелът, изискванията, ходихме на плаж даже. Там израснахме още като тим. Изковахме по-силен темперамент, което пролича и в мачовете.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