В края на ХІХ и началото на ХХ век Габрово

В края на ХІХ и началото на ХХ век Габрово се оформя като водещ промишлен център в България. Множеството заводи и качествената продукция му печелят прозвището „ Българският Манчестър ”. Един от „ виновниците ” за тази популярност е Иван Хаджиберов, изразител на устрема на габровци за рационализация на производството и въвеждане на европейски мостри в него.

 Иван Хаджиберов е роден в относително заможно занаятчийско семейство в Габрово. От 5-6 годишен помагал на татко си в дюкяна. Много обичал парите и сметките с тях – усещал приятна тръпка, когато му подавали парата в ръцете. От дребен се научил образно какво е „ вземане-даване “ (вземане-даване, търговия) и „ вересия “ (даване без пари, заем). Мечтата му била да има личен бизнес. Живеел с осъзнатото предопределение да реализира нещо велико в живота си. В облика на Хаджиберов битува двоякост. От една страна, той е характерен за Габрово, издигнал се от еснафа, предприемач. Дълго време въртял бизнес в съдружничество с брат си Димитър, татко си Беро и шурея си Андрея Момерин. Отначало се занимавал с кираджийство – превозвал артикули от северна България (Княжеството) към южна (Източна Румелия). По това време (80-те на XIX в. до Съединението) Габрово бил митнически пункт на Княжество България. Внасял тютюн от Източна Румелия, а изнасял осолена риба.

 Споменатата активност правил благодарение на брат си и татко си. После извоюваното вложил в бащината воденица. В този бизнес инженерната му мисъл за първи път проработила. Направил воденицата си единствената в Габрово, която мелела чисто бяло брашно, без трици. В този бизнес пък взел присъединяване, като негов съучастник, шуреят му А. Момерин. Това, че хората в Габрово са си били толкоз близки, дружно са се трудили и са си поделяли несгодите, изключително способствало за патриотичното им възприятие. Близостта посред им и склонността им да работят в съдружничество е габровският модел, трансформирал градчето в „ Българския Манчестър “.

 Хаджиберов бил огромен родолюбец и патриот. Участва като опълченец в най-тежките боеве против турците при Шипка. После е доброволец и в Сръбско-Българската война (1885 г.). Такива са били времената, хората и мястото. Първо е дългът към Родината, след това са роднините и околните, които са ти в същото време и бизнеспартньори. Освен това обаче Иван Хаджиберов е и човек на подвига. А в подвига си е самичък. Там няма сътрудници, татковци, братя, шуреи. Ако успееш в подвига, ставаш герои и образец за всички останали.

 Хаджиберов като дребен е безусловно върнат от оня свят. Мислели го за починал и го карали за опело. Когато се изправил, по знамение излекуван, попът му предсказал, че се връща за велики неща на земята. Ето по какъв начин ги осъществил.

 От воденицата припечелвал, само че не колкото му се желало. Решил да направи още нововъведения. Отишъл от Германия, откъдето купил динамо и няколко крушки. Монтирал ги към воденицата, с цел да може да се работи в нея на ярко и през нощта. Така преди още в двореца на Фердинанд да има електричество, воденицата на Хаджиберов се осветявала нощем с ел. сила. Това към момента не задоволявало Хаджиберов. Той имал проекти да направи фабрика за фини платове, каквато нямало още на никое място в България. Свързал се с британска компания, която дала обещание да му обезпечи от първокласните си прежди. В България по това време имало много печеливши текстилни заводи, само че всичките били за по-груби платове, предопределени най-много за турския пазар. Хаджиберов оборудвал фабриката с нови, скъпи станове и производството почнало. Но всичко това изисквало огромни заеми. Шуреят му Момерин се уплашил от огромните опасности и продал своята част от сдружението. Хаджиберов останал самичък, а задълженията ставали все по-непосилни. Печалбата за 10 години напред, при сегашния ритъм на развиване на фабриката, би изплатила единствено взетия заем. А Хаджиберов желаел още по-голям заем. Бил му нужен за истинското начинание, на което дължал по-сетнешният си триумф.

