Малко вероятно приятелството, което спаси бар за гмуркане
В края на 70-те години Ludwika Mickevicius остави родната си Полша за Ню Йорк в търсене на благоприятни условия. Тя стартира да се грижи за бар в Източното село и се трансформира в обичана фигура в квартала.
Не постоянно беше лесно-всички тези нощи в 4 ч., Седем дни в седмицата, като сливаха богодателят след котлона-но работи интензивно, защото беше момиче. Докато израстваше във плантация на към 50 благи от Бийлисток, тя доеше кравите, спря гъските и помагаше с реколтата от картофи. След това тя работи във фабрика за текстил.
В Източното село тя беше невероятна майка на своите постоянни, която я назова Люси. Това стана името на бара, откакто предходният му притежател й продаде бизнеса през 80 -те години. Тя ръководи мястото повече от четири десетилетия.
" Никога не съм мислил, че един ден ще имам бар и в последна сметка да продавам алкохол ", сподели госпожа Микиций,...
Прочетете целия текст »
