УниБИТ издава първата Енциклопедия на православието под редакцията на проф. Куманова
В края на 2023 година излезе от щемпел „ Православието в България: Кратка историческа енциклопедия “ (изд. „ За буквите – О писменехь “, УниБИТ).
Това е последното незавършено енциклопедично проучване на историка, библиографа, историографа, архивиста и текстолога проф. Милен Куманов (13.02.1942 – 22.11.2021). Енциклопедията е създавана 20 години и е подготвяна от учения за щемпел в края на 2021 година
Поради неочакваната кончина на проф. Куманов тя е приключена от неговата брачна половинка – проф. д.п.н. Александра Куманова с екип през 2023 година Специалисти и необятен кръг от читатели ще разтворят неповторимо издание от 1800 стр., с цел да проследят обстоятелства от обичайна вяра на българите – източноправославното християнство.
Милен Куманов е освен създател и теоретичен редактор на труда. Той е основател на издателската анотация, предговора и служебната информация. Книгата е венец на енциклопедичната активност на М. Куманов, който е създател на 220 справочни издания (212 прижизнени и 8 посмъртни) и съдържа впечатляващ справочен уред, като се явява 9-то посмъртно справочно негово издание.
Към завършване на „ Православието в България: Кратка историческа енциклопедия “ М. Куманов върви през целия си живот. Неговите предишни издания служат за филигранното създаване на станалия финален негов опус. Такъв е казусът с „ Македония. Кратък исторически указател “ (С., 1993), който той цитира тук 61 пъти и постоянно показва разнообразни съответни страници.
Внезапната гибел на М. Куманов прекъсва огромния, първи, единствен и извънредно трудоемък (opus arduus) по своята проблематика и широкомащабен метод план, роден от висшия план: България да има енциклопедично издание по своя нравствен ипостас.
С мисълта – да се запази ръкописът в печатна форма, а освен в оригинал – в Държавния списък, а и да му се даде публичност, предоставяйки го на библиотеките, архивите, музеите, – е самодейността на образувалия се интелектуален кръг от филолози, библиографи, историци и историографи към М. и А. Куманови – библиографските редактори на труда. Тази работа естествено въвлича екипа в сърцевината на Енциклопедизма, чиито плодовете са в приложения в изданието учебник по енциклопедиите, дело на А. Куманова.
В гещалтплана на „ Православието в България “ са заложени препратки към бъдещи публикации (ангелология, екзегеза, исагогика, херменевтика...), които – заради неразработеността им от своя създател – са редуцирани, само че е значимо наличието им в оригинала. Те показват патрологичната линия като курс, който следва да бъде държан от бъдещите създатели на справочника.
Какви са онтологичните особености на труда?
Първо, познавайки енциклопедичния род, М. Куманов пристъпва към проучването с мисълта да е в услуга на обществото, съоръжавайки го с плътно знание; второ, бидейки христолюбив по природа и християнин, той осъзнава, че патрологичната линия най-добре може да бъде въплътена от богословите, и се заема с историко-културния контекст; трето, явявайки се всестранно филантропично самообразоваща се персона, ученият включва освен предметно отдадената на Православието проблематика, само че и тази, свързаната с целия свод от религиозните метафизичен картини на човечеството.
В разгърналото се от него национално енциклопедично придвижване взимат присъединяване библиотекари, архивисти, музейни служащи, историци, учители, публицисти... – млади и въодушевени сътрудници, само че и представители на всички генерации откриватели, въодушевени от неговия апостолат...
Само библиографският лист на цитираната литература в „ Православието в България “ съставлява свод от посочвани от създателя 6 275 названия на печатни и ръкописни документи, периодически и продължаващи, монографични, обичайни и виртуални издания на 18 езика.
Енциклопедист – ерудит от най-висока класа, М. Куманов – възпитаник на последния български енциклопедист на ХХ в. – проф. Тодор Боров (1901 – 1993), а посредством него – директен последовател на библиографската енциклопедика по булгарика на акад. Никола Михов (1877 – 1962), – става почитател и правоприемник на енциклопедичното дело на тези библиографи – ерудити и филантропи.
Освен проф. д.п.н. Куманова, по редакцията, библиографията и рецензиране на книгата е работил доктор Николай Василев. Привлечени са и учените: доцент Никола Казански, о. Стефан Пашов, проф. Стоян Денчев, проф. Ирина Линден, проф. Венцеслав Велев, гл. ас. Диана Ралева, Десислава Костадинова, Марияна Максимова.
Изданието е в чест на 70-годишнината от възобновяване на Българската патриаршия.
* За рецензията е употребена записка на библиографската редакция на изданието.
