Колко успешно е изпълнението на бюджета и колко оптимистичен е ръстът на инвестициите
В края на 2023-а и началото на 2024-а държавното управление разгласява информация, която ще му разреши да се похвали, че е завършило отишлата си година доста сполучливо. Консолидирания бюджет се чака да завърши с недостиг, чийто размер е не повече от 2.2% от Брутният вътрешен продукт при заложени 3 %.
И заради това ръководещата изпълнителна власт е благоволила да обезпечи авансово 1.2 милиарда лв. по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), с които то да се разплаща по общински планове. И даже след предплатеното обезпечаване на тази сума недостиг се чака в края на 2023-а да е 2.8% от Брутният вътрешен продукт.
Трябва ли да приказваме, че на фона на прогнозите от пролетта на тази година, че няма математическа опция хазната да върже недостиг от 3%, сегашните резултати наподобяват като доста сериозен финансов триумф.
Другата вест прокламирана от ръководещите като удивително достижение, реализирано под тяхно управление, е значимият (с близо една трета), в съпоставяне със същия интервал на миналата - 2022 година, растеж на вложенията в страната.
Приходната част на бюджета куца
В края на септември КФП е с недостиг от 780 милиона лв.
Според статистиката на Българска народна банка за десетте месеца на 2023-а те са близо 3.4 милиарда евро, до момента в който в края на октомври 2022-а са били малко над 2.21 милиарда евро. На чиста основа вложенията за същия интервал са нарастнали от 1.73 милиарда евро на 2.96 милиарда евро.
При такива данни наподобява, че даже не всичко в страната да е наред, трендовете за развиване са позитивни с ясни вероятности за ярко бъдеще, при съзнателен верен дълготраен европоцентричен и евроатлантически цивилизационен избор.
Само че зад общите позитивни общи цифри и съотношения има много елементи, чийто, въпреки и лекомислен, разбор слага въпроса дали всичко това не е една финансова симулативност, розова нереалност, която прикрива много рискови отрицателни динамичности.
На първо място, в случай че четем сред редовете на оптимистичните известия на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета, ще забележим, че триумфът във връзка с недостига не се дължи на осъществяването на приходите, а на мощното орязване на разноските.
Що се отнася до приходите, както признава Министерството на финансите, за 2023-а те няма да доближат в началото заложените. " Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от ВОП продължи и през декември, с което значително изоставането в частта на приходите от косвените налози от първото полугодие бе обезщетено (ДДС от покупко-продажби в страната е събрано над 99% от планираното).
Източник:
Параметрите по осъществяването на налога върху приходите на физическите лица и приходите от обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с към 14% по отношение на 2022 година и също регистрират осъществяване над 99%. ", оповестяват от ведомството на Асен Василев.
Забелязвате ли изрече " над 99% ", само че не и 100 %? А в края на 2022-а резултатът, отново по публични данни на финансовото министерство е следният: " На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 61 584,3 млн. лева, което съставлява превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с 3,2 на 100.
Данъчно-осигурителните доходи, регистрирани по КФП са в размер на 46 794,6 млн. лева, което е с 1,5 на 100 или 672,0 млн. лева над заложеното в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, в това число 352,9 млн. лева превишение на плана при постъпленията от обществени и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лева по-високи данъчни доходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лева предплатена солидарна вноска от " Лукойл България " ) и 101,3 млн. лева над плана имуществени налози, главно по общинските бюджети ".
" Лукойл " се приготвя да продаде бизнеса си в България
Компанията преразглежда тактиката си у нас
Внимателният относителен прочит на двете известия демонстрира, че през проблематичната 2022-а консолидирания бюджет е завършил с преизпълнение на обновената приходна част, до момента в който за перспективната 2023-а се чака да има въпреки и минимално несъблюдение.
И то в случай, че през 2023-а държавното управление прибра рекордни дивиденти от енергетиката и рекордни изключителни налози от Нефтохим, чийто общ размер надвишава 1.5 милиарда лв.. Приходи, които през 2024-а, отново по признанията на финансовото министерство, закрепени в средносрочната бюджетна прогноза, мъчно ще бъдат обезпечени.
Всичко това навежда на мисълта, че бюджета за 2023-а е бил погрешно плануван със залагането на нереалистично огромен растеж на Брутният вътрешен продукт, или на нереалистично високи доходи, или и на двете, за да се оправдаят заложените в него обилни разноски. Все пороци, които съгласно общото мнение на множеството икономисти, са трансферирани и в бюджета за 2024-а.
На второ място, е добре да забележим от кое място идва по-ниският недостиг в бюджета за 2023-а, откакто има несъблюдение, въпреки и минимално, на приходите? Разбира се, че от икономисване на финансови разноски. И тук забележете аномалията, която граничи с цинизъм.
Правителството се хвали, че предплатено е осигурило спомагателни 1.2 милиарда лв. за общински планове, а в това време, съгласно докладите му за единадесетте месеца на 2023-а, осъществяването на финансовите разноски единствено в държавния бюджет е едвам на 39.8%.
Само от тях икономията е 2.1 милиарда лв.. А знаете ли какъв брой е било това осъществяване към ноември през проблематичната 2022-а? Близо 45.2 %. Сами можете да си извършите сметката в коя година резултата " лява ръка-десен джоб " е по-силен.
По-важното е, че съгласно държавните заявления, през 2024-а вложенията ще са в основата на заложения амбициозно висок растеж на Брутният вътрешен продукт. Но в случай че осъществяването на приходите и на финансовите разноски продължи с темповете от 2023-а, може да се окаже че това е една нереалност.
И зад тази декларативна симулативност, държавното управление прикрива същинските си планове да помпа Брутният вътрешен продукт през потреблението, финансирано с непрекъснато възходящи бюджетни разноски за пенсии и хонорари. Всеки самичък може да реши дали сходна политика му харесва.
На трето място идват вложенията, чийто забележителен растеж през 2023-а все по-активно се популяризира от всевъзможни адепти на ръководещите, което е разумно. Но на какво се дължи този растеж? Той напълно е заслуга на реинвестираната облага. За една година тя е повишена съвсем двойно - с 1.34 милиарда евро, и края на октомври 2023-а, съгласно статистиката на Българска народна банка, е 2.84 милиарда евро.
Ще забележите, че растежът единствено на реинвестираната облага е по-висок от общия растеж на директните вложения в страната. А какво е реинвестираната облага? Това е позитивен чист приход, който фирмите работещи в България са изкарали в множеството случай в самата страна и това е станало за сметка на стоките и услугите продавани на български жители и компании.
Да вземем за образец банките, чийто облаги през 2023-а са рекордни. За десетте месеца на 2023-а те са 3 милиарда лв., които се дължат най-много на позитивните лихвени маржове и в по-малка степен на чистите доходи от такси комисионни, които банките получават от продажба на финансови услуги на жителите и компаниите.
И една огромна част от тази облага остава като реинвестирана в капитала на кредитните институции. От октомври 2022- до октомври 2023-а регулаторния капитал на българските банки е повишен с 1.1 милиарда лв.. И това съвсем напълно се дължи на реинвестирана облага.
А къде е отишла останалата част от въпросните 3 милиарда лв.? Ами една немалка част от разликата е отпътувала като платени дивиденти към задграничните притежатели, което също е в реда на нещата. Въпросът е в друго. Да се твърди, че растеж на вложенията, който се дължи единствено на реинвестираната облага, е голяма заслуга на политическия хайлайф е илюзия. Този растеж е артикул на вътрешния пазар.
А за растеж на вложенията който се дължи на свежи капитали извън мъчно може да се приказва, тъй като дяловите вложения в страната за една година (според данните за десетте месеца на 2023-а) са се нараснали с 25 млн. евро. При дълговите принадлежности има спад от 185 млн. евро.
Вътрешнофирменото кредитиране, което от години е главния източник, по който западните компании наливат капитали в българските си дъщерни компании, на годишна база се е нараснало със 108 млн. евро, което е три пъти по-малко в съпоставяне със същия интервал на 2022-а.
Съдете сами дали би трябвало да сме възторжени от такава конструкция на вложенията. Да тя не е доста по-различна от структурите през предходните няколко години, само че надали би трябвало да ни се показва като някакъв голям триумф.
И това са единствено най-разпознаваемите финансови привидности в края на 2023-а и началото на 2024-а, които се подмятат от политическия хайлайф на обществото. Има още доста и значими елементи както в бюджетната и данъчна сфери, по този начин и в региона на финансовия бизнес, които още повече могат да усилят терзанията в кратковременен и средносрочен плат. Но за тях някой различен път.
