В края на едно село се гушела малка къщурка, която

В края на едно село се гушела дребна къщичка, която приличала повече на колибка. Отпред имало работилничка с принадлежности, две стаи и кухня, а откъм гърба — примитивна баня.
Но притежателят Хоакин не се оплаквал. През последните две години за дърводелска работилница „ Седмият “ се разчуло в селото, той печелел задоволително и не се налагало да протяга ръка към нищожните си спестявания.
Една заран, както постоянно, Хоакин станал в шест и половина, с цел да посрещне изгрева. Запътил се към близкото езеро, само че не съумял да стигне до него. По пътя, на към двеста метра от вкъщи си, едвам не се спънал в тялото на пребит юноша.
Дърводелецът на часа коленичил на земята до него и доближил ухо до гърдите на младежа. Дълбоко в тях едно сърце се борело със сетни сили за остатъка живот в това мръсно, миришещо на алкохол и покрито с кръв тяло.
Хоакин отишъл да вземе количка и положил младежа на нея. Когато стигнал у дома, поставил тялото на леглото си, махнал дрипите и грижливо измил индивида с вода, сапун и алкохол.
Момчето било освен пияно, само че и грубо пребито. Имало рани от нож по ръцете и гърба, а десният му крайник бил строшен.
През идващите два дни Хоакин посветил цялото си време да се грижи за непредвидения посетител: той лекувал и превързвал раните му, поставил шина на крайници му и хранел момчето с пилешки бульон с дребна лъжичка.
Когато младежът се свестил, Хоакин седял на леглото до него и го гледал загрижено и нежно.
— Как си? — попитал го той.
— Ами… по-добре... — отвърнал младежът, оглеждайки чистото си и излекувано тяло. — Кой ме излекува?
— Аз.
— Защо?
— Защото беше засегнат.
— Само по тази причина ли? - попитало момчето, чието име било Мануел.
— Не. И тъй като нуждая се от асистент.
И двамата се разсмели от сърце.
Като се хранел и спял добре и като не пиел алкохол, Мануел възвърнал незабавно силите си.
Хоакин желал да го научи на поминък, а Мануел все гледал да бяга от работата. Дърводелецът се мъчел да научи до през вчерашния ден разхайтения юноша, какъв брой по-добре е да имаш добра работа, положително име и да водиш честен живот. И нееднократно Мануел като че ли разбирал това, само че след два часа или след два дни още веднъж заспивал или забравял да свърши работата, която Хоакин му заръчвал.
Минали месеци и младежът се възстановил изцяло. Хоакин му отстъпил най-голямата си стая, направил го съучастник и му разрешил пръв да влиза в банята в подмяна на обещанието, че ще се захване за работа.
Една вечер, когато Хоакин задремал, Мануел решил, че шест месеца самоограничение са му задоволителни, и си помислил, че няма да му стане нищо, в случай че изпие чашка алкохол. Заключил вратата на стаята си от вътрешната страна и излязъл през прозореца, оставяйки свещта да гори, с цел да сътвори усещането, че е вътре, ако Хоакин се разсъни през нощта.
След първата чашка изпил втора, а след нея трета и четвърта, и не спрял до там…
Мануел пеел с другарите си по чашка, когато чул сирената на пожарната, минаваща пред вратата на кръчмата. Не обърнал внимание на това какво става, до момента в който на разсъмване, залитайки, не стигнал до къщата и не видял тълпата, събрала се на улицата.
След пожара останали единствено една стена и някои принадлежности. Всичко друго било погълнато от огъня. От Хоакин разкрили единствено четири-пет обгорели кости, които погребали в гробището под паметна плоча, на която Мануел поръчал да изпишат следния надпис:

"Ще го направя, Хоакин, ще го направя! "

С интензивен труд Мануел построил още веднъж дърводелската работилница. Бил безделник, само че бил и умел и всичко, което научил от Хоакин, му помогнало да успее в занаята.
Живеел непрестанно с възприятието, че дърводелецът го гледа отнякъде и го поддържа. Мануел го споменавал при всяко значимо събитие: сватбата си, раждането на първото си дете, покупката на първата си кола…
А на петдесет километра оттова, все по този начин жив и здрав, Хоакин се питал дали било редно да лъже, да мами и да подпалва такава хубава къщурка единствено с цел да избави един юноша.
Отговорил си, че е редно, и самичък се разсмял, като си помислил за селската полиция, която взела свинските кости за човешки.
Новата му работилница била малко по-скромна от предходната, само че към този момент била известна в селото. Нарекъл я „ Осмият “.