Каква е истината за последния български цар
В края на дъждовния 28 август 1943 година, Радио София оповестява за гибелта на 49-годишния цар Борис Трети. С какво би трябвало да бъде запомнен последният монарх, управлявал независимо България, разяснява „ Дойче веле” (Deutsche Welle)
„ Борис е бил воин. Той е блокирал изцяло Айхман и е защитавал българските евреи”. Тези думи са произнесени през 1961 година от основния израелски обвинител Яков Бар-Ор на процеса в Ерусалим против Адолф Айхман, един от уредниците на Холокоста. По време на процеса е събран голям доказателствен материал за ролята на цар Борис Трети в попречване на българското присъединяване в най-ужасното закононарушение през Втората международна война.
Заради спасяването на българските евреи, на 18 май 1994 година еврейските организации в Съединени американски щати посмъртно удостояват Борис Трети с премията „ Морален държавник”.
По време на войната България е съдружник на нацистка Германия. Но Борис освен резервира дипломатическите връзки с Москва, а и не изпраща нито един български боец на Източния фронт и даже изрично не разрешава на младежи-бранници да се включват като доброволци във войната срещу болшевишка Русия. Неслучайно и до ден-днешен оценките за живота и делото на последния монарх, управлявал независимо България, неведнъж са много спорни.
Според историка Андрей Пантев, няма никакво подозрение, че Борис Трети е бил известен измежду народа. „ Той е бил мощно впечатлен от ориста на татко си цар Фердинанд. Ето за какво в доста връзки се е стремял да не стига до крайностите, които доведоха до абдикацията на Фердинанд. Така да вземем за пример монархът не позволява фашизоидни или екстремистки детайли като Ванче Михайлов да заемат постове във властта”, изяснява Пантев. Според него бедата е, че събитията и личностите от оня интервал неведнъж се гледат като черно-бял филм. „ За един общественик от ранга на цар Борис Трети не може да се приказва, че е единствено популярен или че е единствено негодник”, споделя историкът.
По неговите думи, през Втората международна война на Борис му се е наложило да причисли България към Тристранния пакт, тъй като си е дал сметка, че Германия неизбежно ще окупира Балканите.
Пантев показва и друго: известността на цар Борис Трети се дължи в огромна степен на обстоятелството, че той се е съобразявал с живота на елементарните хора. Царят прозорливо е уловил публичните настроения против предаването на българските евреи и с риск да пострада от гнева на Хитлер е спрял осъществяването на позорната договорка „ Белев-Данекер”.
Трагедията на българския монарх
Философът Калин Янакиев напомня на собствен ред, че цар Борис се е възползвал от антидемократичния прелом през 1934 година, с цел да укрепи властта си. Според Янакиев, дейностите на Борис са предопределени от местоположението на неговото царство.
„ Тази част от Европа постоянно е имала нещастието да се трансформира в жертвоприношение след всеки огромен спор. България не изпрати войски на Източния фронт, само че това не я избави от експанзията на болшевишка Русия. В този смисъл способността на цар Борис Трети да лавира сред Германия и нейните съперници не трябва да се преувеличава. Съдбата на България като жертва на руската агресия е била предопределена”, счита Янакиев.
„ Трагедията на българския монарх е неналичието на избор, който да промени хода на историята в удобна за България посока”, споделя Янакиев.
Според него епохата на Борис Трети необичайно прилича на така наречен „ нелиберална демокрация”, прокламирана понастоящем от унгарския министър председател Виктор Орбан.
Двамата професори са единомислещи, че след Първата международна война българската стопанска система реализира огромни триумфи. Първоначално страната е икономически унищожена, дала е 150 хиляди жертви и е изгубила съществени територии. Освен всичко друго, България би трябвало да изплаща големи репарации на спечелилите и да изхранва 300 хиляди бежанци, прокудени от Македония, Тракия и Добруджа. По време на 25-годишното ръководство на Борис Трети брутният вътрешен артикул на най-вече земеделската до тогава страна нараства повече от два пъти и доближава почти 25 милиарда $ - приравнено към покупателната мощ на $ през 1990 година.
По време на Втората международна война производството се задържа на предвоенните нива, а външнотърговският баланс остава позитивен.
Американското списание „ Тайм” даже афишира цар Борис за международна персона на месец януари 1941 година и разгласява фотографията му на корицата - нещо, което и до през днешния ден не се е случвало на различен български общественик.
Докато съм цар...
„ Докато съм цар, българска майка няма да върже черна кърпа поради умрял във война наследник или брачен партньор!”, зарича се цар Борис Трети още когато като престолонаследник води война на Солунския фронт в края на Първата международна война. И извършва това свое заричане.
„ Поуките за българската политическа класа от това ръководство са, че когато успееш да запазиш в неимоверно сложни условия равновесието и достолепието на нацията си, историята постоянно те награждава с дълготраен заем на доверие. Най-добрата илюстрация на този заем бе кариерата на сина му Симеон в България. Неговата известност първоначално се дължеше съвсем напълно на делата на татко му”, твърди Пантев.
Последният акт от трагичния завършек на Третото българско царство е оскверняването и след това взривяването на гроба на царя, осъществени през 1946 и 1949 година от група комунистически екстремисти, предвождани от Лев Главинчев.
