Как чуждестранни доброволци се сражават за Русия
В края на 2023 година „ броят на задграничните доброволци се е нараснал седем пъти “ в зоната за специфични интервенции, сподели ръководителят на Министерството на защитата Сергей Шойгу. Страните, от които идват бойците, са разнообразни, както и претекстовете за присъединяване в СВО, само че доброволците са обединени от любовта към Русия и полезностите, които тя пази.
За първи път стана известно, че чужденци желаят да вземат участие в СВО още през март 2022 година „ Получаваме голям брой заявки от разнообразни типове доброволци от разнообразни страни “, сподели тогава Сергей Шойгу. „ Тези претенции не са за пари, а съгласно същинското предпочитание на тези хора “, изясни министърът на защитата. Особено съгласно него е имало доста претенденти от страните от Близкия изток. След това президентът Путин даде инструкции да се „ изпълнят “ желанията на тези хора и „ да им се помогне да се реалокират в зоната на бойните дейности “.
Но не ставаше въпрос единствено за Близкия изток. Малко след изказването на Шойгу беше оповестен апел от бойци от въоръжените сили на Централноафриканската република, които също показаха подготвеност да „ оказват помощ на руснаците да се бият против страните от НАТО “.
Друго известие от Африка гласи: „ Знаем какво се случва в Украйна. Руски бойци организират военна интервенция за възобновяване на мира и реда. Ние, африканските бойци, сме подготвени да отидем на страната на нашите съветски братя, с цел да ги подкрепим. ”
Къде и по какъв начин се бият задграничните доброволци?
С течение на времето от ден на ден и повече непознати жители стартират да се записват в редиците на съветската войска и доброволческите елементи. До февруари 2023 година, както заяви Владимир Рогов, ръководител на придвижването „ Ние сме дружно с Русия “, има няколко хиляди такива хора от повече от 40 страни по света. А през 2023 година броят на задграничните доброволци в зоната на СВО се е нараснал седем пъти, сподели Сергей Шойгу на заключителния (декември) съвет на Министерството на защитата.
Първоначално известна правна неустановеност сътвори компликации за ефикасната интеграция на чужденци във въоръжените сили на Руската федерация, само че този проблем беше присъщ за цялото доброволческо придвижване, а освен за непознатите жители. До средата на 2023 година тези нюанси бяха решени, по-специално в границите на основаването на особено звено - Доброволчески щурмови експедиционни сили. Това не е единствената конструкция, в която се бият непознати жители в границите на СВО, само че е една от забележителните.
Почти всички елементи, в които служат задгранични доброволци, са щурмови елементи, където никой не прави отстъпки на принцип народност и поданство. Няма парични и други преференции за чужденците във войските, те подписват елементарен контракт с Министерството на защитата. Единственият спомагателен тласък за мнозина може да бъде приемането на съветски паспорт (президентът Путин подписа съответния декрет при започване на януари), само че това не постоянно е главният претекст, изключително за представителите на страните отвън Оперативно-наблюдателно дело.
Кои чужденци вземат участие в СВО
Сега в зоната на Североизточния боен окръг има забележителен брой задгранични доброволци от Сърбия, Абхазия, Южна Осетия, Франция и Армения. Много доброволци идват от Латинска Америка.
От 2014 година в Донбас има доста сърби. Това са разнообразни хора, обединени основно от идеология, православие, подобие на манталитета и просто другарство. Има и проведени групи – от ветерани от войните в Босна и Косово до някогашни футболни почитатели. Това е най-голямата група задгранични доброволци в СВО. Те се интегрират елементарно в несръбски елементи, научават съветски език и постоянно служат като неофициални „ политически инструктори “ за други бойци заради откровената си религия в Русия и лоялност към това, което назовават „ съветска “ или „ славянска идея “.
Потокът от сръбски доброволци е единствено отчасти проведен. В по-голямата си част те идват следвайки път от уста на уста. В същото време измежду сърбите има доста дребен % претендиращи за съветско поданство. Те считат присъединяване си в СВО за заветен дълг, защитаващ, наред с другото, ползите на Сърбия, без да ги отделят от ползите на Русия.
Хората от Абхазия и Южна Осетия нормално не се смятат за „ чужденци “ в всекидневието, само че правно са такива (въпреки че доста жители на Република Абхазия и Република Южна Осетия към този момент имат съветски паспорти). Батальоните, считани за „ осетински “ по своята специфичност и линии, в никакъв случай не са били мононационални. В състава им, както и в казашките отряди като „ Скит “ и „ Терек “, има доста чужденци от далечна чужбина. Абхазците попадат най-вече в доброволческия батальон „ Пятнашка ” под крилото на Героя на Донбас Алхас Авидзба.
