В края на една доста тежка за България и света

В края на една много тежка за България и света година и в навечерието на очакванията ни за по-хубави дни, в редакцията на Sofia24.bg получихме едно писмо.

От един човек, който макар несгодите намира смисъл да подаде ръка. Разказа на една жена, която е орисана с гений, за един създател, който има сърце и един пенсионер, който назовава нещата с същинските им имена.

Тя е Татяна, а думите й не се нуждаят от повече мнения:

Интригуваща е историята на 900 000 пенсионери в страната - всяка по своему. Не съм изключение. Просто някои от тези хора се отчайват, поболяват се и тихичко си умират - единствено в моя блок с 12 жилището за две години си отидоха двама тъкмо по този метод - от недостиг. Единият беше напълно уединен, а холът му беше цялостен с книги от " Световна Класика ". Понякога разделях с него дребното храна, която успявах да набира от някоя продадена картина...

Съседите до неговата врата тънеха в лукс и се хвалеха с петцифрените си разноски за обзавеждане, в това време до момента в който индивидът до тях постепенно умираше, звънейки по вратите за филия самун десетина дни преди всяка своя пенсийка. 

Та тематиката ми е за изгубената човещина - като виждам в YouTube по какъв начин животни се притичват да избавят хора...

Аз съм художник - жена, имам тежък артрит на ръцете, с които рисувам. Разходите за " Бестифлекс стави " 165 лева./мес. са най-тежкото перо от минималната ми пенсия, дано не изпадаме в детайлности КАК систематизирам остатъка, с цел да оживея. А в случай че не пия това лекарство, изпитвам мощни болки. Продължавам да рисувам!!! Преди пандемията имах много сполучливи изложения - организирах ги със същата благотворителна цел, каквато е концепцията ми и в този момент. 

С най-искрени пожелания за здраве и шанс през Новата година! Татяна.

Вижте галерията!