Петролните алтернативи на Европа
В края на годината влиза в действие ембаргото на Европейски Съюз против съветския нефт, чака се да бъде въведен и таван за цените му. Европейски Съюз ще би трябвало да си обезпечи доставки от други страни, само че това няма да е елементарно. Въпреки че рафиниращата промишленост в Европейски Съюз е относително огромна - с 93 уреди, броят им спада от година на година.
Западът се стреми да понижи приходите на Русия и да ограничи опциите й да продължава войната в Украйна. Москва дава отговор на всяка нова мярка със стягане на енергийните ограничавания за Европа. Засега Европейският съюз (ЕС) е обединен в глобите против Кремъл.
В края на годината следва да влезе в действие петролното ембарго, което Европейски Съюз наложи на съветските доставки по море. А от февруари - и това за петролните артикули. Очаква се до декември да е подготвен и таванът за цените при импорт на съветски нефт, признат от Г-7 при започване на септември. Предложението за него пристигна от Съединени американски щати, само че доста експерти считат, че ще е най-ефективно, в случай че бъде подкрепено от трети страни, които купуват съветски нефт в огромни количества.
Реклама
Така петролният пазар в Европа е изправен пред съществени промени. До момента половината от съветските нефтени артикули обичайно се насочваха към Стария континент, само че в този момент страните, най-много от Европейски Съюз, ще би трябвало да заместят тези доставки.
, откакто единствено месеци по-рано даваше радикално противоположни сигнали. В същото време, през последните седмици от ден на ден се приказва за доближаване сред Съединени американски щати и Иран и обновяване на иранската нуклеарна договорка. Към днешна дата обаче западният стопански интерес в Иран не е обвързван с нуклеарната договорка, а с милионите барели нефт, които могат да бъдат изсипани на петролните пазари от Техеран. Това, несъмнено, няма по какъв начин да се хареса на най-големия му районен съперник - Саудитска Арабия. Затова и OПЕК+ плаши с понижаване на добива, сменяйки непрекъснато мнението си по отношение на геополитическите процеси.
Ясно е, че Европа ще би трябвало да търси други възможности на съветския нефт, като изборът на Европейски Съюз е основно сред властнически страни, само че такава е географията на добива. В света има единствено 4 демократични страни, които са огромни производители на тези първични материали - Съединени американски щати, Канада, Норвегия и Австралия.
Откъде Европа може да си обезпечи нефт
През последните 10 години добивът на нефт в Европа е намалял с 12%. Въпреки че рафиниращата промишленост в Европейски Съюз е относително огромна - с 93 уреди, броят им спада от година на година. За последните 10 - от 2011 до 2021 година, близо 20 рафинерии в съюза са прекратили работа, което е довело до спад от 14% на потенциала на преправяне. Курсът на Стария континент беше различен - пренасочване към зелени технологии и биогорива. По този метод фокусът от нефтодобива се измести, а с това и вложенията в тези компании. Това важи и за газовия, и за въглищния комплекс.
Реклама
Липсата на локално произвеждане значи взаимозависимост от външни пазари. Или с други думи - Русия. През 2021 година Русия изнася към 50% от нефтените си артикули към Европа, съгласно разбор на Reuters.
Петролът е значим за Кремъл, тъй като през предходната година приходите от износа му са обезпечили 36% от федералния бюджет на страната. След началото на войната в Украйна Съединени американски щати стопираха вноса на съветски петрол, а данните демонстрират, че Европейски Съюз купува по-малко - общо 2.4 млн. барела дневно през юли при 2.9 млн. преди войната, като Индия и Китай компенсират загубата на пазари на Москва. От една страна, високите цени на нефта, които се дължат и на опасността от западно ембарго, са от изгода за Русия, само че от друга - фирмите са принудени да продават с отстъпка в чужбина, с цел да пласират продукцията.
