В края на 2025 г. оптимизмът на властта звучи убедително,

В края на 2025 година оптимизмът на властта звучи безапелационно, в случай че се доверим на статистиката, само че подвигна ли се стандартът ни на живот оттатък числата? България регистрира БВП от 113 милиарда евро, стопански напредък от над 3% и място в топ 5 на страните в Европейския съюз по ритъм на напредък. По данни на Евростат растежът на Брутният вътрешен продукт към третото тримесечие на годината е 3.2% на годишна база, което е двойно над междинното за Европейски Съюз. Само четири страни – Ирландия, Дания, Полша и Кипър, се показват по-добре от нас.

Това бе известието на премиера в оставка Росен Желязков при започване на съвещанието на държавното управление на 30 декември.

Премиерът разгласи, че България от дълго време не е най-бедната страна в съюза и че по паритет на покупателната дарба към този момент изпреварваме страни като Гърция, Румъния и Унгария.

На пръв взор картината наподобява повече от обнадеждаваща. Безработицата понижава с 0.6%, заетостта пораства, в бюджета са събрани рекордни доходи, а инфлацията, съгласно държавното управление, се дължи главно на по-високото ползване и изсветляването на стопанската система.

Освен това, уточни Желязков, след години на блокирани заплащания България съумя да получи близо 1.5 милиарда евро от Плана за възобновяване и резистентност, а разплатените европейски средства през 2025 година доближават невижданите 8 милиарда лв..

Кабинетът оцеля след шест вота на съмнение и твърди, че е извършил главните си цели, а точно финансова стабилизация, възобновяване на заплащанията по ПВУ, повишение на конкурентоспособността и прогрес към еврозоната.

Но зад внушителните макроикономически индикатори стои един по-неудобен въпрос – усещат ли българските семейства този напредък като действително повишение на благосъстоянието си?

Данните на Евростат за фактическото самостоятелно ползване на глава от популацията демонстрират неоспорим прогрес. За 10 години България е нараснала този индикатор с към 20% и към този момент доближава 74% от междинното равнище за Европейски Съюз. Това е един от най-бързите темпове на доближаване в съюза.

Страната изпреварва Унгария и се изравнява с Естония, а на Балканите се подрежда пред Румъния и даже пред Гърция. В стандарти на покупателната дарба българите разполагат приблизително с към 13 079 евро годишно. Това в очите на властта е алегоричен, само че значим знак, че догонването е действително, а освен статистическо.

Този прогрес обаче има и своята цена. От 2013 година насам цените в България са нарастнали с над 60%, което значи, че част от увеличените приходи просто компенсират по-скъпия живот. Именно тук се появява разминаването сред икономическите доклади и чувството на хората. Докато потреблението пораства, приходите не престават да изостават по отношение на европейските стандарти.

По индикатора „ медианен равностоен чист приход “ на Евростат България остава на последно място в Европейския съюз. Средният медианен приход у нас е към 7811 евро годишно, при над 21 000 евро приблизително за Европейски Съюз и над 50 000 евро в страни като Люксембург.

Дори когато приходите се поправят по отношение на покупателната дарба, разликите остават дълбоки. Това значи, че въпреки българите да могат да си разрешат повече артикули и услуги отпреди десетилетие, те не престават да разполагат със доста по-малък финансов буфер, по-ниска сигурност и по-ограничени благоприятни условия за икономисване.

Сходна е обстановката и при заплатите. България към момента е страната с най-ниска минимална работна заплата в Европейски Съюз. Минималното заплащане у нас е към 550–570 евро за интервала 2024–2025 година, макар че точно тук, както и в Румъния и Полша, се регистрират най-бързите темпове на нейното повишаване. Това още веднъж слага страната в позицията на догонваща стопанска система с позитивна динамичност, само че тръгваща от доста ниска база.

В този смисъл изводът за финансовия разцвет през 2025 година не е еднопосочен. България фактически пораства по-бързо от междинното за Европейски Съюз, стабилизира обществените си финанси и наваксва част от изоставането си в стандарта на живот. В същото време обаче този напредък към момента не се трансформира в чувство за „ благосъстояние “ за болшинството семейства. И разликата сред макроикономическия триумф и персоналния приход остава основното предизвикателство пред идващото ръководство без значение от партийното му оцветяване.

Истинският тест за ръководещите няма да бъде дали страната е в топ 5 по напредък, а дали този напредък ще се трансформира в по-високи приходи, по-малко неравенства и по-голяма икономическа сигурност за хората. Докато това не се случи, България ще продължи да е образец за стопанска система, която се движи напред, само че към момента не съумява да убеди жителите си, че в действителност стават по-богати.