Тя вярвала в мъжа си
В края на 90-те години на 19 век в електрическата компания в Детройт работел млад монтьор за 11 $ на седмица. Той се трудел по 10 часа дневно, а прибирайки се у дома, постоянно до среднощ работел в бараката си, където се опитвал да изобрети нов вид мотор.
Баща му считал, че момчето просто си губи времето, съседите го сметнали за вманиачен, а никой не вярвал, че заниманията му ще доведат до нещо свястно. Никой, с изключение на неговата жена.
Тя му пособия с работата измежду нощите, по няколко часа държала над главата му керосиновата лампа. Посинели ръце, зъби тракащи от мраз, а постоянно се и простудявала, но… все по този начин вярвала в мъжа си!
Година по-късно от бараката се чул звук. Съседите видели по какъв начин по пътя, без кон, в нещо като талига се возели лудият и неговата жена. Този чешит се наричал Хенри Форд…
Веднъж публицист се поинтересувал какъв би желал да бъде Форд в някой различен живот, а геният дал отговор простичко: „ Какъвто ще да съм… Стига до мен да бъде моята жена “…