Забравената кралица Елеонора - коронованият ангел на България
Непубликувани до момента фотоси: вижте царете Борис и Фердинанд и дребния Симеончо
За първи път демонстрират документи на Симеон Сакскобургготски от времето му на заточение
Най-трагичният подарък в новата българска история
Instagram.
„ Борис е бил воин. Той е блокирал изцяло Айхман и е защитавал българските евреи”. Тези думи са произнесени през 1961 година от основния израелски обвинител Яков Бар-Ор на процеса в Ерусалим против Адолф Айхман, един от уредниците на Холокоста. По време на процеса е събран голям доказателствен материал за ролята на цар Борис Трети в попречване на българското присъединяване в най-ужасното закононарушение през Втората международна война.
Заради спасяването на българските евреи, на 18 май 1994 година еврейските организации в Съединени американски щати посмъртно удостояват Борис Трети с премията „ Морален държавник”.
По време на войната България е съдружник на нацистка Германия. Но Борис освен резервира дипломатическите връзки с Москва, а и не изпраща нито един български боец на Източния фронт и даже изрично не разрешава на младежи-бранници да се включват като доброволци във войната срещу болшевишка Русия. Неслучайно и до ден-днешен оценките за живота и делото на последния монарх, управлявал независимо България, неведнъж са много спорни.
Според историка Андрей Пантев, няма никакво подозрение, че Борис Трети е бил известен измежду народа. „ Той е бил мощно впечатлен от ориста на татко си цар Фердинанд. Ето за какво в доста връзки се е стремял да не стига до крайностите, които доведоха до абдикацията на Фердинанд. Така да вземем за пример монархът не позволява фашизоидни или екстремистки детайли като Ванче Михайлов да заемат постове във властта”, изяснява Пантев. Според него бедата е, че събитията и личностите от оня интервал неведнъж се гледат като черно-бял филм. „ За един общественик от ранга на цар Борис Трети не може да се приказва, че е единствено популярен или че е единствено негодник”, споделя историкът.
По неговите думи, през Втората международна война на Борис му се е наложило да причисли България към Тристранния пакт, тъй като си е дал сметка, че Германия неизбежно ще окупира Балканите.
Пантев показва и друго: известността на цар Борис Трети се дължи в огромна степен на обстоятелството, че той се е съобразявал с живота на елементарните хора. Царят прозорливо е уловил публичните настроения против предаването на българските евреи и с риск да пострада от гнева на Хитлер е спрял осъществяването на позорната договорка „ Белев-Данекер”.
Трагедията на българския монарх
Философът Калин Янакиев напомня на собствен ред, че цар Борис се е възползвал от антидемократичния прелом през 1934 година, с цел да укрепи властта си. Според Янакиев, дейностите на Борис са предопределени от местоположението на неговото царство.
„ Тази част от Европа постоянно е имала нещастието да се трансформира в жертвоприношение след всеки огромен спор. България не изпрати войски на Източния фронт, само че това не я избави от експанзията на болшевишка Русия. В този смисъл способността на цар Борис Трети да лавира сред Германия и нейните съперници не трябва да се преувеличава. Съдбата на България като жертва на руската агресия е била предопределена”, счита Янакиев.
„ Трагедията на българския монарх е неналичието на избор, който да промени хода на историята в удобна за България посока”, споделя Янакиев.
Според него епохата на Борис Трети необичайно прилича на така наречен „ нелиберална демокрация”, прокламирана понастоящем от унгарския министър председател Виктор Орбан.
Двамата професори са единомислещи, че след Първата международна война българската стопанска система реализира огромни триумфи. Първоначално страната е икономически унищожена, дала е 150 хиляди жертви и е изгубила съществени територии. Освен всичко друго, България би трябвало да изплаща големи репарации на спечелилите и да изхранва 300 хиляди бежанци, прокудени от Македония, Тракия и Добруджа. По време на 25-годишното ръководство на Борис Трети брутният вътрешен артикул на най-вече земеделската до тогава страна нараства повече от два пъти и доближава почти 25 милиарда $ - приравнено към покупателната мощ на $ през 1990 година.
По време на Втората международна война производството се задържа на предвоенните нива, а външнотърговският баланс остава позитивен.
Американското списание „ Тайм” даже афишира цар Борис за международна персона на месец януари 1941 година и разгласява фотографията му на корицата - нещо, което и до през днешния ден не се е случвало на различен български общественик.
Докато съм цар...
„ Докато съм цар, българска майка няма да върже черна кърпа поради умрял във война наследник или брачен партньор!”, зарича се цар Борис Трети още когато като престолонаследник води война на Солунския фронт в края на Първата международна война. И извършва това свое заричане.
„ Поуките за българската политическа класа от това ръководство са, че когато успееш да запазиш в неимоверно сложни условия равновесието и достолепието на нацията си, историята постоянно те награждава с дълготраен заем на доверие. Най-добрата илюстрация на този заем бе кариерата на сина му Симеон в България. Неговата известност първоначално се дължеше съвсем напълно на делата на татко му”, твърди Пантев.
Последният акт от трагичния завършек на Третото българско царство е оскверняването и след това взривяването на гроба на царя, осъществени през 1946 и 1949 година от група комунистически екстремисти, предвождани от Лев Главинчев.
Забравената кралица Елеонора - коронованият ангел на България
Непубликувани до момента фотоси: вижте царете Борис и Фердинанд и дребния Симеончо
За първи път демонстрират документи на Симеон Сакскобургготски от времето му на заточение
Най-трагичният подарък в новата българска история
Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