В края на годината, когато обикновено се правят равносметки, Антония

В края на годината, когато нормално се вършат равносметки, Антония Петрова-Батинкова дава едно по-различно и искрено изявление, в което споделя доста любопитни обстоятелства освен от персоналния, само че и от професионалния си живот.

 

Въпреки че е майка на две момчета, може да се каже, че съвсем не е имала интервал на майчинство, тъй като се връща на работа броени месеци след второто си раждане. И освен това, само че компанията, на която е административен шеф и основен юрист - " Топ Хоспитал Сървис ", съумява да завоюва сериозен търг за социална поръчка на Министерство на здравеопазването.

Спокойно може да се каже, че през днешния ден една от най-красивите ни българки, носителка на купата " Мис България ", живее живота на фантазиите си. Със брачна половинка си Ивайло Батинков сътвориха огромно и щастливо семейство, а Антония дори признава, че са говорили и за трето дете.

 

- Тони, беше номинирана за „ Млад правист “ на годината на 10-те Годишни награди на правораздаване, които се организираха тъкмо преди празниците. Изненада ли се, че попадаш в тази ранглиста?

- Да, изненада ме доста. Един ден просто ми се обадиха и по-късно ми изпратиха е-мейл, че съм номинирана за „ Млад правист “ на годината и то от най-престижните награди, които съществуват на национално равнище – правосъдните награди. Церемонията се състоя по време на Благотворителния бал на юристите, който тази година беше 10-ти юбилеен.

За първи път съм номинирана след моя 14-годишен юридически стаж и съм доста щастлива и задоволена! Наскоро дори се шегувахме какво значи „ Млад правист “, макар че в моя случай са минали 14 години (смее се). Аз учех по едно и също време „ Право “ и „ Международни стопански връзки “, след което незабавно поставих изпит за дееспособност в Министерство на правораздаването.



Първата ми работа беше при ръководителя на Камарата на нотариусите – Димитър Танев, с който се видях и в този момент на бала. Не го бях виждала от много време и доста благо ми стана. Отидох и му се похвалих, че съм номинирана, а той беше доста горделив. Той към момента е ръководител на Камарата.

След това бях Съдия в Арбитражния съд към Европейска юридическа палата, а от последните пет години съм административен шеф и основен юрист в нашата фамилна компания „ Топ Хоспитал Сървис “.

- В предварителния ни диалог ми описа и какъв е съответния мотив за номинацията ти. Мисля, че ще бъде забавно и за читателите да схванат.

- С екипа на „ Топ Хосиптъл “ оборихме един търг за една социална поръчка на Министерство на здравеопазването, обвързвана с оторизация. Търгът беше на стойност над 2 милиарда лв..

В българското право по принцип няма казус, само че всички се майтапят, че в действителност „ Топ Хоспитъл “ е този казус, тъй като никой до момента не беше успявал да го направи.



До този миг нещата по този начин бяха проведени, че въпросните публични поръчки да се печелят от най-големите компании. Така дребните и междинни компании, които се занимават с медикаменти и лекарствени артикули, биват автоматизирано отстранявани, което пък е в контраст с концепцията на цялата платформа за публични поръчки.

Някога търговете се подаваха на хартия, а от три години насам – електронно и с безспорна бистрота, с цел да могат всички да виждат поръчките, и да вземат участие. Ние успяхме да го реализираме и оттук насетне всяка дребна или междинна компания ще има достъп до тези поръчки, което е в действителност сериозен триумф за бизнеса. Много се гордея с това!

- Но ето ти парадокса – ти си дълготраен настоящ правист, а мнозина не престават да те показват като „ Мис България “ и „ Мисис Русия “, макар че от дълго време си слязла от стилната сцена?!

- Да, и съм слязла от доста години насам. Шегувам се с другари за това, че „ Мис България “ и „ Мисис Русия “, както и „ Мисис Свят “, на който завоювах четвърто място, са единствено три дни от живота ми, а работя като правист към този момент 14 години (смее се).

