От КГБ до Кремъл: Трансформацията на един лидер в диктатор
В края на 90-те Русия е в дълбока икономическа и обществена рецесия. Владимир Путин се появява като спокоен, невъзмутим и съдбоносен водач, който дава обещание ред, сигурност и непоклатимост – това му печели доверието на изтощеното и комплицирано общество.
Пресата, малките екрани и интернет построяват облика на Путин като: неустрашим, пълководец, избавител, " татко на нацията ". Изборите се трансформират във условност – авансово следени и манипулирани, тъй че да няма действителен избор, оповестява Дарик.
Путин е артикул на руските служби и постсъветския безпорядък, само че се превъръща в автократ, който държи властта посредством агитация, репресии и войни.
Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград (днес Санкт Петербург), Русия. Завършва право в Ленинградския държавен университет през 1975 година и незабавно стартира работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (съветските секрети служби). Работи главно в задграничното разузнаване, в това число в Източна Германия. Там се построява като предан кадър на руските структури за надзор и въздействие.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Путин се връща в Санкт Петербург и стартира да работи за кмета Анатолий Собчак — демократичен модернизатор, само че и значима политическа фигура. Путин управлява интернационалните връзки на града.
Прехвърлен е в Москва, където се издига бързо в администрацията на президента Борис Елцин. През 1998 година става шеф на Федералната работа за сигурност (ФСБ, правоприемник на КГБ).
През 1999 година Елцин го избира за министър председател. Тогава Путин е относително чужд, само че бързо добива известност посредством твърдата си позиция по отношение на Втората чеченска война.
Елцин изненадващо подава оставка и показва Путин за собствен правоприемник.
Превръщането му в властнически водач
През първите си два мандата (2000–2008 г.) Путин възвръща контрола на централната власт, стабилизира стопанската система посредством високите цени на нефта, само че също по този начин:
Централизира медиите и отстрани самостоятелните
Контролът над информацията е жизненоважен. Без свободни медии няма действителна съпротива. Путин овладява главните телевизионни канали (ОРТ, НТВ), които до тогава са по-независими. Той основава мощна държавна пропагандна машина, която изкривява действителността, внушава боязън от външни врагове и построява фетиш към личността му.
Унищожава политическата конкуренция
Путин отстрани или подчинява всички съществени политически съперници. Противниците му са дискредитирани, задържани или убити (напр. Немцов, Навални). Протестите са смазани със мощ, а неправителствени организации се афишират за " задгранични сътрудници ".
Променя политическата система, тъй че всички основни институции да зависят от него.
След 2008 година, когато по конституция не може да е президент трети мандат, става министър председател, а неговият поддръжник Дмитрий Медведев – президент. През 2012 година Путин се връща на президентския пост, към този момент с мандат от 6 години. През 2020 година прокарва конституционни ремонти, позволяващи му да остане на власт до 2036 година Законодателната и правосъдната власт стават принадлежности на изпълнителната, а не самостоятелни балансьори.
Всички действителни решения се вземат от стеснен кръг към Путин, който се държи изолирано от обществото.
Диктатура и заболели упоритости
Путин е именуван деспот поради:
Потискане на несъгласните: убийства, затваряне или прогонване на опозиционери като Алексей Навални.
Контрол над изборите: манипулирани избори, лимитирани медии, подправени партии.
Идеология на " възобновяване на съветската империя ": той не крие желанието си да възвърне въздействието на Русия над постсъветското пространство.
Тези дейности приказват за мощна фикс идея по властта, евентуално подплатена със боязън от гонене, в случай че я загуби.
Крим и ресурсите
През 2014 година Русия анексира Крим — стратегически и енергиен актив. Донбас (Източна Украйна) е значим и стопански, и алегорично като зона на съветско въздействие.
Защо Путин желае Украйна?
Украйна е по едно и също време историческа фикс идея, геополитически инструмент и знак на неговата битка на Путин против западния демократичен ред.
Войната от 2022 година
Инвазията стартира като " специфична интервенция ", само че прерасна в пълномащабна война. Путин подцени украинската опозиция и интернационалната реакция, само че продължава да употребява войната, с цел да сплотява руснаците против " външен зложелател ".
Украйна е основна по няколко аргументи:
Историческа и символна стойност: Путин преглежда Украйна като " част от историческа Русия " — виждане, отхвърлено от множеството украинци. Той твърди, че руснаци и украинци са " един народ ".
Геополитика: Украйна е буфер сред Русия и НАТО. След 2014 година, когато Украйна се насочи към Европейски Съюз и НАТО, Путин я видя като опасност за съветското въздействие.
Страх от народна власт: Демократична, сполучлива и прозападна Украйна би била " неприятен образец " за съветските жители, показвайки, че живот без автокрация е вероятен.
Манипулация посредством боязън и национализъм
Путин управлява пората посредством непрекъснато подстрекателство, че Русия е " обсадена цитадела ", заобиколена от врагове (Запад, НАТО, Украйна). Опитва се, да сплотява народа посредством външни спорове и военна реторика – образци: Чечения, Грузия (2008), Крим (2014), Украйна (2022–).
През войната Путин съумява да оправдае репресии вътре и да активизира патриотични усеща.