Противно на упованията, най-големите вносители на съветски нефт не са източноевропейските страни, а Германия и Нидерландия. Но някогашните социалистически страни са изцяло подвластни от съветския нефт, въпреки да използват по-малко. Такъв точно е казусът на България, чиято рафинерия е настроена да работи с съветски нефт и ще отнеме време и вложения, с цел да може да се промени.
Западът се стреми да понижи приходите на Русия и да ограничи опциите й да продължава войната в Украйна. Москва дава отговор на всяка нова мярка със стягане на енергийните ограничавания за Европа. Засега Европейският съюз (ЕС) е обединен в глобите против Кремъл.
В края на годината следва да влезе в действие петролното ембарго, което Европейски Съюз наложи на съветските доставки по море. А от февруари - и това за петролните артикули. Очаква се до декември да е подготвен и таванът за цените при импорт на съветски нефт, признат от Г-7 при започване на септември. Предложението за него пристигна от Съединени американски щати, само че доста експерти считат, че ще е най-ефективно, в случай че бъде подкрепено от трети страни, които купуват съветски нефт в огромни количества.
Реклама
Така петролният пазар в Европа е изправен пред съществени промени. До момента половината от съветските нефтени артикули обичайно се насочваха към Стария континент, само че в този момент страните, най-много от Европейски Съюз, ще би трябвало да заместят тези доставки.
, откакто единствено месеци по-рано даваше радикално противоположни сигнали. В същото време, през последните седмици от ден на ден се приказва за доближаване сред Съединени американски щати и Иран и обновяване на иранската нуклеарна договорка. Към днешна дата обаче западният стопански интерес в Иран не е обвързван с нуклеарната договорка, а с милионите барели нефт, които могат да бъдат изсипани на петролните пазари от Техеран. Това, несъмнено, няма по какъв начин да се хареса на най-големия му районен съперник - Саудитска Арабия. Затова и OПЕК+ плаши с понижаване на добива, сменяйки непрекъснато мнението си по отношение на геополитическите процеси.
Ясно е, че Европа ще би трябвало да търси други възможности на съветския нефт, като изборът на Европейски Съюз е основно сред властнически страни, само че такава е географията на добива. В света има единствено 4 демократични страни, които са огромни производители на тези първични материали - Съединени американски щати, Канада, Норвегия и Австралия.
Откъде Европа може да си обезпечи нефт
През последните 10 години добивът на нефт в Европа е намалял с 12%. Въпреки че рафиниращата промишленост в Европейски Съюз е относително огромна - с 93 уреди, броят им спада от година на година. За последните 10 - от 2011 до 2021 година, близо 20 рафинерии в съюза са прекратили работа, което е довело до спад от 14% на потенциала на преправяне. Курсът на Стария континент беше различен - пренасочване към зелени технологии и биогорива. По този метод фокусът от нефтодобива се измести, а с това и вложенията в тези компании. Това важи и за газовия, и за въглищния комплекс.
Реклама
Липсата на локално произвеждане значи взаимозависимост от външни пазари. Или с други думи - Русия. През 2021 година Русия изнася към 50% от нефтените си артикули към Европа, съгласно разбор на Reuters.
Петролът е значим за Кремъл, тъй като през предходната година приходите от износа му са обезпечили 36% от федералния бюджет на страната. След началото на войната в Украйна Съединени американски щати стопираха вноса на съветски петрол, а данните демонстрират, че Европейски Съюз купува по-малко - общо 2.4 млн. барела дневно през юли при 2.9 млн. преди войната, като Индия и Китай компенсират загубата на пазари на Москва. От една страна, високите цени на нефта, които се дължат и на опасността от западно ембарго, са от изгода за Русия, само че от друга - фирмите са принудени да продават с отстъпка в чужбина, с цел да пласират продукцията.
Противно на упованията, най-големите вносители на съветски нефт не са източноевропейските страни, а Германия и Нидерландия. Но някогашните социалистически страни са изцяло подвластни от съветския нефт, въпреки да използват по-малко. Такъв точно е казусът на България, чиято рафинерия е настроена да работи с съветски нефт и ще отнеме време и вложения, с цел да може да се промени.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