Най-високият растеж на задгранични вложения в България от 15 години: Кои са най-щедрите ни търговски сътрудници?
Въпреки срутва на съветските и израелските инвестиции
И заради това ръководещата изпълнителна власт е благоволила да обезпечи авансово 1.2 милиарда лв. по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), с които то да се разплаща по общински планове. И даже след предплатеното обезпечаване на тази сума недостиг се чака в края на 2023-а да е 2.8% от Брутният вътрешен продукт.
Трябва ли да приказваме, че на фона на прогнозите от пролетта на тази година, че няма математическа опция хазната да върже недостиг от 3%, сегашните резултати наподобяват като доста сериозен финансов триумф.
Другата вест прокламирана от ръководещите като удивително достижение, реализирано под тяхно управление, е значимият (с близо една трета), в съпоставяне със същия интервал на миналата - 2022 година, растеж на вложенията в страната.
Приходната част на бюджета куца
В края на септември КФП е с недостиг от 780 милиона лв.
Според статистиката на Българска народна банка за десетте месеца на 2023-а те са близо 3.4 милиарда евро, до момента в който в края на октомври 2022-а са били малко над 2.21 милиарда евро. На чиста основа вложенията за същия интервал са нарастнали от 1.73 милиарда евро на 2.96 милиарда евро.
При такива данни наподобява, че даже не всичко в страната да е наред, трендовете за развиване са позитивни с ясни вероятности за ярко бъдеще, при съзнателен верен дълготраен европоцентричен и евроатлантически цивилизационен избор.
Само че зад общите позитивни общи цифри и съотношения има много елементи, чийто, въпреки и лекомислен, разбор слага въпроса дали всичко това не е една финансова симулативност, розова нереалност, която прикрива много рискови отрицателни динамичности.
На първо място, в случай че четем сред редовете на оптимистичните известия на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета, ще забележим, че триумфът във връзка с недостига не се дължи на осъществяването на приходите, а на мощното орязване на разноските.
Що се отнася до приходите, както признава Министерството на финансите, за 2023-а те няма да доближат в началото заложените. " Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от ВОП продължи и през декември, с което значително изоставането в частта на приходите от косвените налози от първото полугодие бе обезщетено (ДДС от покупко-продажби в страната е събрано над 99% от планираното).
Източник:
Параметрите по осъществяването на налога върху приходите на физическите лица и приходите от обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с към 14% по отношение на 2022 година и също регистрират осъществяване над 99%. ", оповестяват от ведомството на Асен Василев.
Забелязвате ли изрече " над 99% ", само че не и 100 %? А в края на 2022-а резултатът, отново по публични данни на финансовото министерство е следният: " На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 61 584,3 млн. лева, което съставлява превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с 3,2 на 100.
Данъчно-осигурителните доходи, регистрирани по КФП са в размер на 46 794,6 млн. лева, което е с 1,5 на 100 или 672,0 млн. лева над заложеното в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, в това число 352,9 млн. лева превишение на плана при постъпленията от обществени и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лева по-високи данъчни доходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лева предплатена солидарна вноска от " Лукойл България " ) и 101,3 млн. лева над плана имуществени налози, главно по общинските бюджети ".
" Лукойл " се приготвя да продаде бизнеса си в България
Компанията преразглежда тактиката си у нас
Внимателният относителен прочит на двете известия демонстрира, че през проблематичната 2022-а консолидирания бюджет е завършил с преизпълнение на обновената приходна част, до момента в който за перспективната 2023-а се чака да има въпреки и минимално несъблюдение.
И то в случай, че през 2023-а държавното управление прибра рекордни дивиденти от енергетиката и рекордни изключителни налози от Нефтохим, чийто общ размер надвишава 1.5 милиарда лв.. Приходи, които през 2024-а, отново по признанията на финансовото министерство, закрепени в средносрочната бюджетна прогноза, мъчно ще бъдат обезпечени.
Всичко това навежда на мисълта, че бюджета за 2023-а е бил погрешно плануван със залагането на нереалистично огромен растеж на Брутният вътрешен продукт, или на нереалистично високи доходи, или и на двете, за да се оправдаят заложените в него обилни разноски. Все пороци, които съгласно общото мнение на множеството икономисти, са трансферирани и в бюджета за 2024-а.
