В края на годината Дневник спази традицията си и се

...
В края на годината Дневник спази традицията си и се
Коментари Харесай

България е болното дете на Европа

В края на годината " Дневник " съблюдава традицията си и се обърна към философи, политолози и социолози за оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 година Днес публикуваме оценките на политолога Петър Щурм Константинов. Четете специфичната тематика " Годината ". С какво ще запомните българската политическа 2017 година? - Парламентарните избори от началото на годината и последвалата управническа коалиция преобладават годината в политически проект. И доколкото сегашния парламент не съставлява добре обществото, тъй като липсва по този начин наречената " демократична общественост ", то държавното управление е относително тъкмо отражение на публичната воля. А също и на политическите процеси, които текат по целия свят.

Инак два процеса дефинират българската 2017-та политическа година. Първият е, че това ръководство е кулминационната точка на управническата философия на ГЕРБ. Борисов и компания за първи път се усещат толкоз удобно в управническата си позиция и доколкото от тях може да се чака да свършат потребна активност за общото богатство, това е форматът, в който имат максимален капацитет да го създадат. Същевременно, обаче, поради този комфорт и моделът на пленената страна (captured state) се осъществя с невиждана в последните години мощ. Големият политически скандал на 2017-та беше това развихряне на механизмите на пленената страна. Коя е думата на тази година в България? - " Европредседателство " е думата на годината. Не тъй като европредседателството е толкоз значимо интернационално събитие, а тъй като е съвършен образец за политическите и административни дефицити в страната. Все отново следва в идващите шест месеца да забележим по какъв начин страната ще се оправи с това, другояче малко, предизвикателство. Защо в края на 2017 година ръководещите се заеха да търсят отговорни за " незаконната приватизация "? - Не мисля, че изборът на миг за офанзивата е част от по-голяма интрига. Моментът е в този момент, тъй като в този момент е могло да се алокират запаси за сходна акция. Целта на тази акция, несъмнено, не е да се направи сериозен обзор на най-новата стопанска история на страната. Целта е да се ударят неуместни персони, или да се завладяват привлекателни активи. Понякога се получава, от време на време - не. Без значение от триумфа на акцията, в дълготраен проект, тя постоянно води до загуба за обществото. С развиването на модела на пленената страна от последните десетина години, България изпадна сериозно от положителните позиции във всички разбори за развиване на бизнес и вложения. Интересното в тази ситуация е, че защото така и така страната е най-бедна в Европейски Съюз, това не се усеща толкоз непосредствено и толкоз бързо от елементарния човек и за това няма голям публичен отпор. Вместо това огромният удар е и ще е върху обществените и държавни системи като опазването на здравето, образованието, пенсиите и защитата, които страдат и ще страдат от икономическите последици на модела на пленената страна. Какъв е приносът на Обединените патриоти в ръководещата коалиция? - Патриотите са напълно на място в настоящия политически и управнически модел. Днес, а и в последните години, България не се ръководи от партии, които имат избрана идеология, която да води до управническите им проекти и позиции. Вместо това страната се ръководи по племенна логичност. Доколкото патриотите връщат най-малко малко и най-малко на думи някакъв идеологически детайл в политиката, позиционирайки се по-крайно от Борисов и компания, приносът им е позитивен. Ако въобще нещо хубаво ще се случи на последващи избори в страната, то ще бъде предизвикано тъкмо от идеологически конфликт, в който патриотите, естествено, ще са от едната страна. Мнозинството или опозицията задава тона в Народното събрание? - Опозицията се показва малко по-добре от междинното в Народното събрание сега, само че това няма никакво значение. Народното събрание е изгубило всевъзможен публичен интерес и легитимност. Чия партия е ГЕРБ? Българска социалистическа партия? - Движение за права и свободи? - В момента и трите партии съставляват ползите на избрана дребна група хора. Точно заради това не съществува основна разлика нито сред идеологическите им послания, нито сред държанието им в разделянето власт-опозиция. Допълнително