Румънското правосъдие се нуждае от мащабно преустройство, но вероятно ще получи само грим
В края на 2025 година Румъния още веднъж се оказа на кръстопът, раздирана от познати, само че този път по-дълбоки несъгласия. Разкритията на проверяващата медия Recorder, които осветиха механизмите на така наречен " пленено правораздаване ", , само че с по-горчив привкус, тъй като в този момент протестиращите са в малцинство. В този подтекст е диалога с Кодру Врабие – една от най-авторитетните фигури в румънския цивилен бранш .
Врабие не е просто деятел. Той е взел участие в правенето на редица законодателни планове през годините и е обучител в програмата " Лидери в правораздаването " на фондация " Конрад Аденауер " за млади адвокати. Експертът показва, че в най-хубавия случай последователите на възобновяването на антикорупцията по високите етажи на властта в Румъния са 20-25% от румънското общество.
Кодру Врабие, Снимка: Влад Станчу, Сдружение INK
Парадоксът на страха в самостоятелната магистратура
В началото на диалога потърсих отговор на въпроса дали румънското правораздаване се е върнало към модела на директна политическа интервенция отпреди две десетилетия. За Кодру Врабие разкритията на Recorder не са осведомителна изненада, а по-скоро физическо доказателство за дълбокия абсурд в системата : макар конституционните гаранции за самостоятелност, магистратите изпитват мощен боязън да приказват обществено .
Врабие разяснява, че Висшият съвет на магистратурата е трансформирал дисциплинарните производства в инструмент за принуда против неуместните, вместо в механизъм за интегритет. Така страхът за кариерата се оказва по-силен от закона, трансформирайки съдиите в конформисти и държавни служители, а не в самостоятелни стожери на правораздаването.
От грубата диктовка към процедурното " побратимяване "
Още по тематиката
14 декември 2025 21:21
Поисках Врабие да направи съпоставяне сред днешната обстановка в правораздаването и тази от интервала 2000–2004 година – ерата на Адриан Нъстасе и министъра на правораздаването Родика Станою. Тогава Румъния е била в предверието на Европейски Съюз и НАТО, а контролът над правораздаването е бил централизиран и недодялан. Дали съгласно Врабие през днешния ден сме очевидци на реституция на оня модел? Неговият отговор беше негативен, само че не безусловно успокоителен.
Според него през днешния ден сме в ерата на " еманципираната корупция " . Преди 20 години политиците са били тези, които са казвали на съдиите какво да вършат. Днес системата е претърпяла разновидност. Съществува самобитно " побратимяване " сред част от политическата класа и част от магистратурата.
Разликата е фундаментална: през днешния ден не политиката постанова волята си на правораздаването, а самото правораздаване – посредством избрани прокурори и съдии – непринудено подсигурява безнаказаността на политиците посредством процедурни хватки .
Врабие напомни, че сред 2003 и 2007 година румънските магистрати в действителност научиха какво е самостоятелност и започнаха да работят по каузи против висши фигури. Но от 2017 година насам – в ерата на Ливиу Драгня – стартира противоположният развой. Политиците схванаха, че не могат да управляват системата извън, по тази причина взеха решение да я завладяват от вътрешната страна.
Филмът на Recorder демонстрира точно това – по какъв начин фигури като Лия Савоня - сега председателка на Върховния касационен съд, съумяват да консолидират властта във Върховния съвет на магистратурата по метод, който прави следствията по високите етажи невъзможни за довеждане докрай. Преди 20 години политическият фактор взема решение да не се проверява един или различен казус; през днешния ден правосъдният фактор подсигурява, че следствието няма да докара до присъда.
Стабилокрацията на Йоханис и новите политически полюси
Тук би трябвало да разпростра моя позиция към политическия подтекст в последните 10 години. Румъния мина през два мандата на Клаус Йоханис, който в началото бе определен като острие на антикорупцията. През 2018 година - по време на първия мандат на Йоханис, Лаура Кьовеши бе отстранена, а антикорупцията – замразена. Вторият мандат на Йоханис бе белязан от непредвидения съюз сред социалдемократи и либерали, които се договориха да не се атакуват и да разпределят порциите от властта без непотребни разтърсвания, идващи от правосъдната система или медиите.