Наскоро дори си приказвах с дамата, която провежда Sofia Fachion Week след нейна покана да дефилирам. Обясних, че съм спряла от дълго време с дефилетата, още когато бях на 30 година, т.е. преди 8 години. Тогава станах четвърта в света и си споделих: „ Това е пика! Трябва да спра! “.





За мен Наоми Кембъл и няколкото като нея първо са единици, и второ, това е в международен мащаб. Те могат да си го разрешат, тъй като наподобяват добре на подиума даже и в този момент, а за българския мащаб, в който, каквото и да приказват, пари от мода не се изкарват, това може да бъде единствено занимание, не и специалност. Ако някой твърди противоположното, не е правилно. Същото е и с по този начин нареченото инфлуенсърство, което персонално за мен е една измислена специалност, от която няма по какъв начин да се изкарват пари, просто се прикриват напълно разнообразни неща.

Мисълта ми е, че след 30 година за мен всички, които дефилират, наподобяват смешно. Може да се съберат по този начин, както се събраха топ моделите на 90-те, за някакви благотворителни цели, да вземем за пример, само че да продължаваш да си вървиш на ревюта, както е било едно време, това е смешно.

Нямате ли по-сериозна специалност, с която да се занимавате? Дефилирането е за 20-годишни девойки!

- Ти имаш към този момент две раждания зад тила си и все пак си близо до ограниченията, с които беше и когато завоюва купите на стилния подиум. Тоест, в случай че последвам логиката ти за Наоми Кембъл и топ модели от нейния сан, май и ти би могла да си го позволиш?

- Много ти благодаря. Да, бих могла, само че епизодично, да вземем за пример с благотворителна цел. Няма да загатвам имена, несъмнено, само че виждайки всякакви дами, които наподобяват прелестно, само че са над една избрана възраст и не престават да се занимават с това, някак не ми е съществено.

В България това не е специалност, то е занимание и то до един миг. Винаги има по-млади и по-хубави девойки, дано им дадем път. Освен това не можеш да си безконечната манекенка или моделка.



За мен дамите имат напълно друга стойност. Това ми е било любопитно, когато съм била на 20, в този момент считам, че мога в много по-сериозно амплоа да се осъществявам, както и тези дами, които за мен се подценяват.

- В профила ти в обществените мрежи постоянно дами те питат какво правиш, с цел да влизаш толкоз бързо във форма след раждане, в случай че не спортуваш, а роди за повторно единствено преди пет месеца?

- Сега несъмнено отново ще предизвикам някаква вълна от неодобрение, само че в моя случай в действителност е единствено ген, тъй като аз през живота си в никакъв случай не съм спортувала. Последно имах един опит за фитнес преди към 8 години, само че не ми хареса, а в този момент няма мощ, която да ме накара да вляза във фитнес зала.

Според мен основна е интензивността в всекидневието, с изключение на положителния ген, несъмнено. Важно е да ти стартира рано деня, а моят, в тази ситуация, стартира в 7:00 ч. И с децата, и без тях, аз постоянно съм се будила рано, била съм много дейна, постоянно съм се занимавала с доста задания.





Сега и работя, и виждам деца, тъй че просто няма по кое време да се натрупат килограмите. И за мен е необичайно по какъв начин дами, които имат деца, не могат да отслабнат, откакто са родили, в случай че имат хормонален проблем. Ако си гледат децата, кърмят и са дейни, не знам ще се получи… Може би би трябвало непрестанно да се яде (смее се) Защото другояче самият живот е фитнес.

- Говорили сме си и преди за това, че постоянно ще си покровител на естественото раждане, само че в това време, в случай че човек огледа рождените дати на двете ти деца, несъмнено ще си намерения, че имаш контракт с Вселената… Доста съвпадения, много съдбовни дати!