в целия свят сега тече развой на пренареждане на политическите идеологии. Така че да чакаме от нашите партии, които сега са сто-двеста години обратно в развиването си, внезапно да наваксат и да се окажат в ситуацията, в което светът беше преди 10 години, е наивно. Преди 10 години трябваше ГЕРБ да е партията на елементарните хора - държавните чиновници, свободните специалности, учителите и така нататък Българска социалистическа партия да е партията на служащите в промишлеността и в услугите. А Движение за права и свободи да е на малцинствата, страдащи от дискриминация. Това в никакъв случай няма да се случи, тъй като светът се промени. В Съединени американски щати Тръмп завоюва с гласовете на служащите, чиито градове са пред колапс поради износа на промишлеността в световния свят. В Англия лейбъристите реализираха рекордна изборна интензивност на младото, космополитно потомство. В Германия либералите се трансфораха в бранителите на " Крепост Европа ". И в трите случая идеологиите са обърнати наобратно от това, с което бяхме привикнали.А това, което ще се случва в България в идващите години е, че опълчването ще се базира на две оси. От една страна ще бъде локализъм против космополитност, тъй като това е етосът на времето, в което живеем. От другата страна ще бъде анти-системността против статуквото. И трите български партии, за които става дума, сигурно ще са в полето на статуквото. Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев? - Имах по-големи упования за сегашния президент, само че все още наподобява, че индивидът няма да надскочи себе си и да се трансформира във вътрешния зложелател на гнилата система. Въпреки това Радев наподобява президентски, и като изключим един-два пъти, в които се оказа от неверната страна на публичния спор, към този момент не е нито сполучлив, нито несполучлив президент. Има ли фактически разделяне на управляващите? - В България не съществува разделяне на управляващите по метода, по който теорията на демокрацията си го показва. Тук има две други неща. Първото е позитивно, второто е негативно. Първо, има острови на самостоятелност. Някой съд някъде в страната някак си е съумял да си извоюва самостоятелност. Някоя и друга медия са останали самостоятелни. Пък даже и някоя държавна организация, или даже държавна медия, или университет някак си не са влезнали в общата скица. Второ, в България има парцелиране на властта. Управляващият хайлайф се договаря между тях " туй е мое, туй е твое ". А тези два феномена се изясняват един различен. В положението на парцелираност на властта, все се намира група от хора желаеща да работи в интерес на публичния интерес, която намира метод да остане самостоятелна. И това се вижда както в полето на обичайното, мощно, схващане за разделянето на управляващите - постоянно има един-двама министри или зам.-министри, които не са в общата скица, някой народен представител, който явно слага интереса на гласоподавателите си, пред този на партията си, някой партиен водач, който малко се пробва да модернизира партията си, и някой арбитър, чиито решения не зависят от мощните на деня, по този начин и в полето на " мекото " схващане за управляващите и разделянето им - самостоятелни медии, държавни институции работещи в интерес на обществото и така нататък Разбира се, все още, " островите на независимостта " са неведнъж по-малко от " парцелите на властта ". Европейска страна ли е България 10 години след влизането в Европейския съюз? - Така както през 19-ти и 20-ти век Османската империя е болният човек на Европа, през днешния ден България е болното дете на Европа. Детето, което все си харчи джобните за нелепости, излиза на открито необлечено и получава двойки в учебно заведение. Европа, несъмнено, си има доста по-важни цели от това да се занимава с нас, а и й е пределно ясно, че не би било изключително ефикасно да го прави. Така България твърдо стои отвън Европа към днешна дата. Парадоксалното в тази ситуация е, че самата Европа стартира бързо да се трансформира и към този момент не би било допустимо вътрешен опит за превръщането на България в европейска страна да е сполучлив. Единственият позитивен сюжет би бил в случай че бъдещата Европа отново е нещо хубаво и в случай че България тръгне в същата посока. Тогава след 10-20 години България може би ще е европейска страна.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (685)
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР