Една трета от българите очакват 2020 да е по-добра година
В края на 2019 година 32% от българите чакат 2020 година да е по-добра от 2019 година Други 22% чакат тя да е по-лоша, а 34 на 100 - същата. 12% не могат да отговорят. Това демонстрира световният показател на вярата и отчаянието - международната анкета " В края на годината " на Асоциация " Галъп интернешънъл ".
Данните за България демонстрират нарастване на оптимистите през тази година. За съпоставяне през 2019 година те бяха по-малко от песимистите. Според " Галъп " евентуалното пояснение е " известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост ".
Най-големи песимисти са в Близкия Изток и Западна Европа
В международен мащаб данните демонстрират, че живеещите в Близкия изток са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 година От запитаните в района 52% споделят, че годината ще бъде по-лоша. Хората в Индия и Западна Азия са преобладаващо оптимистично настроени.
На равнище национални страни, измежду най-оптимистично настроените във връзка с новата година са жителите на Перу, Албания, Нигерия, Казахстан и Армения. Това са страни, където дяловете на очакващите по-добра година надвишават с над 50 и даже над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 година ще е по-лоша.
Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, следван от Хонконг, Йордания и Италия. В Ливан делът на песимистично отговарящите е със 71 пункта по-висок от каузи на оптимистично отговарящите. Така чистата стойност на показателя на вярата там (дял на оптимисти минус дяла на песимисти) е мощно негативна -71.
Глобалният показател на вярата и отчаянието е мощно повлиян от възрастта и равнището на приключено обучение, регистрират анализаторите. По-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо обучение закономерно са по-оптимистични. В това отношение религията наподобява не е решителен фактор, като се изключи хиндуистите, които са щастливи по естеството на религиозната си философия.
След Близкия изток, най-песимистичният район е Западна Европа, до момента в който европейските страни отвън Европейски Съюз са съвсем два пъти по-оптимистични от западноевропейците. Американците пък са доста по-уверени от руснаците в упованията си за по-добра нова година.
Половината хора по света се усещат щастливи
От десетилетия международната Асоциация " Галъп интернешънъл " мери усещанията и за персонално благополучие. През последните няколко години нормално един на всеки двама поданици на планетата твърди, че е доста или в избрана степен благополучен. Резултатите от тази година не са изключение.
Първите пет страни съгласно световния показател на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и доста щастливи минус дял на нещастни и доста нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 8) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави).
Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 чиста стойност), Ливан (-15 чиста стойност), Сирия (-7 чиста стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 чиста стойност и за двете държави). Много от тези страни претърпяха и обилни митинги през 2019 година, а Сирия от години е нестабилна на фона на войната там.
В съпоставяне предходни години доста по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико заявяват благополучие, до момента в който определящите се като щастливи мощно усилват своите дялове в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.
България е на дъното на класацията по персонално благополучие
В България оптимизмът за непосредственото бъдеще е по-висок по отношение на предишни години, само че без значение от това остава доста едва чувството за персонално благополучие.
На фона на останалия свят, България е покрай междинните стойности на оптимизъм, с дял на оптимистите по-висок с 10 пункта от каузи на песимистите. Българите се оказват по-големи оптимисти от междинния жител на Европейския съюз, само че във връзка с персоналното благополучие страната е в дъното на класацията.
В края на 2019 година 45% от българите заявяват, че са щастливи или доста щастливи, а 10% са нещастни или доста нещастни. 40% са в " средата " сред благополучие и злощастие, а останалите не могат да дефинират. Така " Галъп " пресмята чиста стойност на благополучие от 35. В предходните години тази стойност се движеше по този начин: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би чувството за персонално благополучие гладко укрепва, само че остава надалеч от международната междинна чиста стойност, която в този момент е 48 и в последните години се колебае към тези равнища. Българите са по-нещастни и от междинния европеец, регистрира " Галъп ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (28)
Данните за България демонстрират нарастване на оптимистите през тази година. За съпоставяне през 2019 година те бяха по-малко от песимистите. Според " Галъп " евентуалното пояснение е " известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост ".
Най-големи песимисти са в Близкия Изток и Западна Европа
В международен мащаб данните демонстрират, че живеещите в Близкия изток са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 година От запитаните в района 52% споделят, че годината ще бъде по-лоша. Хората в Индия и Западна Азия са преобладаващо оптимистично настроени.
На равнище национални страни, измежду най-оптимистично настроените във връзка с новата година са жителите на Перу, Албания, Нигерия, Казахстан и Армения. Това са страни, където дяловете на очакващите по-добра година надвишават с над 50 и даже над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 година ще е по-лоша.
Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, следван от Хонконг, Йордания и Италия. В Ливан делът на песимистично отговарящите е със 71 пункта по-висок от каузи на оптимистично отговарящите. Така чистата стойност на показателя на вярата там (дял на оптимисти минус дяла на песимисти) е мощно негативна -71.
Глобалният показател на вярата и отчаянието е мощно повлиян от възрастта и равнището на приключено обучение, регистрират анализаторите. По-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо обучение закономерно са по-оптимистични. В това отношение религията наподобява не е решителен фактор, като се изключи хиндуистите, които са щастливи по естеството на религиозната си философия.
След Близкия изток, най-песимистичният район е Западна Европа, до момента в който европейските страни отвън Европейски Съюз са съвсем два пъти по-оптимистични от западноевропейците. Американците пък са доста по-уверени от руснаците в упованията си за по-добра нова година.
Половината хора по света се усещат щастливи
От десетилетия международната Асоциация " Галъп интернешънъл " мери усещанията и за персонално благополучие. През последните няколко години нормално един на всеки двама поданици на планетата твърди, че е доста или в избрана степен благополучен. Резултатите от тази година не са изключение.
Първите пет страни съгласно световния показател на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и доста щастливи минус дял на нещастни и доста нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 8) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави).
Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 чиста стойност), Ливан (-15 чиста стойност), Сирия (-7 чиста стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 чиста стойност и за двете държави). Много от тези страни претърпяха и обилни митинги през 2019 година, а Сирия от години е нестабилна на фона на войната там.
В съпоставяне предходни години доста по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико заявяват благополучие, до момента в който определящите се като щастливи мощно усилват своите дялове в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.
България е на дъното на класацията по персонално благополучие
В България оптимизмът за непосредственото бъдеще е по-висок по отношение на предишни години, само че без значение от това остава доста едва чувството за персонално благополучие.
На фона на останалия свят, България е покрай междинните стойности на оптимизъм, с дял на оптимистите по-висок с 10 пункта от каузи на песимистите. Българите се оказват по-големи оптимисти от междинния жител на Европейския съюз, само че във връзка с персоналното благополучие страната е в дъното на класацията.
В края на 2019 година 45% от българите заявяват, че са щастливи или доста щастливи, а 10% са нещастни или доста нещастни. 40% са в " средата " сред благополучие и злощастие, а останалите не могат да дефинират. Така " Галъп " пресмята чиста стойност на благополучие от 35. В предходните години тази стойност се движеше по този начин: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би чувството за персонално благополучие гладко укрепва, само че остава надалеч от международната междинна чиста стойност, която в този момент е 48 и в последните години се колебае към тези равнища. Българите са по-нещастни и от междинния европеец, регистрира " Галъп ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (28)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