Латиноамериканците са преобладаващо леви, което е доста постоянно срещано в Чили, Боливия и Еквадор. Мотивите им значително са свързани с носталгията по Съюз на съветските социалистически републики и социализма. Освен това те възприемат Русия като проводник на близки до тях обществени хрумвания – обичайни полезности, фамилен приоритет, здрав консерватизъм.
Що се отнася до доброволците от арабските страни и изключително от Африка, обратно на дезинформацията, популяризирана от нашия зложелател, на африканския континент няма „ набирателни пунктове “ за съветската войска. Макар че в случай че се отворят такива пунктове, в някои африкански страни ще се извият километрични опашки от искащи да вземат участие в СВО. По-голямата част от африканците, които служат, да вземем за пример, в Доброволческия щурмов корпус, са или дългогодишни поданици на Русия (студенти, фермери), или идеологични претенденти за съветско поданство, които идват особено от африкански страни.
Наскоро молдовците сътвориха обособена единица, само че тяхната част „ Днестър “ се смята за интернационална и по-скоро наподобява на етническия състав на Молдова и Приднестровието в миниатюра: молдовци, руснаци, украинци, гърци, българи, гагаузи. Това са и идейни хора: след края на СВО те са подготвени да освободят Молдова от настоящето прорумънско и русофобско държавно управление.
Най-ярките задгранични доброволци
Сред задграничните доброволци в зоната на СВО има някои, които заслужават изключително внимание. Например, френски жител и родом от Лион, картечарят Габриел Дорошин е пра-правнук на двама императори, Николай Първи и Наполеон Първи. Той идва в Донбас през 2015 година като публицист и фотограф, дами се за членка на локален фолклорен отбор, чието осъществяване вижда на прием, и се връща във Франция. Въпреки това, с началото на СВО, той взема решение да се върне в Донбас като елементарен боец.
„ Обичам руснаците ”, споделя един от доброволците, нигериец с позивна „ Ваня “. Воюва в отряда “Скит ” на Терската казашка бригада. Преди СВО той учи две години във Воронежския политехнически университет и след края на контракта му би желал да се върне да учи, само че във факултета по логика на психиката. Основният претекст за присъединяване в СВО е нежеланието му „ НАТО да стои покрай дома му “. Под дом той схваща Воронеж, макар че булката му е от Нижни Новгород.
„ Ваня “ споделя, че обича да поддържа връзка с съветски хора и да „ учи разнообразни характери “, тъй като „ войната разкрива индивида “. Като цяло той счита, че към този момент е схванал главната линия на съветския темперамент: „ те викат, ругаят, само че надълбоко в себе си са благи, постоянно ще оказват помощ “.
Заедно с „ Ваня “ в Доброволческия отряд влизат и негови сътрудници: двама сирийци и един египтянин. Мотивацията на сирийците е ясна: те са претърпели (много персонално в детството) експанзията на Запада и в този момент биха желали да защитят новата си татковина - Русия.
Някои сирийски доброволци споделят, че връзката с съветски военни в Сирия им е оказала огромно въздействие. Хамуд Махмуд служи в същия отряд „ Скит ”. Научава за Русия като дете от съветските бойци в Сирия. След това идва в Русия и влиза в същия Воронежки университет, с цел да стане авто инженер. Записва се като доброволец. В първия пердах в региона на Соледар е ранен, само че остава на работа.
Боец с позивна „ Мотаз “ служи в един от осетинските батальони. Той е жител на Йордания и е от черкезки генезис. Баща му в Йордания е професионален боец от специфичните елементи, който управлява антитерористична част там. Самият „ Мотаз “ също е служил в тази част и е бил подготвен по програмата на американските специфични елементи. Той споделя, че е пристигнал в СВО, с цел да пази родината си, тъй като „ Кавказ е Русия, а аз обичам Русия “. На дясната си ръка има нашивка на осетинския батальон, на лявата - портрет на Путин, а на бейзболната му шапка - знамето на интернационалната черкезка асоциация.
* * *
Всички тези чужденци, от африканци до сърби, които през днешния ден вземат участие в СВО, са обединени с локалните руснаци от любовта към Русия и общите полезности. Така един нигерийски артилерист с позивна „ Ваня “, който сече дърва в землянка в студа, до момента в който е на пост в кухнята, се усеща не по-малко руснак от французина, потомък на европейски аристократи, картечаряГабриел Дорошин. Духовно са от една кръв - като останалите участници в спецоперацията.