Днес, месеци след избора на Никушор Дан за президент, Румъния е в положение на шупване. Филмът на Recorder удари лицата, които администрираха правораздаването по време на тази " стабилокрация ". В обществото се обрисуват два полюса на неодобрение и има изпитание за оттласкване от наследството на епохата " Йоханис ".
Единият е проевропейският и реформистки полюс, олицетворен от партията Съюз “Спасете Румъния ” (USR). Другият е суверенисткият полюс на партия AUR и водачът ѝ Джордже Симион. Парадоксът е, че суверенистите употребяват антикорупционната реторика, с цел да притеглят гласове, само че в реалност пазят същата тази консервативна и антиреформистка клика в правосъдната власт, за която приказва филмът.
Залезът на самостоятелния цивилен сектор
Въпреки че в България постоянно идеализираме румънското гражданско общество и неговото наличие във властта наподобява доста (чрез фигури като президента Никушор Дан или вицепремиерката Оана Георгиу), Кодру Врабие разрушава този мит. Според него секторът в действителност отслабва по отношение на обстановката отпреди 20 години, а въпросните политически лица нямат същинска връзка с неправителствени организации, отдадени на положителното ръководство. Всъщност сега има единствено две такива организации, които действат - Funky Citizens и Expert Forum.
Основната причина за отслабването на този сегмент от гражданския бранш е в смяната на финансирането: изтеглянето на самостоятелни донори като „ Сорос “ и USAID остави организациите подвластни от държавно разпределяните европейски фондове, което ги " опитоми ". Същевременно вливането на цивилен водачи в политиката (през USR и PLUS) " обезкърви " бранша, а в Парламента те остават изолирани и без действително въздействие. Така огромното наличие на Неправителствени организации в общественото пространство се оказва по-скоро заблуда за мощ, която се изпарява при всеки опит за същинска законодателна смяна.
Тайните служби: Интелигентност против пердах с чука
Какво е новото и какво е остарялото в ролята на тайните служби в битка с корупцията - като се съпостави днешната обстановка с тази по времето на Лаура Кьовеши? В историята на румънската антикорупция тайните служби (SRI) постоянно са играли основна, въпреки и противоречива роля. Новата Стратегия за защита от ноември 2025 година още веднъж слага корупцията в центъра на националната сигурност. Врабие дефинира това като следващата стратегическа неточност на Никушор Дан, който се пробва да копира модела " Бъсеску-Маковей ".
Според Врабие битката с корупцията посредством „ чука “ (зрелищни арести и подслушвания) не води до систематични промени, а единствено до краткотрайни медийни резултати и следваща гневна контрареакция на системата. Неговият мотив е, че службите би трябвало да преминат към потребление на същинска аналитична просветеност (intelligence).
Вместо да рапортуват кой министър с кого пие кафе, те би трябвало да проучват пробойните в законодателството и мрежите от въздействие, които разрешават на нелегитимни групи да отклоняват публичен запас. „ Великите мозъци разискват хрумвания, а дребните – персони “, цитира той един прочут афоризъм. Ако службите продължат да се занимават с персони, те ще останат инструмент за политическа кавга, а не за национална сигурност.
Постматериалистичната корупция и реакцията против нея
Друг основен детайл в разбора на Врабие беше психическата промяна на корупцията. Преди 20 години тя беше материална – за присвояване на къщи, коли и пари. Днес тя е " еманципирана " и постматериалистична. Корумпираните политици към този момент не се стремят просто към благосъстояние, а към надзор върху процесите на взимане на решения. Те желаят да владеят лостовете, които им подсигуряват безконечна власт и имунитет.
