Пучини - легендарният любител на жени и коли
В края на 2024 година оперният свят означи 100 години от гибелта на един от най-талантливите и обичани композитори – Джакомо Пучини. Той умира на 67-годишна възраст на 29 ноември 1924 година
Един от най-интересните моменти в неговата славна кариера е първото му пътешестване до Ню Йорк и дебютът му в Метрополитън опера.
Емблематичните произведения на Пучини „ Бохеми “ и „ Тоска “ са показани за първи път в Метрополитън опера през 1900 и 1901 година с огромен триумф. Това кара управлението на театъра да възнамерява слагането на още две заглавия – неотдавна създадената „ Мадам Бътерфлай “, както и „ Манон Леско “.
През 1907 година Метрополитън опера кани Пучини в Ню Йорк, с цел да направлява работата по двете постановки. Посещението му се чака с огромно неспокойствие, защото по това време той е най-известният жив оперен композитор в света (Верди умира през 1901 г.).
Операта предлага на Пучини великодушен хонорар от 20 000 италиански лири, като заплаща пътуването му, хотелски апартамент и кола за целия му престой, защото той е огромен обожател на колите.
Очаква се Пучини да участва на подготовките на „ Манон Леско “, само че поради неприятното време в Атлантическия океан корабът закъснява толкоз доста, че дебаркира едвам в деня на премиерата. Нещо повече – композиторът стъпва на американска земя в късния следобяд и идва в Метрополитън опера, когато първото деяние на спектакъла към този момент е почнало.
При включването на светлините за антракта той към този момент е в ложата и медните духови принадлежности от оркестъра го приветстват с високомерен привет. Публиката избухва в овации, а страстите се укрепват и от обстоятелството, че на сцената е най-известният тенор в света – Енрико Карузо.
По-късно композиторът написа до своя издател „ Ню Йорк е изумителен град! Първата вечер на „ Манон Леско “ не може да се опише с думи. Операта ми получи въодушевен банкет в препълнената зала. Никога не съм виждал сходно нещо “.
В идващите дни Пучини посещава подготовките на „ Мадам Бътерфлай “, като Карузо е в ролята на Пинкертон, а Чо-Чо Сан е младото американско сопрано Джералдин Ферар. Тя е огромна звезда за своето време и доста дами й подражават даже в стила на обличане.
Пучини обаче не е впечатлен от нея и счита, че пее подправено. Той е сериозен даже към Карузо и в персонални диалози го дефинира като „ ленив, без предпочитание да учи ”.
Докато е в Ню Йорк, композиторът получава доста предложения за всемирски събития, които той недолюбва, като една от аргументите в тази ситуация е, че не знае британски. Посещава единствено най-важните събирания и то основно, с цел да танцува цяла нощ с красиви дами. Нещо, което докарва жена му Елвира до луда ревнивост.
В Съединени американски щати Пучини прекарва огромна част от свободното си време с италианците Карузо и баритона Антонио Скоти. Тримата постоянно вървят в ресторант на 34-та улица, където играят карти с други свои сънародници.
Пучини е толкоз известен, че по улиците на Ню Йорк стартират да го преследват папараци. Един ден, до момента в който върви по Бродуей, той вижда ревю на моторни лодки. Харесва си една, само че цената е много висока за това време – 500 щатски $. Композиторът, който непрекъснато е следван от свои почитатели, продава на един от тях подписа си тъкмо за… 500 щатски $ и по този начин си купува моторната лодка.
В Ню Йорк Пучини постоянно върви на спектакъл и гледа няколко пиеси на калифорнийския драматург Дейвид Беласко, като една от тях е “Момичето от златния Запад ”.
След шест седмици в Съединени американски щати композиторът се връща вкъщи в рибарското селце Торе дел Лаго, където, въодушевен от пиесата на Беласко, стартира работа по операта си La fanciulla del West (Момичето от златния Запад).
През 1908 година фамозният диригент Артуро Тосканини става музикален шеф на Метрополитън опера и търси за репертоара на театъра нови творби от известни композитори. Така Пучини, чиято популярност е станала още по-голяма, се връща в Ню Йорк през декември 1910 година за международната премиера на “Момичето от златния Запад ” с присъединяване още веднъж на Карузо и под диригенството на Тосканини.
Премиерата е значима стъпка в одобряването на Метрополитън опера като един от най-хубавите оперни театри в света. Билетите са с двойно по-голяма цена от нормалното, а на черния пазар се продават 30 пъти по-скъпо от номиналната си стойност.
