В края на 30-те години на 19 век, когато земята

В края на 30-те години на 19 век, когато земята и хората към момента били диви, двама мъже, Джон Дент и Уил Марло – събирачи на кожи, стават сътрудници в затънтените гори на Джорджия. Дивечът бил в обилие и в продължение на няколко години нещата вървели безпрепятствено. През пролетта на 1843 година, избухва спор за подялбата на зимния им улов. Последвала гибел и странна история. И всичко било поради жена.

Докато залагал клопки покрай хижата на алпинист, Джон се влюбил в красивата му щерка, Моли Питърс. За благополучие на Джон, Моли също се влюбила в него и двамата се сгодили. Когато Джон и Уил станали сътрудници, те сключили контракт за взаимна продажба на кожите, които събирали, и разделяли парите по равно. Но с брак на хоризонта, Джон желал да вземе половината кожи и да ги продаде самичък, защото бил сигурен, че може да получи повече, като ги продава самичък.

След яростна свада Уил отстъпил и дал половината кожи на Джон. Скоро по-късно, обаче, Уил почнал да приказва в града, че е бил излъган. Това траяло няколко седмици, до момента в който не се случила жестока битка, при която Джон намушкал остарелия си сътрудник смъртоносно. Тъй като публичното мнение било против него, Джон нямал какво друго да направи, с изключение на бързо да напусне страната. Преди да си тръгне, обаче, той съумял да види годеницата си и да й каже, че ще откри място, където да бъдат дружно и ще се върне, с цел да я води.

Минала цяла година и хората скоро изгубили интерес към въпроса. През цялото това време, всяка заран и вечер, Моли стояла пред хижата на татко си и безмълвно гледала в далечината. Малко след залез слънце на 13 април 1844 година, както правело всеки ден, момичето отишло в обора, с цел да дои кравата. След като се забавила извънредно дълго време, татко й решил да я потърси. Намерил кравата неиздоена, а в празната кофа имало нож със засъхнала кръв към дръжката. Своеобразната ръкохватка от еленов рог улеснило разпознаването на ножа. С него Джон Дент е умъртвил Уил Марло.

В тъмното бащата на Моли я търсил и викал, само че не могъл да откри диря. На идната заран се събрали планинарите от покрайнината и околните градове, с цел да търсят момичето. Те разкрили следите на мъж и жена, водещи до река Чикамауга. На брега, под навеса на наклонено дърво, намерили прясно забит дървен прът, за който неотдавна явно е било вързано малко кану. Моли била тръгнала без пояснение и без никаква подготовка. Всичко, което взела със себе си, били облеклата на гърба ѝ.

Шест месеца по-късно в самотната хижа на господин Питърс пристигнало писмо. На него била сложена пощенска марка от Галвестън, Тексас. В него пишело: „ Дяволът има река в Тексас, която е негова лична и е основана единствено за тези, които са пораснали. С обич, Моли. “

По това време жителите на Джорджия не били осведомени с реките на Тексас или с имената им. Дори в самия Тексас малко хора са знаели нещо за Дяволската река, надалеч на запад от Сан Антонио. Покрай крайбрежията ѝ се намирала дребната колония Долорес, едва обитаема с най-вече испаноезични хора.

Бедният господин Питърс и съседите му просто считали, че някъде в Тексас Джон Дент имал река, край която залагал клопки. Знаели, че Дент е демон, само че били сюрпризирани от признанието на Моли.

Джон и неговата младоженка се открили покрай Долорес, само че сходно на уединен вълк, той построил дребна дървена барака на няколко благи от града. В рамките на една година, обаче, колонията била изоставена. Индианците избили множеството заселници. Останалите, четиринадесет възрастни и три деца, се насочили на изток към по-цивилизована територия. Команчите ги наблюдавали и нападнали край езеро, покрай настоящия Каризо Спрингс. След като избили всички, индианците хвърлили телата им във водите на езерото. Мексиканците нарекли езерото Еспантоса, което значи „ страховито “ и до през днешния ден се счита, че то е населявано от духове.

На два дни езда на запад от Долорес, две или три мексикански фамилии, които като Джон имали съглашение с индианците, отглеждали няколко кози в каньона Пекос. Около обяд един ден в края на август 1845 година, по време на гръмотевична дъждовна стихия, човек на кон се качил до едно от тези ранчота. Той споделил на мексиканското семейство, че е бил на лагер там, където Драй Крийк се влива в Дяволската река. Казал, че жена му ражда и те обезверено се нуждаят от помощ. Докато фамилията оседлавало конете си, гръмотевица блъснала дървения дирек и умъртвила пратеника, който нетърпеливо стоял до него. Това, несъмнено, доста забавило услужливите мексиканци. От описанието на неговия лагер, двамата разбрали местоположението, само че се стъмнило, преди да стигнат до реката. Те разкрили лагера чак на идната заран. Там, под заслонено дърво, лежала мъртва дамата, сама. Следите водели към обстоятелството, че тя е умряла при раждането, само че не намерили бебе. Мексиканецът заподозрял, че вълците лобо са изяли бебето.