Това води до появяването на „ постматериалистична антикорупция “ измежду жителите като реакция. Тя е по-скоро антисистемна и постоянно се обръща към популистки водачи. Врабие предизвести, че това прави обстановката доста по-опасна, тъй като границата сред реформатора и деструктивния популист се размива. Суверенистите в Румъния сега са точно „ политическата обвивка “ на статуквото в правосъдната власт, макар че на думи се борят против „ системата “.
Програмата за действителна промяна: Техническите решения
Когато преминахме към конкретиката, Врабие предложи стратегия, която е колкото техническа, толкоз и революционна. Той упорства за следните съществени законодателни промени:
Съдебните сформира : Трябва да се спре практиката на многократна смяна на съставите в хода на делото – типичен трик за закъснение, до момента в който изтече отминалостта. Давността: Срокът на отминалост би трябвало автоматизирано да стопира да тече сега, в който делото влезе в правосъдна фаза. Това би премахнало главния тласък за процедурни хватки. Изборите за Върховния съвет на магистратурата: Тук Врабие предлага радикална смяна – вместо мандат от 6 години за всички едновременно, възобновяване на една трета от състава на всеки две години. Това би направило Съвета доста по-способен да реагира на измененията в обществото и в политиката, както и по-труден за цялостно преодоляване от една клика. Независимост на помощния личен състав: Реформата би трябвало да обхване също деловодителите и правосъдните асистенти. Врабие е уверен, че манипулирането на правосъдните сформира постоянно става благодарение на тези „ невидими “ чиновници, които сега са под цялостния надзор на административните ръководители. Правителството би трябвало " да поеме отговорност " за правосъдната реформа
Врабие беше безмилостен към концепцията на Никушор Дан за референдум, в който магистратите да кажат дали съгласно тях Върховният съвет на магистратурата пази ползите на обществото или единствено тези на гилдията. Врабие дефинира това като " необичайно " и евентуално нелегално деяние. Според него, в случай че искаш да се консултираш с магистратите, би трябвало да го направиш през Върховния съвет на магистратурата, само че защото той е считан за „ покорен “, резултатите евентуално биха били манипулирани. А в случай че референдумът се организира отвън законовите разпореждания, резултатите му ще бъдат оспорени.
Вместо референдуми и прочувствени апели за „ незабавно овакантяване “, Врабие предлага да се прояви политическа храброст за осъществяване на промяна в правораздаването. Решението, съгласно него, е в ръцете на премиера Илие Боложан. Единственият вероятен път е Боложан да заложи главата на държавното управление си посредством процедурата по така наречен „ вдишване на отговорност “. Тази процедура е обвързвана с парламентарен риск – в случай че Народното събрание не одобри реформения план закони, държавното управление пада автоматизирано. Според Врабие това е единственият метод да се притиснат социалдемократите и суверенистите, които поддържат статуквото в правосъдната система и дружно имат малко над 50% в Народното събрание. В противоположен случай промяната ще остане „ сираче “ и ще бъде „ удавена “ в комисиите.
Песимистичният натурализъм и вярата в младите
В края на нашия диалог попитах Врабие какъв е най-вероятният сюжет. Прогнозата му беше скептична: по-скоро ще забележим единствено „ козметични промени “. Възможно е под натиска на улицата Лия Савоня да се пенсионира, само че тя просто ще се трансформира в мощен юрист, запазвайки въздействието си.
Той засегна и тематиката за солидарността на магистратите в епохата на икономии. Врабие отбрани техния отвод да се откажат от привилегиите си, свързанни с ранното пенсиониране и огромните специфични пенсии, с механически причини – те работят по 14 часа дневно в претрупана система. „ Позицията им е морално неверна по отношение на обществото, само че механически вярна по отношение на изискванията им на труд “, заключи той. Проблемът е, че държавното управление желае от тях единствено жертви, без да влага в инфраструктура и нови фрагменти.
След повече от четвърт век като специалист по положително ръководство и представител на гражданското общество Кодру Врабие знае, че смяната е развой, отнемащ генерации. Неговата вяра са младите адвокати от програмата „ Лидери в правораздаването “. Но до момента в който те не доближат позиции с същинско въздействие, Румъния ще продължи да балансира сред „ заблатяването “ и спорадичните изригвания на митинги. Изводът му е явен: без коренно законодателно преустрояване, правораздаването ще остане единствено с „ грим “, до момента в който под повърхността старите механизми на въздействие ще продължат да работят безотказно.