 От публикация в списанието на Българското икономическо сдружение прочел, че на Ниагарския водопад употребяват водния пад за ел. сила. Пожелал и той в Габрово да направи собствен частен Водноелектрическа централа, който да му обезпечи нужната за фабриката мощ. Криел какво е намислил.Събрал група експерти, с които обикаляли Габровския балкан, с цел да търсят уместно място за градеж. На едни от съгражданите си разправял, че дири къде да направи варница, а на други – че желае да строи параклис. Всички решили, че полудява и почнали да го приказват, че е „ мръднал “ от многото заеми. Тогава банките решили да му спрат финансирането, от което се нуждаел за бъдещия градеж. Обявили запор на имуществото му. Жена му от позор не излизала от къщи. Сложили червен щемпел на дома им, а тя метнала на него рогозка, с цел да не го гледат хората.

 Легендата споделя, че Хаджиберов си уредил среща с приятеля си, шефа на Българска народна банка в Търново, с цел да приказват за удължение на финансирането. Директорът изрично отказал. Тогава Хаджиберов извадил револвер и му изкрещял: „ Или заем, или патрон и за двама ни! “ Тръгнал си с нужните пари, само че до края на живота си шефът не му проговорил към този момент.

 Хаджиберов приключил градежа на централата си наред. Поръчал зданието да бъде изрисувано от извикан особено за задачата немски художник. Пожелал да се нарисува момиче, стъпило на земното кълбо (символ на покоряващото земята електричество), а под нея – танцуващи българско хоро. В знак на благосклонност разрешил на всяко габровско домакинство да употребява гратис по една крушка от неговата Водноелектрическа централа. Така, с помощта на Хаджиберов, Габрово станал втория български град след София с ел. доставяне. Хаджиберовата Водноелектрическа централа станала първата българска частна ел. централа, употребена за промишлени цели. Благодарение на нея бизнесът му доста се увеличен. Фабриката му получила нови мощности. Заради първокласните си платове, тя била приета за придворна фабрика – обличала княжеското семейство. Хаджиберов доста забогатял, а поради изобретателния му дух го нарекли „ Българския японец. “ Продукцията му във времето била отличена с голям брой златни медали от търговски изложби.

 След оповестяване на Независимостта на България (22-ри септември 1908 г.) на път от Търново за София, цар Фердинанд посетил точно къщата на Хаджиберов. Това бил първият дом, в който Фердинанд гостувал – към този момент като цар на българите, а не като княз. Хаджиберов го посрещнал на дълъг килим с цветовете на българското знаме, застлан от каретата му до къщата. Обърнал се към госта си с думите: „ Ваше величество, Вие сте цар на българите, а аз съм цар на електричеството! Добре пристигнали в български дом! “

 Другото значимо, с което ще се запомни историческото дело на Ив. Хаджиберов, е методът на устройване на неговия индустриален комплекс, израснал към фабриката. Въпросната придворна фабрика за първокласни платове се намирала в покрайнините на Габрово. Хаджиберов употребявал този факт, с цел да уреди по подобаващ метод живота на служащите си. Направил всичко по силите си, с цел да имат служащите му нужните битови улеснения разполагаем. Построил за всички общежития – обособени за фамилии и за несемейни, за мъже и за дами. Осигурил за всички гратис лекуване. Наел частни учители, които да се грижат за децата на служащите. Уредил да се построи в комплекса луксозен парк, в който пуснал елени, фазани и лопатари. Посадил плодни дръвчета, които се употребили от служащите. Направил даже зоологическа градина. За забави и разформироване след работа уредил салон за вечеринки. За него купил пиано и всякакви други музикални принадлежности от Виена. В салона се изнасяли спонтанни театрални представления. В рамките на комплекса Хаджиберов направил първите тенис кортове в България и първата родна ледена пързалка. Изобщо, Хаджиберов осъществил изцяло умишлено един много забавен обществен опит, който е сякаш уместно разпространяван през днешния ден. Този негов обществен опит се родее в огромна степен с направеното във фабриката на Робърт Оуен, по чиято концепция пораждат публичните детски градини.

 Иван Хаджиберов е един от пионерите на едрата българска индустрия. Той е труженик за модернизацията на страната си в икономическо отношение. Но в никакъв случай в живота си той не е следвал сляпо непознатите мостри, не е бил чуждопоклонник, а същински родолюбец. Заради изобретателността и целеустремеността си той е пример за държание на всеки сегашен и предстоящ български бизнесмен.

Инфо: www.bulgarkamagazine.com