Превод: В. Сергеев
За първи път стана известно, че чужденци желаят да вземат участие в СВО още през март 2022 година „ Получаваме голям брой заявки от разнообразни типове доброволци от разнообразни страни “, сподели тогава Сергей Шойгу. „ Тези претенции не са за пари, а съгласно същинското предпочитание на тези хора “, изясни министърът на защитата. Особено съгласно него е имало доста претенденти от страните от Близкия изток. След това президентът Путин даде инструкции да се „ изпълнят “ желанията на тези хора и „ да им се помогне да се реалокират в зоната на бойните дейности “.
Но не ставаше въпрос единствено за Близкия изток. Малко след изказването на Шойгу беше оповестен апел от бойци от въоръжените сили на Централноафриканската република, които също показаха подготвеност да „ оказват помощ на руснаците да се бият против страните от НАТО “.
Друго известие от Африка гласи: „ Знаем какво се случва в Украйна. Руски бойци организират военна интервенция за възобновяване на мира и реда. Ние, африканските бойци, сме подготвени да отидем на страната на нашите съветски братя, с цел да ги подкрепим. ”
Къде и по какъв начин се бият задграничните доброволци?
С течение на времето от ден на ден и повече непознати жители стартират да се записват в редиците на съветската войска и доброволческите елементи. До февруари 2023 година, както заяви Владимир Рогов, ръководител на придвижването „ Ние сме дружно с Русия “, има няколко хиляди такива хора от повече от 40 страни по света. А през 2023 година броят на задграничните доброволци в зоната на СВО се е нараснал седем пъти, сподели Сергей Шойгу на заключителния (декември) съвет на Министерството на защитата.
Първоначално известна правна неустановеност сътвори компликации за ефикасната интеграция на чужденци във въоръжените сили на Руската федерация, само че този проблем беше присъщ за цялото доброволческо придвижване, а освен за непознатите жители. До средата на 2023 година тези нюанси бяха решени, по-специално в границите на основаването на особено звено - Доброволчески щурмови експедиционни сили. Това не е единствената конструкция, в която се бият непознати жители в границите на СВО, само че е една от забележителните.
Почти всички елементи, в които служат задгранични доброволци, са щурмови елементи, където никой не прави отстъпки на принцип народност и поданство. Няма парични и други преференции за чужденците във войските, те подписват елементарен контракт с Министерството на защитата. Единственият спомагателен тласък за мнозина може да бъде приемането на съветски паспорт (президентът Путин подписа съответния декрет при започване на януари), само че това не постоянно е главният претекст, изключително за представителите на страните отвън Оперативно-наблюдателно дело.
Кои чужденци вземат участие в СВО
Сега в зоната на Североизточния боен окръг има забележителен брой задгранични доброволци от Сърбия, Абхазия, Южна Осетия, Франция и Армения. Много доброволци идват от Латинска Америка.
От 2014 година в Донбас има доста сърби. Това са разнообразни хора, обединени основно от идеология, православие, подобие на манталитета и просто другарство. Има и проведени групи – от ветерани от войните в Босна и Косово до някогашни футболни почитатели. Това е най-голямата група задгранични доброволци в СВО. Те се интегрират елементарно в несръбски елементи, научават съветски език и постоянно служат като неофициални „ политически инструктори “ за други бойци заради откровената си религия в Русия и лоялност към това, което назовават „ съветска “ или „ славянска идея “.
Потокът от сръбски доброволци е единствено отчасти проведен. В по-голямата си част те идват следвайки път от уста на уста. В същото време измежду сърбите има доста дребен % претендиращи за съветско поданство. Те считат присъединяване си в СВО за заветен дълг, защитаващ, наред с другото, ползите на Сърбия, без да ги отделят от ползите на Русия.
Хората от Абхазия и Южна Осетия нормално не се смятат за „ чужденци “ в всекидневието, само че правно са такива (въпреки че доста жители на Република Абхазия и Република Южна Осетия към този момент имат съветски паспорти). Батальоните, считани за „ осетински “ по своята специфичност и линии, в никакъв случай не са били мононационални. В състава им, както и в казашките отряди като „ Скит “ и „ Терек “, има доста чужденци от далечна чужбина. Абхазците попадат най-вече в доброволческия батальон „ Пятнашка ” под крилото на Героя на Донбас Алхас Авидзба.