Врабие не е просто деятел. Той е взел участие в правенето на редица законодателни планове през годините и е обучител в програмата " Лидери в правораздаването " на фондация " Конрад Аденауер " за млади адвокати. Експертът показва, че в най-хубавия случай последователите на възобновяването на антикорупцията по високите етажи на властта в Румъния са 20-25% от румънското общество.
Кодру Врабие, Снимка: Влад Станчу, Сдружение INK
Парадоксът на страха в самостоятелната магистратура
В началото на диалога потърсих отговор на въпроса дали румънското правораздаване се е върнало към модела на директна политическа интервенция отпреди две десетилетия. За Кодру Врабие разкритията на Recorder не са осведомителна изненада, а по-скоро физическо доказателство за дълбокия абсурд в системата : макар конституционните гаранции за самостоятелност, магистратите изпитват мощен боязън да приказват обществено .
Врабие разяснява, че Висшият съвет на магистратурата е трансформирал дисциплинарните производства в инструмент за принуда против неуместните, вместо в механизъм за интегритет. Така страхът за кариерата се оказва по-силен от закона, трансформирайки съдиите в конформисти и държавни служители, а не в самостоятелни стожери на правораздаването.
От грубата диктовка към процедурното " побратимяване "
Още по тематиката
14 декември 2025 21:21
Поисках Врабие да направи съпоставяне сред днешната обстановка в правораздаването и тази от интервала 2000–2004 година – ерата на Адриан Нъстасе и министъра на правораздаването Родика Станою. Тогава Румъния е била в предверието на Европейски Съюз и НАТО, а контролът над правораздаването е бил централизиран и недодялан. Дали съгласно Врабие през днешния ден сме очевидци на реституция на оня модел? Неговият отговор беше негативен, само че не безусловно успокоителен.
Според него през днешния ден сме в ерата на " еманципираната корупция " . Преди 20 години политиците са били тези, които са казвали на съдиите какво да вършат. Днес системата е претърпяла разновидност. Съществува самобитно " побратимяване " сред част от политическата класа и част от магистратурата.
Разликата е фундаментална: през днешния ден не политиката постанова волята си на правораздаването, а самото правораздаване – посредством избрани прокурори и съдии – непринудено подсигурява безнаказаността на политиците посредством процедурни хватки .
Врабие напомни, че сред 2003 и 2007 година румънските магистрати в действителност научиха какво е самостоятелност и започнаха да работят по каузи против висши фигури. Но от 2017 година насам – в ерата на Ливиу Драгня – стартира противоположният развой. Политиците схванаха, че не могат да управляват системата извън, по тази причина взеха решение да я завладяват от вътрешната страна.
Филмът на Recorder демонстрира точно това – по какъв начин фигури като Лия Савоня - сега председателка на Върховния касационен съд, съумяват да консолидират властта във Върховния съвет на магистратурата по метод, който прави следствията по високите етажи невъзможни за довеждане докрай. Преди 20 години политическият фактор взема решение да не се проверява един или различен казус; през днешния ден правосъдният фактор подсигурява, че следствието няма да докара до присъда.
Стабилокрацията на Йоханис и новите политически полюси
Тук би трябвало да разпростра моя позиция към политическия подтекст в последните 10 години. Румъния мина през два мандата на Клаус Йоханис, който в началото бе определен като острие на антикорупцията. През 2018 година - по време на първия мандат на Йоханис, Лаура Кьовеши бе отстранена, а антикорупцията – замразена. Вторият мандат на Йоханис бе белязан от непредвидения съюз сред социалдемократи и либерали, които се договориха да не се атакуват и да разпределят порциите от властта без непотребни разтърсвания, идващи от правосъдната система или медиите.