В джоба на роклята на мъртвата жена положителните самаряни намерили писмо. След като погребали нещастната жена, те взели писмото със себе си, с цел да го покажат на някой, който можел да чете британски. Няколко месеца по-късно пристигнал бял човек и прочел писмото. Написано било няколко седмици преди гибелта й от Моли Питърс Дент и било адресирана до татко й. То послужило за идентифициране на нея и брачна половинка ѝ. И по този начин, техният разказ внезапно и трагично завършил.

Минали 10 години. През новата република Тексас от Сан Антонио до Ел Пасо били прекарани железопътни релси. През 1855 година младо момче, живеещо в Сан Фелипе Спрингс, споделя, че е видяло глутница вълци да нападна стадо кози и с тях имало създание, с дълга коса, на половина покриващо чертите му, което приличало на голо момиче. Някои каубои, преминаващи през обитаемото място, чули историята и разпитали момчето, само че те изглеждали по-заинтересовани да получат изложение по какъв начин наподобява голото момиче, в сравнение с да получат информация за странното творение, за което разказвали. Историята бързо се популяризирала.

След към година индианка разказала, че е видяла два огромни вълка и голо момиче, което ядяло прясно убита коза. Тя съумяла да се приближи, само че те я видели и избягали. Голото момиче изначало тичало на четири крайници, само че по-късно станало и се затичало на два крайници дружно с вълците. Други индианци също споделяли, че са виждали боси човешки следи, измежду вълчи следи в пясъчните места по реката.

Малкото хора в страната на Дяволската река почнали да наблюдават за момичето. Те си спомнили изгубването на бебето на бедната Моли Дент измежду вълчите следи. Мъжете разказвали за това по какъв начин женските вълци носели дребните си за врата, без да ги нараняват. Може би, казвали те, някоя женска вълчица, изгубила личните си дребни, била занесла новороденото в бърлогата си и го била отгледала.

Организирали лов за залавяне на момичето Лобо. На третия ден от лова двама ездачи намерили момичето в непряк каньон. Тя била с огромен черен вълк и двамата побягнали при типа на мъжете. Вълкът и момичето се разделили и тя се вмъкнала в процеп в скалите. Но мъжете я притиснали в ъгъла. Първоначално тя се свила, само че когато мъжете протегнали ръка към нея, тя се изплюла и изсъскала като пума и почнала да се бие, да хапе и да дере с нокти. Докато мъжете я връзвали, тя почнала да издава жалки, страшни, безчовечен звуци, наподобяващи и вик на жена, и писък на вълк, само че като нито едно от двете. Докато тя виела по този ужасяващ метод, огромният вълк, от който била отделена, внезапно се появил, втурвайки се към нейните похитители. Преди да успее да се приближи задоволително, с цел да употребява мощните си челюсти, един от мъжете съумял да го простреля с револвера си. Когато видяло спътника си да лежи мъртъв, момичето изгубило схващане.

След като била крепко завързана, мъжете деликатно разгледали съществото. Момичето имало едра глава с дълга, заплетена, мръсна коса, която явно в никакъв случай не била виждала ножици и доста космати ръце и крайници. Ръцете и краката й били доста мускулести, само че не с неприятни пропорции. Други характерности демонстрират, че тя била обикновено завършена човешка жена.

Момичето Лобо било отведено до най-близкото ранчо и затворено в една от стаите. След като се свестила, дамата от ранчото й предложила облекла, храна и вода, само че момичето единствено се свивало в ъгъла, съскало и виело по застрашителен метод. Залостили най-после вратата на стаята за през нощта.

Малко откакто паднала нощта, момичето почнало да вие. Скоро му дал отговор воят на вълците. Вълците като че ли отговаряли от всички страни, от близо и надалеч. Стопаните, които познавали вълчия писък, в никакъв случай не били чували нещо сходно. Сякаш всички вълци от покрайнината се събирали край ранчото.

След известно време огромната глутница се втурнала в ранчото, атакувайки кози, крави и коне. Няколко минути по-късно се чуло, че момичето за следващ път издава писъка си и вълците се отдръпват в мрака.

След като се събрали, потресените мъже отишли до скривалището на дивото момиче. По някакъв метод то съумяло да махне напречната дъска, която държала вратата затворена и да избяга. Предполагали, че се включила към вълците.

Години наред очевидци разказвали, че са намирали човешки следи, паралелно с вълчите в региона.

Автор: Десислава Михалева