Латиноамериканците са преобладаващо леви, което е доста постоянно срещано в Чили, Боливия и Еквадор. Мотивите им значително са свързани с носталгията по Съюз на съветските социалистически републики и социализма. Освен това те възприемат Русия като проводник на близки до тях обществени хрумвания – обичайни полезности, фамилен приоритет, здрав консерватизъм.
Що се отнася до доброволците от арабските страни и изключително от Африка, обратно на дезинформацията, популяризирана от нашия зложелател, на африканския континент няма „ набирателни пунктове “ за съветската войска. Макар че в случай че се отворят такива пунктове, в някои африкански страни ще се извият километрични опашки от искащи да вземат участие в СВО. По-голямата част от африканците, които служат, да вземем за пример, в Доброволческия щурмов корпус, са или дългогодишни поданици на Русия (студенти, фермери), или идеологични претенденти за съветско поданство, които идват особено от африкански страни.
Наскоро молдовците сътвориха обособена единица, само че тяхната част „ Днестър “ се смята за интернационална и по-скоро наподобява на етническия състав на Молдова и Приднестровието в миниатюра: молдовци, руснаци, украинци, гърци, българи, гагаузи. Това са и идейни хора: след края на СВО те са подготвени да освободят Молдова от настоящето прорумънско и русофобско държавно управление.
Най-ярките задгранични доброволци
Сред задграничните доброволци в зоната на СВО има някои, които заслужават изключително внимание. Например, френски жител и родом от Лион, картечарят Габриел Дорошин е пра-правнук на двама императори, Николай Първи и Наполеон Първи. Той идва в Донбас през 2015 година като публицист и фотограф, дами се за членка на локален фолклорен отбор, чието осъществяване вижда на прием, и се връща във Франция. Въпреки това, с началото на СВО, той взема решение да се върне в Донбас като елементарен боец.
„ Обичам руснаците ”, споделя един от доброволците, нигериец с позивна „ Ваня “. Воюва в отряда “Скит ” на Терската казашка бригада. Преди СВО той учи две години във Воронежския политехнически университет и след края на контракта му би желал да се върне да учи, само че във факултета по логика на психиката. Основният претекст за присъединяване в СВО е нежеланието му „ НАТО да стои покрай дома му “. Под дом той схваща Воронеж, макар че булката му е от Нижни Новгород.
„ Ваня “ споделя, че обича да поддържа връзка с съветски хора и да „ учи разнообразни характери “, тъй като „ войната разкрива индивида “. Като цяло той счита, че към този момент е схванал главната линия на съветския темперамент: „ те викат, ругаят, само че надълбоко в себе си са благи, постоянно ще оказват помощ “.
Заедно с „ Ваня “ в Доброволческия отряд влизат и негови сътрудници: двама сирийци и един египтянин. Мотивацията на сирийците е ясна: те са претърпели (много персонално в детството) експанзията на Запада и в този момент биха желали да защитят новата си татковина - Русия.
Някои сирийски доброволци споделят, че връзката с съветски военни в Сирия им е оказала огромно въздействие. Хамуд Махмуд служи в същия отряд „ Скит ”. Научава за Русия като дете от съветските бойци в Сирия. След това идва в Русия и влиза в същия Воронежки университет, с цел да стане авто инженер. Записва се като доброволец. В първия пердах в региона на Соледар е ранен, само че остава на работа.
Боец с позивна „ Мотаз “ служи в един от осетинските батальони. Той е жител на Йордания и е от черкезки генезис. Баща му в Йордания е професионален боец от специфичните елементи, който управлява антитерористична част там. Самият „ Мотаз “ също е служил в тази част и е бил подготвен по програмата на американските специфични елементи. Той споделя, че е пристигнал в СВО, с цел да пази родината си, тъй като „ Кавказ е Русия, а аз обичам Русия “. На дясната си ръка има нашивка на осетинския батальон, на лявата - портрет на Путин, а на бейзболната му шапка - знамето на интернационалната черкезка асоциация.
* * *
Всички тези чужденци, от африканци до сърби, които през днешния ден вземат участие в СВО, са обединени с локалните руснаци от любовта към Русия и общите полезности. Така един нигерийски артилерист с позивна „ Ваня “, който сече дърва в землянка в студа, до момента в който е на пост в кухнята, се усеща не по-малко руснак от французина, потомък на европейски аристократи, картечаряГабриел Дорошин. Духовно са от една кръв - като останалите участници в спецоперацията.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