Днес, месеци след избора на Никушор Дан за президент, Румъния е в положение на шупване. Филмът на Recorder удари лицата, които администрираха правораздаването по време на тази " стабилокрация ". В обществото се обрисуват два полюса на неодобрение и има изпитание за оттласкване от наследството на епохата " Йоханис ".
Единият е проевропейският и реформистки полюс, олицетворен от партията Съюз “Спасете Румъния ” (USR). Другият е суверенисткият полюс на партия AUR и водачът ѝ Джордже Симион. Парадоксът е, че суверенистите употребяват антикорупционната реторика, с цел да притеглят гласове, само че в реалност пазят същата тази консервативна и антиреформистка клика в правосъдната власт, за която приказва филмът.
Залезът на самостоятелния цивилен сектор
Въпреки че в България постоянно идеализираме румънското гражданско общество и неговото наличие във властта наподобява доста (чрез фигури като президента Никушор Дан или вицепремиерката Оана Георгиу), Кодру Врабие разрушава този мит. Според него секторът в действителност отслабва по отношение на обстановката отпреди 20 години, а въпросните политически лица нямат същинска връзка с неправителствени организации, отдадени на положителното ръководство. Всъщност сега има единствено две такива организации, които действат - Funky Citizens и Expert Forum.
Основната причина за отслабването на този сегмент от гражданския бранш е в смяната на финансирането: изтеглянето на самостоятелни донори като „ Сорос “ и USAID остави организациите подвластни от държавно разпределяните европейски фондове, което ги " опитоми ". Същевременно вливането на цивилен водачи в политиката (през USR и PLUS) " обезкърви " бранша, а в Парламента те остават изолирани и без действително въздействие. Така огромното наличие на Неправителствени организации в общественото пространство се оказва по-скоро заблуда за мощ, която се изпарява при всеки опит за същинска законодателна смяна.
Тайните служби: Интелигентност против пердах с чука
Какво е новото и какво е остарялото в ролята на тайните служби в битка с корупцията - като се съпостави днешната обстановка с тази по времето на Лаура Кьовеши? В историята на румънската антикорупция тайните служби (SRI) постоянно са играли основна, въпреки и противоречива роля. Новата Стратегия за защита от ноември 2025 година още веднъж слага корупцията в центъра на националната сигурност. Врабие дефинира това като следващата стратегическа неточност на Никушор Дан, който се пробва да копира модела " Бъсеску-Маковей ".
Според Врабие битката с корупцията посредством „ чука “ (зрелищни арести и подслушвания) не води до систематични промени, а единствено до краткотрайни медийни резултати и следваща гневна контрареакция на системата. Неговият мотив е, че службите би трябвало да преминат към потребление на същинска аналитична просветеност (intelligence).
Вместо да рапортуват кой министър с кого пие кафе, те би трябвало да проучват пробойните в законодателството и мрежите от въздействие, които разрешават на нелегитимни групи да отклоняват публичен запас. „ Великите мозъци разискват хрумвания, а дребните – персони “, цитира той един прочут афоризъм. Ако службите продължат да се занимават с персони, те ще останат инструмент за политическа кавга, а не за национална сигурност.
Постматериалистичната корупция и реакцията против нея
Друг основен детайл в разбора на Врабие беше психическата промяна на корупцията. Преди 20 години тя беше материална – за присвояване на къщи, коли и пари. Днес тя е " еманципирана " и постматериалистична. Корумпираните политици към този момент не се стремят просто към благосъстояние, а към надзор върху процесите на взимане на решения. Те желаят да владеят лостовете, които им подсигуряват безконечна власт и имунитет.
Това води до появяването на „ постматериалистична антикорупция “ измежду жителите като реакция. Тя е по-скоро антисистемна и постоянно се обръща към популистки водачи. Врабие предизвести, че това прави обстановката доста по-опасна, тъй като границата сред реформатора и деструктивния популист се размива. Суверенистите в Румъния сега са точно „ политическата обвивка “ на статуквото в правосъдната власт, макар че на думи се борят против „ системата “.