- Да, в действителност е по този начин. И двете раждания се случиха към термина, само че безусловно инцидентно. И двете бебенца сами си избраха датите. И в двата случая водите ми изтекоха през нощта, тъй че няма безусловно никакъв вид за симулация или избор на датата (усмихва се).

Късмет е, че и в двата случая родих много бързо и елементарно. Единият път за три часа, а другия си бих персоналния връх – два часа и половина.



Наистина не мога да обясня по какъв начин по този начин се случва с датите. Ти знаеш, и различен сме приказвали за това, само че с Ивайло се запознахме на 17 март, оженихме се три месеца по-късно, на 17 юни. Благовест се роди на 17 януари, супер инцидентно, когато е и моят имен ден, а Ивайло-младши си избра 7-мо число, което се оказа и ангелско число. Не знам дали хората знаят, само че това са по този начин наречените повтарящи се, които се случват 12 пъти в годината – в тази ситуация беше 07.07.2022, което е и огледално.

После започнах да чета, беше ми любопитно каква е символиката и написа, че 7 е цифрата на Господ, а тази дата е една от най-силните вероятни дати. Когато ми изтекоха водите при второто раждане, с Ивайло се погледнахме и се попитахме коя дата е, бяхме толкоз щастливи от този съвпад, до момента в който пътувахме към болничното заведение.

- Да, да, сватбата може да си я планирате, само че естественото раждане няма как…

- Именно, да. А и аз съм доста срещу това. Децата би трябвало да се раждат, когато самите те решат, че са подготвени за това, тъй като другояче им променяш ориста. Когато е секцио, бебенцето се ражда с някаква орис и с избрана натална карта, а ти му добавяш и в допълнение, не го оставяш да е тази, с която е трябвало да се роди.



- Доколкото разбрах към този момент си се върнала и на работа?

- То аз, като се замисля, май въобще не съм излизала в майчинство (смее се). На 4-ти юли, тъкмо три дни преди да родя, проведох доста грандиозно градинско празненство по случай 10 години „ Топ Хоспитъл “. Присъстваха всички наши клиенти, сътрудници и другари на компанията, а аз бях с един голям стомах, с токчета, с рокля, и въобще не чаках, че три дни по-късно ще родя.

До последно си бях в офиса на работа. Когато кърмиш е по-трудно да се върнеш на работа, само че за няколко часа постоянно можеш да намериш метод, а и аз съм много деен човек. Освен това на мен ми доставя наслаждение да работя, още повече пък, когато бизнеса си е наш, фамилен, тогава и мотивацията ми е по-голяма.

Когато не съм била в офиса, съм си работела от у дома – т.е., съзнанието ми е било ангажирано с професионалните задания от самото начало. Не мога да си показва да остана една или даже две години в майчинство и напълно да се изолирам от естествения си метод на живот, в случай че мога да съм и пълноценна майка, и пълностоен човек. Въпрос на добра организация е.



- Някой оказва помощ ли ти в гледането на децата или с Ивайло се справяте сами?

- Да, оказват помощ ни. Според мен няма метод да няма помощ, изключително с две деца, без значение дали ще е гледачка или баба.

- А по какъв начин възприема Благовест братчето си Ивайло? Проявява ли ревнивост или в противен случай?

- Много го обича, целува го непрекъснато. Радва му се на ръчичките, на крачетата, а и ние имаме шанс с едно доста умерено и усмихнато бебе. Той в действителност непрекъснато се усмихва.

Не, няма ревнивост, всички ме питат за това. Поне към този момент няма. Благовест не ми оказва помощ, въпреки всичко е и момче. Ходи на градина, скоро ще стане на 4 годинки. Може би, в случай че имах момиче, щеше да е малко по-различно.

- От амбициозните родители ли сте, които имат още занапред концепция по какъв начин биха желали да се развие в живота на децата им?

- По принцип всеки желае най-хубавото за децата
създател: СЛАВА
...