Вероятно Пучини е щял да пътува до Ню Йорк най-малко още един път в идващите години, само че Първата международна война осуетява това. Гениалният композитор умира през 1924 година в Брюксел от рак на гърлото.
Един от най-интересните моменти в неговата славна кариера е първото му пътешестване до Ню Йорк и дебютът му в Метрополитън опера.
Емблематичните произведения на Пучини „ Бохеми “ и „ Тоска “ са показани за първи път в Метрополитън опера през 1900 и 1901 година с огромен триумф. Това кара управлението на театъра да възнамерява слагането на още две заглавия – неотдавна създадената „ Мадам Бътерфлай “, както и „ Манон Леско “.
През 1907 година Метрополитън опера кани Пучини в Ню Йорк, с цел да направлява работата по двете постановки. Посещението му се чака с огромно неспокойствие, защото по това време той е най-известният жив оперен композитор в света (Верди умира през 1901 г.).
Операта предлага на Пучини великодушен хонорар от 20 000 италиански лири, като заплаща пътуването му, хотелски апартамент и кола за целия му престой, защото той е огромен обожател на колите.
Очаква се Пучини да участва на подготовките на „ Манон Леско “, само че поради неприятното време в Атлантическия океан корабът закъснява толкоз доста, че дебаркира едвам в деня на премиерата. Нещо повече – композиторът стъпва на американска земя в късния следобяд и идва в Метрополитън опера, когато първото деяние на спектакъла към този момент е почнало.
При включването на светлините за антракта той към този момент е в ложата и медните духови принадлежности от оркестъра го приветстват с високомерен привет. Публиката избухва в овации, а страстите се укрепват и от обстоятелството, че на сцената е най-известният тенор в света – Енрико Карузо.
По-късно композиторът написа до своя издател „ Ню Йорк е изумителен град! Първата вечер на „ Манон Леско “ не може да се опише с думи. Операта ми получи въодушевен банкет в препълнената зала. Никога не съм виждал сходно нещо “.
В идващите дни Пучини посещава подготовките на „ Мадам Бътерфлай “, като Карузо е в ролята на Пинкертон, а Чо-Чо Сан е младото американско сопрано Джералдин Ферар. Тя е огромна звезда за своето време и доста дами й подражават даже в стила на обличане.
Пучини обаче не е впечатлен от нея и счита, че пее подправено. Той е сериозен даже към Карузо и в персонални диалози го дефинира като „ ленив, без предпочитание да учи ”.
Докато е в Ню Йорк, композиторът получава доста предложения за всемирски събития, които той недолюбва, като една от аргументите в тази ситуация е, че не знае британски. Посещава единствено най-важните събирания и то основно, с цел да танцува цяла нощ с красиви дами. Нещо, което докарва жена му Елвира до луда ревнивост.
В Съединени американски щати Пучини прекарва огромна част от свободното си време с италианците Карузо и баритона Антонио Скоти. Тримата постоянно вървят в ресторант на 34-та улица, където играят карти с други свои сънародници.
Пучини е толкоз известен, че по улиците на Ню Йорк стартират да го преследват папараци. Един ден, до момента в който върви по Бродуей, той вижда ревю на моторни лодки. Харесва си една, само че цената е много висока за това време – 500 щатски $. Композиторът, който непрекъснато е следван от свои почитатели, продава на един от тях подписа си тъкмо за… 500 щатски $ и по този начин си купува моторната лодка.
В Ню Йорк Пучини постоянно върви на спектакъл и гледа няколко пиеси на калифорнийския драматург Дейвид Беласко, като една от тях е “Момичето от златния Запад ”.
След шест седмици в Съединени американски щати композиторът се връща вкъщи в рибарското селце Торе дел Лаго, където, въодушевен от пиесата на Беласко, стартира работа по операта си La fanciulla del West (Момичето от златния Запад).
През 1908 година фамозният диригент Артуро Тосканини става музикален шеф на Метрополитън опера и търси за репертоара на театъра нови творби от известни композитори. Така Пучини, чиято популярност е станала още по-голяма, се връща в Ню Йорк през декември 1910 година за международната премиера на “Момичето от златния Запад ” с присъединяване още веднъж на Карузо и под диригенството на Тосканини.
Премиерата е значима стъпка в одобряването на Метрополитън опера като един от най-хубавите оперни театри в света. Билетите са с двойно по-голяма цена от нормалното, а на черния пазар се продават 30 пъти по-скъпо от номиналната си стойност.
Вероятно Пучини е щял да пътува до Ню Йорк най-малко още един път в идващите години, само че Първата международна война осуетява това. Гениалният композитор умира през 1924 година в Брюксел от рак на гърлото.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