Програмата за действителна промяна: Техническите решения
Когато преминахме към конкретиката, Врабие предложи стратегия, която е колкото техническа, толкоз и революционна. Той упорства за следните съществени законодателни промени:
Съдебните сформира : Трябва да се спре практиката на многократна смяна на съставите в хода на делото – типичен трик за закъснение, до момента в който изтече отминалостта. Давността: Срокът на отминалост би трябвало автоматизирано да стопира да тече сега, в който делото влезе в правосъдна фаза. Това би премахнало главния тласък за процедурни хватки. Изборите за Върховния съвет на магистратурата: Тук Врабие предлага радикална смяна – вместо мандат от 6 години за всички едновременно, възобновяване на една трета от състава на всеки две години. Това би направило Съвета доста по-способен да реагира на измененията в обществото и в политиката, както и по-труден за цялостно преодоляване от една клика. Независимост на помощния личен състав: Реформата би трябвало да обхване също деловодителите и правосъдните асистенти. Врабие е уверен, че манипулирането на правосъдните сформира постоянно става благодарение на тези „ невидими “ чиновници, които сега са под цялостния надзор на административните ръководители. Правителството би трябвало " да поеме отговорност " за правосъдната реформа
Врабие беше безмилостен към концепцията на Никушор Дан за референдум, в който магистратите да кажат дали съгласно тях Върховният съвет на магистратурата пази ползите на обществото или единствено тези на гилдията. Врабие дефинира това като " необичайно " и евентуално нелегално деяние. Според него, в случай че искаш да се консултираш с магистратите, би трябвало да го направиш през Върховния съвет на магистратурата, само че защото той е считан за „ покорен “, резултатите евентуално биха били манипулирани. А в случай че референдумът се организира отвън законовите разпореждания, резултатите му ще бъдат оспорени.
Вместо референдуми и прочувствени апели за „ незабавно овакантяване “, Врабие предлага да се прояви политическа храброст за осъществяване на промяна в правораздаването. Решението, съгласно него, е в ръцете на премиера Илие Боложан. Единственият вероятен път е Боложан да заложи главата на държавното управление си посредством процедурата по така наречен „ вдишване на отговорност “. Тази процедура е обвързвана с парламентарен риск – в случай че Народното събрание не одобри реформения план закони, държавното управление пада автоматизирано. Според Врабие това е единственият метод да се притиснат социалдемократите и суверенистите, които поддържат статуквото в правосъдната система и дружно имат малко над 50% в Народното събрание. В противоположен случай промяната ще остане „ сираче “ и ще бъде „ удавена “ в комисиите.
Песимистичният натурализъм и вярата в младите
В края на нашия диалог попитах Врабие какъв е най-вероятният сюжет. Прогнозата му беше скептична: по-скоро ще забележим единствено „ козметични промени “. Възможно е под натиска на улицата Лия Савоня да се пенсионира, само че тя просто ще се трансформира в мощен юрист, запазвайки въздействието си.
Той засегна и тематиката за солидарността на магистратите в епохата на икономии. Врабие отбрани техния отвод да се откажат от привилегиите си, свързанни с ранното пенсиониране и огромните специфични пенсии, с механически причини – те работят по 14 часа дневно в претрупана система. „ Позицията им е морално неверна по отношение на обществото, само че механически вярна по отношение на изискванията им на труд “, заключи той. Проблемът е, че държавното управление желае от тях единствено жертви, без да влага в инфраструктура и нови фрагменти.
След повече от четвърт век като специалист по положително ръководство и представител на гражданското общество Кодру Врабие знае, че смяната е развой, отнемащ генерации. Неговата вяра са младите адвокати от програмата „ Лидери в правораздаването “. Но до момента в който те не доближат позиции с същинско въздействие, Румъния ще продължи да балансира сред „ заблатяването “ и спорадичните изригвания на митинги. Изводът му е явен: без коренно законодателно преустрояване, правораздаването ще остане единствено с „ грим “, до момента в който под повърхността старите механизми на въздействие ще продължат да работят безотказно.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