На второ място, е добре да забележим от кое място идва по-ниският недостиг в бюджета за 2023-а, откакто има несъблюдение, въпреки и минимално, на приходите? Разбира се, че от икономисване на финансови разноски. И тук забележете аномалията, която граничи с цинизъм.
Правителството се хвали, че предплатено е осигурило спомагателни 1.2 милиарда лв. за общински планове, а в това време, съгласно докладите му за единадесетте месеца на 2023-а, осъществяването на финансовите разноски единствено в държавния бюджет е едвам на 39.8%.
Само от тях икономията е 2.1 милиарда лв.. А знаете ли какъв брой е било това осъществяване към ноември през проблематичната 2022-а? Близо 45.2 %. Сами можете да си извършите сметката в коя година резултата " лява ръка-десен джоб " е по-силен.
По-важното е, че съгласно държавните заявления, през 2024-а вложенията ще са в основата на заложения амбициозно висок растеж на Брутният вътрешен продукт. Но в случай че осъществяването на приходите и на финансовите разноски продължи с темповете от 2023-а, може да се окаже че това е една нереалност.
И зад тази декларативна симулативност, държавното управление прикрива същинските си планове да помпа Брутният вътрешен продукт през потреблението, финансирано с непрекъснато възходящи бюджетни разноски за пенсии и хонорари. Всеки самичък може да реши дали сходна политика му харесва.
На трето място идват вложенията, чийто забележителен растеж през 2023-а все по-активно се популяризира от всевъзможни адепти на ръководещите, което е разумно. Но на какво се дължи този растеж? Той напълно е заслуга на реинвестираната облага. За една година тя е повишена съвсем двойно - с 1.34 милиарда евро, и края на октомври 2023-а, съгласно статистиката на Българска народна банка, е 2.84 милиарда евро.
Ще забележите, че растежът единствено на реинвестираната облага е по-висок от общия растеж на директните вложения в страната. А какво е реинвестираната облага? Това е позитивен чист приход, който фирмите работещи в България са изкарали в множеството случай в самата страна и това е станало за сметка на стоките и услугите продавани на български жители и компании.
Да вземем за образец банките, чийто облаги през 2023-а са рекордни. За десетте месеца на 2023-а те са 3 милиарда лв., които се дължат най-много на позитивните лихвени маржове и в по-малка степен на чистите доходи от такси комисионни, които банките получават от продажба на финансови услуги на жителите и компаниите.
И една огромна част от тази облага остава като реинвестирана в капитала на кредитните институции. От октомври 2022- до октомври 2023-а регулаторния капитал на българските банки е повишен с 1.1 милиарда лв.. И това съвсем напълно се дължи на реинвестирана облага.
А къде е отишла останалата част от въпросните 3 милиарда лв.? Ами една немалка част от разликата е отпътувала като платени дивиденти към задграничните притежатели, което също е в реда на нещата. Въпросът е в друго. Да се твърди, че растеж на вложенията, който се дължи единствено на реинвестираната облага, е голяма заслуга на политическия хайлайф е илюзия. Този растеж е артикул на вътрешния пазар.
А за растеж на вложенията който се дължи на свежи капитали извън мъчно може да се приказва, тъй като дяловите вложения в страната за една година (според данните за десетте месеца на 2023-а) са се нараснали с 25 млн. евро. При дълговите принадлежности има спад от 185 млн. евро.
Вътрешнофирменото кредитиране, което от години е главния източник, по който западните компании наливат капитали в българските си дъщерни компании, на годишна база се е нараснало със 108 млн. евро, което е три пъти по-малко в съпоставяне със същия интервал на 2022-а.
Съдете сами дали би трябвало да сме възторжени от такава конструкция на вложенията. Да тя не е доста по-различна от структурите през предходните няколко години, само че надали би трябвало да ни се показва като някакъв голям триумф.
И това са единствено най-разпознаваемите финансови привидности в края на 2023-а и началото на 2024-а, които се подмятат от политическия хайлайф на обществото. Има още доста и значими елементи както в бюджетната и данъчна сфери, по този начин и в региона на финансовия бизнес, които още повече могат да усилят терзанията в кратковременен и средносрочен плат. Но за тях някой различен път.
Най-високият растеж на задгранични вложения в България от 15 години: Кои са най-щедрите ни търговски сътрудници?
Въпреки срутва на съветските и израелските инвестиции
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